Р Е Ш Е Н И Е
№389
София, 07 ноември 2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Цветинка Пашкунова
при секретар Л. Гаврилова
и с участието на прокурор от ВКП-Б. Йотов
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева
наказателно дело № 255 /2008 г.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ч срещу решение № 328/6.02.2008 година на Пловдивския апелативен съд, по в н о х д № 386/2007 година, с което е потвърдена присъда № 41/18.05.2007 година постановена по н о х д № 572/2006 година по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
В жалбата формално са въведени всички касационни основания, но доводи са изложени в подкрепа на основанията по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НПК, за допуснато нарушение на закона и на процесуалните правила.
По първото касационно основание се твърди, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 255 ал. 3 НК, тъй като тази норма е нова, в сила от 2006 година, а инкриминираното деяние е извършено през 2000-2001 година. Освен това се оспорва осъществяването на каквото и да е данъчно престъпление, тъй като доказателствата по делото сочат на законосъобразна дейност от страна на подсъдимия, като данъчно задължено лице по ЗДДС, в редакцията му, в сила към инкриминирания период, с позоваване на чл. 56 ал. 6 ЗДДС /отм./
По второто, се твърди, че не му е предявен данъчно ревизионния акт, поставен в основата на обвинението, по реда на ЗДДС и той не е могъл да реализира правото си на защита по административен ред.
В жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или, алтернативно, за връщане на делото за ново разглеждане.
Пред касационната инстанция, подсъдимият Ц, се явява лично и с упълномощените защитници – адвокат Х от САК. Вторият защитник представя допълнение към касационната жалба, в която излага доводи в подкрепа на посочените в касационната жалба основания – твърди се, че съдилищата са допуснали нарушение на материалния закон, тъй като в нарушение на принципа по чл. 2 ал. 2 НК, за приложение на по-благоприятния закон, са приложили чл. 26 НК, за деяние извършено в периода 2000-2001 година, когато тази разпоредба е отменена – арг. ЗИДНК, ДВ бр. 62/1997 г. Във връзка с това се твърди и нарушение на правото на защита на подсъдимия. Допълнението към жалбата е мотивирано и с позоваване на ТР № 2/98 г. на ОСНК при ВКС и на решение № 23 по н. д. № 539/1997 г на трето н. о. при ВКС. С цитираното допълнение се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото на досъдебното производство.
Вторият защитник поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и искания.
Подсъдимият, в правото си на лична защита иска да бъде отменен обжалваният акт, тъй като не е извършил престъпление.
Прокурорът намира жалбата за основателна и дава заключение, въззивното решение да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане, с указание да се установи механизъма /начина/ на избягване на инкриминираните в обвинителния акт данъчни задължения.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е основателна.
По основанието за приложение на материалния закон – 348 ал. 1, т. 1 НПК:
1. По възражението свързано с приложението на по-благоприятния за подсъдимия закон:
Срещу подсъдимия Ц е внесен обвинителен акт на 3.04.2006 година, за престъпление по чл. 257 ал. 1, пр. 1 НК, във вр- с чл. 256 НК и чл. 26 ал. 1 НК.
С цитираната присъда, постановена на 18.05.2007 година, същият е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление за периода 1.09.2000 година – 31.03.2001 година в гр. В., пред ТДД – Пазарджик, ДП – гр. В. е избегнал установяване на данъчни задължения в особено големи размери – 4 222 423,62 лева, по чл. 73 ЗДДС /отм. с ДВ бр. 63/4.08.2006 година/, от които 1 888 203,37 лева, в качеството си на едноличен собственик и управител на „Антик Интернешънъл” 2000 ЕООД и 2 334 220,25 лева, в качеството му на едноличен търговец /ЕТ/ „Ч. Цеков” – гр. В., като е използвал документи с неверно съдържание при воденето на счетоводството – а/ данъчни фактури – 453 броя в качеството на едноличен собственик и управител на дружеството „Антик Интеренешънъл” и 334 броя данъчни фактури като едноличен търговец; б/ справки декларации, които се изискват по силата на закона – чл. 100 ЗДДС /отм./, от които 7 броя в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител на посоченото дружество и 7 броя като едноличен търговец; в/ дневници за продажби през посочения период на ЕТ „Ч. Цеков”-Велинград и за престъпление по чл. 255 ал. 3, във вр. ал. 1, т. 6 НК, във вр. с чл. 26 ал. 1 НК и чл. 2 ал. 2 НК, му е наложено наказание четири години лишаване от свобода, при общ първоначален режим на изтърпяване.
За разликата от 210, 01 лева /между сумата по обвинителния акт 4 222 633,63 и 4 222 423,62 лева/ е признат за невиновен и оправдан.
На основание чл. 255 ал. 3 НК, в редакцията на ЗИДНК /ДВ бр. 75/2006 г./, е конфискуван в полза на държавата 1/3 идеална част от гараж, находящ се в гр. В., ул. Железничарска” № 20.
На основание чл. 68 ал. 1 НК е активирана присъда ат 4.07.2000, в сила от 11.01.2001 година по н о х д № 233/98 г. по описа на Видинския районен съд, с наказание от една година лишаване от свобода и е определен общ режим за изтърпяването му.
На възражението на защитника на подсъдимия в съдебното заседание пред въззивния съд, че подсъдимия е осъден неправилно по чл. 255 ал. 3 НК, а не по обвинението съобразно обвинителния акт, съставът на Пловдивския апелативен съд е изложил кратко и лаконично съждение, че законът е приложен правилно, тъй като чл. 255 ал. 3 НК / в редакцията му по ЗИДНК в ДВ бр. 75/2006 година/ предвижда по-леко наказание от това по текстовете в отменения чл. 257 ал. 1, пр. 1 НК.
Настоящият състав на ВКС, намира, че в тази част жалбата на подсъдимия е основателна, тъй като както първостепенния съд, така и въззивният, не са съобразили, че с изменението на НК /ДВ бр. 75/2006 г., в сила от 13.10.2006 година/, бе извършена радикална промяна в съставите и наказателната отговорност за престъпленията против данъчната система. Съотношението в тежестта на два наказателни закона, респ. на две наказателни норми се определя конкретно за всеки отделен случай и подсъдим, предвид всички обстоятелства по делото, всички елементи на състава и предвидените за последния санкции, взети в тяхната съвкупност. При преценката кой закон се явява „по-благоприятен” за касатора, по смисъла на чл. 2 ал. 2 НК, следва да се има предвид, че изпълнителното деяние по обвинителния акт, /изготвен преди влизането в сила на цитираните промени в наказателния кодекс/, обхваща действия и бездействия като: „избегне установяване на данъчни задължения”, „използва документи с невярно съдържание при воденето на счетоводството или при представяне на информация пред ТДД”, които попълват състава на престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен – чл. 255 ал. 3, вр. ал. 1, т. 6 НК, тъй като е в особено големи размери, в редакцията съобразно обнародването на ЗИДНК в ДВ бр. 75/2006 година. Тази разпоредба на НК предвижда наказание лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. Предвиденият по-висок законов минимум и допълнително въведената санкция – „конфискация”, са обстоятелства, който налагат извода, че по-благоприятния закон за подсъдимия е този, които е бил в сила към момента на извършване на деянието и по който прокурорът е квалифицирал обвинението при внасянето на обвинителния акт, а именно – чл. 257 ал. 1, пр. 1 НК, във вр. с чл. 256 и чл. 26 ал. 1 НК. В тази редакция не се предвижда санкцията „конфискация” и отнемането в полза на държавата на част от имуществото на подсъдимия е в противоречие със закона и принципа на действие на наказателноправната норма – чл. 2 ал. 1 НК. В този смисъл са и р. № 244/30.03.2007 г. по н. д. № 918/2006 година и р. № 317/4.04.2007 година по н. д. № 1031/2006 година, на І н. о. при ВКС. Освен това, в конкретния случай, при индивидуализацията на санкцията, тя е определена при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Това е още един аргумент, с оглед на това, че в отменената норма на чл. 257 ал. 1 НК минимума е по-нисък от този в новата редакция на чл. 255 ал. 3 НК, в полза на тезата, че в конкретния случай, по-благоприятна е нормата на чл. 257 ал. 1, пр. 1 НК, в сила към момента на извършване на инкриминираната дейност.
По принцип, съгласно чл. 354 ал. 2, т. 1 и 2 НПК касационната инстанция има правомощие да измени атакувания съдебен акт, като: 1. приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, т. е. по-благоприятния закон за дееца, като преквалифицира деянието по чл. 257 ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 256 и чл. 26 ал. 1 НК, който е бил в сила към момента на извършване на деянието и на внасяне на обвинителния акт в съда и 2. отмени конфискацията в полза на държавата на имуществото – 1/3 идеална част от гараж, находящ се в гр. В., ул. „Железничарка” № 2* случая, приложението на отменения чл. 257 ал. 1 НК може да се извърши от касационната инстанция. Поради това, че касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия и поради принципа за забрана да се влошава положението на обжалвалия подсъдим, кумулативно предвиденото с наказанието лишаване от свобода, за това престъпление – глоба от пет до двадесет хиляди лева, не следва да се налага.
2. По възражението срещу приложението на чл. 26 ал. 1 НК.
То е неоснователно. Съображенията са аналогични на вече посочените, че във всеки отделен случай, следва да се преценява кога квалифицирането на усложнената престъпна дейност да се квалифицира като продължавано престъпление и кога наказването следва да се реализира като за множество престъпления, в хипотезата на чл. 25 ал. 1, вр. с чл. 23 ал. 1 НК. В конкретния случай, видно от приетата от предходните инстанции фактическа обстановка, със всяко от седемте случая на невярно деклариране, подсъдимият е избягвал данъчно задължение в особено големи размери, тъй като и най-ниският е в размер над 12 000 лева – /вж. чл. 93, т. 14 НК и справката декларация за първия по обвинителния акт период от 1.09.2000 г. до 30.09.2000 година, която е за сумата 22 025 лева/ Следователно, като е наказан за едно престъпление, а не за седем, както пледира защитата на подсъдимия пред настоящата инстанция, спрямо него е приложен по-благоприятния закон. Аргумент в тази посока е и това, че при множественост на престъпленията хипотетичната, /а в случая, с оглед личността на подсъдимия и реална/ възможност при определяне на общо наказание, освен чл. 23 ал. 1, да се приложи и разпоредбата на чл. 24 НК, за увеличаване размера на общото наказание. Визираното в допълнението към жалбата решение на ВКС, не е в противоречие на изложеното, тъй като в третирания в него случай, по-благоприятен за дееца не е бил чл. 26 ал. 1 НК, с оглед на конкретиката. Позоваването на ТР № 2/98 г. на ОСНК при ВКС е некоректно, тъй като в него не се третират обсъжданите възражения на защитата.
3. По отношение възраженията по съставомерността на деянието за което е признат за виновен подсъдимия:
Настоящият касационен съдебен състав не приема въведените в касационната жалба оплаквания за пороци в атакувания съдебен акт. Преди всичко, защото те са аргументирани с доводи за необоснованост, а последното е извън кръга на касационните основания по чл. 348 ал. 1 т. 1-3 НПК. Известно е, че касационната инстанция не може да приема нови фактически положения и не може да прави преоценка на доказателствените материали. В случая, същественото е да се провери, дали при анализа им не е допуснато нарушение на регламентирания процесуален ред. Посочените възражения в касационната жалба са получили отговор още с мотивите на първостепенния съд. Двете предходни съдебни инстанции са анализирали задълбочено доказателствения материал, като са съобразили използваната от вещото лице – експерт счетоводител методика относно режима на данъчното облагане, воденето на счетоводните записвания, съобразно ЗСч, както и предвидените в специалния ЗДДС правила за водене на дневници за продажбите. Невярното документиране, също е доказано със средствата предвидени в НПК. Поради това не е необходимо повторно и обстойно да се възпроизвежда убедителната аргументация на контролираната съдебна инстанция относно доказването по безспорен и убедителен начин на инкиминираната дейност на подсъдимия. Изводът на съдилищата, че той е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението за което е признат за виновен, /коригиран от настоящата инстанция само с оглед на чл. 2 ал. 2 НК/, е законосъобразен. Настоящата инстанция не констатира нарушения при ангажиране наказателната отговорност на Ч. Ц. , от категорията на отменителните основания, обосноваващи отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане, а още по-малко за неговото оправдаване.
Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 3, вр. ал. 2, т. 1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 328/6.02.2008 година постановено от Пловдивския апелативен съд по в н о х д № 386/2007 година, като:
1. ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието чл. 255 ал. 3 НК, за което е ангажирана отговорността на Ч. И. Ц., в престъпление по чл. 257 ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 256 НК /отм./, вр. чл. 2, ал. 2 НК и
2. ОТМЕНЯ наложеното наказание конфискация в полза на държавата на принадлежащите на подсъдимия Ч. И. Ц. една трета идеални части от гараж, находящ се в гр. В., ул. „Железничарска” № 20.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: