Р Е Ш Е Н И Е
№ 508
София, 05 декември 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември 2008 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА
при секретаря …………Ив. ИЛИЕВА……………………… и в присъствието на прокурора от ВКП ………Ст. БУМБАЛОВА……………., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 462/2008 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на подсъдимия М. Л. К. срещу въззивно решение № 1* постановено от Апелативен съд – гр. В. на 14.07.2008 г. по ВНОХД № 124/2008 г. , с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото.
С първоинстанционна присъда № 2* постановена от Плевенски окръжен съд на 29.04.2008 г. по НОХД № 661 по описа за 2007 г., подсъдимият М е бил признат за виновен по обвинението за това, че на 30.01. 2006 г. в гр. Ч. бряг, обл. Плевен умишлено умъртвил Б. Н. К. , поради което и на основание чл. 115 във вр. чл. 54 от НК е бил осъден на петнадесет години лишаване от свобода, като е било постановено изтърпяването на наказанието да се извърши при първоначален „строг” режим. С присъдата на осн. чл. 59 от НК е било зачетено предварителното задържане на подсъдимия и той е бил осъден да заплати направените по делото разноски.
Касационната жалба, подадена лично от подсъдимия К, съдържа твърдение за неправилна оценка на доказателствата, доколкото съдът не е направил правилна интерпретация на същите, които според него не сочели по еднозначен начин, че той е извършител на деянието. По същество се иска касационният съд да постанови решение, с което той да бъде оправдан, като алтернативно се прави и искане за връщане на делото за ново разглеждане на делото.
Подадена е и касационна жалба от защитника на подсъдимия К. В нея се съдържа довод за това, че въззивното решение не съдържа отговор на редица защитни доводи на подсъдимия – за това, че бил депозирал самопризнания, но под натиск, че те не се потвърждават от останалите доказателства по делото, че не са събрани доказателства в подкрепа на други версии, както и че не е доказано по несъмнен начин, че ножът, приложен като веществено доказателство по делото, е средството на престъплението. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Пред касационната инстанция служебният защитник на подсъдимия поддържа жалбата му по изложените в нея доводи.
Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита, че авторството и механизма на престъплението са доказани.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:
Жалбата на подсъдимия, с която се иска отмяната на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, е основателна.
В рамките на пределите на касационната проверка ВКС констатира допуснати от въззивната инстанция особено съществени нарушения на процесуалните правила от вида на тези по чл. 348 ал.3 т.1 от НПК.
На първо място, с атакувания въззивен акт е било прието за неоснователно оплакването на подсъдимия, че с присъдата си първоинстанционният съд е направил необосновани изводи относно авторството на престъплението, като е приел, че това е именно подс. М. К. С решението си ВтАС е приел, че по делото са налице достатъчно доказателства за авторството, съдържащи се в самопризнанията на подсъдимия, косвените доказателства по делото, депозирани от свидетелите и най-вече тези на св. А заключението на трасологичната експертиза относно вещественото доказателство – нож.
Върховният касационен съд констатира при проверка на атакувания съдебен акт наличието на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушение на принципа на чл. 13 от НПК, изискващ от съда да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина по делото, което е довело до съществено ограничаване на правото на защита на подсъдимия К. Постановяването на осъдителна присъда въз основа на самопризнания на подсъдимия, депозирани на досъдебното производство пред съдия /впоследствие отречени пред съда/, и върху косвени доказателства, какъвто е настоящият случай, не е процесуално недопустимо, ако съдът при анализа и оценката на доказателствата е изследвал цялата доказателствена съвкупност, не е игнорирал нито едно доказателство и едва след това е направил единствено възможния и безпротиворечив извод за авторството на престъплението в лицето на подсъдимия. Настоящият случай обаче разкрива съществени отклонения на съдебните инстанции по фактите от този процесуален принцип. По делото е работено с един изключително стеснен кръг от доказателствени източници, като вън от него са останали показанията на свидетеля А от досъдебното производство, депозирани пред съдия /л. 30 от том І и л. 106 от том ІІ/. Показанията на този свидетел пред съда са поставени в основата на обвинителната теза и те са тези, които съдът по фактите е използвал, за да свърже личността на подсъдимия със средството на престъплението. В сравнение обаче с тези, депозирани на досъдебното производство, те са по-лаконични и не съдържат в пълнота цялата информация, която св. К е споделил в разпита си на досъдебното производство относно мястото, където се е намирал ножа по времето, когато е бил издирван и коя е била причината за това. Съдът е имал възможността на осн. чл. 281 от НПК да приобщи тези показания на св. К, което обаче не е сторил. Като не е използвал тази процесуална възможност, той се е лишил от възможността да изясни важни обстоятелства от кръга на тези по чл. 102 от НПК, а липсата на факти е запълнил с предположение в мотивите на решението си : „Явно К. го е вземала / ножа/ , а след това го е поставила отново на същото място” / с.4 от решението/.
Съдът не е използвал възможността, която чл. 143 от НПК му дава, за да проведе очна ставка между св. А св. Пенка С. По твърдение на св. А подсъдимият е правил извънсъдебни признания пред св. С относно извършеното деяние, които тя е споделила със свидетеля К. Пред съда С. е отрекла това обстоятелство, твърдейки, че самият А се заканил да набеди брат си / подсъдимия М/ в извършване на убийството, тъй като имал лично основание за това – съпругата му го напуснала, за да живее с него. Това противоречие не е било изяснено, а същото има съществено значение за достоверността на показанията на св. А тези на св. С. И двамата свидетели въвеждат косвени доказателства в процеса посредством своите показания, но въпросът кои от тях следва да бъдат кредитирани трябва винаги да се оценява на плоскостта на тяхната достоверност. Съдът не е обсъдил тези показания, не е изложил съображения защо кредитира тези на св. А, а не тези на св. Н, поради което не е изпълнил задължението си да изследва обстоятелствата обективно, всестранно и пълно. Съдът, който събира доказателства, е длъжен да направи това както „за” обвинението, така и „против” него, което още в по-голяма степен е трябвало да стане в производство, по което извън обясненията на подсъдимия разполага само косвени доказателства. За да използва същите, съдът трябва да се увери на първо място в тяхната достоверност, а след това да направи само един възможен извод: че именно подсъдимият е авторът на престъпното деяние. Не би могло да се приеме, че съдът е достигнал до обективната истина по делото, ако той е игнорирал част от доказателствата и не е дал отговор нито за тяхната достоверност, нито дали те не позволяват някакъв друг вероятен извод за авторството.
Без отговор във въззивното решение е останал доводът, който е изложен от защитата в писмените бележки към въззивната жалба, относно възможността приложеният по делото като веществено доказателство нож да е средството на престъплението. За да обоснове тезата си, че именно този нож е средството на престъплението, въззивният съд е посочил предполагаемите от експерта характеристики на ножа, без обаче самият експерт – съдебен лекар да е работил с действителните параметри на приобщения към доказателствата нож. По делото е приложена и изслушана и трасологична експертиза, която е изследвала ножа, за който се предполага, че е средството на престъплението, която е описала неговите параметри и е извършила експериментални прорези в платнена материя, за да констатира какви следи би оставил този нож./ л. 74 и сл. от том І/. В същото време по делото в том ІІ между л. 53 и л. 54 е приложен найлонов плик, съдържащ парче прорязана материя, което с оглед местонахождението му / непосредствено след СМЕ на труп/ най-вероятно е изрязана част от дрехата на пострадалия, с която той е бил облечен при извършване на деянието. Нито на досъдебното производство, нито в съдебното такова са правени каквито и да е усилия за изясняване на въпроса, дали ако това е част от дрехата на починалия, то тя е прорязана именно с приложения към делото нож. Не е получило отговор в мотивите на решението на въззивния съд и възражението, че всъщност измерената рана върху тялото на жертвата е с дължина от 7,5 см., като има основна част от 3,5 см. и рамо от 4 см., поради което възниква съмнение дали е причинена именно с приложения нож. Такъв отговор не е даден най-вероятно поради липсата на експертен отговор на него, въпреки че би могъл да бъде получен. Изложеното сочи на липса на обективно и пълно изследване на доказателствата по делото с цел получаване на еднозначен отговор не само за авторството, но и за средството на престъплението. Експертното заключение не е доказателство в наказателния процес, но то е способ, чрез който посредством специалните знания на експертите се прави извод от едни известни факти за други неизвестни такива. В случая чрез комплексното използване на знанията на експертите, които поотделно са изготвяли експертни заключения – по съдебно-медицинската експертиза на труп и по трасологическата експертиза, на които да бъдат предоставени вещественото доказателство нож и изрязаната текстилна материя, е могло да се получат отговори на всички повдигнати от защитата въпроси, които са породили съмнение, че приложеният към делото нож е именно средството на престъплението.
При положение, че съдът е направил изводите си относно механизма и авторството на деянието само върху част от доказателствените източници, а други изобщо не е обсъждал, въпреки че отговорът дали са достоверни и следва ли да насочват към същия или друг извод за авторството е бил решаващ за изхода на делото по въпросите, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, то изводите на съда за безпротиворечивост на доказателствените материали и наличието само на един извод – че подс. М. К. е автор на престъплението, са направени в нарушение на процесуалните правила, задължаващи съда да разкрие обективната истина по делото и да достигне до нея въпреки процесуалното бездействие на страните / чл. 13 и чл. 107 от НПК/. Поради това упрекът в касационната жалба на защитника на подсъдимия за едностранчив и избирателен подход при събирането и проверката на доказателства не е лишен от основание, а той е рефлектирал и върху доказателствено-оценъчната дейност на съда.
С оглед на изложените пропуски и противоречия в доказателствената съвкупност, които не са отстранени от страна на въззивния съд, се налага сериозно съмнение, че е достигната обективната истина по делото, поради което ВКС приема, че в производството по делото въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл. 13 от НПК.
На всеки подсъдим в наказателния процес се дължи обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, както и даването на обоснован отговор на всички негови възражения. Наличието по делото на необсъдени противоречия в доказателствата, които биха били оправдателни за него, както и на обстоятелства, които не са изяснени, а чрез изясняването им би могло да се достигне до друг фактически и правен извод , не само нарушават неговите права, но и правата на обществото за реализирането на адекватно и справедливо правосъдие.
Констатираните съществени процесуални нарушения представляват касационно основание по чл. 348 ал.1 т. 3 вр. ал.3 т.1 от НПК. Те по естеството си са отстраними чрез провеждането на ново съдебно производство пред втората инстанция по фактите, което налага отмяната на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от ВтАС.
В хода на същото следва да се отстранят всички констатирани нарушения и да се даде отговор на поставените в касационната жалба въпроси за доказаността на авторството в лицето на подсъдимия.
Ето защо и на основание чл. 354 ал.1 т.4 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 154 от 14.07.2008 г., постановено по ВНОХД № 124/2008 г. по описа на Великотърновски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.