Р Е Ш Е Н И Е
№ 626
гр. София, 29 декември 2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести декември, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ : ВЕРОНИКА ИМОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. №2751/2011 г.
Касационното производство е образувано по протест на представител на Апелативна прокуратура /АП/- София срещу решение №257/05.08.2011г. на Софийски апелативен съд /АС/, обявено по внохд №345/2011г., с което е изменена присъда №26/21.12.2010г. на Окръжен съд /ОС/- К..
В протеста се визират нарушения на процесуалния и материален закон, предпоставящи отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Очертаната позиция се обосновава с фрагментарни доводи за неправилна интерпретация на доказателствата при постановяване на съдебния акт по отношение на подсъдимите А. Р., С. А. и Т. И., като се поставя акцент на несъобразеното с нормативните предписания изключване на изготвените и приложени веществени доказателствени средства, получени при използване на специално разузнаване /СРС/ от доказателствената съвкупност. Аргументира се и явна несправедливост на наложените на Б. И., Г. Н., Б. Н. и А. И. наказания, несъответни на тежестта на инкриминираното престъпно деяние по чл.116, ал.1, вр.чл.115, вр.чл.20, ал.2 от НК и на личната опасност на извършителите.
Депозирани са и касационни жалби от подсъдимите Б. Н., Б. И., Г. Н., А. И., А. И., Т. И., Ангел И. и А. Р., и от техните защитници.
В жалбата на Б. Н. и на процесуалния му представител-адвокат Х. се релевират оплаквания за недоказаност на повдигнатите срещу подсъдимото лице обвинения по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 и по чл.129, ал.2, вр. чл.20 ал.2 от НК, базиращи се на недопустими предположения. Обръща се особено внимание на неизяснената по изискуемия се несъмнен начин правно значима фактология, установена чрез съдържащите се в показанията на Юстиниянов различни версии за развоя на инкриминирания конфликт и при отказ за провеждане на разпит на свидетеля К. К.. Алтернативно се мотивира прекомерна завишеност на наказателните санкции.
Липса на доказателства за участие в престъпното посегателство по чл.116 от НК срещу П. М. декларира в своята касационна жалба и Б. И., като моли да бъде оправдан за инкриминираното убийство.
Идентични са и словно отразените възражения на подсъдимия Г. Н., в подадената до настоящия съд саморъчно написана жалба. Същият оспорва категорично доказана по делото негова вина за причиняване на смъртта на пострадалия М., който не познавал и претендира редукция на определените му наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с една трета, при условията на чл.58а , ал.1 от НК, поради направените признания.
Недоволен от постановената първоинстанционна присъда и от въззивното решение е останал и А. И.. В представени писмени бележки, подробни като форма, но неясно формулирани по съдържание, подсъдимият бланкетно заявява накърняване на личностните му права и законни интереси, с неспазването на чл.124 от Конституцията на РБ и на чл.чл.3, 5, 6, 9, 13 и следващите от НПК с ангажиране на наказателната му отговорност за квалифицирано убийство; излага голословни твърдения за съпричастност на други лица при извършване на престъпленията, за тежко семейно положение и за влошено здраве; и прави искания за събиране на нови доказателства и за анулиране на съдебния акт.
Подсъдимият А. И. и служебният му защитник в касационната си жалба очертават дерогиране на процесуалните задължения на контролираните инстанции за обективно, всестранно и пълно изследване на всички релевантни обстоятелства, и за задълбочена проверка на доказателствения материал при формиране на вътрешното убеждение на съда, обусловили ангажиране на наказателната отговорност на лицето за престъпление по чл.131а, пр.2, вр.чл.129 от НК и несправедливост при диференциране на нейните параметри.В подкрепа на изведените констатации се сочи пренебрегване на установения чрез гласните доказателствени средства /показанията на К. В., на Ю. Ю. и на анонимния свидетел/ факт, че А. И. не е нанасял удари на жертвата, и подценяване на данните за личността на подсъдимия /социален статус, здравословно състояние и критично отношение към извършеното/. Предлага се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Софийски АС или ревизия на съдебния акт, чрез намаляване на определената санкция и приложение на института на чл.55 от НК.
В жалбата на Т. И. и на упълномощените от него договорни адвокати се визират касационните основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК.
Декларира се, че несъблюдаването на процесуалните разпоредби на чл.чл.13, 14 и 107, ал.3 от НПК е довело до неправилно прилагане на материалния закон и до явна несправедливост при индивидуализация на отговорността. Излагат се съображения, че при очертаване на правната квалификация на деянията по чл.129, ал.2, вр.чл.20, ал.4 от НК е игнорирана липсата на доказателства за съпричастност на Т. И. към инкриминираните престъпления в качеството му на помагач, а при лимитиране на санкционните последици и начина им на изтърпяване, е проявена неоправдана строгост.
Постановеното от въззивната инстанция решение се атакува и от упълномощения адвокат на подсъдимия А. И.. Изразява се несъгласие със срока на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за престъпление по чл.129, вр.чл.20, ал.4 от НК, с пострадал М., определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и със завишения размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Недоволство от обявения въззивен съдебен акт, в санкционната му част обективира и жалбата на подсъдимия А. Р., като лишената от обосновка и конкретика претенция за неговото изменение, чрез редуциране на санкцията, е съпроводена с молба за произнасяне по чл.414, ал.1, т.1 от НПК, поради налично противоречие между мотивите и диспозитива досежно срока на подлежащото на изтърпяване наказание.
Постъпили са и касационни жалби от частните обвинители и граждански ищци Г. М., В. М. и Т. М., депозирани чрез техния процесуален повереник – адвокат П. Д.. Бланкетни по характер и идентични по съдържание, те словно пестеливо релевират „незаконосъобразност” на решението в частта относно индивидуализираните на подсъдимите лица наказания и „несправедливост” на присъдената неимуществена обезвреда, и инкорпорират последващи, лаконични волеизявления за необходимост от диференциране на съответни на повдигнатите от прокурора тежки обвинения санкционни последици и от уважаване на приетите за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове в пълния им предявен размер.
В съдебно заседание на 06.12.2011 година, представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест.
Подсъдимите Г. Н., А. И., Т. И., А.И. и А. Р., и техните защитници възпроизвеждат пред настоящия съдебен състав съображенията, изложени в подкрепа на визираните в жалбите касационни основания .
Встъпилите за пръв път в касационното производство договорни адвокати на Б. Н. – Д. А. и Ж. Д. в хода на съдебните прения и в представена писмена защита подробно развиват очертаните в касационната жалба пороци в доказателствената дейност на съдебните инстанции, като обръщат особено внимание на налични противоречия в приетите за достоверни показания на анонимен свидетел №1 и на Ю. Ю.; на недопустимо приобщаване на депозираните от оперативните работници разкази към доказателствената съвкупност по делото; и на неправилна интерпретация на съдебно-медицинската експертиза, установяваща, че „причинените на П. М. телесни увреждания не водят до летален изход, при оказване на специализирана медицинска помощ”.
Конкретика в релевираните в касационната жалба на А. И. оплаквания внася участващият в съдебната процедура пред ВКС служебен защитник, който декларира недоказаност на авторството на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 във вр. с чл.115, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поставя акцент на необходимостта от преквалификация на убийството в престъпно деяние по чл.124, ал.2, вр.ал.1 от НК, и алтернативно пледира за явна несправедливост на наложеното за инкриминирания престъпен акт, наказание.
В допълнение към депозираната от Б. И. жалба упълномощеният от него адвокат несвоевременно, в рамките на изслушване на страните по същество, в открито съдебно заседание на 06.12.2011г. се позовава на необходимост от правоприлагане на чл.348, ал.1, т.1 от НК, предпоставяща връщане на делото за разглеждане на въззивната инстанция, поради нарушен материален закон при лимитиране на правните очертания по чл.116 от НК, което е извън обсега на въведените от подсъдимото лице касационни основания и ВКС не дължи произнасяне по надлежния ред.
Подсъдимият С. А. и процесуалният му представител, доволни от въззивния акт на Софийски АС, предлагат прекратяване на съдебното производство, поради несанируеми недостатъци на касационния протест, относими към посоченото лице или оставяне в сила на решението.
Частните обвинители и граждански ищци Г. М., В. М. и Т. М., и техният повереник – адвокат П. Д., редовно уведомени, не се явяват пред настоящия касационен съд.
Върховният касационен съд, при инстанционния контрол по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 26 от 21.12.2010 год. по нохд № 258/2010 год. по описа на Кюстендилски ОС, подсъдимият Б. Д. И. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 25.06.2009г. в черешов масив, находящ се в местността „Грамаге“, в землището на с.Ш., Кюстендилска област в съучастие, като съизвършител с подсъдимите А. Д. И., Б. А. Н., Г. Й. Н. и помагачите Т. А. И., С. С. А. и А. Д. И. (последният като помагач за престъпление по чл.129, ал.2 от НК), по особено мъчителен начин и с особена жестокост умишлено е умъртвил П. И. М., като смъртта е настъпила на 26.06.2009г. и убийството представлява опасен рецидив, поради което и на осн. чл.116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 и т. 12, пр. 1, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“, във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, вр. с чл.чл.36, 37, ал.1, т.1 и чл.54, ал.1 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 18(осемнадесет) години, като на основание чл. 304 от НПК е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за извършване на престъплението в съучастие, като съизвършители с Т. А. И., С. С. А. и А. Х. Р., и в съучастие с А. Д. И., като помагач за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3-то, вр. с чл.115 от НК.
Подсъдимият Б. Д. И. е признат за ВИНОВЕН и в това, че по същото време и на същото място, в съучастие като съизвършител с подсъдимите А. Д. И., Б. А. Н., Г. Й. Н., А. Д. И. и А. Х. Р., и в съучастие с помагачите А. Д. И., Т. А. И. и С. С. А. е причинил средна телесна повреда на К. С. В., изразяваща се в: разстройство на здравето, временно опасно за живота вследствие гръдна травма: фрактури на ребра, контузия на бял дроб, кръвоизлив в лява гръдна половина и навлизане на въздух в гръдната кухина, средностението и подкожието, трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник вследствие счупването на костите на дясна предмишница и първите фаланги на IV и V-ти пръсти на дясна ръка, трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник вследствие счупванията на трите дланни (метакарпални) кости на лява ръка и трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник вследствие счупването на двете кости на лява подбедрица, трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник вследствие счупването на големия пищял (тибия) на дясна подбедрица, като деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.131 а, предл. 2 (редакция ДВ бр.75/2006г.), във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, буква „а“, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК и вр. с чл. чл.36, 37, ал.1, т.1, и чл.54, ал.1 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 6 (шест) години, като на основание чл. 304 от НПК признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за извършване на престъплението на 26.06.2009г. и в съучастие, като съизвършители с Т. А. И. и С. С. А..
Подсъдимият Б. Д. И., е признат за ВИНОВЕН и в това, че на 25.06.2009 г. на същото място е причинил средна телесна повреда на М. В. С., изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник вследствие счупването на големия пищял на лява подбедрица, като деянието представлява опасен рецидив поради което и на основание чл.131 а, предл.2 (редакция ДВ бр.75/2006 г.), във вр. с чл.129, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, буква“а“, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК и във вр. с чл.чл.36, 37, ал.1, т.1 и чл.54, ал.1 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 4 (четири) години, като на основание чл.304 от НПК е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за извършване на престъплението на 26.06.2009г. и в съучастие като съизвършител с помагача А. Д. И..
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимото лице е наложено най-тежкото наказание – осемнадесет години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.61, т.2, вр. с чл.60 от ЗИНЗС е определено изтърпяване на наказанието в затвор, при първоначален строг режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 27.06.2009 г. до влизане на присъдата в сила.
На основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК е определено общо наказание осемнадесет години лишаване от свобода, което е най-тежкото измежду наложеното наказание с настоящата присъда и наказанията по НОХД №1650/2009 г. и НОХД №1588/2009 г., по описа на Кюстендилски РС.
На основание чл. 25, ал.2 от НК, при изтърпяване на общото наказание е приспаднато отчасти изтърпяното наказание по НОХД №1650/2009г. и НОХД №1588/2009г. на РС-Кюстендил и в съответствие с разпоредбата на чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 27.06.2009 г. до влизане на присъдата в сила.
На основание чл.61, т.2, вр. с чл.60 от ЗИНЗС е определено изтърпяване на общото наказание в затвор, при първоначален строг режим.
Със същата присъда подсъдимият Г. Й. Н. е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 25.06.2009 г. в черешов масив, находящ се в местността „Грамаге“, в землището на с.Ш, Кюстендилска област в съучастие, като съизвършител с подсъдимите А. Д. И., Б. А. Н., Б. Д. И. и помагачите Т. А. И., С. С. А. и А. Д. И. (последният като помагач за престъпление по чл.129, ал.2 от НК), по особено мъчителен начин и с особена жестокост умишлено е умъртвил П. И. М., от с.Ш., Кюстендилска област, като смъртта е настъпила на 26.06.2009г. и убийството представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 и т.12, пр.1, във вр. с чл.115, вр. с чл. 29, ал.1, б. „а“, вр. с чл.20 ал.2 от НК, вр. с чл.чл.36, 37, ал.1, т.1 и чл.54, ал.1 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 18 (осемнадесет) години, като на основание чл.304 от НПК е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършване на престъплението в съучастие с Т. А. И., С. С. А. и А. Х. Р., в качеството на съизвършители, и в съучастие с А. Д. И., в качеството на помагач.
Подсъдимият Г. Й. Н. е признат ЗА ВИНОВЕН и в това , че на 25.06.2009 г. на същото място, в съучастие като съизвършител с подсъдимите А. Д. И., Б. А. Н., Б. Д. И., А. Д. И. и А. Х. Р., и в съучастие с помагачите А.Д. И., Т. А. И. и С. С. А. е причинил средна телесна повреда на К. С. В., изразяваща се в: разстройство на здравето, временно опасно за живота вследствие гръдна травма: фрактури на ребра, контузия на бял дроб, кръвоизлив в лява гръдна половина и навлизане на въздух в гръдната кухина, средностението и подкожието, трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник вследствие счупването на костите на дясна предмишница и първите фаланги на IV и V-ти пръсти на дясна ръка, трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник вследствие счупванията на трите дланни (метакарпални) кости на лява ръка и трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник вследствие счупването на двете кости на лява подбедрица, трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник вследствие счупването на големия пищял (тибия) на дясна подбедрица, като деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.131 а, предл. 2 (редакция ДВ бр.75/2006г.), във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, буква „а“, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК и чл.чл.36, 37, ал.1, т.1,вр. чл.54, ал.1 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 7 (седем) години, като на основание чл.304 от НПК е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за извършване на престъплението на 26.06.2009г. и в съучастие, като съизвършители с Т. А. И. и С. С. А..
На основание чл.23, ал.1 от НК на този подсъдим е наложено най-тежкото наказание – осемнадесет години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.61, т.2, вр. с чл.60 от ЗИНЗС е определено изтърпяване на наказанието в затвор, при първоначален строг режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 27.06.2009 г. до влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимият С. С. А. е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 25.06.2009 г. в черешов масив, находящ се в местността „Грамаге“, в землището на с.Ш., Кюстендилска област, в съучастие като ПОМАГАЧ с Т. А. И. и А. Д. И. (последният като помагач за престъпление по чл.129, ал.2 от НК) и в съучастие с извършителите Г. Й. Н., А. Д. И., Б. А. Н. и Б. Д. И., по особено мъчителен начин и с особена жестокост умишлено е умъртвил П. И. М., като смъртта е настъпила на 26.06.2009г., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, във вр. с чл.115, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК и вр. с чл.чл.36, 37 и чл.58а, б“б“, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 7 (седем) години, и на основание чл.304 от НПК е признат за невиновен и оправдаван по първоначално повдигнатото обвинение за извършване на престъплението в съучастие, като съизвършител с Т. А. И. и А. Х. Р., и в съучастие с А. Д. И., като помагач.
Подсъдимият С. С. А. е признат ЗА ВИНОВЕН и в това, че по същото време и на същото място, в съучастие като помагач с извършителите Г. Й. Н., А. Д. И., Б. А. Н., Б. Д. И., А. Д. И. и А. Х. Р., и в съучастие с помагачите А.Д. И. и Т. А. И., е причинил средна телесна повреда на К. С. В., изразяваща се в: разстройство на здравето, временно опасно за живота вследствие гръдна травма: фрактури на ребра, контузия на бял дроб, кръвоизлив в лява гръдна половина и навлизане на въздух в гръдната кухина, средностението и подкожието, трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник вследствие счупването на костите на дясна предмишница и първите фаланги на IV и V-ти пръсти на дясна ръка, трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник вследствие счупванията на трите дланни (метакарпални) кости на лява ръка и трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник вследствие счупването на двете кости на лява подбедрица, трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник вследствие счупването на големия пищял (тибия) на дясна подбедрица, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. с ал.1 (редакция ДВ бр.26/68 г.), във вр. с чл. 20, ал. 4, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК и във вр. с чл. чл.36, 37, ал.1, т.1, и чл.54 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 (три) години, като на основание чл.304 от НПК е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за извършване на престъплението на 26.06.2009г. и в съучастие, като съизвършител с Т. А. И..
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимото лице е наложено най-тежкото наказание – седем години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.61, т.2, вр. с чл.60 от ЗИНЗС е определено изтърпяване на общото наказание в затвор, при първоначален строг режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 27.06.2009 г. до влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимият Т. А. И. е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 25.06.2009 г. в черешов масив, находящ се в местността „Грамаге“, в землището на с.Ш., Кюстендилска област, в съучастие като ПОМАГАЧ със С. С. А. и Ангел Д. И. (последният като помагач за престъпление по чл.129, ал.2 от НК), и в съучастие с извършителите Г. Й. Н., А. Д. И., Б. А. Н. и Б. Д. И. по особено мъчителен начин и с особена жестокост умишлено е умъртвил П. И. М., като смъртта е настъпила на 26.06.2009 г., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, във вр. с чл.115, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК и вр. с чл.чл.36, 37, и чл.58а, б“б“, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 7 (седем) години, като основание чл.304 от НПК е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за извършване на престъплението в съучастие, като съизвършител със С. С. А. и А. Х. Р., и в съучастие с А. Д. И., като помагач.
Подсъдимият Т. А. И. е признат ЗА ВИНОВЕН и в това, че по същото време и на същото място, в съучастие като помагач с извършителите Г. Й. Н., А. Д. И., Б. А. Н., Б. Д. И., А. Д. И. и А. Х. Р., и в съучастие с помагачите А. Д. И. и С. С. А., е причинил средна телесна повреда на К. С. В., изразяваща се в: разстройство на здравето, временно опасно за живота вследствие гръдна травма: фрактури на ребра, контузия на бял дроб, кръвоизлив в лява гръдна половина и навлизане на въздух в гръдната кухина, средностението и подкожието, трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник вследствие счупването на костите на дясна предмишница и първите фаланги на IV и V-ти пръсти на дясна ръка, трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник вследствие счупванията на трите дланни (метакарпални) кости на лява ръка и трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник вследствие счупването на двете кости на лява подбедрица, трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник вследствие счупването на големия пищял (тибия) на дясна подбедрица, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. с ал.1 (редакция ДВ,бр.26/68 г.), във вр. с чл. 20, ал. 4, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК и с чл.чл.36, 37, ал.1, т.1, вр. чл.54 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 (три) години, като на основание чл.304 от НПК е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за извършване на престъплението на 26.06.2009г. в съучастие, като съизвършител със С. С. А..
На основание чл.23, ал.1 от НК на този подсъдим е наложено най-тежкото наказание – седем години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.61, т.2, вр. с чл.60 от ЗИНЗС е определено изтърпяване на общото наказание в затвор, при първоначален строг режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 27.06.2009 г. до влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимият А. Х. Р. е признат ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 25/26.06.2009 г. в черешов масив, находящ се в местността „ Грамаге“, в землището на с.Ш., Кюстендилска област, в съучастие като съизвършител със С. С. А., Т. А. И., Г. Й. Н., А. Д. И., Б. А. Н., Б. Д. И. и в съучастие с помагача А. Д. И., по особено мъчителен начин и с особена жестокост умишлено е умъртвил П. И. М., поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Подсъдимият А. Х. Р. е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 25.06.2009 г., на същото място, в съучастие като съизвършител с Г. Й. Н., А. Д. И., Б. А. Н., Б. Д. И., А. Д. И. и в съучастие с помагите А. Д. И., С. С. А. и Т. А. И., е причинил средна телесна повреда на К. С. В., изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота вследствие гръдна травма: фрактури на ребра, контузия на бял дроб, кръвоизлив в лява гръдна половина и навлизане на въздух в гръдната кухина, средностението и подкожието, както и трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник вследствие счупването на костите на дясна предмишница и първите фаланги на IV и V-ти пръсти на дясна ръка, както и трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник вследствие счупванията на трите дланни (метакарпални) кости на лява ръка, както и трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник вследствие счупването на двете кости на лява подбедрица, както и трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник вследствие счупването на големия пищял (тибия) на дясна подбедрица, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 (редакция ДВ бр.26/1968г., в сила от 01.05.1968 г.), във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, вр.с чл.чл. 36, 37 и чл. 54 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 4 (четири) години и 5 (пет) месеца, като на основание чл.304 от НПК е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за извършване на престъплението на 26.06.2009 г., в съучастие като съизвършител със С. С. А. и Т. А. И..
На основание чл.61, т.2, вр. с чл.60 от ЗИНЗС е определено изтърпяване на наказанието в затвор при първоначален строг режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимото лице е било задържано с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 27.06.2009 г. до влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимият Б. А. Н. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 25.06.2009 г. в черешов масив, находящ се в местността „Грамаге“, в землището на с.Ш., Кюстендилска област, в съучастие като съизвършител с Г. Й. Н., А. Д. И. и Б. Д. И., и в съучастие с помагачите С. С. А., Т. А. И. и А.Д. И. – последният като помагач за престъпление по чл.129, ал.2 от НК, по особено мъчителен начин и с особена жестокост умишлено е умъртвил П. И. М., като смъртта е настъпила на 26.06.2009г., поради което и на основание чл.116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл.чл.36, 37, във вр. чл.54 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 16 (шестнадесет) години, като на основание чл. 304 от НПК е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за извършване на престъплението в съучастие с Т. А. И., С. С. А. и А. Х. Р., като съизвършители, и в съучастие с А. Д. И., като помагач за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, вр. с чл.115 от НК.
Подсъдимият Б. А. Н. е признат ЗА ВИНОВЕН и в това, че на 25.06.2009 г. на същото място, в съучастие като съизвършител с А. Х. Р., Г. Й. Н., А. Д. И., Б. Д. И. и А. Д. И., и в съучастие с помагачите А.Д. И., С. С. А. и Т. А. И. е причинил средна телесна повреда на К. С. В., изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота вследствие гръдна травма: фрактури на ребра, контузия на бял дроб, кръвоизлив в лява гръдна половина и навлизане на въздух в гръдната кухина, средностението и подкожието, както и трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник вследствие счупването на костите на дясна предмишница и първите фаланги на IV и V-ти пръсти на дясна ръка, както и трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник вследствие счупванията на трите дланни (метакарпални) кости на лява ръка, както и трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник вследствие счупването на двете кости на лява подбедрица, както и трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник вследствие счупването на големия пищял (тибия) на дясна подбедрица, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 (редакция ДВ бр. 26/1968 г.), във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК и чл.чл.36, 37, вр. чл. 54 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 4 (четири) години, като на основание чл.304 от НПК е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за извършване на престъплението на 26.06.2009 г., и в съучастие като съизвършител със С. С. А. и Т. А. И..
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимото лице е наложено най-тежкото наказание – шестнадесет години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.61, т.2, вр. с чл.60 от ЗИНЗС е определено изтърпяване на наказанието в затвор при първоначален строг режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 28.06.2009 г. до влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимият А. Д. И. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 25.06.2009 г. в черешов масив, находящ се в местността „Грамаге“, в землището на с.Ш., Кюстендилска област, в съучастие като съизвършител с Г. Й. Н., Б. А. Н. и Б. Д. И., и в съучастие с помагачите С. С. А., Т. А. И. и А. Д. И. – последният като помагач за престъпление по чл.129, ал.2 от НК, по особено мъчителен начин и с особена жестокост умишлено е умъртвил П. И. М., като смъртта е настъпила на 26.06.2009г., поради което и на основание чл.116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и чл.чл. 36, 37, вр. чл.54 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 19 (деветнадесет) години, като на основание чл.304 от НПК е признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение за извършване на престъплението в съучастие, като съизвършители с Т. А. И., С. С. А. и А. Х. Р., и в съучастие с А.Д. И.-помагач за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, вр. с чл.115 от НК.
Подсъдимият А. Д. И. е признат ЗА ВИНОВЕН и в това, че по същото време и на същото място, в съучастие като съизвършител с А. Х. Р., Г. Й. Н., Б. А. Н., Б. Д. И. и А. Д. И., и в съучастие с помагачите А. Д. И., С. С. А. и Т. А. И. е причинил средна телесна повреда на К. С. В., изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота вследствие гръдна травма: фрактури на ребра, контузия на бял дроб, кръвоизлив в лява гръдна половина и навлизане на въздух в гръдната кухина, средностението и подкожието, както и трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник вследствие счупването на костите на дясна предмишница и първите фаланги на IV и V-ти пръсти на дясна ръка, както и трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник вследствие счупванията на трите дланни (метакарпални) кости на лява ръка, както и трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник вследствие счупването на двете кости на лява подбедрица, както и трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник вследствие счупването на големия пищял (тибия) на дясна подбедрица, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 (редакция ДВ бр. 26/1968 г.), във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, вр. с чл.чл.36, 37 и чл. 54 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 4 (четири) години, като на основание чл.304 от НПК е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за извършване на престъплението на 26.06.2009г., в съучастие като съизвършител със С. С. А. и Т. А. И..
На основание чл.23, ал.1 от НК на този подсъдим е наложено най-тежкото наказание – деветнадесет години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.61, т.2, вр. с чл.60 от ЗИНЗС е определено изтърпяване на наказанието в затвор при първоначален строг режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 27.06.2009 г. до влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимият А. Д. И. е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 25.06.2009 г. в черешов масив, находящ се в местността „Грамаге“, в землището на с.Ш., Кюстендилска област, в съучастие като помагач с извършителите Г. Й. Н., А. Д. И., Б. А. Н., Б. Д. И. и помагачите С. С. А. и Т. А. И. умишлено е улеснил, чрез отстраняване на спънки, причиняването на средна телесна повреда на П. И. М., изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затрудняване на движенията на снагата, трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник и трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника, поради което и на основание чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, (редакция ДВ бр. 26/1968 г.), във вр. с чл. 20, ал. 4, пр. 4 и чл.21, ал.2 , вр. с чл. 2, ал. 2 от НК и чл.чл.36, чл.37, ал.1, т.1, вр.чл.54 от НК е осъ