3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
гр. София,09 декември 2011г.
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на пети декември, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участие на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА
НЧД № 2898/ 2011г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 43, т. 1 НПК.
С разпореждане № 95 от 23. 11. 2011г., постановено по НОХД № С- 777/ 2011г., съдията- докладчик при Софийски градски съд, наказателно отделение, 35 състав, е прекратил съдебното производство по делото и е изпратил същото на ВКС на РБ, за изпращането му на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа, на основание чл. 43, т. 1 НПК. Искането за промяна на местната подсъдност е мотивирано с обстоятелството, че три от лицата, посочени в списъка за призоваване към обвинителния акт като свидетели, са с местоживеене в гр.Кюстендил, поради което се предлага този окръжен съд да разгледа делото.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е депозирал писмено становище, че искането е неоснователно, тъй като не са налице изискуемите законови предпоставки делото да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намира следното:
Искането за промяна на подсъдността се основава на нормата на чл. 43, т. 1 НПК, съгласно която ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд. В конкретния случай обаче, при наличието на общо единадесет лица за призоваване, съгласно приложения към обвинителния акт списък, от които един подсъдим, седем свидетели и трима експерти, не може да се счете, че тримата свидетели, живеещи в гр.Кюстендил, изпълват критерия за „много”, съобразно придаденото му от закона съдържание, за да се налага промяна на местната подсъдност. Без съмнение използваният от законодателя критерий „много” същностно се различава от „повечето”, „по- голямата част”, „преобладаващата част” и т.н., за да може да се счете, че тези понятия са тъждествени. Още повече, в конкретния случай едва трима от общо единадесетте лица за призоваване по делото, живеят в едно и също населено място- гр.Кюстендил (останалите- в гр.София, Враца и Гоце Делчев).
Правомощието на ВКС по чл. 43, т.1 НПК за промяна на местната подсъдност черпи основанието си от принципа за процесуална икономия- за да се избегне пътуването на големи групи от хора до друго населено място за нуждите на конкретен наказателен процес, което би създало значителни неудобства, затруднения и разходи. Основанието по чл. 43, т.1 НПК касае поначало делата с голям брой страни и участници, тъй като в противен случай законодателят би боравил с друг словесен апарат, обективиращ волята му. Да се приеме обратното, означава, че по всяко наказателно дело, дори то да е с минимален брой лица за призоваване, ще са налице основанията за промяна на местната подсъдност, когато простата аритметична сметка покаже, че живеещите в определено населено място се окажат повече от други. Последното би довело до абсурдното положение да се правят искания в тази насока почти по всяко дело, доколкото обичайно не всички лица, призовани по конкретното съдебно производство, живеят в района на съда, компетентен по правилата на местната подсъдност. ВКС намира за необходимо изрично да изтъкне, че предвидената по чл. 43, т. 1 НПК правна възможност представлява изключение от общото правило, дефинирано по чл. 36 НПК. При това положение, предложеното от съдията- докладчик при СГС тълкуване на процесуалната норма, в постановения съдебен акт, като противоречащо на действителното й съдържание, настоящата инстанция намира за неправилно- така по същество би се стигнало до дерогиране на правилото, посредством установяване на изключението като такова.
Ето защо, ВКС в настоящия си състав намери, че в процесния казус не са налице „много”, по смисъла на закона, обвиняеми или свидетели, а следователно липсват основанията за упражняване на правомощията на настоящата инстанция по чл. 43, т. 1 НПК, което налага, искането с което е сезирана, да бъде оставено без уважение.
Воден от изложените съображения, и на основание чл. 43, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за промяна на местната подсъдност, на основание чл. 43, т. 1 НПК, по НОХД № С- 777/ 2011г., по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, 35 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: