Р Е Ш Е Н И Е
№.376
гр. София, 14 октомври 2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети септември, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. №296/ 2008 година.
Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия К. В. П. срещу решение №50/21.04.2008година на Военно-апелативния съд, постановено по ВНОХД№51/2008г., по описа на съда, с което е потвърдена присъда №84/07.02.2008година на Софийски военен съд.
В касационната жалба на подсъдимото лице се визират оплаквания, сочещи на допуснати от контролираната съдебна инстанция, съществени нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствената съвкупност, и формата на тяхното словесно обективиране, изразяващи се в инкорпориране на негодни специални разузнавателни средства и липса на мотиви, ограничили правото на защита и предпоставили незаконосъобразност на атакувания акт. Предлага се последният да бъде отменен и подсъдимият П оправдан по повдигнатото срещу него обвинение по чл.301, ал.2, пр.1, вр.чл.301, ал.1, поради недоказаност на престъпното деяние или наказателното дело върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Алтернативно се релевира бланкетно касационно основание за нарушение на материалния закон при очертаване правната квалификация на инкриминираното поведение и се предявява лишено от конкретика искане за намаляване на определеното наказание-лишаване от свобода, индициращо на явна несправедливост или правоприлагане института на чл.55НК.
В съдебно заседание на 30.09.2008година, упълномощеният от К. П. защитник поддържа жалбата, по изложените в същата съображения, възпроизведени обстоятелствено и изчерпателно, и пледира за упражняване касационните правомощия, регламентирани в чл.354, ал.1, т.т.2 и 4 НПК.
Подсъдимото лице участвува лично в настоящото производство, като при предоставената му последна дума заявява, че вярва в обективността и справедливостта на съда.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че обжалваният съдебен акт на въззивната инстанция, следва да бъде оставен в сила и излага аргументи за неговите правилност, законосъобразност и обоснованост.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на касационната проверка по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 07.02.2008година, по НОХД№84/2007г.,Софийски военен съд е признал К. В. П. за виновен в това, че на 15.11.2005 година, в гр. С., в качеството на длъжностно лице-районен инспектор към ПУ ”Надежда” 02РПУ-СДВР, поискал и приел от Х. Д. А. дар, който не му се следва/пари на стойност 30/тридесет/лева/, за да наруши службата си-да не уведоми Столична община, в съответствие с изискванията на чл.38, ал.2 от Инструкция І-41 от 2003 година на МВР, за извършваната от нея незаконна търговска дейност, поради което и на основание чл.301, ал.2, пр.1, вр.чл.301, ал.1НК, ангажирал неговата наказателна отговорност и му наложил наказателни санкции-ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, при условията на чл.66НК, ГЛОБА в размер на 3000/три хиляди/, и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7НК за срок от ТРИ ГОДИНИ.
С въззивно решение №50/21.04.2008година Военно-апелативният съд, в производство, образувано по протест на представителя на обвинителната власт и жалба на подсъдимото лице, е потвърдил първоинстанционната присъда.
Касационната жалба на подсъдимия К е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Процесуалната дейност на контролираната инстанция, финализирала и материализирана в атакувания съдебен акт, не страда от визираните в депозираната жалба, съществени процесуални нарушения.
Предявените от подсъдимото лице, възражения за дерогиране императивните предписания на чл.12 и чл.15 от Закона са специалните разузнавателни средства от органите, осъществяващи процесуално ръководство в съответните фази на наказателния процес /досъдебно и съдебно производство/, логическа последица от което е събирането и приобщаването на негодни доказателствени източници и постановяването на осъдителна присъда при доказателствена необезпеченост на обвинителната теза, са фактически необосновани и в противоречие с буквата и духа на закона.
При съблюдаване на установения регламент в чл.15 ЗСРС и чл.174 НПК, разрешението за използуване на оперативните способи-наблюдение, подслушване и белязване на предмети и вещи чрез технически средства, и съпровождащото ги документиране, е дадено от председателя на Софийски градски съд. Претендираната незаконосъобразност, аргументирана с доводи за компетентност на ръководителя на съответния окръжен военен съд, индицира на неправилна интерпретация разпоредбите на чл.15, ал.1 ЗСРС и чл.174, ал.2НПК и механично правоприлагане на особените правила за разглеждане на дела, подсъдни на военните съдилища, при налични предписания, очертаващи изчерпателно визираните правомощия, в норми от специален характер/чл.15 ЗСРС и чл.174 НПК/. Последните сочат, че оторизираният орган да се произнася по искания за специални разузнавателни средства, са председателите на СГС и окръжните съдилища, или упълномощени от тях заместник-председатели, а на упражняващите ръководство на окръжните военни съдилища, подобна власт е предоставена само по отношение на военнослужещите,в обсега на която категория не е подсъдимото лице
Редът за използуване на специални разузнавателни средства е спазен стриктно и досежно предвидените в чл.12 от закона, изисквания. Граматическото, семантическо и логическо тълкуване на правната норма обосновава категорично заключението, че изготвените специални разузнавателни средства, при условията на ал.2, могат да бъдат прилагани без ограничения спрямо извършилите престъпните посегателства. На очертаната хипотеза сочи конкретиката по настоящото дело. Видно от съдържанието на приложените в т.2 от следственото дело, искания за използуване на СРС и приобщените към тях писмени съгласия /л.29 и л.34, т.2/, същите са предназначени за опазване живота и имуществото на Х. А. , поради което събраните доказателства могат да бъдат използувани в наказателния процес и по отношение на подсъдимото лице. В тази насока ирелевантни са доводите, че в мотивационната част на депозираните на 10.11.2005година искания за прилагане на СРС, е описано корупционно поведение на полицейските служители С. С. и К. , предпоставило сигнала до съответните компетентни длъжностни лица. Несериозни са и предложените от защитата аргументи, че сумата от 30 лева, представляващи размера на поискания и приет дар, предмет на престъплението, не са лична собственост на А. , а са предоставени от служители на НСБОП. Те не кореспондират на законодателната воля, вложена в комплексното съдържание и мащабни измерения на употребената терминология за обозначаване на защитени имуществени права.
При осъществения съдебен контрол, касационната инстанция не установи и визираното несъблюдаване на процесуалната разпоредба на чл.339НПК,проявяващо се в непълноти на постановеното на 21.04.2008година, решение, опорочили същото.
Военно-апелативният съд, по реда на чл.313 и чл.314НПК, е проверил изцяло обжалваната присъда, и след прецизно и всеобхватно обсъждане на доказателствения материал, инкорпориран по делото, е очертал фактологията и обективирал убедителни изводи по приложимия материален закон, обосноваващи заключение за правилност и справедливост на първоинстанционния съдебен акт. Логическа последица от последното, е демонстрираната словна пестеливост на изложените съображения във въззивното решение досежно акцентите на защитата на подсъдимия П за недоказаност на обвинението и неговото авторство, респективно престъпната съставомерност и правна квалификация на инкриминираното посегателство. Подобна констатация, преценена на плоскостта на тяхната частична идентичност с поставената пред първостепенния съд и обсъдена от същия, фактическа и правна проблематика, не обуславя съществени нарушения на процесуалните норми, ограничили правото на защита на подсъдимото лице и индициращи на липса на мотиви, последните от които, в обсега на абсолютните основания за отмяна на атакувания съдебен акт.
В рамките на заявеното становище на неоснователност сочат и релевираните в касационната жалба, оплаквания за липса на съответен отговор в съдебното решение, на депозираните от процесуалния представител на подсъдимия, възражения за незаконосъобразност на приобщените СРС и за необоснованост на първоинстанционна присъда, базираща се на отделни фрагменти от изявленията на свидетелите Х, И. В. и Г. А.
Въззивната инстанция добросъвестно е изпълнила предписаните в чл.339, ал.2НПК задължения, и задълбочено интерпретирала доводите на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения при използувания способ за доказване, регламентиран в чл.172-177НПК и ЗСРС, и за процесуална негодност на изготвените при неговата реализация, веществени доказателствени средства. В контекста на доказателствената маса /обясненията на подсъдимия К, свидетелските показания на Г. Г. , С. С. и А. К. / и съдържимото се в чл.38, ал.2 от Инструкция І-41 от 2003 година на МВР за дейността на районните и младшите районни инспектори от Националната полиция”, е формирана и позицията на Военно-апелативния съд относно твърденията на Г. А. и И. В. за „ незаконната търговска дейност на А. , известна на СО и в обсега на нейната юрисдикция за санкционните последици”, като същата е лаконично обективирана, с поставен акцент на правната им незначимост за предмета на повдигнатото обвинение.
Настоящият касационен състав констатира единствено отсъствие на словесно материализирано отношение към претендираните несъответност на описаната фактическа обстановка на инкорпорираните доказателства и необезпеченост на обвинителната теза, аргументирани в представените допълнителни писмени бележки към въззивната жалба, чрез заявеното от Х. А. в съдебно заседание на 13.12.2007година, че „не е водила с подсъдимия П, разговор на тема, какво той й осигурява срещу сумата от 30лева, и че парите били дадени със съзнанието, че ще бъдат предадени на М. ”/ С. С. /. Последното обаче не опорочава въззивното решение, предвид очевидната неоснователност на направените възражения. Цитираните изявления, носещи белезите на разсъждения, оценъчни заключения и субективно изразени мнения на разпитаната; обсъдени на плоскостта на хронологията от събития, предхождащи инкриминираното деяние; коментирани в аспекта на пресъздадените от същата в качеството на свидетел, обективни зрителни и слухови възприятия; и интерпретирани при съблюдаване липсата на съществуваща корелация със съдържимите се фактически данни в обясненията на подсъдимото лице, показанията на О. Б. , П. М. , Р. С. и И. М. , в изготвените при използуване на СРС- наблюдение, подслушване и белязване на предмети, веществени доказателствени средства, в изслушаната физико-химическа експертиза, и в писмения доказателствен материал; правилно не са ценени при очертаване на приетата за установена фактология. Визираната доказателствена съвкупност сочи на системно предоставяни от физически лица, извършващи незаконна търговска дейност в индустриалната зона на жк”Илиянци, на полицейски служители от 02 РПУ на МВР, парични средства, предназначени да препятствуват сигналните функции на органите на реда, като с изискуемата се категоричност очертава осъществен на инкриминираната дата словесен контакт между Х районния инспектор К. П. , при който била поискана и получена от подсъдимия, сумата от 30/тридесет/ лева.
Изложената аргументация, относима към визираните в жалбата, нарушения на процесуалните правила, обосновава заключението на ВКС за липса на касационни основания по чл.348, ал.1, т.2НПК, мотивиращи отмяна на атакуваното решение, и оправдаване на подсъдимото лице, поради недоказаност на обвинението, или връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
В рамките на очертаните, въз основа на приобщените и анализирани гласни и писмени доказателствени източници, фактически положения, са и изложените съображения на контролираната съдебна инстанция по приложимия материален закон и произтичащите от това наказателноправни последици.
Настоящият касационен състав намира, че правилно Военно-апелативният съд е приел, че поведението на К. П. се субсумира от обективна и субективна страна от престъпния състав на чл.301, ал.2, пр.1, вр.чл.301, ал.1НК. Същият, в качеството на районен инспектор към ПУ ”Надежда”/02РПУ-СДВР/, на 15.11.2005 година, в гр. С., поискал от Х. А. и приел в частен порядък като лично възнаграждение, предоставен му противоправно дар, материализиран в парична сума от 30 /тридесет/ лева, за да наруши службата си. Фактите, интерпретирани при обсъждане на доказателствената маса относно осъществените обективни действия от подсъдимото лице, обуславят убедително и субективните измерения на престъпното посегателство. Формираните представи у К. П. за получени с оглед длъжностния му статут, парични средства, които не му се следват, и за съществуващия конекситет между незаконно приетия дар и очакваното нарушение на служебните задължения, сочат на съдържание на виновно поведение, проявено в съзнаване обществената опасност на деянието, предвиждане на общественоопасните последици и желание, насочено към реализация на последните, с користна цел.
Неоснователни са акцентираните в съдебно заседание на 30.09.2008 година, възражения на процесуалния представител на подсъдимия , за обективна престъпна несъставомерност на деянието, поради липса на взаимна връзка и зависимост между получаването на парични средства и предстоящото поведение на дееца, изразяващо се в бездействие и представляващо нарушение на служебните задължения на районния инспектор, с аргументацията че осъществяваният контрол спрямо упражняващите незаконна търговия,лица е извън обсега на компетентността на полицейските органи. Последното се опровергава от приобщената и обсъдена доказателствена съвкупност /свидетелските показания на Г. Г. , С. С. и А. К. / и сочи на противоречие с установения регламент в Инструкция І-41 от 2003година на МВР за дейността на районните и младшите районни инспектори от Националната полиция/ .
В контекста на възприетата и описана фактология, обосноваваща приложимото материално право, на некоректност сочат и релевираните от защитата, в хода на съдебните прения оплаквания за недоказаност на субективната престъпна съставомерност на инкриминираното престъпление-пряк умисъл, като форма на вина и специална цел, с оглед „установените обстоятелства”, индициращи на получени от К. П. парични средства, които да бъдат предадени на трето лице /Симеон С. /. Изложените от касационната инстанция при доказателствения анализ съображения, категорично сочат на доказателствена необезпеченост на лансираната теза и обосновават интелектуалните и волеви характеристики на субективните признаци на престъпление по чл.301, ал.2 НК.
Обсъждайки индивидуализираните при условията на чл.54 НК, наказателни санкции на подсъдимото лице, в аспекта на декларативно релевираното оплакване, сочещо на правоприлагане на чл.348, ал.1, т.3НПК, касационната инстанция счита, че същите са съответни на тежестта на престъпното посегателство и обществената опасност на извършителя, корелират на целите на личната и генерална превенция. Подобна позиция, базираща се на съдържимите се факти в доказателствената съвкупност, релевантна при диференциране на наказателната отговорност, и преценена на плоскостта на отсъствуващи конкретни доводи, предпоставящи коментар, мотивира липса на юридически изисквания за удовлетворяване на предявените искания в касационната жалба, за намаляване на наложеното наказание-ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и правоприлагане разпоредбата на чл.55НК.
Определената от първостепенния съд и въззивния съдебен състав, наказателна санкция – ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, с приложение института на условното осъждане, като вид, размер и начин на изтърпяване не компрометира принципа за справедливост и не сочи на претендираното несъблюдаване на чл.348, ал.5, т.1НПК. Същата е индивидуализирана при превес на смекчаващите отговорността дадености, след професионална оценка на относителните тежест и значение на данните за личността на подсъдимото лице /млада възраст, чисто съдебно минало, отлична характеристика/, анализирани в контекста на лимитираната фактическа обстановка на престъпното посегателство. Последната, обективирана в конкретиката на механизма на извършеното неправомерно деяние, в стойностните параметри на инкриминирания предмет и настъпилите вредоносни последици, и интерпретирана на плоскостта на регистрираните в съдебната статистика, идентични случаи на корупционни практики, мотивира висока морална и социална укоримост на престъплението. Инкриминираното престъпно поведение накърнява важна сфера на обществените отношения, свързани с дейността на държавните органи, подронва авторитета на полицейските служители и разколебава доверието в тях, предпоставяйки сериозен социален отзвук и адекватна реакция на правоохранителните и правозащитни органи, проектирани в провежданата наказателна политика.
В аспекта на очертаната аргументация, настоящият касационен състав не приема и бланкетно заявената в касационната жалба, воля на подсъдимия П, за приложение института на смекчената наказателна отговорност, визирана в чл.55НК. В тази насока същият е игнорирал, че инкорпорираната доказателствена маса по наказателното дело не установява и обезпечава наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства или такива от изключителен характер, респективно кумулативно изискуемата се от закона несъразмерност на най-лекото, предвидено в особената наказателноправна норма, наказание.
По изложените съображения, ВКС намира, че в пределите на възложената му компетентност, и упражнявайки предоставените му процесуални възможности в съдебното производство, образувано по жалба на К. П. , следва да остави в сила атакувания въззивен съдебен акт на Военно-апелативия съд от 21.04.2008 година, с който е потвърдена присъда №84/07.02.2008година на Софийски военен съд, по НОХД№84/2007година.
Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №50/21.04.2008година на Военно-апелативния съд, постановено по ВНОХД№51/2008г., по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.