Р Е Ш Е Н И Е
№ 411
София, 31 октомври 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври 2008 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
при секретаря …………Л. ГАВРИЛОВА……………………… и в присъствието на прокурора от ВКП ………Ат. ГЕБРЕВ…………….., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 442/2008 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия М. Д. М. и по жалба на самия подсъдим срещу въззивно решение № 1* постановено на 20.06. 2008 г. от Великотърновски апелативен съд по ВНОХД № 101/2008 г. , с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото.
С първоинстанционна присъда , постановена от Великотърновски окръжен съд на 05.10.2006 г. по НОХД № 428/2005 г., подс. М. М. e бил признат за виновен за това, че на 18.02.2004 г. в с. Ч., общ. Свищов в съучастие като съизвършител с непълнолетните С. Б. А. и А. Б. А. , отнел от владението на В. С. И. сумата от 14 лева с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и заплашване и грабежът е придружен с убийството на В. С. И. и представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199 ал.2 т.2 пр.1 вр. чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 пр. 1 и пр.2 вр. чл. 20 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б. А и б. Б от НК и чл. 54 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от двадесет години, като за изтърпяването му е бил определен „усилено строг” режим. Подс. М. е бил осъден да заплати солидарно с останалите подсъдими на гражданските ищци С. В. Ч. и Я. В. А. сумите от по 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на техния баща, ведно със законните лихви от 18.02.2004 г.
Касационната жалба на защитника релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК – нарушение на материалния закон, предвид неправилно осъждане на подс. М. при липса на доказателства за неговото авторство, както и касационен довод по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК – допускане на съществено процесуално нарушение вследствие осъждането на подс. М. само върху оговор от страна на другите двама подсъдими и превратно тълкуване на доказателствата по делото. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане за изпълнение на указанията на предишен състав на касационната инстанция или алтернативно се иска постановяване на решение, с което подсъдимият да бъда оправдан.
В касационната жалба на подс. М. се съдържат доводи за липса на категорични доказателства за неговото участие в извършването на престъплението, че осъдителните изводи почиват само на предположенията на въззивния съд, както и че той не е отстранил противоречията между двамата братя А е игнорирал оправдателни доказателства по делото. Иска се да бъде оправдан.
Пред касационната инстанция защитата на подс. М. поддържа жалбата с всички изложени в нея съображения, като акцентира върху недоказаността на авторството на деянието и поддържа искането за оправдаване на подс. Максимов. Самият подсъдими поддържа своята жалба и искането си за оправдаване.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като подсъдимите А. и С. А. незаконосъобразно са били разпитвани като свидетели по делото.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:
Жалбите са неоснователни.
1. С оглед произнасянето на касационната инстанция по основателността на твърдението да допуснато нарушение на материалния закон, ВКС в настоящия му състав намира, че на първо място следва да се произнесе по твърденията на жалбоподателите за допуснати съществени процесуални нарушения.
Същите се свеждат до това, че изводите за авторството на М. във въззивното решение почиват единствено на оговор от страна на съпроцесниците на подс. М. и косвени доказателства, които обаче не образуват единна верига, която да води до несъмнения извод, че подс. М. е автор на престъплението заедно с останалите двама подсъдими, както и до доводът на прокурора от ВКП, че незаконосъобразно двамата подсъдими А. са били разпитани като свидетели при новото въззивно производство по делото.
Настоящето производство пред ВКС е трето по реда си след като с предходни решения № 687/05.10.2007 г. и № 133/11.04.2008 г. други състави на ВКС са отменили въззивни актове на Великотърновския апелативен съд и са върнали делото за ново разглеждане с дадени конкретни указания.
В хода на третото по ред въззивно разглеждане на делото в определението си за насрочване на производството по реда на чл. 327 ал.1 от НПК съставът на ВтАС е допуснал провеждането на въззивно съдебно следствие за преразпит на подс. М. и на неговите съпроцесници братята А. , но в качеството им на свидетели на осн. чл. 118 ал.1 т.1 пр.2 от НПК. За да постанови разпит на А. в качеството на свидетели, въззивният съд е тълкувал диспозитива на отменителното решение на ВКС №133/11.04.2008 г. и въпреки липсата на изрично посочване в него, че отменя частично въззивното решение, с оглед разпоредбата на чл. 347 ал.1 от НПК е приел, че присъдата е влязла в сила по отношение на А. и С. А. Този извод на ВтАС е незаконосъобразен. Вярно е , че касационното производство винаги е било образувано само по жалба на подс. М. , но това не ограничава пределите на касационната проверка по чл. 347 ал.1 от НПК, освен ако това не е изрично посочено в касационното решение. Другите двама подсъдими, макар и необжалвали въззивното решение, са страни в касационното производство, доколкото с оглед пределите на касационната проверка делото би могло да бъде решено и в тяхна полза. Поради това и касационната инстанция има правомощието по чл. 347 ал.2 от НПК – да отменя или изменя присъдата или решението и по отношение на необжалвалите подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза. В случая тримата подсъдими са обвинени в престъпление, извършено в съучастие помежду им, поради което констатациите за допуснати процесуални нарушения или нарушения на материалния закон биха касаели всички тях. Противното би означавало при частична отмяна само по отношение на обжалвалия подсъдим при установяване на нови фактически положения от въззивната инстанция да се постановят противоречиви съдебни актове, което е недопустимо. Поради това ВтАС незаконосъобразно е приел, че присъдата спрямо братята А. е влязла в сила и те вече биха могли да имат процесуалното качество на свидетели и ги е разпитал като такива. Това действие на въззивния съд е незаконосъобразно и на друго основание, дължащо се на неправилното приложение на чл. 118 ал.1 т.1 от НПК. Съдът е приел, че е налице основанието на т.1 да се допусне изключение от правилото, че не може да бъде разпитвано като свидетел лице, което има друго процесуално качество в същото наказателно производство. След като производството не може да се приеме за завършено с влязла в сила присъда спрямо тези подсъдими, то те не биха могли да имат две процесуални качества по делото – подсъдими и свидетели. Поради това въззивният съд не би могъл да ги разпита на това основание като свидетели, а само да проведе разпит в качеството им на подсъдими.
Въпреки допуснатото процесуално нарушение, касационният съд в настоящия му състав намира, че следва да игнорира факта, че А. и С. А. са били третирани като свидетели и да цени техните изявления пред въззивния съд като обяснения. Всъщност и самият въззивен съд се е позовал на съдържанието на обясненията на тези подсъдими от досъдебното производство, дадени пред съдия, а не върху „показанията” от въззивното производство. Анализът на същите, направен от въззивния съд, очевидно сочи на третирането им като „оговор”, който е бил подложен на проверка с останалите доказателствени източници, поради което ВКС не приема, че обясненията се били ценени като показания.
С оглед на това си становище въззивният съд не намира, че допуснатото процесуално нарушение налага отмяна на въззивното решение на това основание и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.
При така направената констатация за обясненията на съпроцесниците на подс. М. в качеството им на „оговор” спрямо неговото участие в инкриминираното престъпление, ВКС намира, че следва да прецени дали не е налице и другото твърдяно от самия подсъдим М. и защитата му процесуално нарушение – присъдата да почива само на оговора, без да е налице каквото и да е друго доказателство в негова подкрепа, както и дали , ако такива доказателства са били налице, те не са били превратно тълкувани. Законът не изключва възможността обясненията на един съподсъдим да се ползват при обсъждане на дейността на друг съподсъдим по същото дело. Обясненията на всеки от подсъдимите са доказателствено средство в наказателния процес и когато съдържащите се в тях изявления за определени факти, подлежащи на доказване, се явяват правдоподобни с оглед съдържащите се в други доказателствени източници обстоятелства, съдът може да основава изводите си и на тях. В настоящия случай обясненията на братята А. са били подложени от въззивния съд на задълбочен и подробен анализ, в резултат на който съдът е стигнал до извода, че са налице достатъчно обективирани по делото основания те да бъдат кредитирани. На първо място, напълно обосновани с доказателствата са изводите на ВтАС, че както подс. Асен А. , така и подс. Станислав А. в целия доказателствен процес са депозирали непроменени обяснения по определени факти, интересуващи процеса – кой , кога и как е взел участие в инкриминираното престъпление. Така подс. Станислав А. на досъдебното производство пред съдия /л.115 от том І и л. 10 от том ІV на сл.д./ е заявил обстоятелства, които впоследствие е потвърдил пред първата инстанция след прочитането им, както и лично ги е заявил в хода на проведения разпит пред въззивния съд. Същото се касае и за подс. Асен А. по отношение на неговите обяснения от досъдебното производство, депозирани пред съдия / л. 93 от том І и л. 13 от том ІV на сл.д./. По този начин никоя инстанция /включително и предходните състави на касационната/ не са констатирали вътрешно противоречие в обясненията на всеки от подсъдимите А. , което правилно е било отчетено от съда като искреност на всеки от двамата при депозиране на обясненията, с които се уличават и самите те в извършването на престъплението, което от своя страна е индиция за правдивост на същите. Това, което е било налице още от самото начало на доказателствения процес, е наличието на противоречие между обясненията на двамата братя. Тези противоречия касаят следните обстоятелства : кой от подс. М. и подс. Станислав А. е почукал на прозореца на пострадалия, кой от двамата с какво средство е нанасял удари върху него /у кого е била лопатата и у кого дървената летва/ и кой от двамата е влязъл в дома на пострадалия да търси допълнително пари. Първото и третото обстоятелство нямат съществена относимост към предмета на доказване по делото, тъй като безспорно е установено, че по повод на почукване на прозореца на В. И. той е излязъл на площадката пред вратата, където му е бил нанесен побой. От момента на излизането на пострадалия започва изпълнителното деяние на престъплението грабеж, обстоятелствата по което имат съществено значение за крайния извод по делото. Третото спорно обстоятелства също няма особена важимост за процеса, доколкото по делото е безспорно установено, че инкриминираната сума от 14 лева е отнета от владението на пострадалия И. при неговото първо влизане в къщата след нанесения му побой, когато не е бил придружаван от никого от подсъдимите. Повторното влизане за търсене на допълнително пари няма данни да е дало резултат, такива не са инкриминирани като предмет на престъплението, поради което и обстоятелството кой от подсъдимите го е осъществил, е без особено значение за доказателствения процес. Единственото обстоятелство, което е относимо към изпълнителното деяние и ролята на всеки от подсъдимите към осъществяването му, е средството, с което е нанасял ударите всеки от тримата подсъдими. Не съществува спор , че подс. Асен А. е нанесъл удар с дървен бастун, който се е счупил и е останал на мястото на престъплението, както и че другите две средства на същото са били лопата и дървена пръчка. Няма основания да не се приеме, че обясненията на подс. Станислав А. по отношение на това обстоятелство са по-достоверни от тези на неговия брат, доколкото той дава обяснения за собствената си престъпна дейност, за която е най-осведомен, както и поради факта, че подс. Асен А. е пристигнал последен на мястото на престъплението и си е тръгнал пръв оттам, уплашен от случващото се, както и докато е траел побоя над И. се е отдалечил от мястото, опитвайки се да избяга, но е бил върнат. Не на последно място, обективно лопатата е по-тежкото оръдие от двете / видно и от фотоалбума, приложен на л.42-43 от том І на сл.д./ и няма никаква логика подс. Ст. А. да твърди, че е употребил по-тежкото средство за нанасяне на ударите, ако това действително не е било така. Поради това ВКС намира, че противоречията между двамата братя А са били преодолени чрез повторния им разпит и анализа на техните обяснения, направен от въззивния съд. Правилно тези обяснения са били поставени в основата на осъдителните изводи на същия относно авторството на престъплението по отношение на подс. Максимов.
На следващо място, обясненията не са били превратно тълкувани, нито пък са единствените доказателствени средства, въз основа на които е била постановена осъдителната присъда. Достоверността на обясненията на подсъдимите С. и А. А. е била надлежно проверена от въззивния съд посредством доказателствения анализ на останалите доказателствени източници, поради което обосновано е било направено заключението, че те представляват достатъчно надеждна основа за формиране на вътрешното убеждение на съда относно авторството на подс. М. съобразно изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Обясненията на братята са проверени чрез писменото доказателствено средство протокол за проведен следствен експеримент / л. 46 и сл. от том ІІІ/, както и с протоколите за оглед на местопроизшествие / л.5 – 9 и л. 40-41 от том І/. Въведените чрез обясненията им доказателствени факти напълно съответстват с констатациите в тези протоколи, което безспорно сочи на това, че обясненията съответстват на обективно осъществени факти. Такова съответствие е налице и по отношение на обясненията на тези двама подсъдими с констатациите в изводите на назначените по делото експертизи – СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК – анализ / която установява, че по синия дочен панталон, предаден св. Н носен в деня на деянието от подс. М. , има следи от кръв, но чиято кръвногрупова принадлежност не може да бъде установена предвид развилите си в панталона инхибиторни процеси/, трасологична експертиза , установяваща, че намерените в двора на В. И. дървени парчета са части от едно цяло – дървения бастун, с който подс. Асен А. е нанасял удари, от заключението на СМЕ на труп, от което се установява, че по тялото на починалия са констатирани увреждания, които биха могли да бъдат причинени със средствата, посочени от подсъдимите А. , с изключение на увреждането в дясна челна половина. Цялата тази доказателствена съвкупност сочи на достоверност на обясненията на подсъдимите, които макар и да представляват оговор по отношение на техния съпроцесник – подс. М. , не са единственото доказателствено средство в полза на обвинението срещу него, а са налице и други множество такива, които макар и косвени, образуват една единна верига от доказателства, оценката на които води до един несъмнен извод – че подс. М. е съизвършител с подс. Асенови на инкриминираното престъпление.
За да стигне до този извод, съдът е обсъдил и оправдателните доказателства по делото, съдържащи се в обясненията на М. , в показанията на св. Н/ с която той е живял на съпружески начала/, на св. В, както и на свидетелите И, П. , С. и А. Те са проверени както с оглед индивидуалната им достоверност, така и с оглед връзката им с останалите доказателства, поради което правилно въззивният съд е аргументирал отказа си да обоснове с тях извод за невиновност на подс. Максимов. Първите двама свидетели не потвърждават защитната позиция на този подсъдим, че в деня и часа на деянието и бил с втория от тях и не е напускал дома си. Останалите четирима свидетели чрез показанията си правят неуспешен опит да поставят под съмнение обясненията на братята А. , опитвайки се да внушат, че последните били набедили подс. М. в извършване на престъплението като техен съучастник. Обосновано въззивният съд е изследвал въпроса за твърдяното от свидетелите насилие върху подсъдимите А. и е приел, че такова не е било налице. Съпоставката на датата на даване на обясненията от тях пред съдия – 24.02.2004 г., депозирани само два дни след като им е извършен пълен медицински преглед и по тях не са били констатирани каквито и да е следи от насилие / л.31 и л. 29 от том ІІ/ в присъствието и на прокурор и на служебен защитник успешно се противопоставя на очевидно еднаквите показания на четиримата свидетели. Двамата подсъдими безусловно са отрекли насилие при повторен разпит пред съдия на досъдебното производство / л. 10 и л.13 от том ІV на дос. произв./, каквото са направили и в съдебна фаза на процеса. Разпитът на обвиняем на досъдебното производство пред съдия има за своя цел не само закрепването на гласните доказателствени средства по начин, който би могъл да ползва и съдебната фаза при конкретни законови хипотези, предвидени в чл. 279 от НПК, но е и гаранция, че тези обяснения са дадени пред съд в процедура , която гарантира изключването на всякаква форма на внушение, насилие или давление върху обвиняемия или изопачаване на неговите обяснения.
Ето защо ВКС не констатира да е налице каквото и да е процесуално нарушение по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, което да е основание за упражняване на правомощието му за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
2. По отношение на твърдяното в жалбите нарушение на материалния закон:
Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите – Великотърновски окръжен съд и Великотърновски апелативен съд, правилно са били подведени под нормата на чл. 199 ал.1 т.2 вр. чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б. А и б. Б вр. чл. 20 ал.2 от НК за подс. Максимов.становени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна страна на това деяние и правилно са били квалифицирани. Несъгласието на подсъдимия с установените обстоятелства не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като доказателствените средства, приети за достоверни от двете предходни инстанции, са установили факти, които не биха могли повече за бъдат оспорени от страните пред касационната инстанция. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подс. М. , не е престъпно и не съставлява престъпление, поради което той да бъде оправдан. Аргументирано въззивният съд е приел, че освен обясненията на подсъдимите А. по делото е налице една единна верига от косвени доказателства, водещи до единствен възможен и необорим извод относно авторството на престъплението и в лицето на подсъдимия М заедно с подс. Станислав и А. А. Съдебната доктрина е еднопосочна в разбирането си , че осъдителната присъда може да почива и само на косвени доказателства, стига обаче по безспорен начин да е установена тяхната достоверност и въз основа на тях да е невъзможен друг правен извод. С тази доказателствена задача първоинстанционният и въззивният съд са се справили по правилата на НПК /с оглед изложените в пункт първи на настоящето решение съображения на касационния съд/, като са обосновали единствено възможният извод относно авторството на подс. Максимов. В настоящия процес обаче съдебните инстанции са разполагали не само с косвени доказателства , нито само с оговора от страна на съпроцесниците А. , а и с двата доказателствени механизма, поради което изводът за това, че и подсъдимият М е участвал в изпълнителното деяние на престъплението, се явява безспорно установен. Материалният закон е бил правилно отнесен към фактите по делото и след като е прието чрез техния анализ, че подс. М. е осъществил престъплението, в което е обвинен от обективна и субективна страна, липсват основания за прилагане на друг материален закон, както и за оправдаването на този подсъдим.
С оглед на това касационната инстанция не намира за основателно твърдението за неправилно приложение на материалния закон, касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, поради което не са налице основанията за упражняване на правомощията й за оправдаване на дееца.
С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 100/20.06.2008 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 101/2008 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.