Р Е Ш Е Н И Е
№ 458
София, 08 декември 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ФИДАНКА ПЕНЕВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 480/2008 година.
Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия И. П. К. против решение № 345 от 02.07.2008 год. по внохд № 295/2008 год. по описа на Софийски апелативен съд.
В нея са посочени основанията за проверка на атакувания съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 НПК. Съдът не е изпълнил задължението си да провери и съпостави всички събрани по делото доказателства, така както изисква разпоредбата на чл. 107, ал. 3 НПК, поради което вътрешното му убеждение е изградено в нарушение на разпоредбата на чл. 14 НПК. Оспорва се възприетата от съда квалификация на деянието и се излагат съображения, че подсъдимият го е извършил в силно раздразнено състояние предизвикано от пострадалия с насилие, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния. Като не е съобразил това, съдът е нарушил закона, понеже вместо по по-леко наказуемия наказателен състав на чл. 118 вр. чл. 115 НК, деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 115 от НК и в резултат от неправилното приложение на материалния закон, наложеното наказание е явно несправедливо. Съобразно оплакванията се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, а алтернативно-за изменяването на съдебния акт и намаляване наказанието на подсъдимия.
Пред касационната инстанция подсъдимият и защитата му поддържат жалбата по изложените в нея и в допълнително представените писмени бележки съображения.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна. Въззивният съд е обсъдил хипотезата на чл. 118 от НК и е приел, че установените по делото фактически положения не сочат за тази правна квалификация. Не е допуснато нарушение на закона, а наказанието наложено на подсъдимия не е явно несправедливо.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 2 от 07.02.2008 год. по нохд № 1724/2007 год. Софийският градски съд е признал подсъдимия И. П. К. за виновен в това, че на 30.10.2006 год. около 17.00 часа в гр. Б.,ж.к. «Бухово», бл. 9а, вх. «а», ет. 2, ап. 7, умишлено е умъртвил Р. Б. Д. , поради което и на основание чл. 115 и чл. 54 НК е осъден на десет години лишаване от свобода, като е признат за невинен деянието да е извършил с особена жестокост и оправдан по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 НК.
На основание чл. 47, ал. 1, б.”а” от ЗИН е определен първоначален „Строг” режим за изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен от свобода по взетата му мярка за неотклонение “Задържане под стража” и «Домашен арест», считано от 03.11.2006 год. до влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът се е произнесъл по направените по делото разноски, които присъдил в тежест на подсъдимия.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е изменил присъдата, като е намалил наложеното на подсъдимия наказание, което определил при условията на чл. 55, ал. 1,т. 1 НК на седем години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена.
Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна.
Доводът за нарушения по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК относно правната квалификация на инкриминираното деяние и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не се подкрепят от данните по делото. Решението на въззивния съд, с което е потвърдена присъдата по отношение авторството на деянието, предмет на обвинението, правната му квалификация и вината на подсъдимия е постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Събирането и проверката на доказателствата по делото е извършено в съответствие с изискванията на процесуалния закон. За да не уважи направените пред него възражения, въззивният състав е приел, че първоинстанционният съд е извършил обективна, всестранна и пълна проверка на доказателствата по делото и е изложил съображения съгласно чл. 305, ал. 3 НПК.
Неоснователен е доводът за допуснато процесуално нарушение с отказа на въззивния състав да уважи искането на защитата за повторен разпит на изготвилите съдебно-психиатричната експертиза на подсъдимия вещи лица, за състоянието му по време на извършване на деянието. Видно от постановеното на 18.03.2008 год. определение, както и определението с идентичен характер от съдебно заседание, проведеното на 20.06.2008 год. /съдебен протокол от 20.06.2008 год. по внохд № 295/2008 год.,л. 28/, апелативният съд е изложил подробни и мотивирани съображения защо отказва да уважи искането. Съгласно чл. 315 НПК във въззивната инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в НПК ред, но законодателят е предоставил и правото на преценка на съда, кога и в какви случаи следва да се допускат исканите доказателства. Впрочем, представеното от експертите заключение по назначената съдебно-психиатрична експертиза в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд не е било оспорено от страните в процеса като непълно, неточно и неясно. При липсата на възражения и искания в посока на експертизата защитата е изразила становище експертното заключение да бъде приобщено към събраната доказателствена съвкупност. Затова, като не е уважил неконкретизираното искане на защитата за ново изслушване на същите експерти от въззивния състав, апелативният съд не е нарушил чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК.
От страна на защитата не се оспорват установените от съда фактически положения за времето, мястото и авторството на подсъдимия в деянието, предмет на обвинението, а се прави възражение по правната квалификация на деянието.
Изводите на втората инстанция са обосновани и се основават на комплексна оценка на събрания доказателствен материал. Въз основа на него въззивният съд е приел, че приложената от първата инстанция правна квалификация е правилна, като на всички поставени в жалбата доводи и съображения е отговорено с аргументи, изключващи защитната версия на подсъдимия, че извършеното от него деяние е в състояние на силно раздразнение, предизвикано от Р. Б. Д. с насилие или тежка обида отправени към него. Това възражение на защитата на подсъдимия свързано с квалификацията на деянието въззивният съд детайлно е изследвал и не е възприел, като е изложил подробни съображения на л. 7-8 от мотивите на решението си.
