Р Е Ш Е Н И Е
№ 356
гр. София, 23 юни 2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
КЕТИ МАРКОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА
изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА
н. д. № 1862/ 2011г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на Главния прокурор на Република България, за възобновяване на ВНОХД № 9/ 11г., по описа на Апелативен съд- гр.Велико Търново, изменяване на постановеното по посоченото дело въззивно решение № 33 от 16. 02. 2011г., само в частта му, с която е определен типът на затворническо общежитие и първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, по отношение на осъдения Б. П. В., на основание чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения.
Осъденият Б. П. В. поддържа, че искането на Главния прокурор е основателно и следва да се уважи, тъй като неправилно е приложен чл. 24 НК. Назначеният му в настоящото производство служебен защитник взема становище, че искането на Главния прокурор е основателно, поради което счита, че същото следва да бъде уважено.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и провери атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искането на Главния прокурор на Република България е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежен орган, по смисъла на чл. 420, ал. 1 НПК, а доколкото е в полза на осъденото лице, то не е обвързано със срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, искането е основателно.
С определение № 353 от 7. 12. 2010г., постановено по НОХД № 204/ 2010г., Ловешкият окръжен съд, наказателно отделение, е групирал наказанията, наложени на осъдения Б. П. В., от [населено място], като му е определил едно общо, най- тежко наказание, между наложените му по НОХД № 286/ 2009г., на РС- гр.Тетевен и по НОХД № 204/ 2010г. на ОС- гр.Ловеч, в размер на една година и десет месеца лишаване от свобода, което е постановил да се изтърпи при строг първоначален режим, в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 24 НК е увеличил наказанието с 11 месеца, постановявайки осъденият В. да изтърпи общо наказание от две години и девет месеца лишаване от свобода.
Определил е строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието, в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 3 НК е присъединил наказанието глоба в размер на 4000 лв.
На основание чл. 25, ал. 2 НК и чл. 59, ал. 1 НК, е приспаднал изтърпяната част на наказанието лишаване от свобода и времето, през което осъденият е бил задържан под стража.
С атакуваното въззивно решение Апелативният съд- гр.Велико Търново е изменил първоинстанционното определение, в частта му за приложението на чл. 24 НК, като е намалил размера на увеличението на наказанието лишаване от свобода- от единадесет месеца, на осем месеца, като е определил общия, увеличен размер на наказанието лишаване от свобода- на две години и шест месеца. Потвърдил е определението в останалата му част.
Решението не е обжалвано пред ВКС, влязло е в сила, и не е било проверено по касационен ред.
Настоящата инстанция намира за основателен доводът, релевиран в искането на Главния прокурор, а именно, че проверяваното въззивното решение, както и измененото с него първоинстанционно определение, в частите им, с които е определен първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, са постановени при съществено нарушение на материалния закон, обуславящо частичното им изменяване по реда на възобновяването.
Принципно законосъобразно съдилищата са съобразили, че деянията, предмет на НОХД № 286/ 2009г. и НОХД № 204/ 2010г. са извършени в условията на реална съвкупност, по смисъла на чл. 23, ал. 1 НК, т.е. преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което и подлежат на групиране по правилата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК. Основателни са обаче възраженията, подробно аргументирани в искането, касаещи режима на изтърпяване на определеното общо наказание лишаване от свобода. В случая то следва да бъде изтърпяно при общ режим в затворническо общежитие от открит тип, на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 ЗИНЗС, а не при строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, както неправилно са приели инстанционните съдилища с проверяваните актове. Известно е, че действащият ЗИНЗС регламентира корелацията между типа на пенитенциарното заведение и режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Макар и с две отделни присъди, осъденият В. има качеството на осъден за първи път на лишаване от свобода до пет години, което налага той да бъде настанен, съгласно чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС в затворническо общежитие от открит тип за изпълнението му, което води до определянето на общ режим, на основание чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. Това е така, защото престъпленията, предмет на двете цитирани наказателни дела, са извършени в условията на реална съвкупност, а от това следва, че е налице едно осъждане на наказание лишаване от свобода. Горните изводи не се променят от наличните по делото данни за осъждането на В. по предходно наказателно производство- НОХД № 32/ 2005г., на РС- гр.Тетевен. Наложеното по това дело наказание е различно и по- леко от лишаване от свобода, а именно- обществено порицание, поради което приложимите норми за определянето на типа на затворническо общежитие и режима остават цитираните вече чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. В този смисъл, в обсъждания аспект, настоящият съдебен състав изцяло споделя аргументите, изтъкнати в искането на Главния прокурор, в подкрепа на довода му за нарушение на закона при определяне на режима и типа на затворническото заведение.
Предвид горните съображения, като констатира допуснатото от компетентните съдилища нарушение на материалния закон, изтъкнато в искането на Главния прокурор на Р България, ВКС в настоящия си състав намира, че следва да се възобнови производството по ВНЧД № 9/ 2011г., по описа на АС-гр.Велико Търново, само в частта му за режима на изпълнение на наказанието лишаване от свобода и типа на затворническото общежитие, да се измени проверяваното въззивно решение, постановено по същото дело, в посочената му част, доколкото, съобразно правомощията на настоящата инстанция по чл. 425, ал. 1 т. 3 НПК, това е в полза на осъденото лице, и по отношение на него се определи общ първоначален режим и затворническо общежитие от открит тип.
Липсва основание ВКС да ревизира въззивното решение в частта му, касаеща размера на определеното общо наказание, включително и относно приложението на чл. 24 НК, каквото искане прави осъденият в съдебно заседание и в представената писмена защита, тъй като контролните правомощия на настоящата инстанция в производството по възобновяване, респ. дължимото произнасяне, са ограничени с рамката на основанието в искането на Главния прокурор.
Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА ВНЧД № 9/ 2011г., по описа на Апелативен съд- гр.Велико Търново, наказателно отделение:
ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 33 от 16. 02. 2011г., постановено по същото дело, с което е изменено, в частта за размера на наказанието лишаване от свобода, определено на основание чл. 24 НК, и потвърдено в останалата си част, определение № 353 от 7. 12. 2010г., по НОХД № 204/ 2010г., на Ловешкия окръжен съд, само В ЧАСТТА му, с която е определен строг първоначален режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, в затворническо общежитие от закрит тип, по отношение на осъдения Б. П. В., от [населено място], като му ОПРЕДЕЛЯ ОБЩ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: