Определение №128 от 8.10.2009 по ч.пр. дело №451/451 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О      П      Р      Е       Д       Е      Л      Е      Н      И      Е
 
                                                                    № 128
 
                                     София, 08  октомври  2009 година
 
 
                Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на  шести октомври две хиляди и девета година, в състав:
 
 
                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ФИДАНКА ПЕНЕВА
 
След писмено становище на прокурора от ВКП Искра Чобанова
изслуша докладваното от Ф. Пенева
н д № 451 по описа за 2009 година
 
С искане по реда на чл. 423 НПК, осъденият Е. Б. е поискал възобновяване на наказателно производство проведено в негово отсъствие. Позовал се е в искането си на общото основание за възобновяване по чл. 422 ал. 1, т. 5 НПК, с твърдения, че наказанието му наложено с присъда на СГС, влязла в сила на 20.04.1994 година е явно несправедливо, както и на това, че са налице предпоставки за прекратяване на наказателното производство поради изтекла абсолютна давност – чл. 82 ал. 4 НК.
Прокурорът от ВКП е дал становище, че искането за възобновяване е процесуално недопустимо и по двете основания: 1/ за това, че изтекъл преклузивният шестмесечен срок за основанието по чл. 423 НПК и 2/ поради задължителното приложение на ТР № 1/29.06.1999 г. постановено по н.д. № 3/98 г.по описа на ОСНК при ВКС по отношение основанието по чл. 422 ал. 1, т. 5 НПК.
Върховният касационен съд, в настоящия състав намира, че съгласно тези указания извънредният процесуален способ за контрол върху влезли в сила съдебни актове, е допустим, когато те са постановени по време на действието на нормите регулиращи този способ. Възобновяването на наказателното производство бе въведено със ЗИДНПК /обнародван в ДВ, бр. 21/1998 г. в сила от 1.04.1998 г./ и не може да се приложи за съдебни актове, станали окончателни преди тази дата, какъвто е обсъждания случай. Съгласно § 37 ал. 2 от цитирания ЗИДНПК, влезлите в сила присъди, постановени до влизане в сила този закон, могат да бъдат проверявани по реда на надзора, ако молбите или предложенията са подадени в шестмесечен срок от влизането им в сила.
Освен това, настоящият състав споделя заключението на прокурора от ВКП, че е искането /в хипотезата на чл. 423 НПК от задочно осъден/ е направено след изтичане на шестмесечния срок от узнаването за осъждането. Видно от материалите по делото, искателят е узнал за осъждането към момента на изпълнение на присъдата-10.06.2008 година, а искането е подадено чрез СГС на 16.07.2009 година, т. е след изтичане на повече от една година.
Поради изложеното искането на осъдения е процесуално недопустимо.
Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения Е. Л. Б. за възобновяване на наказателното производство по н о х д № 20/1994 година по описа на СГС, 3-ти наказателен състав.
 
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
 
 
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top