РЕШЕНИЕ
№44
София, 10 април 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 3013/2011 година.
Касационното производство е образувано по касационен протест на прокурор при Военно-апелативна прокуратура и касационна жалба от подсъдимия К. Н. Ф. против решение № П-63 от 07.11.2011 год. по внохд № П-55/201 1 год. на Военно-апелативния съд на Р.България. В протеста се сочат основанията за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т.т 1 и 2 от НПК.
Излагат се доводи, че приетите за установени фактически положения и направените въз основа на тях констатации за недоказаност на всички повдигнати срещу подсъдимия М. Т. Ч. обвинения, както и за недоказаност на обвиненията срещу подсъдимия К. Н. Ф., по които той също е бил оправдан от първоинстанционния съд, не се извеждат от доказателствата по делото, т.е. при потвърждаване на обжалваната пред него присъда съставът от Военно-апелативния съд е изградил вътрешното си убеждение за невиновността на подсъдимите в нарушение на изискванията по чл. 14 от НПК, като не е изпълнил и задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на въззивния протест. Неоснователно са игнорирани гласни доказателства-показанията на свидетеля Н., с които той установява правнозначими факти в подкрепа на обвинението срещу Ч./ по чл. 339а, ал. 2, във вр. ал. 1; по чл. 285, ал. 1 и по чл. 387, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК/ и срещу Ф./ по чл. 339а, ал. 2, във вр. ал. 1 НК и чл. 387, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК/ оборващи тезата на защитата за недоказаност и за несъставомерност на деянията. В резултат на допуснатите нарушения незаконосъобразно е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда по отношение на подсъдимия о.р.бриг. генерал М. Т. Ч. и майор К Н. Ф.. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за отстраняване на допуснатото нарушение на материалния закон.
Касационната жалба от името на подсъдимия К. Н. Ф. е бланкетна. В нея се релевират основанията за отмяна на обжалвания съдебен акт в потвърдителната му част по чл. 348, ал. 1, т.т. 1,2и 3 от НПК. В представените и приети допълнения по реда на чл. 351, ал.3от НПК, тези основания са подкрепени с конкретни и подробни доводи, развити в посока за допуснати от съда нарушения по чл. 14, ал. 1 НПК. Съдът не е обсъдил съществени доводи на защитата за несъставомерност на деянието по чл. 339а от НК. Липсва отговор на направеното от защитата възражение, че установените по делото фактически положения не сочат този наказателен състав да е осъществен както от обективна, така и от субективна страна, тъй като нормата на чл. 339а от НК е бланкетна и нейното съдържание изисква изпълването й със закон от действащото законодателство на Р.България, а такъв няма. На базата на тези съображения защитата счита, че съдът неправилно е приложил закона като е потвърдил присъдата в осъдителната й част, а вследствие на това и наложеното наказание е явно несправедливо, защото Ф. е наказан за деяние, което е несъставомерно.
Иска се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или при условията на алтернативност-връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа протеста по изложените в него основания и доводи, а по отношение жалбата на Ф. дава заключение, че тя е основателна само в частта й по искането за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Защитниците на подсъдимия Ф. поддържат касационната му жалба по съдържащите се в нея и в представените писмени бележки съображения, като в подкрепа сочат съдебна практика на ВКС.Развива се и тезата, че съдът не е обсъдил възможността за приложение на чл. 16 от НК, тъй като той е действал по устна заповед на началника си, а тази заповед не сочи на извършване на очевидно престъпление. По отношение на касационния протест защитата счита, че като неоснователен той следва да се остави без уважение.
Защитниците на подсъдимия Ч. се солидаризират с процесуалните представители на подсъдимия Ф. по отношение на протеста спрямо техния подзащитен и считат, че той е неоснователен, поради това правят искане той да бъде оставен без уважение, а въззивното решение да се остави в сила.
За да се произнесе, Върховният касационен съд, в този състав съобрази следното:
С присъда № П-29/15.07.2011 год. по нохд № 29/2011 год. на Софийския военен съд о.р. бригаден генерал М. Т. Ч. бивш директор на Служба „Военна полиция“ – МО е признат за невиновен по обвинението в това, че:
I. При условията на продължавано престъпление, за времето от 10.12.2008 г. до 16.07.2009 г., в гр.София, в качеството си на длъжностно лице – Директор на служба „Военна полиция“ – МО, е злоупотребил със служебното си положение и властта си, като без да е получил сигнал за подготвяно, извършващо се или вече извършено противоправно деяние и без да е открил и регистрирал преписка на предварителен отчет /ППО/ или дело на оперативен отчет /ДОО/ срещу ц.сл. Б. П. М. -Директор на Дирекция „Оперативна дейност“ в Служба „Военна полиция“ – МО, извършил оперативно – издирвателна дейност срещу него и наредил и на майор Красен Н. Ф. – Началник сектор „Вътрешна сигурност и оперативен контрол“ при служба „Военна полиция“-МО да извършва оперативно-издирвателна дейност срещу ц.сл. Б. П. М., като от деянията са настъпили тежки последици, изразяващи се в нерегламентиран достъп до личните данни на цивилни служители от Служба „Военна полиция“-МО, до личните данни на граждани, до данните на служба „Сигурност – ВП и ВКР“ и Държавна агенция „Национална сигурност“, и до данните на фирми, ползватели на абонатни телефонни номера и е оправдан по обвинението по чл. 387, ал. 2, във вр.ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 отНК.
II. В качеството си на длъжностно лице – Директор на служба „Военна полиция“ – МО, във връзка със службата си без надлежно разрешение, което се изисква по закон – без дадено писмено разрешение по реда на чл. 15, ал. 1 – ал. 3 от Закона за специалните разузнавателни средства – от Председателя на Софийски градски съд или от оправомощен от него заместник или от Председателя на Софийски военен съд или от оправомощен от него заместник, на неустановена дата през месец юли 2009 г. използвал специално техническо средство – техническо средство за подслушване, състоящо се от: микрофон и микрофонен предусилвател, разположени върху печатна платка и защитени с изолационна самозалепваща се лента, съгласуващо устройство на сигнала, приеман от микрофонния предусилвател и предаван към звуковата карта на персонален компютър, захранващо устройство за постоянно токово захранване на микрофонния усилвател, кабел завършващ със стерео – жак, персонален V-компютър със звукова карта и надпис на кутията „1 ocean“, № BG80188010040 с DVD записващо устройство, монитор и слушалки, предназначени за негласно събиране на информация, като микрофонът и микрофонния предусилвател били монтирани в ст.№ 16, ет.2 от сградата на Министерство на отбраната, находяща се в гр.София, бул. „Тотлебен“ № 34, и били свързани посредством кабела завършващ със стерео-жак със съгласуващото устройство, захранващото устройство, персоналния компютър със звуковата карта и DVD записващото устройство, а мониторът и слушалките, били монтирани в ст. № АЗ/217, ет. 2 от сградата на Министерство на отбраната, находяща се в гр.София, бул. „Тотлебен“ № 34 и е оправдан по обвинението по чл. 339а, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
III. За времето от неустановена дата от средата на месец февруари 2009 г. до 16.07.2009 г., в сградата на Министерство на отбраната в гр.София, бул. „Тотлебен“, №34, в качеството си на длъжностно лице -Директор на служба „Военна полиция“ – МО, съзнателно да е допуснал подчинено нему лице – майор К. Н. Ф. – Началник сектор „Вътрешна сигурност и оперативен контрол“ в Служба „Военна полиция“ -МО да извърши престъпления, както следва:
1. За времето от неустановена дата от средата на месец февруари 2009г. до 16.07.2009 г. да извърши престъпление по чл. 339а, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК, а именно:
– Без надлежно разрешение, което се изисква по закон – без дадено писмено разрешение по реда на чл. 15, ал. 1 – ал. 3 от Закона за специалните разузнавателни средства – от Председателя на Софийски градски съд или от оправомощен от него заместник или от Председателя на Софийски военен съд или от оправомощен от него заместник, за времето от неустановена дата /средата/ на месец февруари 2009 г. до 16.07.2009 г., държал и използвал специално техническо средство -техническо средство за подслушване, състоящо се от: микрофон и микрофонен предусилвател, разположени върху печатна платка и защитени с изолационна самозалепваща се лента, съгласуващо устройство на сигнала, приеман от микрофонния предусилвател и предаван към звуковата карта на персонален компютър, захранващо устройство за постояннотоково захранване на микрофонния усилвател, кабел завършващ със стерео – жак, персонален компютър със звукова карта и надпис на кутията „Iocean“, № BG80188010040 с DVD записващо устройство, монитор и слушалки, предназначено за негласно събиране на информация, като микрофонът и микрофонния предусилвател държал и използвал в ст.№ 16, ет.2 от сградата на Министерство на отбраната, находяща се в гр.София, бул. „Тотлебен“ № 34, а съгласуващото устройство, захранващото устройство, персоналният компютър със звуковата карта и DVD записващото устройство, мониторът и слушалките държал и използвал в ст.№ АЗ/217, ет.2 от сградата на Министерство на отбраната, находяща се в гр.София, бул. „Тотлебен“ № 34, като двете части на конфигурацията били свързани посредством кабел, завършващ със стерео -жак, като деянието извършил в качеството си на длъжностно лице -Началник сектор „Вътрешна сигурност и оперативен контрол“ при Служба „Военна полиция“ – МО, във връзка със службата си.
2. За времето от 13.04.2009 г. до 16.07.2009 г. да е извършил престъпление по чл. 284в, от НК, а именно: – В качеството си на длъжностно лице Началник на сектор „Вътрешна сигурност и оперативен контрол“ при служба „Военна полиция“ – МО, за времето от 13.04.2009 г. до 16.07.2009 г., противозаконно – в нарушение на чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от ЗСРС прилагал специални разузнавателни средства – техническо средство за подслушване, състоящо се от: микрофон и микрофонен предусилвател, разположени върху печатна платка и защитени с изолационна самозалепваща се лента, съгласуващо устройство на сигнала, приеман от микрофонния предусилвател и предаван към звуковата карта на персонален компютър, захранващо устройство за постояннотоково захранване на микрофонния усилвател, кабел завършващ със стерео – жак, персонален компютър със звукова карта и надпис на кутията „1 ocean“, № BG80188010040 с DVD записващо устройство, монитор и слушалки, предназначено за негласно събиране на информация, като микрофонът и микрофонния предусилвател били монтирани в кабинет – ст.№ 16, ет. 2 от сградата на Министерство на отбраната, находяща се в гр.София, бул. „Тотлебен“ № 34, а съгласуващото устройство, захранващото устройство, персоналният компютър със звуковата карта и DVD записващото устройство, мониторът и слушалките били монтирани в неговия кабинет -ст.№ АЗ/217, ет.2 от сградата на Министерство на отбраната, находяща се в гр.София, бул. „Тотлебен“ № 34, по отношение на ц.сл.Б. П. М. -Директор на дирекция „Оперативна дейност“ в Служба „Военна полиция“-МО и съхранявал информация получена чрез тях в твърд диск марка „Seagate Barracuda“ със сериен №90F81PPP на персонален компютър със звукова карта и надпис на кутията „Iocean“, № BG80188010040 с DVD записващо устройство, на хартиени носители – листове и на DVD-R носители, като извършените деяния били свързани със службата му, и е оправдан по обвинението по чл. 285, алт.1, във вр. чл. 339а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 284в от НК.
Подсъдимият о.р. майор К. Н. Ф. -бивш Началник на сектор „Вътрешна сигурност и оперативен контрол“ при Служба „Военна полиция“ – МО, е признат за невинен в това, че:
I. При условията на продължавано престъпление, за времето от 10.12.2008 г. до 13.04.2009 г., в гр.София, в качеството си на длъжностно лице – Началник на сектор „Вътрешна сигурност и оперативен контрол“ при Служба „Военна полиция“ – МО, да е злоупотребил със служебното си положение, като без да е получил сигнал за подготвяно, извършващо се или вече извършено противоправно деяние и без да е открил или представил комплект от документи за регистриране на Преписка на предварителен отчет /ППО/ или Дело на оперативен отчет /ДОО/ срещу ц.сл. Б. П. М. – Директор на дирекция „Оперативна дейност“ в служба „Военна полиция“-МО, извършвал оперативно -издирвателна дейност срещу него, като от деянието са настъпили тежки последици, изразяващи се в незаконно събиране и съхранение на информация за личния му живот и служебната му дейност, както и за неговата кореспонденция и в нерегламентиран достъп до личните данни на цивилни служители от служба „Военна полиция“-МО, до личните данни на граждани, до данните на служба „Сигурност – ВП и ВКР“ и Държавна агенция „Национална сигурност“, и до данните на фирми, ползватели на абонатни телефонни номера и го е оправдал по обвинението по чл. 387, ал. 2, във вр. ал. 1, във вр.чл. 26, ал. 1 от НК.
II. В качеството си на длъжностно лице – Началник сектор „Вътрешна сигурност и оперативен контрол“ при Служба „Военна полиция“ – МО, за времето от 13.04.2009 г. до около 17.00 часа на 10.11.2009 г., противозаконно – в нарушение на чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от ЗСРС, да е прилагал специални разузнавателни средства – техническо средство за подслушване, състоящо се от: микрофон и микрофонен предусилвател, разположени върху печатна платка и защитени с изолационна самозалепваща се лента, съгласуващо устройство на сигнала, приеман от микрофонния предусилвател и предаван към звуковата карта на персонален компютър, захранващо устройство за постояннотоково захранване на микрофонния усилвател, кабел завършващ със стерео – жак, персонален компютър със звукова карта и надпис на кутията „1 ocean“, № BG80188010040 с DVD записващо устройство, монитор и слушалки, предназначено за негласно събиране на информация, като микрофонът и микрофонния предусилвател били монтирани в кабинет – ст.№ 16, ет.2 от сградата на Министерство на отбраната, находяща се в гр.София, бул. „Тотлебен“ № 34, а съгласуващото устройство, захранващото устройство, персоналният компютър със звуковата карта и DVD записващото устройство, мониторът и слушалките били монтирани в неговия кабинет -ст.№ АЗ/217, ет.2 от сградата на Министерство на отбраната, находяща се в гр.София, бул. „Тотлебен“ № 34, по отношение на ц.сл.Б. П. М. -Директор на Дирекция „Оперативна дейност“ в Служба „Военна полиция“-МО и съхранявал информация получена чрез тях в твърд диск марка „Seagate Barracuda“ със сериен №90F81PPP на персонален компютър със звукова карта и надпис на кутията „1осеап“, № BG80188010040 с DVD записващо устройство, на хартиени носители -листове и на DVD-R носители и е оправдан по обвинението по чл. 284в от НК.
Подсъдимият о.р. майор К. Н. Ф. е признат за виновен в това, че:
I. При условията на продължено престъпление за времето от началото на 2009 г. до 17.00 часа на 10.11.2009 г., в гр.София, без надлежно разрешение, което се изисква по закон, държал и използвал специални технически средства, предназначени за негласно събиране на информация, както следва:
1. Без надлежно разрешение, което се изисква по закон – без дадено писмено разрешение по реда на чл. 15, ал. 1 – ал. 3 от Закона за специалните разузнавателни средства – от Председателя на Софийски градски съд или от оправомощен от него заместник или от Председателя на Софийски военен съд или от оправомощен от него заместник, за времето от неустановена дата /средата/ на месец февруари 2009 г. до около 17.00 часа на 10.11.2009 г., държал и използвал специално техническо средство – техническо средство за подслушване, състоящо се от: микрофон и микрофонен предусилвател, разположени върху печатна платка и защитени с изолационна самозалепваща се лента, съгласуващо устройство на сигнала, приеман от микрофонния предусилвател и предаван към звуковата карта на персонален компютър, захранващо устройство за постояннотоково захранване на микрофонния усилвател, кабел завършващ със стерео – жак, персонален компютър със звукова карта и надпис на кутията „1осеап“, № BG80188010040 с DVD записващо устройство, монитор и слушалки, предназначено за негласно събиране на информация, като микрофонът и микрофонния предусилвател държал и използвал в ст.№ 16, ет.2 от сградата на Министерство на отбраната, находяща се в гр.София, бул. „Тотлебен“ № 34, а съгласуващото устройство, захранващото устройство, персоналният компютър със звуковата карта и DVD записващото устройство, мониторът и слушалките държал и използвал в ст.№ АЗ/217, ет.2 от сградата на Министерство на отбраната, находяща се в гр.София, бул. „Тотлебен“ № 34, като двете части на конфигурацията били свързани посредством кабел, завършващ със стерео — жак.
2. Без надлежно разрешение, което се изисква по закон – без да е служител на органите посочени в чл.20, ал.2 от ЗСРС – Национална разузнавателна служба и разузнавателните служби на МО, които могат да притежават и прилагат СРС, в рамките на своята компетентност, за времето от неустановена дата до около 17.00 часа на 10.11.2009 г., в служебния си кабинет, находящ се в сградата на Министерство на отбраната в гр.София, бул. „Тотлебен“ № 34, етаж 2, стая №АЗ/217, държал специално техническо средство – техническо средство за видеозапис и звукозапис – камуфлирана в химикалка видеокамера с миниатюрен аудио – видеопредавател, работещ в диапазон 2,4 GHz и миниатюрен приемник, представляваща система за скрито придобиване на аудио-видеоинформация, предназначено за негласно събиране на информация, като деянията извършил в качеството си на длъжностно лице -Началник сектор „Вътрешна сигурност и оперативен контрол“ при Служба „Военна полиция“ – МО, във връзка със службата си, поради което и на основание чл. 339а, ал. 2, във вр. ал. 1, и чл. 54 от НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, като го е оправдал по чл.26, ал. 1 от НК.
II. За времето от неустановена дата до около 17.00 часа на 10.11. 2009 г. в сградата на Министерство на отбраната в гр.София, бул. „Тотлебен“ №34, етаж 2, стая № АЗ/217 – държал радиосредство – персонален GSM заглушител СРВ-2000 P-Plus – представляващо устройство за заглушаване на мобилни телефони – миниатюрно със самостоятелно захранване и лесно използване, което излъчва в етера – излъчва сигнали с мощност около 1,5 W, в честотния диапазон 800 – 2500 MHz, и със своето действие блокира функционирането на мобилните телефони в радиус около 8 /осем/ метра, без да има писмено разрешение за това, поради което и на основание чл. 348, б.„а“, предл. 2 и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на сто лева.
На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от НК съдът е определил на подсъдимия Ф. едно общо наказание, а именно-това от две години и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването му за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила, към което присъединил наказанието от сто лева глоба.
На основание чл. 189 от НПК Ф. е осъден да заплати в полза на държавата направените съдебно-деловодни разноски в размер на 7253.52 /седем хиляди двеста петдесет и три лева и петдесет и две стотинки/ лева.
С решение № П-63 от 07.11.2011 год. по внохд № П-55/2011 год. на Военно-апелативния съд на Р.България присъдата е потвърдена.
По делото съдилищата са приели за установени следните фактически положения:
С МЗ № КВ-272/27.03.2008 г. М. Ч. е бил назначен за Директор на Служба „Военна полиция“, считано от 01.04.2008 г. – С МЗ № КВ-389/23.04.2008 г. бил обявен Указ № 111/21.04.2008 г. на Президента на Република България, с който се назначава на длъжността Директор на Служба „Военна полиция“ и бил удостоен с висше военно звание „бригаден генерал“, считано от 01.06.2008 г.
С МЗ № КВ-781/16.07.2009 г. бил обявен Указ № 261/13.07.2009 г. на Президента на Република България, с който той бил освободен от длъжността Директор на Служба „Военна полиция“.
С встъпването си в длъжност на Директор на Служба „Военна полиция“ – МО, подсъдимият Ч. назначил подсъдимия Ф. за началник сектор „Вътрешна сигурност и оперативен контрол“/ВСОК/. Фактически, на м-р Ф. пряк и непосредствен началник му бил Директорът на Служба „Военна полиция“ – МО – бригаден генерал Ч..
С МЗ № КВ-686/02.09.2010 г. на основание чл. 146, т. 2, чл. 161, т. 2 и чл. 70, ал. 1 от ЗОВС Ф. е бил освободен от длъжност от военна служба и зачислен в резерва, считано от 15.09.2010 година.
От своя страна, по устна заповед на подсъдимия Ч., свидетелят старши сержант И. В. Н. бил зачислен под прякото и непосредствено ръководство на м-р Ф.. Ст. с-т Н. единствен се занимавал с контрол на достъпа, видеонаблюдението и сигналноохранителната техника /СОТ-а/ на службата. На практика ст. с-т Н. се занимавал с всичко, което му било наредено от подсъдимия Ф. -негов пряк началник, а отделно и от непосредствения си началник – майор Л. Г. -ръководител на отдел „Военни документи за самоличност“. Още при постъпването му на работа през 2008 г. майор Ф. забранил на свидетеля ст. с-т Н., като негов пряк началник, да контактува с другите служители в службата, без негово знание, като му заявил, че това, което се вършело в сектор „ВСОК“, не трябвало да се знае от други. Свидетелят ст. с-т Н. спазвал стриктно указанията на прекия си началник – о.р. майор К. Ф..
Служба „Военна полиция“ – МО се помещавала на втори етаж в сградата на МО находяща се в гр.София, бул. „Тотлебен“ № 34. Достъпът до някои стаи, които били на разположение на службата, бил осъществяван посредством пръстов отпечатък /биометрични данни/, отделно с чип карта и на трето място със секретен патронник с ключ. Някои стаи имали и допълнителна защита с локален COT и централна автоматизирана система против проникване. Налице било и постоянно видео наблюдение. По този начин се контролирал пропускателния режим в службата. Подсъдимият Ф. бил настанен в стая № АЗ/217, Директорът бил в стая № АЗ/220. Като началник „ВСОК“, както и Директорът имали достъп до всички помещения на службата, включително и до стая № 16, където щял да бъде кабинета на свидетеля М..
Свидетелят Б. П. М. бил дългогодишен служител на Служба „ВП и ВКР“, като на 01.07.2007 г. напуснал. Близо две години работил като цивилен в различни фирми. Подсъдимият Ч. и свидетелят М. се познавали от военното училище и били близки и семейни приятели. През месец октомври 2008 г. подсъдимият Ч. се срещнал със свидетеля М. на общо събиране. При разговора им М. помолил подсъдимия Ч. да го назначи в новосформираната служба. Отговорът на Ч. бил положителен. Подсъдимият Ч. решил да го назначи за свой заместник – директор на дирекция „Оперативна дейност“ в Служба „ВП“ – МО – справка per. № RB 202007-001 -05/0201-18-1662/22.12.2008 г., по описа на СД „ОТО“ – МВР. В съответствие с изискванията на Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/, като ръководител на служба за сигурност или обществен ред, подсъдимият Ч. бил ръководителят, който издава разрешение за достъп до класифицирана информация /РДКИ/. За целта подсъдимият Ч. бил длъжен да направи проучване на свидетеля М. по начин и със средства описани в ЗЗКИ. Междувременно подсъдимият Ч. казал на свидетеля М. да си събира документите за назначаването му. На 10.12.2008 г. подсъдимият М. Ч. извикал в кабинета си свидетеля о.р. полк. Ц. и му разпоредил да изготви писмо до СД „ОТО“ – МВР за предоставяне на разпечатка на проведени телефонни разговори /до 3 месеца назад/, за период от 10.10.2008 г. до 10.12.2008 г. и му дал листче с изписан номер на мобилен телефон – 0886 473 747. Свидетелят о.р. полк. Ц. изготвил писмо до директора на СД „ОТО“ – МВР, което занесъл /екз. № 1,2/ на о.р. бригаден генерал М. Ч. за подпис. Въпросното писмо било изведено с per. № RB 211101 – 005 – 04 604 – 971/10.12.2008 г., по описа на Служба „ВП“ – МО. В отговор на горепосоченото писмо от СД „ОТО“ – МВР била получена исканата информация, а именно: – разпечатка за проведените разговори за периода от 10.10.2008 г. до 10.12.2008 г. от мобилен телефон със сим карта № 0886473747. Това бил телефонният номер на свидетеля цивилен служител Б. П. М.. Върху справката о.р. бригаден генерал Ч. собственоръчно изписал имената на лица провеждали разговори със свидетеля цивилен служител М. и определил оперативно интересните лица осъществили контакти и провели разговори с цивилен служител Б. П. М. – установяване на собствениците на абонатни номера, с които свидетелят цивилен служител М. провел разговори. Подсъдимият Ч. разпоредил и били изготвени съответно писма – искания с per. №№ RB211101-005-04/604-6/13.01.2009г.;RB 211101-005-04/604-5/13.01.2009 г.;RB211101-005-04/604-4/13.01.2009г.,и RB 211101-005-04/604-3/13.01.2009 г., с които изискал от Директор СД „ОТО“, две установки по абонатни номера и две разпечатки за проведени телефонни разговори.
На 13.01.2009 г. – датата на встъпване в длъжност на заместника му свидетелят М., бригаден генерал Ч. отново извикал при себе си свидетеля Ц. и в присъствието на подсъдимия Ф. му разпоредил да изготви още две писма за предоставяне на информация от СД „ОТО“ – МВР, като му казал, че номерата на SIM картите на мобилните телефони за тези писма ще му бъдат предоставени от майор Ф.. След представянето на мобилните телефони, свидетелят Ц. веднага изготвил писмата, представил ги за подпис на о.р. бригаден генерал Ч.. Писмата били изведени с регистрационен номер за СД „ОТО“-МВР, както следва: № № RB 211101-005-04/604-6/13.01.2009 г.; RB 211101-005-04/604-5/13.01.2009 г., с които се искало предоставяне на информация от СД „ОТО“ – МВР, установка по абонатен номер на сим карти с номера: – 0895 555 901, с първото писмо и с второто писмо: – 0888 412 538; – 0886 465 546; -634 165; – 0889 799 136; – 0887 654 465; – 0889 312 300; – 0887 712 230; -0887 482 848; – 0889 465 346; – 0889 999 001; – 0885 956 122; – 0888 219 005; – 895 511, а така също и за номера на сим карта № 0888 410 955 период от 01.11.2008 г. до 13.01.2009 година; а за сим карта № 0888 684 627 -период от 10.10.2008 г. до 10.12.2008 година, изведени с номера per. RB 211101-005-04 604-4/13.01.2009 г.; – per. RB 211101-005-04 604-3/13.01.2009 г., по описа на Служба „ВП“ – МО. Горепосочените телефони били ползвани, както следва: – сим карта № 0888 410 955 от цивилен служител Б. П. М. – директор на дирекция „Оперативна дейност“ и сим карта № 0888 684 627 от цивилен служител А. Д. Б. „Главен специалист“ в сектор „ВСОК“ и пряко подчинен на о.р. майор К. Н. Ф..
Отговорите от СД „ОТО“ – МВР били предадени на подсъдимия М. Ч. със съответния опис в регистратурата на службата, като последният ги разпределил на майор Ф. и устно му заповядал да съхранява получените справки от СД „ОТО“ – МВР, за установка на абонатните номера и разпечатките за проведените разговори от свидетеля цивилен служител М. и свидетеля цивилен служител Б. в папка, на която изготвил опис на документите, намиращи се в дело на сектор „ВСОК“, без номер, а именно: – №…/01.12.2008 г., „Б. М.“, съдържаща следните справки: – per. № № RB 202007-001-05/0201-18-1662/22.12.2008г.; RB 202007-001-05/0201-18-53/29.01.2009г.; – RB 202007-001-05/0201-18-70/29.01.2009г.; RB 202007-001-05/0201-18-52/29.01.2009г. и RB 202007-001-05/0201-18-55/29.01.2009 г., по опис на СД „ОТО“ – МВР.
Без да му е нареждано от подсъдимия Ч. и без негово знание, малко преди назначаването на свидетеля Б. М., Ф. разпоредил на ст. с-т Н. да инсталира в кабинета му – стая № 16, специално техническо средство – /микрофон, който се задействал при наличие на звук/, който да го свържел посредством кабел със служебно зачисления му компютър в неговата стая – № АЗ/217/. Специалното техническо средство, закупено от подсъдимия Ф., а именно -микрофон, кабел, захранващо устройство и усилвател с адаптор за захранване към 220 волтовата мрежа с надпис на кутията „1осеап“, № BG80188010040 с DVD записващо устройство, които посредством кабели и жак се включвали в персонален компютър, дал на св. Н., който го свързал към звуковата карта на компютъра на м-р Ф..
Без знанието на началника си, подсъдимият о.р. майор Ф. наредил на св. ст. с-т Н. да монтира и свързващ кабел между неговия кабинет – ст. АЗ/217 и ст. № АЗ/220, ползвана от Директора на служба „Военна полиция“ – МО, след което св. ст. с-т Н. изтеглил още един кабел, който стигал до вратата на директора на служба „Военна полиция“ -МО, но не бил монтиран микрофон.
След настройване и тестване на системата от подслушващото устройство – микрофона от стая № 16 и компютърната конфигурация монтирана в стая № АЗ/217, подсъдимият о.р. м-р Ф. многократно разпореждал на свидетеля ст. с-т Н. да влиза в неговата канцелария -стая № АЗ/217 и когато него го нямало, да слуша и да записва на хартиени носители, като води бележки относно проведените разговори в стая № 16 от свидетеля цивилен служител М.. Това, което чувал свидетелят Н. записвал на лист хартия, който оставял на бюрото в стаята на о.р. м-р Ф.. Техническото устройство за събиране на информация работело денонощно, без да се изключва, тъй като било захранено в мрежата с адаптор от 220 волта.
На неустановена дата до 10.11.2009 г. подсъдимият Ф. закупил от неустановено лице /фирма/, без надлежно разрешение, което се изисквало по закон, държал и използвал специални технически средства предназначени за негласно събиране на информация, а именно камуфлирана в химикалка видео камера с миниатюрен аудио-видео предавател, който работел в диапазона от 2.4 GHz и миниатюрен приемник, представляващ система за скрито придобиване аудио-видео информация.
По същия начин от неустановена дата до 10.11.2009 г. подсъдимият Ф. придобил и държал в кабинета си – стая № АЗ/217, радио средство – персонален GSM заглушител СРВ – 2000 Р – Plus – представляващо устройство за заглушаване на мобилни телефони – миниатюрно портативно устройство със самостоятелно захранване, което излъчвало радио сигнал в етера с мощност 1.5 W/вата/, в честотния диапазон от 800 – 2500 MHz, като в режим на работа устройството блокира функционирането на радиовръзките /включително мобилните телефони/ в радиус на 8 метра, като и за това техническо устройство подсъдимият Ф. нямал писмено разрешение от съответните държавни органи.
На 10.11.2009 г. около 10.30 часа свидетелят цивилен служител Б. М. случайно установил, че в един от електроканалите в кабинета му има прикрепен микрофон, който бил свързан с черен кабел излизащ извън кабинета. С цел изясняване дали горепосоченото подслушвателно устройство е монтирано съгласно изискванията на ЗСРС, написал докладна записка per. № ВП-5694/10.11.2009 г., по описа на Служба „ВП“, която представил на Директора на Служба „Военна полиция“- полк. Д. Д., в съдържанието на която описал ситуацията.
На базата на този рапорт органите на Военна прокуратура София и Военна полиция извършили оглед и бил съставен огледен протокол, като били иззети от кабинета на м-р Ф. описаните по-горе веществени доказателства, както и редица писмени и веществени доказателства, които били приобщени към доказателствения материал по делото при спазване нормите на НПК.
В кабинета на подсъдимия м-р Ф. били намерени:
– персонален GSM заглушител „CPB-2000P-Plus“ към него – 1 /един/ бр. адаптор модел КРС 024 F24W, адаптор за кола, инструкция за работа на персонален GSM заглушител „CPB-2000P-Plus“, поставени в картонена кутия – 1 /един/ брой, представлява устройство за заглушаване на мобилни телефони -миниатюрно, със самостоятелно захранване и лесно използване. При задействане на устройството в радиус около 8 метра се блокирало функционирането на мобилните телефони вследствие на излъчвания от него радио сигнал с мощност около 1,5 W в честотен диапазон – 800 – 2500 MHz.;
-1 /един/ бр. картонена кутия с надпис „2,4 G Hz Wireless A/V Pen Camera system“ c поставени в кутията техническо устройство с антена с надпис „Receiver“ модел № ALM-2460 RX с № СЕ 0681 и камера под формата на химикал с надп