1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 623
гр.София, 28 декември 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова
Цветинка Пашкунова
при участието на секретаря Лилия Гаврилова и
на прокурор от ВКП – Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдията Вероника Имова
наказателно дело № 2658/2011г.
Производството по делото е по реда на глава ХХХІІІ НПК.
Образувано е по искане за възобновяване на внохд№ 441/2011 год. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик, отмяна на постановеното по него решение и връщане делото за ново разглеждане или оправдаване на подсъдимия, подадено от адвокат К. К. от АК гр.П. – упълномощен защитник на осъдения А. Б. М..
В искането се изтъкват основанията по чл.348, ал.1,т.1 и т.2 НПК: нарушение на закона и съществени процесуални нарушения. Твърди се, че подсъдимият не е автор на инкриминираното деяние. Алтернативно се поддържа искане за преквалификация на деянието по чл.206 ал.5 НК и приложение на чл.78а, ал.1 НК – освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба. Искането е подкрепено и с писмени бележки от защитата.
Доводите в подкрепа на посочените основания за възобновяване се поддържат и в съдебно заседание пред ВКС.
Осъденият лично и с адвокат К. оспорват въззивното решение в осъдителната и потвърдителната му части по отношение на присъдата на първостепенния съд. И двете инстанции са тълкували превратно събраните доказателствени източници, довело до неправилно формирано вътрешно убеждение по фактите предмет на доказване и до неправилно приложение на закона. Няма данни, доказващи присвоителна дейност на подсъдимия по отношение на инкриминирания предмет. Неоснователно не са кредитирани обясненията на подсъдимия , че процесните 52 кг. медни проводници не са собственост на ЕВМ, а са закупени от осъдения М. от непознати лица. Игнорирани са показанията на свид.Д., който е посочил , че цялото количество демонтирани медни проводници е било предоставено на склад за вторични суровини в гр.Б. и обективно е невъзможно да бъдат присвоени от фактическата власт на собственика им ЕВМ. Тези показания не са проверени и с протокола за доброволно предаване на л.9 от досъд.произв., в който е посочен друг размер на сечението на проводниците, а именно от 25 и 40 кв.мм., намерени и иззети от изкупвателния пункт на вторични суровини. Следователно, той е различен от размера на сечението на инкриминираните медни проводници, съответно, със сечение от 10,16 и 25 кв.мм. Не е отстранено противореченето в показанията на свид.А. с тези на свид.Д. относно времето на предаването на процесните проводници в пункта за вторични суровини от подсъдимия . При изясняване на обективната истина е щяло да се установи , че подсъдимият се е намирал в склада на КЕЦ – Б. , а не в изкупвателния пункт в с.В.. Твърди се и за съществено нарушение на процесуалните правила по чл.281, ал.4 НПК, по отношение неправилното приобщаване и кредитиране от съда на показанията на свид.Д., дадени на досъдебното производство, при липса на съгласие на страните за прочитането им в съдебната фаза.
Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване и моли то да бъде оставено без уважение.
В последната си дума осъденият А. М. заявява, че иска оправдаване по обвинението.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по допустимостта и основанията за възобновяване по чл. 422, ал.1,т.5 НПК, прие следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като отговаря на предпоставките по чл. 419 – чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество е неоснователно.
Не са налице основания за възобновяване на делото.
С присъда № 152/20.06.2011 г., по НОХД № 1974/2010 г. на Пазарджишкия районен съд А. Б. М. е признат за виновен в това, че в периода от края на м.май 2009 г. до 31.05.2010 г. , в гр.С. и с.В., обл.Пазарджик, при продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице – електромонтьор-отчетник в ЕВН България, „Електроразпределение-Пловдив“ ЕАД, КЕЦ -Б., е присвоил чужди вещи, поверени му да ги пази и управлява – 89 кг. медни проводници с различни дължини и сечения, на обща стойност 801 лева, собственост на ЕВН България, поради което и на основание чл. 201 от НК, вр.с чл. 26, ал. 1 НК, вр. чл. 55, ал.1, т. 2, б.“б“ НК и чл. 42А, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК е осъден на пробация при следните пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес, при честота на явяване два пъти седмично, за срок от 6 месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. Веществените доказателства – 89 кг. медни проводници е постановено да се върнат на собственика ЕВН – България – „Електроразпределение-Пловдив“ ЕАД.
По жалба от защитата на подсъдимия срещу присъдата е образувано внохд№441/11г. на Окръжен съд гр.Пазарджик, по което с решение №161/ 26 септември 2011 год. по НОХД №1974/2010 г. на Пазарджишкия районен съд присъдата е изменена в наказателно-осъдителната й част относно размера и стойността на предмета на престъплението. В тази връзка подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан за разликата в предмета на престъплението по чл.201 НК – от предявените 89 кг. медни проводници на стойност 801 лева , до размера им от 52 кг., медни проводници на стойност 364 лв. ,както и по обвинението връзка чл.26, ал.1 НК, а в останалата осъдителна част, присъдата е потвърдена.
Неоснователно се твърди в искането, че по делото не е изяснена собствеността на предмета на инкриминираното деяние, както и връзката и отношението на осъдения с този предмет. Инстанционните съдилища са се аргументирали защо не кредитират обясненията на подсъдимия М. в съдебно заседание относно произхода и собствеността на предадените от подсъдимия 52 кг. медни проводници в пункта в с.В.. Тезата, че те не са собственост на дружеството, а М. ги е закупил преди това от лица от ромски произход, на които бил заплатил лична сума пари, няма опора в доказателствените източници, тъй като е в пълно противоречие с установеното от свидетелите А., Д., К., Т., Д. и от писмените доказателства. Изяснена е стойността на инкриминирания предмет като пред въззивната инстанция е назначена и изслушана съдебно-техническа оценителна експертиза със задача да определи теглото на кабелите,които са от електропроводната мрежа на ЕВН, теглото на електрическите проводници от битов характер и цената им. Установено е, че кабелите от промишлен характер, които са били свалени от преносната мрежа са 52 кг. и имат определена цена от 364 лв. При тези данни не е било спорно, че предметът на инкриминираното деяние е точно индивидуализиран по вид – технически параметри, количество и стойност. В тази връзка аргументите на защитата за разликата в сечението на намерените и иззети кабели и на промишлените кабели , са напълно голословни.
Направен е цялостен анализ на показанията на свидетелите К. и Д. и на писмените доказателствени средства. Свидетелите са установили, че на 31.05.2010 г. заедно с подсъдимия М. са извършвали фактическа подмяна на проводниците от въздушната електропреносна мрежа на процесната територия. От съдържанието на Инструкция СО-0043/08 г. за управление на отпадъците в ЕВН България Електроразпределение – АД, както и от показанията на посочените двама свидетели е изяснено, че М. е бил задължен , според длъжностната му характеристика, да пази и управлява фактически и юридически чуждото имущество – металните проводници, собственост на дружеството. В това число е бил задължен и да ги събира като отпадъци от черни и цветни метали, когато са били негодни по предназначение. Отчитането на отпадналите от употреба метални проводници обективно се е състояло в събиране, претегляне на кантар и натоварване на проводниците на обща площадка и предаването им на вторични суровини. С кантарна бележка и приемателно- предавателен протокол, изготвен по образец, М. е бил задължен да предаде измерените количества в пунктовете, изкупуващи черни и цветни метали и предаденото количество, както и получените от него средства е бил длъжен да отчете в счетоводството на дружеството.
Несъгласието на защитата с достоверността на показанията на тези двама свидетели и твърдението, че не е установен произхода на продадените от М. проводници, не намират опора в данните по делото. И двете инстанции са аргументирали констатациите си защо дават вяра на показанията на свид.Д. и К., чрез проверката им с останалите източници, включително и с установеното от свидетелите Т., и Д., изяснили произхода и факта на продаването от от М. на процесните проводници.
Не е допуснато процесуално нарушение, още по-малко съществено такова, относно начина на приобщаване в съдебната фаза на показанията на свид.Д. от досъдебното производство. Д. е разпитан както свидетел в съдебно заседание на 21.03.2011 г. , а по реда на чл. 281 ал. 4, във вр. чл. 281 ал. 1 НПК, чрез прочитането им в съд. заседание на 21.03.2011 г.- л.77 гърба и л.78 по НОХД № 1974/2010 г., съдът е приобщил и показанията му , депозирани на досъдебната фаза. При проверката и оценката им, съдът се е аргументирал на кои от тях дава вяра и защо. Оценката на доказателствените източници е суверенно право на решаващия съд, който по реда на чл. 305, ал. 3 НПК е изложил съображения за доказателствената основа на приетите от него констатации.
Няма нарушение на закона.
При установените факти от предмета на доказване, правилно са изведени съставомерните признаци на деянието по чл.201 НК.
Инкриминирания предмет е поверен на подсъдимия в качеството му на длъжностно лице, за пазене и управление. Въззивната инстанция е коригирала неправилните изводи на първостепенния съд като в съгласие с доказателствените източници е приела за установено, че произходът на намерените в дома на М. 37 кг. остатъци от медни проводници с различно сечение и дължина не може да се установи, поради което тези вещи законосъобразно са изключени от предмета на престъплението и правилно той е оправдан за тази част от предмета на престъплението, съгласно обвинението.
Той е следвало да отчете процесните 52 кг. промишлен меден проводник, но вместо това, се е разпоредил с вещта като със своя собствена, като я е отчуждил и стойността й е своил за себе си. Установено е от анализа на събраните писмени доказателствени източници, че М. е заемал длъжност, на основание на която му е било поверено пазенето и управлението на чуждо имущество, собственост на ЕВН България – Електроразпределение – Пловдив ЕАД, клон гр.Пазарджик. Специалното му качество на длъжностно лице по критерия на чл. 93 т. 1 б.”б”НК е правилно изведено. Изяснена е и връзката между длъжностното качество на М. и предмета на престъплението. Разпоредителните действия на осъдения са обективирани в установените факти, че на посочената от обвинението дата 31.05.2010 г., преди обяд, след свалянето и подмяната на проводниците от електропреносната мрежа, 52 кг. навити и натоварени в служебния автомобил, са били превозени и продадени от М. на свид.А. в изкупвателен пункт „Ферометалс“ ЕООД в с.В.за сумата от 468 лева. М. не е отчел така получените средства от продажбата на поверените му чужди вещи на собственика на проводниците. Тези факти са установени от показанията на свид.А., от протокола за доброволно предаване на продадените му от М. проводници, проверени и допълнени с данните, изяснени от свидетелите Д. и К.. При тези данни изпълнителното деяние по чл.201 НК е довършено . Обективиран е и прекият престъпен умисъл за извършването му, тъй като подсъдимият е съзнавал всички елементи на присвоителнния акт и е искал последиците от имущественото разпореждане с поведените му чужди вещи да настъпят за него, не за дружеството.
Неоснователно е поисканото от защитата преквалифициране на деянието като маловажен случай. ВКС споделя аргументите на въззивната инстанция за липса на данни, обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност на деянието и за преквалифицирането му по чл.205 НК, както и за приложение на чл.78а НК. В сравнение с останалите случаи на престъпления от същия вид, случаят не бележи по-ниска степен на обществена опасност не само поради обществената значимост на предмета на престъплението- кабел от елетропреносната мрежа на страната, но и поради абсолютната стойност на предмета на престъплението, който съществено надхвърля минималната работна заплата за страната ( в случая се състои от близо две минимални работни заплати). При приетата квалификация формалноправно е недопустимо поисканото приложение на чл.78а НК.
От направените изводи не са налице основания за възобновяване на делото , поради което настоящият състав на ВКС , ІІІ, н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от защитата на осъдения А. Б. М. за възобновяване на производството по внохд№ 441/2011 год. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик и за отмяна на постановеното по него решение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :