Р Е Ш Е Н И Е
№ 317
София, 13 октомври 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 311/2008 година.
Производството е образувано по искания от осъдените И. Г. И. и Д. М. Б. за възобновяване на внохд № 280/2007 год. по описа на Окръжен съд- гр. Р. по основанията на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК и отменяване на постановеното по същото дело решение № 189 от 15.01.2008 год., като в съответствие с правомощията си по чл. 425, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК касационната инстанция ги признае за невинни и оправдае за престъплението, по което са осъдени с присъда № 253/18.05.2007 год. по нохд № 764/2004 год. по описа на Разградския районен съд.
В искането и на двамата осъдени се излага довода, че деянието е квалифицирано неправилно, тъй като възприетите от съда фактически данни не сочат за наличие на комулативно изискуемите в чл. 93, т. 8 НК предпоставки, за да се приеме случая за «особено тежък».
По основанието за незаконосъобразност в искането на Б. допълнително се излагат доводи за несъставомерност на деянието, поради факта, че към инкриминирания период, той е бил на лечение и обективно не е могъл да присъства на местопрестъплението. Освен това, двете решаващи по фактите съдилища не са обсъдили в съдебните си актове представената от осъдения фактура, приложена на л. 75 от делото, за добив на дървен материал, който фактически е инкриминиран от обвинението. Последното, като процесуално нарушение по чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК е съществено, защото не са спазени изискванията за разкриване на обективната истина по чл. 13 НПК и това е довело до ограничаване процесуалните права на осъдения. Затова е налице и алтернативното искане от Б. за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд по отменителното основание на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
В съдебно заседание пред настоящия касационен състав защитниците на осъдените поддържат исканията им за възобновяване на наказателното дело по изложените в тях съображения.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че не са налице основанията за възобновяване на делото, защото не са налице визираните в исканията нарушения на материалния и процесуалния закон.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите в искането, становищата на страните в съдебно заседание и в пределите на правомощията си, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 253 от 18.05.2007 год. по нохд № 764/2004 год. на Разградския районен съд подсъдимите Е. М. А. , И. Г. И. и Д. М. Б. са признати за виновни в това, че за времето от 26.01.1997 год. до 05.02.1997 год. в местността»Пчелина», близо до гр. Р. и землището на с. О., при условията на продължавано престъпление и в съучаствие като съизвършители, без редовно писмено позволително са секли, взели и извозили от Държавния горски фонд 12,86 куб.метра дива череша, 12,916 куб.м.липа-всичко на стойност 1856294,48 /неденоминирани/лв, като с това са причинили немаловажни вреди и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 235, ал. 1, пр.2 /при редакцията на нормата с ДВ, бр. 86/1991 год./, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК са осъдени на по шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от по три години за всеки от подсъдимите.
Тримата подсъдими са осъдени да заплатят в полза на държавата сумата от 1856.30 лв. като обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 05.02.1997 год. до окончателното й изплащане, съобразно предявеният от прокурора граждански иск.
В съответствие с чл. 301, ал. 1, т. 12 НПК, съдът се е произнесъл по дължимата такса върху размера на уважения иск и по разноските по делото, които присъдил в тежест на подсъдимите.
С решение № 189 от 15.01.2008 год. /влязло в сила на същата дата/ по внохд № 280/2007 год., Разградският окръжен съд е изменил присъдата, като е признал подсъдимите за невиновни и ги оправдал по обвинението за стойността на предмета на престъплението над 1279583.40 /неденоминирани/ лв. до 1856294.48/неденоминирани/лв., досежно размера на гражданския иск, който намалил на 1279.60лв. и в останалата част отхвърлил, като недоказан и коригирал присъдата, и в частта по дължимата на държавата такса върху изменения размер на уважения граждански иск. В останалата част присъдата е потвърдена.
Исканията на осъдените И. Г. И. и Д. М. Б. за възобновяване на наказателното дело са процесуално допустими- депозирани са от правоимащи лица, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, но по същество са неоснователни.
Установените от първоинстанционния съд фактически положения, възприети и от въззивния съдебен състав, относно организацията на извършената в м.”Пчелина”, без редовно писмено, позволително сеч на дървета от държавния фонд от страна на Е. А. , Ил. И. и Дж. Б. , както и на вземането и извозването на придобитата през инкриминирания период по престъпен начин дървесина, не се основава на произволно или превратно тълкуване на събраната по делото доказателствената съвкупност, а на внимателна проверка на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
В мотивите на присъдата първоинстанционният съд е посочил на каква доказателствена основа е установил приетите от него фактически положения и какви са правните му съображения за взетото решение, след като е анализирал съществуващите противоречия в доказателствения материал и е посочил кои от доказателствата приема и защо други отхвърля като недостоверни. По този начин, съдът е изпълнил предписанието на чл. 305, ал. 3 НПК и мотивите напълно съответстват на предписанието на тази процесуална норма.
Доводът от страна на Б. , че в инкриминирания период от време е бил на лечение и обективно не е могъл да се намира на местоизвършването на деянието е изтъкван пред първоинстанционния и въззивния съд, но е отхвърлен като недостоверен, тъй като представената в подкрепа на този довод писмен документ- епикриза от Инфекциозна болница-София /л. 76 н.д./ удостоверява пребиваването на осъдения в болничното заведение от 06.02.1997 год. до 11.02.1997 год. и е след инкриминирания в обвинителния акт период-от 26.01.1997 год. до 05.02.1997 год.
Първоинстанционният и въззивният съд не са допуснали съществено процесуално нарушение, с което да са ограничили правото на защита на осъдения Б. , като не са обсъдил в присъдата и решението си представената, приета и приложена на л. 75 от наказателното дело фактура № 0* от 19.01.1997 год., тъй като тя е правно ирелевантна към инкриминирания в обвинителния акт период и предмет на доказване. Първо, защото тя касае като получател на отразената в нея дървесина не Б. , а друго юридическо лице и второ, по същество тя е в противоречие със заетата от осъдения основна линия на защита и тезата му, че обективно не е могъл да бъде извършител на деянието, тъй като по същото време е бил на лечение в болнично заведение.
От своя страна, с въззивното решение съгласно изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК е даден ясен и убедителен отговор на доводите, изложени в подкрепа на въззивните жалби на подсъдимите. Окръжният съд ? обсъдил оплакванията срещу присъдата, съдържащи се във въззивните жалби и за да ги отхвърли като несъстоятелни е изложил убедителни съображения, основани на задълбочен и обективен анализ на доказателствата, включително и тези, които е събрал, чрез провеждането на въззивно съдебно следствие. В хода на същото е назначил повторна съдебно-оценителна експертиза, чието заключение за стойността на предмета на престъплението е възприел. Събирането и проверката на доказателствата по делото е извършено съобразно изискванията на процесуалния закон, затова и не е налице основанието на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК за възобновяване на делото, понеже не се констатираха нарушения на правилото по чл. 13, както и на чл. 14 от НПК за изграждане на вътрешното съдийско убеждение.
Въззивният съд не е оставил без отговор и оплакването по довода за неправилна квалификация на деянието, като изводите му за съставомерност на деянието от обективна и субективна страна по чл. 235, ал. 1, пр.2/стар/във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК се споделят изцяло от настоящия касационен състав.
Действително, за да се квалифицира деянието като особено тежък случай /дефиниран в разпоредбата на чл. 93, т. 8 НК/, е необходимо да се преценят вида и размера на настъпилите вредни последици, както и другите отегчаващи вината обстоятелства, с оглед на които може да се направи извод за наличието на висока обществена опасност на деянието и дееца. Видно от мотивите на въззивното решение това изискване на закона е спазено. Съдът е изложил подробни съображения, защо приема случая за особено тежък, като се е позовал не само на равностойността на предмета на престъплението възлизащ на 1279583.40 /неденоминирани/лв., представляващо “големи размери” към момента на извършване на деянието, но и от другите, изчерпателно посочени от него настъпили неимуществени вреди. Изключително високата степен на обществена опасност на деянието и на дейците е обоснована от обстоятелството, че при подготовката и осъществяването на престъплението между осъдените е извършено предварително прецизно разпределение на функциите за постигане на желаните общественоопасни последици. В тази насока съдът е констатирал и факта, че осъдените са въвеждали в заблуждение наетите от тях наемни работници и превозвачи, че Б. е служител на Горско стопанство-Разград, с което създали впечатление у тях, че извършваната дейност по придобиването и извозването на дървесината не е противозаконна.
Ето защо, не са налице визираните в исканията на осъдените основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК за възобновяване на внохд № 280/2007 год. по описа на Окръжен съд- гр. Р., отменяване на постановеното по същото дело решение № 189 от 15.01.2008 год. и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или оправдаването на И. Г. И. и Д. М. Б. по обвинението, по което са признати за виновни и осъдени.
?? изложените съображения, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ-то н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените И. Г. И. и Д. М. Б. за възобновяване на внохд № 280/2007 год. по описа на Окръжен съд- гр. Р. и отменяване на постановеното по същото дело решение № 189 от 15.01.2008 год.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: