Р Е Ш Е Н И Е
№ 320
София 06.10. 2008година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 346/2008 година.
Производството е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по саморъчно написана молба /по същество искане/ от осъдения Й. А. Б. за възобновяване на вчнд № 1677/2006 год. по описа на Софийския апелативен съд и изменяване на постановеното по делото определение № 73 от 11.12.2007 год., с което е потвърдено определение № 427 от 23.10.2006 год., постановено по реда на чл. 306, ал.1, т. 1 НПК по нохд № 347/2006 год. на Благоевградския окръжен съд.
От искането могат да се извлекат основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК за проверка на въззивното определение, поради неговата незаконосъобразност в частта по приложението на чл. 24 от НК, което е довело до явна несправедливост на определеното за изтърпяване от осъдения общо наказание при извършеното групиране на присъдите, с които е осъден на лишаване от свобода. Изтъкват се доводи, че това наказание по своя размер е завишено, понеже не съответствува на обществената опасност на дееца и на извършените от него деяния. Искането е за възобновяване на делото и изменяване на определението, като се отмени приложението на чл. 24 от НК.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, осъденият и защитникът му поддържат искането за възобновяване на делото по съображенията изложени в него и в представените от двамата писмени бележки.
Прокурорът даде заключение, че искането за възобновяване на делото е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Въз основа на обстоятелствата по делото и в пределите на проверка по реда на възобновяването, касационната инстанция намира искането за допустимо, защото е направено от правоимащо лице-осъденият по делото, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, но за неоснователно, поради следното:
С влязла в сила на 17.07.2000 год. присъда № 20/22.03.2000 год. по нохд № 376/1999 год. на Благоевградския окръжен съд, за четири отделни деяния, извършени за периода от 08.04.1999 год. до 27.04.1999 год. по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 198, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и “б” НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК Б. е осъден, съответно: три пъти на по две години лишаване от свобода и веднъж на четири години лишаване от свобода, като му е определен първоначален “Строг” режим за изтърпяване на наказанията. Съобразно действащата към този момент забрана по чл. 26 НК /ДВ, бр. 62/1997 год./ за определяне на общо наказание за престъпленията, извършени при условията на опасен рецидив, съдът е постановил отделното изтърпяване на всяко от наказанията.
С влязла в сила на 26.07.2006 год. присъда № 255/11.07.2006 год. по нохд № 347/2006 год. на Благоевградския окръжен съд Б. е осъден за три отделни деяния извършени през периода от 01.03.1999 год. до 13.04.1999 год. по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 198, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и “б” НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК са му наложени наказания от по една година и осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил едно общо наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 24 НК увеличил с два месеца лишаване от свобода. Определеното общо увеличено наказание от една година и десет месеца съдът постановил Б. да изтърпи при първоначален “Строг” режим.
С определение № 427 от 23.10.2006 год., по нохд № 347/2006 год. по описа на Благоевградския окръжен съд, в производство по реда на чл. 306, ал. 1 т. 1 от НПК, на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, първоинстанционният съд е групирал наложеното на осъдения Й. А. Б. общо увеличено наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода, по нохд № 347/2006 год., с най-тежкото от наказанията по влязлата в сила присъда по нохд № 376/1999 год. на Благоевградския окръжен съд и определил за изтърпяване едно общо наказание от четири години лишаване от свобода.
На основание чл. 24 НК, съдът увеличил това наказание с една година и от така определеното наказание от пет години лишаване от свобода, приспаднал изтърпяната част от наказанието по нохд № 376/1999 год.
С определение № 73/11.12.2007 год. по вчнд № 1677/2006 год. по описа на Софийския апелативен съд първоинстанционното определение е потвърдено.
Въззивният съд е изложил съображения, че обжалваното пред него определение е законосъобразно, тъй като Окръжният съд се е съобразил с настъпилата промяна на чл. 26 НК /ДВ, бр. 92/2002 год./, преценил е съотношението й с разпоредбата на § 90 от ЗИДНК /ДВ, бр. 103/2004 год./ и с нормата на чл. 2, ал. 2 НК, както и с датата на влизане в сила на присъдата по нохд. № 347/2006 год.
Настоящият касационен състав намира, че второинстанционното определение не страда от пороците визирани в искането за възобновяване, защото е съобразено със закона и с указанията по приложението му, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 10.05.2006 год. по н.д. № 1 от 2006 год. на ОСНК на Върховния касационен съд.
С измененията на ЗИДНК, обнародван в ДВ, бр. 92 от 27.09.2002 год. отпадна забраната за определяне на общо наказание съобразно чл. 23-25 от НК за деяния, извършени при условията на опасен рецидив, като същевременно в § 90 от преходните разпоредби на изменението на закона, законодателят не предвиди обратно действие на тази разпоредба за осъдени рецидивисти. Съобразно тази норма, рецидивистите, осъдени с влезли в сила присъди при условията на действащия до влизането на този закон в сила чл. 26 НК /в сила от 08.08.1997 год./, изтърпяват отделно наказанията за всяко осъждане, но не повече от предвидения от закона максимален размер за най-тежкото от престъпленията, за които са осъдени.
С присъдата по нохд № 376/1999 год., Б. е осъден за престъпления, извършени при условията на опасен рецидив, като присъдата е влязла в сила преди 01.10.2002 год. Същевременно от данните по делото е видно, че по нохд № 347/2006 год. Б. е осъден за престъпления, извършени при условията на опасен рецидив, като присъдата по него е влязла в сила на 26.07.2006 год., т.е. след цитираното по-горе изменение на закона /обнародван в ДВ, бр.92 от 27.09.2002 год./ и отпадане на забраната за определяне на общо наказание по реда на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК за деяния, извършени при условията на опасен рецидив.
Съобразно тълкувателно решение № 1 от 10.05.2006 год. по н.д. № 1 от 2006 год. на ОСНК на Върховния касационен съд, обхванатите от § 90 наказания и наказанията по постановени или влезли в сила присъди след 01.10.2002 год., отнасящи се за деяния, принадлежащи към една и съща съвкупност, могат да се групират по правилата на чл. 23-25 НК, като в тези случаи подлежащото на изтърпяване общо наказание ще се определи между всички наказания, но то не може да бъде по-малко от подлежащото на изтърпяване наказание по § 90. Двете предишни съдебни инстанции са извършили възможното групиране на наказанията наложени с цитираните по-горе две присъди в най-благоприятния за осъдения вариант.
Няма допуснато нарушение на закона от страна на съдебния състав на Благоевградския окръжен съд, който е съобразил обстоятелствата по делото и е преценил, че са налице предпоставките за увеличаване по реда на чл. 24 НК на определеното на осъдения общо наказание от четири години “лишаване от свобода”, с една година. В тази насока са мотивите на определението постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, а именно: става въпрос за висока степен на обществена опасност на множество извършени от осъдения еднотипни тежки криминални престъпления, а другите невключени в съвкупността престъпления, за които Б. е осъждан очертават личната му висока степен на обществена опасност като рецидивист и деец.
От материалите по делото е видно, че Б. е осъждан многократно на лишаване от свобода, за тежки криминални престъпления, включително и за престъпления против личността и против собствеността на различни граждани. Ефективното изтърпяване на наказанията не е довело до поправяне и превъзпитание на осъдения, като извършването на грабежи той е превърнал в средство за придобиване на необходимите му парични средства. Явно от предишните си осъждания Б. не си е извлякъл поука и те не са довели до възпирането му от извършване на престъпления и не са имали ефекта на превъзпитание към спазването на закона.
При проверката на първоинстанционното определение въззивната инстанция е констатирала, че многобройните извършени от Б. еднотипни по вид престъпления, сочат за утвърдени престъпни навици и пренебрежение към установените в обществото морални и ценностни критерии. Асоциалното поведение на осъдения и проявената безкритичност налагат извода, че за неговото поправяне и превъзпитаване е наложително той да бъде изолиран за по-продължителен период от обществото, като по този начин ще бъдат постигнати целите на чл. 36 от НК. Тези изводи по приложение на закона се споделят и от касационната инстанция.
Приложението на чл. 24 НК в определението от 23.10.2006 год. по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК по нохд № 347 не е в нарушение на закона, защото това производство е за определяне на общо наказание по влезли в сила две присъди за престъпления извършени в съвкупност и определяне на общо най-тежко наказание по реда на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК. Решаващият съд е изпълнил задължението си да обсъди станалото му известно в това производство предишно осъждане на подсъдимия и след преценката на цялостната му престъпна дейност за инкриминирания период от време, през който Б. извършил поредица от отделни деяния, насочени към отнемане на чужди движими вещи от различни граждани, с намерение да ги присвои, като употребил за това сила, стигнал до извода за високата степен на обществена опасност на осъдения, като деец, поради което увеличил определеното му общо наказание от четири години по реда на чл. 24 НК с една година.
В случая, не е налице повторно приложение на чл. 24 НК, с което неправомерно да е утежнено наказателноправното положение на осъдения, а за нова преценка за обществената му опасност като деец, при друга реална съвкупност от престъпления, при която съда е стигнал до изводите от необходимостта от увеличаване на общото наказание, с оглед постигане целите на чл. 36 НК.
В този смисъл, касационният състав счита, че искането на осъдения за възобновяване на вчнд № 1677/2006 год. по описа на Софийския апелативен съд и изменяване на постановеното по делото определение № 73 от 11.12.2007 год., е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. А. Б. за възобновяване на вчнд № 1677/2006 год. по описа на Софийския апелативен съд и изменяване на определение № 73 от 11.12.2007 год., с което е потвърдено определение № 427 от 23.10.2006 год. по нохд № 347/2006 год. на Благоевградския окръжен съд и отмяната му в частта, с която на основание чл. 24 НК наказанието на Б. е увеличено с една година лишаване от свобода.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: