Р Е Ш Е Н И Е
№ 319
София, 06.10. 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ПАВЛИНА ПАНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 327/2008 година.
Производството е образувано по жалба от защитника на подсъдимия М. Ф. С. против решение № 211 от 22.04.2008 год. по внохд № 290/2008 год. по описа на Софийския апелативен съд.
В касационната жалба като основание за проверка на въззивното решение е посочено явна несправедливост на наложеното наказание. В съответствие с оплакването се прави искане за изменяване на постановения съдебен акт и намаляване на наказанието, което да бъде определено при условията на чл. 58,б.”а” НК, тъй като престъплението, за което е осъден касаторът не е довършено, а е приключило във фазата на опита.
Пред касационната инстанция служебният защитник на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна, а въззивното решение като законосъобразно следва да се остави в сила.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 1 от 07.01.2008 год. по нохд № 5716/2005 год. на Софийския градски съд, подсъдимият М. Ф. С. е признат за виновен в това, че на 19.02.2001 год. в гр. С., около 22.30 часа, на спирка, находяща се на ъгъла на бул.”Сливница” и ул.”Цар Симеон”, при условията на опасен рецидив, направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 324.00лв. от владението на Николай Любомиров Пиперов с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и опитът е останал недовършен по независещи от него причини, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 198, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и чл. 54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода;
На основание чл. 47, ал. 1, б.”б” от ЗИН е определен първоначален ”Строг” режим за изтърпяване на наказанието.
По реда на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът се е произнесъл по разноските по делото, които присъдил в тежест на подсъдимия.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата.
Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.
В нея се съдържа довод за явна несправедливост на наказанието, идентичен с довода правен и пред въззивната инстанция от защитника на подсъдимия. Пред касационната инстанция не се излагат нови обстоятелства в подкрепа на същия довод.
При индивидуализиране на наказанието първоинстанционният съд е отчел относимите по чл. 54 НК обстоятелства и го е определил при превес на смекчаващите обстоятелства, при минимума предвиден за престъплението.
От мотивите на въззивното решение е видно, че в изпълнение на задълженията си по чл. 313 и чл. 314 НПК въззивната инстанция е извършила цялостна проверка, включително и по оплакването за явна несправедливост, изложено в пледоарията на защитника, но не уважила, а отхвърлила това оплакване, като изложила подробни съображения, защо не са налице предпоставките за изменяване на присъдата и намаляване на наложеното на подсъдимия наказание.
Въззивната инстанция е констатирала, че в случая е налице довършено изпълнително деяние, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици, поради независещи от него причини-бил заловен веднага и непосредствено на местопрестъплението от органите на полицията, поради което той не е могъл да установи трайна фактическа власт върху отнетото от него чуждо движимо имущество. Тези констатации по същество представляват съображения по посочените в чл. 18, ал. 2 НК обстоятелства във връзка с индивидуализацията на наказанието, като при анализа им, съдът е отхвърлил възможността то да бъде определено при условията на чл. 58, б.”а” вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
Втората съдебна инстанция е стигнала до извода, че първоинстанционният съд е проявил неоправдано снизхождение към подсъдимия и е надценил смекчаващите отговорността обстоятелства, а е подценил отегчаващите, изразяващи се в неговата завишената степен на обществена опасност, очертана както от проявената упоритост в конкретния случай при отнемането на предмета на престъплението и при оказаната активна съпротива от пострадалия, така и от множеството предишни осъждания на С. на “лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер /извън квалифициращите настоящото деяние във вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” НК/, които осъждания не са му въздействали възпиращо, превъзпитателно и предупредително към спазването на закона.
Посочените изводи за отрицателната обществена характеристика на С. като деец и необходимостта от по-осезателна, спрямо него, наказателна репресия, за да бъдат постигнати целите, както на генералната, така и на специалната превенции по чл. 36 от НК се споделят изцяло и от настоящия касационен състав, поради което доводът за явна несправедливост на наказанието е неоснователен и следва да се остави без уважение, а обжалваното въззивно решение като правилно и законосъобразно се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 211 от 22.04.2008 год. по внохд № 290/2008 год. по описа на Софийския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: