Решение №502 от 17.12.2008 по нак. дело №545/545 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

                              Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е
 
 
                                              №502
 
 
                            гр.София, 17 декември 2008 год.
 
                 В   ИМЕТО  НА  НАРОДА
 
             Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдeбно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и осма година  в състав:
 
                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
                             ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
                                                    ПАВЛИНА ПАНОВА
 
При участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА
секретаря  Иванка Илиева, разгледа
докладваното от съдията  ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно дело № 545/2008 год.
 
Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.346,т.4 НПК, по жалба от повереника на частните обвинители и граждански ищци Д. Т. М. и Й. Т. Р., чрез повереника им, адвокат С, срещу въззивно определение от 16.09.08 год. по внохд№581/07 год. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата им за възстановяване на срока за касационно обжалване на решение №206/25.07.08 год. по внохд№581/07 год. на Софийски апелативен съд.
Изтъкнати са съществени процесуални нарушения, но по същество се спори за правна необоснованост на определението. Твърди се, че съда неправилно е извел от установените по делото фактически данни за автопроизшествие и необходимост от ползване на чужди автомобили, от страна на защитата на частните обвинители и граждански ищци , както и от данните за внезапно и непредвидимо заминаване на собственика на автомобила ,в който са се намирали книжата по делото, като неуважителна причина за пропускане на законовия срок за обжалване на въззивното решение. Жалбоподателите считат за неправилен извода на съда, че „пропуските в личната комуникация на поверениците на частните обвинители и граждански ищци с тях, и с техните близки” не е уважителна причина по смисъла на чл.186, ал.1 НПК и искат отмяна на въззивното определение и даване ход на касационната жалба , която е подадена в седмодневен срок, от деня, когато са отпаднали уважителните причини.
В съдебно заседание жалбоподателите не се явяват, редовно призовани, за които се явява адвокат С поддържа жалбата устно и с доводи , развити в писмени бележки.
Подсъдимият В. Л. не се явява , редовно призван . Не се явява и упълномощеният му з. , адвокат А, от който е депозирана и приета по делото молба , ведно с писмена защита, с доводи че се споделят всички съображения по приложението на закона развити в мотивите на въззивното определение и за оставяне без уважение жалбата на частните обвинители и граждански ищци.
Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата , тъй като причината за пропускането на срока има субективен характер и е неуважителна.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, в пределите на касационна проверка и въз основа на правомощията си, намери следното :
Жалбата на частните обвинители и граждански ищци срещу определението на въззивния съд е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При постановяване на въззивното определение САС не е допуснал твърдяното от жалбоподателите нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата им на упражняване правото на касационна жалба, поради което то следва да бъде оставено в сила.
Правилно Софийският апелативен съд, след обсъждане на събраните от него доказателства в открито съдебно заседание и въз основа на останалите данни по делото, е приел, че не е налице уважителна причина за частните обвинители и граждански ищци за пропускане на петнадесетдневния срок за подаване на касационна жалба по реда на чл.350, ал.2, вр. с чл.340, ал.2 НПК, срещу въззивното решение на по внохд№ 581/07 год. на САС.
Установените по делото обстоятелства, довели до пропускането на срока за касационно обжалване на решението от страна на жалбоподателите, не са от категорията на посочените в чл. 186, ал. 1 НПК, обуславящи „уважителни причини” и въз основа на тях , не може да бъде възстановен срока за обжалване на присъдата.
На 14.04.2008 г. в присъствието на адв. Г. С. , п. на частните обвинители и гр.ищци М. и Р. , е приключено съдебното производство по внохд№ 581/07 год. на САС, който е обявил, че ще се произнесе с решение в срок. На 25.07.2008 г. решението с №206/25.07.08 год. по внохд№581/07 год. на САС, е било обявено от съда, а на 04.08.2008 г. частните обвинители М. и Р. , поотделно, както и адвокатите им, С. и Г. С. , като техни повереници, поотделно са били уведомени за изготвянето на решението на въззивния съд, с връчени им преписи от решението/ спр. стр.232-стр.234/, приети лично от тях и за доверителите им , в които е посочено, че решението подлежи на обжалване в 15-дневен срок от датата на получаване на уведомлението за изготвянето му. С последното съдът е изпълнил задълженията си да разясни на страните и техните процесуални представители правата им в процеса , в случая, с писменото съобщаване на страните и на техните повереници, че решението с мотивите е изготвено и за срока за обжалването му. Правилни за изводите на съда, че срокът за обжалване на въззивното решение по настоящото дело за частните обвинители Д. М. и Й. Р. изтича на 20.08.2008 г.. А видно от пощенското клеймо върху плика, с който са подадени молбата за възстановяване на срока за обжалване и касационната жалба на същите, чрез повереника им, адв. С, срещу решението, същите са изпратени на 22.08.2008 г. т.е. след изтичането на законния срок за касационно обжалване.
При законово уреденото правно положение на поверениците , които не са страни, а само процесуални представители на частните обвинители и гр.ищци в съдебното производство, спр. чл.79 и чл.100 НПК, те е следвало да подадат жалбите от името на страните, които представляват. В случая адресът им е бил и съдебен адрес на който страните са получавали призовките и съобщенията по делото и е следвало на още по-голямо основание, да упражнят правата им, по силата на предоставените им от тях пълномощия.
От установено по делото, че преписите от въззивното решение на САС са получени от двамата повереници и от името на страните, те са били задължени в още по-голяма степен да упражнят от името на страните правото им на жалба, при засягане на правата и законните им интереси с въззивното решение. Основателно е оценено като ирелеватно за квалифициране като „уважителна причина”, приетото от съда, че адв. С е била възпрепятствана с пътуване до гр. Б., а получените съдебни книжа е оставила в жилището на М. в гр. С., което адв. С, обитавала заедно със свидетеля М/син на частната обвинителка и гр.ищца М. /. Без значение са и данните, че получените от адв. С съдебни книжа са били предадени на адв. С, в гр. П., от свидетеля М на неустановена дата, преди 22.08.2008 г., чрез пътуване осъществено от него до гр. П.. Законосъобразно е изведеното от САС, че тези житейски взаимоотношения не са от характера на непреодолими събития, които да са били обективна пречка , за поверениците да упражнят правото на жалба на доверителите си. Най-малкото, поверениците са могли да подадат дори бланкетна жалба , а след това в срока, който съда е следвало да им предостави по чл.351,ал.4 НПК, да отстранят нередовностите в съдържанието и. Още повече, единият от поверениците е получил лично съдебните книжа, в срока за обжалване, като е имал обективна възможност да упражни процесуалното право на жалба на доверителите си .
Изводите на съда, че причината за пропускането на срока за обжалване има субективен характер, следва да бъдат споделени. В този смисъл причини от вида на нарушена комуникация между страните по делото и техните пълномощници, или лично между самите пълномощници, не могат да бъдат приети като уважителни причини по смисъла на чл.186 от НПК.
ВКС в постоянната си съдебна практика неведнъж се е произнасял за съдържанието на понятието „уважителна причина”, която е единственото правно основание за възстановяване на пропуснат законов срок, какъвто е и срокът за упражняване на правото на обжалване , което освен друго, то е и срочно право. Според ВКС” уважителни причини” са тези, които са настъпили за страната след постановяването на акта, подлежащ на обжалване и които обективно, извън волята и, са препятствали възможността на недоволната страна да го атакува в предвидения от закона срок, независимо че са отпаднали в един по-късен момент, в който този срок е изтекъл.
С оглед изложеното, правилни са изводите в обжалваното определение за липсата на уважителни причини за молителите за възстановяването на срока за обжалване на решение на САС, НО, 4 състав по внохд № 581/07 г. от 25.07.2008 г. . Открита за осъществяване правото им на защита , при нарушени техни права и законни интереси с въззивното решение, остава възможността за иницииране на искане за възобновяване на наказателното производство, по реда на чл.420, вр. с чл.422, ал.1,т.5 НПК, тъй като въззивното решение е останало непроверено по касационен ред. Предвид тези мотиви и съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК ВКС на РБ в настоящия съдебен състав
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение от 16.09.08 год. по внохд№581/07 год. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на частните обвинители и граждански ищци Д. Т. М. и Й. Т. Р., чрез повереника им, адвокат С, за възстановяване на срока за касационно обжалване на решение №206/25.07.08 год. по внохд№581/07 год. на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :
 

Scroll to Top