О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
гр. София, 15 ноември 2011г.
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участие на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ
изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА
НЧД № 2691/ 2011г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 43, т. 1 НПК.
С разпореждане от 21. 10. 2011г., постановено по НОХД № 14598/ 2011г., съдията- докладчик при Софийски районен съд, е прекратил съдебното производство по делото и е изпратил същото на ВКС на РБ, за изпращането му на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа, на основание чл. 43, т. 1 НПК. Искането за промяна на местната подсъдност е мотивирано с обстоятелството, че от лицата, посочени в списъка за призоваване към обвинителния акт, подсъдимите и свидетелите са с местоживеене съответно в гр.Бургас и Пловдив.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е депозирал писмено становище, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, а именно- РС- гр.Бургас.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намира следното:
Искането за промяна на подсъдността се основава на нормата на чл. 43, т. 1 НПК, съгласно която ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд. В конкретния случай обаче, при наличието на общо пет лица за призоваване, съгласно приложения към обвинителния акт списък, от които един подсъдим, четирима свидетели и един експерт, не може да се счете, че подсъдимият и двамата свидетели, живеещи в [населено място], изпълват критерия за „много”, съобразно придаденото му от закона съдържание, за да се налага промяна на местната подсъдност. Без съмнение използваният от законодателя критерий „много” същностно се различава от „повечето”, или „по- голямата част”, „преобладаващата част” и т.н., за да може да се счете, че тези понятия са тъждествени. Правомощието на ВКС по чл. 43, т.1 НПК за промяна на местната подсъдност, черпи основанието си от принципа за процесуална икономия- за да се избегне пътуването на големи групи от хора до друго населено място, за нуждите на конкретен наказателен процес, което би създало значителни неудобства, затруднения и разходи. Очевидно е, че основанието по чл. 43, т.1 НПК касае поначало делата с голям брой страни и участници, тъй като в противен случай, както вече се изтъкна, законодателят би боравил с друг словесен апарат, обективиращ действителната му воля. Да се приеме обратното, означава, че по всяко наказателно дело, дори то да е с минимален брой лица за призоваване, ще са налице основанията за промяна на местната подсъдност, когато простата аритметична сметка покаже, че живеещите в дадено населено място се окажат повече от други. Последното би довело до абсурдното положение да се правят искания в тази насока почти по всяко дело, доколкото обичайно не всички лица, призовани по конкретното съдебно производство, живеят в района на съда, компетентен по правилата на местната подсъдност. ВКС намира за необходимо изрично да изтъкне, че предвидената по чл. 43, т. 1 НПК правна възможност представлява изключение от общото правило, дефинирано по чл. 36 НПК. При това положение, предложеното от съдията- докладчик при СРС тълкуване на процесуалната норма, в постановения съдебен акт, като противоречащо на действителното й съдържание, е неприемливо за настоящата инстанция- така по същество би се стигнало до дерогиране на правилото, посредством установяване на изключението като такова. Ето защо, ВКС в настоящия си състав намери, че в процесния казус не са налице много, по смисъла на закона, обвиняеми или свидетели, а следователно липсват основанията за упражняване на правомощията на настоящата инстанция по чл. 43, т. 1 НПК, което налага, искането с което е сезирана, да бъде оставено без уважение.
Воден от изложените съображения, и на основание чл. 43, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за промяна на местната подсъдност, на основание чл. 43, т. 1 НПК, по НОХД № 14598/ 2011г., по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 4 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: