Р Е Ш Е Н И Е
№ 42
София, 04 февруари 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари 2009 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
при секретаря …………Ив. ИЛИЕВА……………………… и в присъствието на прокурора от ВКП ………П. МАРИНОВА…………….., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 698/2008 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на подсъдимия Г. М. Ф. срещу въззивно решение № 2* постановено на 19.11.2008 г. от Великотърновския апелативен съд по ВНОХД № 251/2008 г. , с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото. С първоинстанционна присъда № 1* постановена от Русенски окръжен съд на 24.09.2008 г. по НОХД № 272/2008 г., подс. Г. М. Ф. e бил признат за виновен за това, че на 15.05.2008 г. в гр. Р. в съучастие като съизвършител със С. В. С. чрез употреба на сила отнел чужди движими вещи на обща стойност 68,40 лв. от владението на К. П. С. с намерение противозаконно да ги присвои, като подс. Ф. е извършил деянието при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 198 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 и чл. 55 ал.1 т.1 от НК е бил осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода.
Касационната жалба релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК – допуснато съществено процесуално нарушение при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд предвид обстоятелството, че не е било разяснено на подсъдимия, че производството протича по реда на съкратено съдебно следствие, след като е желаел и очаквал то да приключи със споразумение. От жалбата може да се изведе и касационно основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание, доколкото подс. Ф. претендира за наказание в размер на около две години и шест месеца лишаване от свобода. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и потвърдената с него първоинстанционна присъда.
Пред касационната инстанция защитата на подс. Ф. поддържа жалбата само по отношение на изложения в нея довод за явна несправедливост на наказанието, като се иска намаляване на размера му.
Подсъдимият Ф. поддържа тезата , че не е разбрал характера на процедурата и последиците от нея поради своята неграмотност.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като законът е бил приложен правилно, а наложеното наказание по своя размер и начин на изтърпяване е справедливо.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:
Жалбата е неоснователна.
1. По отношение на твърдяното в нея нарушение на процесуалния закон:
Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на процесуалноправни разпоредби на НПК. При едно от последните предявявания на материалите по разследването от досъдебното производство /л. 58/ обвиняемия Ф. в присъствието на защитника си адв. Р е заявил, че желае сключване на споразумение с прокуратурата относно наказанието му. Такова изявление е направил и в протокола за разпит на обвиняем /л.63 от досъдебното производство/, проведен от прокурор П. П. Впоследствие обаче срещу него е внесен обвинителен акт в съда , който е бил изготвен от същия прокурор, докато между същия прокурор и защитника на другия обвиняем по делото – С. С. е било постигнато споразумение за прекратяване на наказателното производство, което е било одобрено от съда. Това процесуално развитие на настоящето производство спрямо подс. Ф. не сочи на нарушение на нормите на НПК, уреждащи прекратяването на наказателното производство със споразумение /Глава ХХІХ/. Приключването на производството по наказателно дело посредством тази диференцирана процедура не зависи само от желанието на обвиняемия, а съгласно чл. 381 ал.1 от НПК – от съвпадението на волите на прокурора и на защитника на обвиняемия по въпросите, визирани в чл. 381 ал.5 от НПК. При липса на съгласие на едната /която и да е / страна процедурата е неприложима и производството не може да бъде прекратено чрез споразумение, тъй като такова реално не е постигнато. В конкретния случай по делото липсват данни да са обсъждани каквито и да е клаузи на споразумение между защитника на обв. Ф. – адв. Р представителя на прокуратурата. Проект за споразумение не е бил внасян в съда за одобрение, поради което същият не може да бъде упрекнат, че е лишил подсъдимия Ф от възможността да постигне осъждане по обвинението срещу нето с налагане на наказание, което е претендирал /заявено в протокола от 08.08.2008 г. – л. 63 от дос. производство/.
Преди да започне първоинстанционното съдебно следствие по общия ред в присъствие на упълномощения защитник на подс. Ф. и след негово изрично искане, с пълното съзнаване на последиците от своето изявление, подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се е съгласил за тях да не се събират доказателства. На тази основа първоинстанционният съд, след като е констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от признанието на подсъдимия и е разгледал делото по реда на чл. 372 ал.4 вр. чл. 373 ал.2 от НПК. Това решение е било израз на неговото суверенно право, признато му от закона, да определи реда на разглеждане на делото, и то не би могло да бъде контролирано от по-горните инстанции, стига при разглеждане на делото по този ред да не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В случая първоинстанционния съд е извършил процесуално издържано една от предвидените в НПК диференцирани процедури , а именно – тази по чл. 371 т.2 от НПК , като правилно е приел, че са били налице предпоставките на чл. 372 ал.4 от НПК. От съставения съдебен протокол не се установява подс. Ф. да не е бил наясно по какъв начин се провежда съдебното следствие и какви ще са последиците от това. Напротив, той неколкократно е заявил, че признава фактите по обвинението, че не иска да се събират доказателства за тях и че разбира напълно правата, разяснени му от съда /л. 36 от съдебното дело/. Твърдението му през настоящата инстанция, че поради неграмотност не е разбрал случващото се в съдебно заседание, не опорочава проведеното съдебно следствие по реда на чл. 370 и сл. от НПК. Подсъдимият е имал свой защитник /при наличие на предпоставката за това по чл. 94 ал.1 т.4 от НПК/, което е достатъчна гаранция за защита на правата му. Те от своя страна са били гарантирани и от съда, който е разяснил правата на подсъдимия в тази поискана от защитника му процедура и последиците от нейното провеждане. От съдебния протокол не личи подсъдимият да не е бил наясно за характера на производството, а неговата основна претенция в хода на пренията и на предоставената му последна дума е била за размера на наказанието, което той е искал да бъде определено в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода.
По този начин първоинстанционният съд не е нарушил каквато и да е процесуална норма, провеждайки „съкратено съдебно следствие” по делото, нито пък в хода на провеждането му е накърнил по някакъв начин правата на подсъдимия. След като от протокола не може да се установи, че процедурата е била опорочена по някакъв начин, че не е ясна волята на подсъдимия за нейното провеждане, твърдението на подс. Ф. за процесуално нарушение, довело до ограничаване на неговите права, се явява голословно и необосновано.
Следва да се има предвид, че липсата на възможност за прекратяване на производството със споразумение е давала две алтернативи на провеждане на съдебното следствие – такова с нормална процедура /пълно съдебно следствие/ и такова със съкратена процедура /съкратено съдебно следствие/. От двете алтернативи тази, по която е протекло настоящето дело, е по-благоприятната за дееца, тъй като тя му е давала гаранцията, че ще му бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК.
С оглед на това не е налице нарушение на процесуалния закон в насоката, твърдяна от подсъдимия в касационната му жалба.
2. Относно твърдението на подсъдимия за „явна несправедливост на наказанието”.
Искането за намаляване на наказанието, наложено на подс. Ф. при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК в размер на четири години и шест месеца, съобразно изискването на чл. 373 ал.2 от НПК, поначало е допустимо, но разгледано по същество в конкретния казус, е неоснователно. Въззивният съд очевидно е отчел всички обстоятелства, сочени от защитата като смекчаващи такива и влияещи на наказателната отговорност на подсъдимия – възстановяване на предмета на престъплението и искреното разкаяние на подс. Филипов. В същото време дадените обяснения и съдействието за разкриване на обективната истина не могат да се третират като смекчаващи обстоятелства и да доведат до намаляване на размера на наложеното наказание, доколкото същите вече са взети предвид от законодателя със самия факт, че съгласно нормата на чл. 373 ал.2 от НПК съдът е длъжен да определи наказание при условията на чл. 55 от НК. Самата процедура, по която е разгледано делото, предполага наличие на самопризнание на подсъдимия по отношение на фактите по обвинението , поради което той получава „премия” от законодателя – да бъде наказан при условията на чл. 55 от НК. Поради това не могат повторно при индивидуализацията на наказанието на дееца да бъдат отчитани самопризнанията му, тъй като те са самата предпоставка, без наличието на която не би могла да се приложи диференцираната процедура по чл. 371 т.2 от НПК. Извън това обстоятелство, индивидуализираният размер на наказанието се явява съобразен и с конкретиката на самото деяние – извършено само шест месеца след изтърпяване на предходно наказание „лишаване от свобода” за престъпление по чл. 152 от НК, както и придружено със значителен интензитет на употребената сила, невлияеща на правната квалификация, но резултирала в счупване на две ребра на пострадалата. При тези обстоятелства няма никакво основание за проява на по-голяма снизходителност към подс. Ф. , която би била и несъвместима с постигане на възпитателните и възпиращи цели на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК. Наложеното със споразумение на съпроцесника на жалбоподателя наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода не може да служи за критерий и коректив на наказанието на подс. Ф. , доколкото обв. Стефанов е бил признат за виновен по основния състав на престъплението „грабеж”. Апелативният съд подробно се е занимал с въпроса за индивидуалната превенция спрямо подс. Ф. и в случая обосновано е отчел, че по-нисък размер на санкцията не би изиграл своя поправителен ефект върху този подсъдим. Наказанието му в размера, определен от първоинстанционния съд, и потвърден от въззивния, се явява справедливо и липсва основание за намеса на касационната инстанция в посока на неговото намаляване.
С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 215/ 19.11.2008 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 251/2008 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.