Определение №53 от 15.4.2010 по ч.пр. дело №127/127 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№ 53
 
гр.София, 15 април 2010 година
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и десета година, в състав:
 
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
                               ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
             БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
 
 
със становището на прокурора от ВКП Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Вероника Имова
н.ч.дело № 127/2010 година
 
Производството пред ВКС е по реда на чл.43, т.1 НПК. Образувано е по повод разпореждане от 22.02.2010 г. по н.ч.х.д. № 705/2010 г. по описа на Софийския районен съд, НО, 101 с-в, с което делото е прекратено и изпратено на Върховния касационен съд за произнасяне по искането за промяна на местната подсъдност.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. Счита, че не е приложима разпоредбата на чл.43, т.1 НПК, поради което делото следва да се разгледа от Софийския районен съд по правилата на местната подсъдност.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение съобрази данните по делото, становището на прокурора и прие следното:
По тъжба на М. В. Р. против И. А. Терезова, и двете от с. Л., обл. Пазарджик, за престъпление по чл.148, ал.2, пр.1 вр. с ал.1, т.2, пр.1 вр. с чл.147, ал.1 НК е образувано н.ч.х.д. № 2340/2009г. по описа на Пазарджишкия районен съд. С разпореждане от 12.01.2010г. съдията-докладчик е прекратил производството по делото, тъй като е приел, че не е компетентен да го разгледа, и го е изпратил по подсъдност на Софийския районен съд.
От своя страна, Софийският районен съд с разпореждане от 22.02.2010 г. е прекратил образуваното нчхд № 705/2010 г. и на основание чл.43, т.1 НПК е изпратил същото на Върховния касационен съд за произнасяне по искането за промяна на местната подсъдност. В мотивната част на разпореждането е посочено, че макар съобразно разпоредбата на чл.36, ал.1 НПК делото да е подсъдно на Софийския районен съд, тъй като деянието е довършено на територията на гр. С., процесуална икономия обуславя основателността на искането за промяна на подсъдността.
ВКС намира искането за неоснователно.
Разпоредбата на чл.43, ал.1 НПК предвижда промяна на местната подсъдност на дадено дело в случаите, когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд. В конкретния случай е известно само, че частната тъжителка и подсъдимата са с адреси за призоваване извън съдебния район на СРС, като в тъжбата, по която е образувано нчхд № 2340/2009г. по описа на Пазарджишкия районен съд, е направено искане за допускане на двама свидетели при режим на довеждане, без посочване на адреси на същите. Ето защо не е налице условието на чл.43, т.1 НПК за отклонение от правилата на местната подсъдност, поради което искането следва да бъде оставено без уважение, а делото да се върне на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането и решаването му по същество.
 
По изложените съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
ОСТАВЯ без уважение искането за промяна в местната подсъдност на нчхд № 705/2010 г. по описа на Софийския районен съд, НО, 101 с-в.
Връща делото на Софийския районен съд за разглеждане.
Препис от определението да се изпрати на председателя на РС – Пазарджик за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 

Scroll to Top