В подкрепа на изводите си съдът се е позовал и на заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, която е дала заключение, че по време на извършване на деянието, макар и в състояние на обикновено алкохолно опиване-средна степен, той е разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, т. е. деянието не е извършено в състояние на физиологичен афект.
Доказаната верига от действия, предхождащи и съпровождащи извършването на убийството, изключват тезата на подсъдимия да е бил в силно раздразнено състояние, предизвикано от Р. Д. с насилие, тежка обида или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за него.
Тази защитна позиция съдът е анализирал подробно и е отхвърлил, като я съпоставил с действията на подсъдимия да измие следите от кръв на пострадалия от ножа и от стените на кухнята на апартамента, където станало убийството, както и с изнесената първоначална версия от К. пред свидетеля Х, че Д. се е прибрал в апартамента малтретиран от неизвестни лица със счупен крак, която впоследствие изменил като му заявил, че е нанесъл множеството удари с нож по тялото на Д. , за да се защити от нападението на пострадалия, който се опитвал да го души-поведение и действия на подсъдимия насочени към заличаване на следите уличаващи го в извършване на престъплението и съпричастността му към него.
Противоречията в обясненията на подсъдимия, включително и защитната му теза за физическо стълкновение с пострадалия е опровергана от свидетеля Х, който в показанията си пред съда /л. 97 н.д./ е заявил, че когато е придружил К. до апартамента му, жилището е било подредено и не е забелязал следи от борба. На последно място, обясненията на подсъдимия за оказано му насилие от пострадалия е било опровергано от заключението на съдебномедицинската експертиза, освидетелствала К. на 30.10.2006 год. в 22.30 часа, която дала заключение, че при прегледа му не са били установени следи от увреждания по главата, тялото и крайниците.
Двете решаващи по фактите съдилища правилно са приели, че подсъдимият е целял причиняване смърт на пострадалия, действал е при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Основание за преквалифициране на деянието като престъпление по чл. 118, вр. чл. 115 НК не е налице.
Поведението на подсъдимия преди, по време и след извършване на деянието е изследвано хронологично от съда и въз основа на събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен материал е установено, че той не се е намирал в силно раздразнено състояние, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или друго противозаконно действие, от което да е настъпило или да е било възможно да настъпят тежки последици за него или близките му, още повече, че в основата на възникналия между него и Д. стълкновение не е налице първоначално неправомерно поведение на последния. В тази насока е обсъдено заключението на съдебно-психиатричната експертиза за липсата на данни по делото, подсъдимият да се е намирал в състояние на физиологичен афект. Затова, макар и обсъдена, хипотезата на чл. 118 вр. чл. 115 НК не е била възприета, а отхвърлена от въззивния състав
Въззивният съд е направил извода, че деянието представлява убийство по чл. 115 НК при пряк умисъл, като съдържанието на умисъла на подсъдимия е извлякъл не само от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, която пояснила пред съда, че независимо от степента на обикновеното алкохолно опиване, подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, но и от съществуващите обективни факти свързани със средството, с което е извършено деянието, от силата и насоката на удара с това средство, от мястото на нараняването, от интензивността на посегателството, както и от уязвимостта на органа от тялото на жертвата, върху който е било посегнато. За силата, с която подсъдимият е нанесъл смъртоносния удар сочи факта, че острието на ножа е проникнал в лявата гръдна половина с входяща рана в лявата гръдна половина и е причинило нараняване на левия бял дроб с масивен хемоторакс, което довело до смъртта на пострадалия. Останалите девет прободно-порезни наранявания нанесени на пострадалия не са засегнали магистралните му кръвоносни съдове и жизненоважни органи. Фактът, че смъртоносният удар е нанесен в областта на гърба опровергава версията на подсъдимия, за активно нападателно поведение от страна на пострадалия, при което той е бил принуден да действа при условията на неизбежна отбрана.
Основанието за явна несправедливост на наказанието е развито с довода, че то е завишено, макар и определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Оплакването е неоснователно.
В жалбата се съдържа доводът за явна несправедливост на наказанието, правен и пред въззивната инстанция, който е възприет за основателен. Приемайки, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, изчерпателно посочени в мотивите на въззивното решение-чистото съдебно минало и добри характеристични данни на подсъдимия, осъзнаване от негова страна на тежестта на извършеното деяние и предприети от него мерки за търсенето на квалифицирани специалисти за оказване медицинска помощ на пострадалия са довели въззивният състав до извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко, поради което го е индивидуализирал при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Затова, в санкционната част присъдата е изменена и наказанието е определено под най-ниския предел предвиден за престъплението в размер от седем години лишаване от свобода. В този размер, наложеното наказание не е явно несправедливо, а съответства на обществената опасност на конкретното деяние и на дееца, като извършител. При индивидуализиране на наказанието със съобразяване на обективно съществуващите обстоятелствата по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, то не е в противоречие с изискванията на чл. 35, ал. 3 НК. Направените изводи от въззивния състав по отношение на наказанието са законосъобразни и се споделят изцяло от касационната инстанция, която намира, че с това наказание ще се постигнат визираните в чл. 36 от НК цели на специалната и генералната превенции.
По изложените съображения касационната жалба на подсъдимия се явява неоснователна, защото не са налице основанията за отмяна или изменяване на обжалваното въззивно решение в желаната от него насока.
Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 345 от 02.07.2008 год. по внохд № 295/2008 год. по описа на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: