4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
гр. София, 03 август 2011г.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, в петчленен състав, по чл. 135, ал. 4 АПК, в закрито заседание на двадесет и девети юли, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
ВАНЯ АНЧЕВА
КЕТИ МАРКОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА
НЧД № 2124/ 2011г., по описа на ВКС, ІІІ наказателно отделение,
с приложено писмено становище на прокурора от ВКП
ИСКРА ЧОБАНОВА, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК.
С определение № 455 от 7. 07. 2011г., постановено по АД № 133/ 2011г., Административен съд- гр.Силистра, е прекратил производството по делото, и го е изпратил по подсъдност на Окръжен съд- гр.Силистра, на основание чл. 135, ал. 2 АПК.
С определение № 121 от 12. 07. 2011г., постановено по образуваното пред него ВЧНД № 204/ 2011г., Силистренският окръжен съд е прекратил производството по делото, и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС на РБ.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е депозирал писмено становище, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Административния съд- гр.Силистра, който е компетентен да го разгледа.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд, в петчленен състав, образуван на основание чл. 135, ал. 4 АПК, като обсъди данните по делото, взе предвид становището на прокурора, намира следното:
С определението на Силистренския окръжен съд, въз основа на което е образувано настоящото производство, настоящият смесен съдебен състав на ВКС и ВАС, е сезиран да реши повдигнатия спор за подсъдност между общ и административен съд, като се произнесе кой от тях е компетентният да разгледа и се произнесе по жалбите на Р. Х. И. и Г. Х. Х., срещу решение № 41 от 10. 06. 2011г., на РС- гр.Дулово.
От данните по делото става ясно, че се касае за обжалване на решение на Районен съд- гр.Дулово, намиращ се в съдебния район на ОС- гр.- Силистра, с което Г. Х. Х. е санкционирана с административно наказание- глоба в размер на 100 лв., а Р. Х. И.- със задържане в поделенията на МВР, за срок от седем денонощия, на основание чл. 1, ал. 1 УБДХ.
В мотивите към определението на Административния съд- гр.Силистра, са изложени съображения, че производството по УБДХ е със сходен на това по чл. 78а НК характер, поради което и решенията постановени в производството по чл. 78а НК, подлежат на обжалване пред съответните окръжни съдилища. Прието е, че при разглеждане на жалбата по аналогия следва да се приложи процедурата, предвидена в глава двадесет и първа на НПК и поради това компетентен да се произнесе по жалбите на двамата нарушители е Силистренският окръжен съд, доколкото в закона не е предвидена компетентност друг съд да я разгледа. Във връзка с последното е направено и позоваване на Решение № 3 от 4. 05. 2011 г., по конституционно дело № 19/ 2010 г., на Конституционния съд, за обявяване на противоконституционността на чл. 7, изр. 1 от УБДХ, в частта „не подлежи на обжалване и”.
След образуване на производството пред Силистренския окръжен съд, последният се е десезирал, като е изложил пестеливи по съдържанието си фактически и правни аргументи за административния характер на очертаното производство, позовал се е на превратно тълкуване на цитираното решение на Конституционния съд, и е мотивирал заключение, че компетентен да се произнесе по делото е Административен съд- Силистра, поради което и на основание чл. 135 ал. 4 АПК, е повдигнал спор за подсъдност.
Настоящият смесен състав на ВКС и ВАС намира, че компетентен да се произнесе по жалбите на нарушителите е Силистернският окръжен съд, поради следните съображения:
В теорията и практиката не съществуват съмнения за административно- правния характер на производството по Указа за борба с дребното хулиганство и специфичният административнонаказващ орган по УБДХ- районният съдия.
Административното наказание по УБДХ се налага при установено нарушение, за първи път от районния съдия, с оглед правомощията му по чл. 47, ал. 1, б.”в” ЗАНН. До този момент липсва изрична законодателна уредба на инстанционния контрол върху неговото решение. Същевременно, както е отбелязано в решението на КС, по конституционно дело № 19/ 2010 г., за административно-наказателните производства (каквото безспорно е това по УБДХ), в чл. 63, ал. 1 ЗАНН е предвидена двуинстанционност. В., аргумент за характера на това производство е и разпоредбата на чл. 89, ал. 1, т. 1, б. ”г” от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните и апелативните съдилища (ДВ, бр. 66 от 18. 08. 2009 г., приет от Висшия съдебен съвет), според която по УБДХ се образуват административно-наказателни дела.
В производството по налагане на административно наказание по УБДХ, на нарушителя се определя наказание „задържане в поделенията на МВР”, което по тежест е приравнено с правния статус на лицата, задържани под стража и лишени от свобода. В тази насока са и задължителните предписания по тълкуването и прилагането на закона, дадени от ОСНК на ВС, с ТР № 89 по н.д. № 74/ 1982 г.
Производството по чл. 375- 378, от глава ХХVІІІ НПК- „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание” се провежда, когато прокурорът установи, че са налице материалноправните предпоставки, дефинирани в чл. 78а НК. Самата разпоредба на чл. 78а НК е пределно ясна и категорична, а именно, че се касае за деяние, представляващо престъпление, по смисъла на чл. 9, ал. 1 НК, но по силата на самия закон се ангажира административнонаказателната, а не наказателната отговорност на дееца. Така постановените решения по чл. 378, ал. 4 НПК подлежат на редовен инстанционен кънтрол от окръжните съдилища, по реда на глава двадесет и първа от НПК, а не от административните съдилища, по процедурата на чл. 131 АПК.
На следващо място, Конституционният съд е дал оценка на характера на деянието „дребно хулиганство”, и е приел, че то следва да бъде третирано като „наказателно обвинение” по смисъла на ЕКПЧОС, което макар и санкционирано в административнонаказателното производство, поради тежестта и строгостта на предвиденото основно наказание- „задържане в поделенията на МВР”, е равнозначно на наказанието „лишаване от свобода”. В този смисъл са и Решение от 23.04.2009 г. на ЕКПЧ по делото „К. срещу България”; Решение от 01.10.2009 год. на същия съд, по делото „С. срещу България”.
В мотивите на решението на Конституционния съд е прието също, че „Производството по чл. 2- 6 УБДХ стои най-близо до производството по чл. 78а от НК, при което при определени условия, районният съдия освобождава лицето от наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба”, като решението му съгласно чл. 378, ал. 5 от НПК подлежи на проверка пред въззивната инстанция, по реда на глава двадесет и първа от НПК. Цитираните мотиви се ползват със сила на присъдено нещо и поради това са годна основа за прилагане по аналогия на посочената процедура за контрол на постановения по реда на УБДХ акт на районния съдия, което виждане е в синхрон и с установения принцип в НПК, че съдебните актове, с които се налага „лишаване от свобода” се проверяват по реда на редовния инстанционен контрол.
Следователно възможността на нарушителя по УБДХ да бъде санкциониран с наказание „задържане в поделенията на МВР”, равнопоставено с наказанието „лишаване от свобода”, предвидено в системата по чл. 37 НК, предполага да му се даде възможност да се защити срещу обвинението, ползвайки се от всички гарантирани му по НПК права, включително и да развие правото си на защита пред следващата редовна съдебна инстанция, явяваща се в случая съответният окръжен съд.
Предвид всичко изложено до тук, компетентен да разгледа и се произнесе по жалбите на Р. Х. И. и Г. Х. Х. срещу решение № 41 от 10. 06. 2011 г., по НАХД № 110/2011 г. на РС- гр.Дулово, е Окръжният съд- -гр.Силистра.
По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, смесеният състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА жалбите на на Г. Х. Х. и Р. Х. И. срещу решение № 41 от 10. 06. 2011 г., постановено по НАХД № 110/2011г., на Районен съд- гр.Дулово, по компетентност на Силистренския окръжен съд.
Препис от определението да се изпрати на Административен съд- Силистра.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: