Р Е Ш Е Н И Е
№461
София, 21 ноември 2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев
Фиданка Пенева
при секретар Ив. Илиева
и с участието на прокурор от ВКП Р. Карагогов
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 473 /2008 г.
Касационното производство е образувано жалба на подсъдимия К, срещу въззивно решение № 104/26.06.2008 година постановено по в н о х д № 187/2008 година от Варненския апелативен съд, в частта, с която е изменена присъдата от 27.03.2008 година на Шуменския окръжен съд, постановена по н о х д № 925/2005 година, като спрямо подсъдимия е увеличено наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл. 243 ал. 2, т. 2 пр. 2, вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 18 ал. 1 НК, както и в частта с която на основание чл. 23 НК му е определено общо най-тежко наказание – седем години лишаване от свобода при строг първоначален режим на изтърпяване.
В жалбата са въведени две касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 3 НПК. По първото, за допуснато нарушение на материалния закон се повтаря възражението пред въззивната инстанция, че с деянието си подсъдимия не е осъществил състав на престъпление, поради наличие на доброволен отказ от довършването му. Иска от касационната инстанция да бъде оправдан по цитираното обвинение. По второто основание, за явна несправедливост иска, за другото престъпление – по чл. 246 ал. 3 НК, да се приложи института на условното осъждане. Това основание поддържа алтернативно и за първото престъпление, ако не бъде оправдан, с оглед положителните данни за личността му, да се намали наказанието до такъв размер, който да не бъде пречка за отлагане изпълнението на наказанието при условията на чл. 66 НК.
Пред касационната инстанция подсъдимият, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Упълномощеният от него защитник и автор на касационната жалба, адвокат Д, от Варненския АК, редовно призована, също не се явява.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата по двете основания и оставяне на въззивното решение в сила.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е неоснователна.
С цитираната присъда, подсъдимият Т е признат за виновен в това, че:
1. в периода от пролетта на 2001 година до 1.09.2001 година, в гр. В. е образувал и ръководел създадена с цел да върши престъпления в страната и чужбина по чл. 243 ал. 2, т. 2, пр. 2 НК и на основание чл. 321 ал. 1 НК и чл. 54 НК му е определил наказание от три години лишаване от свобода;
2. за същия период, в съучастие като съизвършител с Ю. Б. и Г. Г. направил опит да подправи-да изготви неистински ценни държавни книжа – 1 212 605 броя акцизни бандероли за алкохол с курс в Република България, като деянието е останало недовършено поради независещи от него причини и на основание чл. 243 ал. 2, т. 2, пр. 2, вр. чл. 20 ал. 2, вр. с чл. 18 ал. 1 и чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода – пет години;
3. през м. март 2004 година, в гр. П., Шуменска област, в печатна база на „Хермес и Хермес” ООД – Шумен, пазил предмети – печатни машини за офсетов печат, машина за предпечат, линия за рязане на хартия, печатна машина „Доминант”, за които е знаел, че са предназначени и са послужили за подправка на държавни ценни книжа и на основание чл. 246 ал. 3 и чл. 54 НК, му е определил наказание от една година лишаване от свобода, а на основание чл. 23 НК, едно общо – пет години лишаване от свобода, при общ режим на изтърпяване.
Със същата присъда е признал за невинен подсъдимия Т по обвинението в това, че:
1. през периода м. март 2004 г. гр. В. е ръководил и организирал престъптна група в състав Ю. А. Б. , Г. П. Г. , А. Н. Г. и А. Б. , създадена с цел да върши престъпления по чл. 234 ал. 2, т. 2 НК-подправка на държавни ценни книжа и по чл. 244 НК, прокарване в обръщение и държане на неистински държавни ценни книжа и го е оправдал по обвинението в престъпление по чл. 321 ал. 3, т. 1 НК, вр. чл. 321 ал. 1 НК;
2. през м. март 2004 година в гр. В. П. , в съучастие като съизвършител с Ю. Б. , Г. П. ,Асен А. и В. Кациус, последния като подбудител, подправил – изготвил неистински държавни ценни книжа 60 000 акцизни марки с курс в Р.крайна и го оправдал по обвинението в престъпление по чл. 243 ал. 2, т. 2, пр. 2, във вр. с чл. 20 ал. 2 НК.
Тази присъда е постановена при повторно, ново разглеждане на делото от първата инстанция, след частично изменение на присъдата от Варненския АС, /влязла в сила по отношение и в частта, с която са били осъдени съучастниците на касатора/ и връщането на делото на Шуменския окръжен съд, по отношение на подсъдимия Т
При последвалото обжалване от защитата на подсъдимия Т протестиране от прокурора, въззивният съд е постановил атакуваното решение, предмет на настоящата касационна проверка.
По основанието за допуснато нарушение на закона:
На съображението в касационната жалба, във връзка със съставомерността на деянието по чл. 243 ал. 2, т. 2, пр. 2, вр. с чл. 20 ал. 2 и чл. 18 ал. 1 НК, отговор се съдържа във въззивното решение, по реда на чл. 339 ал. 2 НПК, тъй като този въпрос е бил поставен и във въззивната жалба изготвена от упълномощения защитник на подсъдимия. Настоящият състав изразява съгласие с тези мотиви-още първостепеният съд е направил законосъобразния извод, че е без значение това, че подсъдимият е регистрирал търговско дружество по правилата на Търговския закон, след като по делото е доказано, че под тази привидно законна форма е развивана престъпна дейност – намиране на машини, материали, заготовки, плаки, специална хартия и др. необходими за изработването на фалшиви бандероли.
Неоснователно е и второто възражение, свързано с неправилно приложение на чл. 18 ал. 3, т. 1 НК, тъй като бил налице доброволен отказ от довършване на престъплението. При разследването са установени редица веществени доказателства, подробно описани от окръжния съд, от които следва извода за тяхното предназначение – изработване на фалшиви държавни ценни книжа, каквито са акцизните бандероли по нашето законодателство. Иззети са значително количество такива бандероли, предназначени за разпространение и такива във фазата на заготовки. На въпроса, защо на част от тях не е поставена оптически варираща нишка, а на други серийни номера и по-общо защо не е довършено печатането на инкриминираните бандероли, от данните по делото се установява, че причината за това е отказ от поръчката. Всички недовършени количества били складирани в дома на свид. Мустафов, а след това и у свид. Алипиев и Г. становена е съпричастност на касатора и неговите съучастници при съхраняването на посочените и иззети като веществени доказателства недовършени фалшиви бандероли. Следователно, извършителите не са се отказали по собствени подбуди от довършването на престъплението, от което се налага изводът, че отказът не е доброволен. Съгласно задължителните указания на Пленумно постановление № 8//1971 г. на ВС, в т. 3 /стр. 327 от Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС 1953-1990 г./ „отказ по собствени подбуди е налице, когато деецът има възможност да извърши или довърши престъплението и той доброволно се откаже.” Освен това, от факта на изземването на складираната продукция, следва, че нито подсъдимият, нито неговите съучастници са предотвратили настъпването на престъпните последици, например, чрез унищожаването на незавършените фалшиви бандероли. Изводът на инстанционните съдилища, че това е знак за очакване на подходящи клиенти и условия за пласиране на продукцията, а не доброволен отказ от довършването на изпълнителното деяние, е законосъобразен. „При отлагане извършването или довършването на престъплението с оглед да се изчака по-благоприятна обстановка или поради други причини, липсва отказ към приготовление или опит към престъпление.”- /вж. цитираното Постановление/.
По делото, чрез изслушване на техническа експертиза, съдилищата са установили, че процесните бандероли съответстват на изображението на акцизните бандероли за спиртни напитки по образеца на Министерство на финансите. Хартиената основа съдържа защитните елементи наподобяваща защитните белези на хартията по образеца на МФ, за печатане на ценни книжа. Изображенията на тази хартия представляват заготовки за отпечатване на бандероли и след допълване на необходимите елементи могат да се прокарат в обръщение.
От изложеното следва, че подсъдимият Т, /в съучастие с другите членове на групата, по отношение на които осъдителните им присъди са влезли в сила/ е осъществил престъпния състав по чл. 243 ал. 2, т. 2, пр. 2 НК. Доказателствата за това са безпротиворечиви и изводите на съдилищата по приложение на материалния закон, законосъобразни.
По основанието за явна несправедливост на наказанието.
Искането на защитата на подсъдимия за прилагане института на условното осъждане е неоснователно. Извън изложените съображения от инстанционните съдилищ, относно индивидуализацията на наказанието спрямо касатора в първостепенната присъда и мотивите за увеличаването на размера на лишаването от свобода от втората инстанция, ВКС намира за необходимо, в допълнение да отбележи следното: По принцип постигането на наказателноправните цели предполага изтърпяване на наказанието, наложено на дееца. Съществено отклонение от този принцип представлява „условното осъждане”. Този институт се прилага широко в практиката от съдилищата, при кумулативната даденост на условията посочени в чл. 66 ал. 1 НК. Последната предпоставка, която изразява ясно характера и основанието на условното осъждане е свързана с конкретния случай и особености на дееца. Трябва да бъде установено, че за поправяне на последния не е нужно да изтърпи наложеното му наказание. Следва да е налице такова положение, при което с оглед личността на дееца и характера на неговото деяние, осъждането, заедно с условното отлагане на изпълнението на наказанието е достатъчна за постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне. В конкретния случай, тъй като поради отсъствие на подсъдимия, производството е водено „задочно”, не е налице такова положение, защото за да въздейства спрямо него превантивно, /с цел въздържане от престъпления/ отложеното наказание, деецът би следвало да е в юрисдикцията на българския съд, отложил наказанието. В конкретния случай, данните по делото макар и неофициални, са, че подсъдимият е в държавата Найроби, на територия, която е извън юрисдикцията на нашата страна. Спрямо такова лице условното отлагане изтърпяването на наказанието, в хипотезата на евентуалното намаление до три години, се явява в противоречие с целите на наказанието по чл. 36 НК.
Поради изложеното и при отсъствие на касационни основания за отмяна или изменение на въззивното решение, то следва да се остави в сила.
Ето защо и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 104/26.06.2008 година, постановено от Варненския апелативен съд по в н о х д № 187/2008 година, по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: