Р Е Ш Е Н И Е
№ 274
София, 16 юли 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретаря Лилия Гаврилова
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 840/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на адв.К. Т.-М., служебен защитник на подсъдимия Ф. Г., срещу решение № 11 от 21.02.2012г., постановено по внохд № 1227/11г. на АС-София.
В жалбата се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК.Прави се искане за отмяна на въззивното решение, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Адвокат М., назначена в качеството на служебен защитник на подсъдимия поддържа жалбата и моли за нейното уважаване по изложените в нея съображения.
Осъденият Г., моли за уважаване на касационната жалба.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
С присъда № 270 от 28.09.2011г., постановена по нохд №2554/11г., Софийски градски съд, Наказателна колегия-18 състав е признал подсъдимия Ф. Ф. Г. за виновен в това, че на 13.07.2010г. в гр.София, жк „Хаджи Димитър, при условията на опасен рецидив, направил опит да отнеме чужди движими вещи, на обща стойност 630лева, от владението на К. В., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, като опитът е останал недовършен по независещи от него причини, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, „Б”, вр. чл.18, ал.1 от НК и чл.58, б”А”, вр. чл.55, ал.1, т.1 вр. чл.58а от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
На основание чл.59 от НК, съдът е зачел времето на предварително задържане на подсъдимия.
В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски.
С въззивно решение № 11 от 21.02.2012г., постановено по внохд № 1227/11г., АС-София е потвърдил атакуваната пред него първоинстанционна присъда.
Първоинстанционното производство е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият Г. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като сe е съгласил да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.372, ал.4 от НПК, като е постановил, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. В рамките на направените самопризнания, подкрепящи се от доказателствената съвкупност, събрана на досъдебното производство, решаващите съдилища са направили и верни правни изводи. Последните се оспорват от подсъдимия, но възраженията му са неоснователни и не могат да бъдат възприети от настоящата инстанция. Твърденията, залегнали в искането сочат на оспорване на признатите факти. Съгласно ТР № 1 от 06.04.2009г. на ВКС цялостното признаване на фактите, изложени в обвинителния акт, обуславя ограничения в пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното решение.Въззивният съд проверява, дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство и законосъобразността на доказателствената преценка.Също така следи за спазване регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие, както и относно спазване изискванията на чл.373, ал.2 и 3 от НПК при постановяване на присъдата.При установено изпълнение на лимитираните правни предписания, въззивната инстанция не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти, поради което не може да се приеме, че е допуснато нарушение от въззивния съд по реализиране на процедурата по Глава двадесет и седма от НПК.Нещо повече, въззивният съд е направил задълбочен анализ на доказателствата, подкрепящи направените самопризнания, при това в унисон с изискванията на чл.14 от НПК.Ето защо, доводите за допуснати процесуални нарушения са неоснователни, както и тези за нарушения на материалния закон.
Във връзка с възраженията за явна несправедливост следва да се отбележи, че предходните съдилища правилно са приели, че наказанието подлежи на определяне по правилата, визирани в чл.373, ал.2 от НПК. В рамките на вярно индивидуализираните от първата инстанция смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, въззивният съд е приел, че наложеното наказание се явява законосъобразно и справедливо определено. Тези изводи се възприемат за правилни от настоящата инстанция, тъй като преценката на значимите за определяне на наказанието обстоятелства, както в тяхната взаимна връзка, така и в контекста на степента на обществена опасност на деянието и дееца, са вярно индивидуализирани. Не са пренебрегнати и целите по чл.36 от НК. Това е правилният подход на оценка на относимите за определяне на наказанието обстоятелства, а не буквалното възприемане в математически аспект на превес на едни от тях. Правилно, въззивната инстанция е приела, че предходните осъждания, извън тези, значими за правната квалификация на деянието, както и спецификата на конкретното деяние, не сочат на явна несправедливост на наложеното наказание. Настоящият състав на касационната инстанция на собствено основание не намери мотиви за смекчаване отговорността на подсъдимия Ф. Г..
Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че атакуваното въззивно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 11 от 21.02.2012г., постановено по внохд № 1227/11г. по описа на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: