Р Е Ш Е Н И Е
№388
София, 28 октомври 2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Цветинка Пашкунова
при секретар Л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП-Б. Йотов
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 429 /2008 г.
Касационното производство е образувано по жалби на двамата подсъдими – Б. М. , чрез служебния му защитник адвокат Л от Плевенския АК и Е. М. , чрез саморъчно изготвена жалба и такава изготвена от служебния му защитник адвокат В от Плевенския АК. С двете жалби се атакува въззивно решение № 88/10.06.2008 година постановено от Великотърновския апелативен съд по в н о х д № 89/2008 година, с което е потвърдена присъда № 160/14.03.2008 година по н о х д № 180/2006 година по описа на Плевенския окръжен съд.
В жалбата на първия подсъдими е въведено касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 и 3 НПК. Служебно назначеният защитник, без аргументи поддържа тезата на подсъдимия, че не е автор на престъплението, в което е обвинен и алтернативно поддържа явна несправедливост на наказанието и искането за намаляване на размера му, както и за прилагане института на условното осъждане.
Във втората жалба са развити доводи в подкрепа на всички касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 НПК, но са изложени доводи само за допуснати съществени процесуални нарушения – липса на мотиви, осъждане въз основа само на косвени доказателсства, както и за необоснованост на изводите при обсъждане на обвинителните доказателства.
Пред касационната инстанция, подсъдимите се явяват лично.
Явяват се и техните защитници посочени по реда на чл. 26 ал. 1 от Закона за правната помощ – адвокат Б от САК, за първия подсъдим и адвокат С, също от САК, за втория.
Защитникът на първия подсъдим представя писмена защита, в която развива допълнителни доводи по въведените касационни основания. По основанието за допуснати съществени процесуални нарушения, твърди, че въззивният съд не е отговорил по реда на чл. 339 ал. 2 НПК на всички доводи на защитата срещу правилността на първоинстанционната присъда, с което са нарушени правата му по чл. 55 НПК. Позовава се и на противоречие в обжалваното решение – потвърдената присъда е с посочен опис на номера на делото за 2008 година, вместо за правилната 2006 година, което също се е отразило на правото на подсъдимия да знае по кое точно дело е потвърдената му присъда.
Алтернативно е въведено и основанието за явна несправедливост на наложеното наказание, с искане то да се намали по размер от третата инстанция и да се приложи института на условното осъждане.
Служебният защитник на втория подсъдим поддържа жалбата му, като по основанието за допуснати процесуални нарушения прави искане за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, а по алтернативно въведеното – явна несправедливост на наказанието искането е за намаляване на наказанието и прилагане на условното осъждане.
Частната обвинителка Е. А. , редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите и оставянето на въззивното решение в сила.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбите са неоснователни.
С цитираната присъда, двамата подсъдими са признати за виновни в това, че на 29.11.2005 година в с. Д., обл. Плевенска, в съучастие като съизвършители запалили жилищна сграда със значителна стойност в размер на 9 270 лева, собственост на Е. В. А., като пожарът е представлявал опасност за живота на И. В. А. и В. В. А. и от него са последвали значителни имуществени вреди с обща стойност 6 209 лева – престъпление по чл. 330 ал. 3 пр. 1, вр. ал. 2, т. 1 и ал. 1 и чл. 20 ал. 2 НК. На двамата подсъдими за това престъпление е наложено наказание по четири години лишаване от свобода, при общ първоначален режим за изтърпяване.
С тази присъда, третият обвиняем по делото – К. И. М. е оправдан по същото обвинение, на основание чл. 304 НПК.
Двамата подсъдими са осъдени за заплатят разноските по делото.
Великотъпровския апелативен съд е потвърдил изцяло тази присъда.
Касационните жалби, включително и допълнителното изложение, са основани преди всичко на доводи за необоснованост на въззивното решение и допуснати съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствения материал. Част от възраженията по своята същност се свеждат до оспорване обосноваността на второинстонционното решение, във връзка с приетата фактическа обстановка, без да се държи сметка, че достоверността на доказателствените материали не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Настоящата инстанция намира, че в мотивите на проверяваното решение, /на стр. 57-60/ е даден изчерпателен отговор на всички процесуални и материалноправни въпроси повдигнати във въззивната жалба срещу осъждането на подсъдимите, по реда на чл. 339 ал. 2 НПК. Законосъобразен е изводът, че както от обективна, така и от субективна страна, авторството на деянието е доказана по несъмнен начин.
В случая, проверката следва да акцентира на доводите за допуснати процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон и по – конкретно, възражението на подсъдимите за допуснато нарушение на чл. 107 ал. 3 НПК, тъй като въззивният съд е обсъдил предимно доказателства, които обосновават обвинителната теза.
Възражението е неоснователно, първо защото е голословно и на второ място, защото е основано само на собствения анализ от страна на защитата на показанията на свидетелите на обвинението – В. и И. В. , П. Г. и Я. К. Въззивният съд, законосъобразно, по правилата на процеса за формиране на вътрешното убеждение е обсъдил показанията на тези всидетели, като обосновано приел, че последната свидетелка не само е видяла подсъдимите на мястото на престъплението непосредствено след извършването му, но и нещо повече – тя е констатирала лично факта, че в запалената къща е „ръсено с бензин”. Последното обстоятелство, кореспондира със заключението на пожаро-техническата експертиза. Именно пред тази свидетелка, непосредствено след пожара, вторият касатор – подсъдимият Е си е признал запалването. Проверяваният съд е извел положителния отговор, като е направил нов анализ на фактите, доказателствата и съпоставянето им съобразно изискването на чл. 305 ал. 3 НПК. Логичен и съобразен с всички обстоятелства по делото е изводът, че подсъдимите са имали мотив за извършването на пожара /вж показанията на св. Е/. Последното е аргумент за голословност на поддържаното в касациотнната жалба на втория касатор съществено процесуално нарушение – липса на мотиви за извършване на престъплението.
При проверката по делото Върховният касационен съд, в настоящия състав не констатира въведените в жалбите нарушения на закона и на процесуалните правила.
Твърденията по тези основания са неоснователни.становените от въззивния съд фактически положения са аналогични на констатациите на първата инстанция и са основани на обективен, всестранен и пълен анализ на обстоятелствата по делото, така както изисква чл. 14 ал. 1 НПК. Съобразно правилата на чл. 339 ал. 2 НПК в проверяваното решение е даден отговор на всички възражения и доводи във въззивната жалба на адвокатите В. П. и Л. П. , както и в устните им пледоарии, включително по основанието за необоснованост на присъдата на първата инстанция, относно авторството. Както вече се посочи, възраженията на подсъдимите и защитата им пред касационната инстанция, по обсъжданото касационно основание за допуснато нарушение на закона, всъщност, по съществото си повтарят тези направени пред втората. Касационната инстанция намира, че тя може да проверява точното прилагане на закона само в рамките на установените от въззивния съд фактически положения. В тези предели законосъобразно е прието, че с деянието си подсъдимите са осъществил всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 330 ал. 3, пр. 1 НК. Инстанционните съдилища при анализа и оценката на доказателствата са изследвали цялата доказателствена съвкупност, не е игнорирано нито едно доказателство, независимо от това дали е обвинително или защитно. Затова е направен единствено възможния и безпротиворечив извод за механизма на запалването на имота и авторството му.
При проверката по делото не се установи основателност и на другите възражения на защитата по основанието за допуснати съществени процесуални нарушения. Аргумент, че съдилищата не са допуснали превратно тълкуване на гласните доказателства и нарушение на правилата по чл. 107 ал. 3 и 5 НПК, както се поддържа в допълнителното изложение на защитата на Б. М. , е обстоятелството, че в протокола от съдебното заседание пред първата инстанция на 2.11.2006 година е записано точно обратното на твърденията в тази защита /вж показанията на св. П/.
Върховният касационен съд, обсъди внимателно и алтернативното искане на защитата за намаляване размера на наказанията, респективно и прилагане института на условното осъждане. При това, настоящият състав споделя изложените във въззивното решение съображения за неоснователност на искането за намаляване на наказанието на двамата подсъдими и за отлагане изпълнението му, на основание чл. 66 НК. Извършването на деянието се характеризира с изключителна дързост и цинично отношение към имота на пострадалата и живота и здравето на спящите в къщата деца. За да се приложи института на условното осъждане, извън законовата предпоставка свързана с размера на наказанието лишаване от свобода, до три години, съдилищата задължително преценяват и личността на осъдения, в аспекта дали при отлагане на изтърпяването на наказанието, ще се изпълнят целите му. В конкретния случай настоящата инстанция споделя изводите на въззивния съд, че данните по делото за характера и степента на обществената опасност на деянието са такива, че само липсата на протест е пречка да се преоцени, дали наложеното наказание по размер е справедливо. При установените обстоятелства, правилно е прието, че подсъдимите могат да бъдат повлияни в посоката да се въздържат от извършване на други престъпления, само чрез ефективно изтърпяване на наложеното им наказание.
Ето защо, настоящата инстанция не намира основания за отмяна или изменение на проверяваното решение.
Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 88/10.06.2008 година на Великотърновския апелативен съд, постановено по в н о х д № 89/2008 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: