Р Е Ш Е Н И Е
№378
гр. София, 14 октомври 2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, третонаказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети септември, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:КЕТИ МАРКОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. №370/2008 година
Настоящото производство е образувано по жалби на подсъдимите И. И. ов и П. Т. , депозирани чрез процесуалните им представители, срещу решение №42/29.05.2008 година на Военно-апелативния съд, постановено по ВНОХД№145/2007г., по описа на съда, с което е потвърдена първоинстанционна присъда №9/08.06.2007година на Сливенски военен съд.
В касационните жалби се визират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обективирани в ангажиране на наказателната отговорност на И. И. ов и П. Т. за извършено престъпление по чл.387, ал.2НК, при сериозни недостатъци в текстовото съдържание на повдигнатото обвинение, и неправилна юридическа оценка на доказателствената стойност на приобщените съдебно-оценителни експертизи, изготвени при дерогиране процесуалната норма на чл.148, ал.1, т.3НПК и материализиращи неяснота относно методиката на изчисляване на инкриминираните вреди, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите лица.
Релевират се оплаквания и за пороци в процесуалната дейност на контролираните съдебни инстанции, изразяващи се в неправилно формирано вътрешно убеждение по правнозначимите факти, при проявен избирателен подход в анализа на доказателствения материал и демонстрирана тенденциозност при неговата интерпретация,обосновали неправилно приложение на материалния закон. Очертаната позиция се аргументира със съображения за несъответност на приетата от Сливенски военен съд и въззивния съдебен състав, фактология на доказателствената съвкупност по делото, с поставен акцент на съдържимите се фактически данни в свидетелските показания на Й. Г. , Я. Я. и Т. Т. , предпоставила незаконосъобразни изводи за престъпната съставомерност на инкриминираното поведение на подсъдимите лица, по чл.387, ал.2 НПК. Предлага се отмяна на първоинстанционната присъда и въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане на прокуратурата или първостепенния съд за преодоляване констатираното несъблюдаване на процесуалноправните и материалноправни норми, или ревизия на атакувания съдебен акт, чрез преквалификация на престъплението по чл.387, ал.1 НПК, мотивирана с липса на изискуемите се „тежки последици”, в контекста на реално причинения общественоопасен резултат.
Алтернативно се предявяват искания за упражняване правомощията на касационния съд по чл.354, ал.1, т.3, вр.ал.2, т.1, вр.чл.348, ал.1,т.3НПК, поради явна несправедливост на наложените на И. И. ов и П. Т. , наказания-несъразмерни на тежестта на престъпното посегателство и личната опасност на извършителите, и несъобразени с изтеклия продължителен период от време на наказателно разследване.
В съдебно заседание на 30.09.2008 година пред касационната инстанция, явилите се подсъдими и упълномощените от тях защитници излагат идентични по своето съдържание доводи, с тези обективирани в депозираните жалби и пледират за правоприлагане процесуалните разпоредби на чл.354, ал.1, т.4, вр.чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК, респективно предписанията, очертани в чл.354, ал.1, т.3, вр.чл.348, ал.1, т.3 и ал.5, т.1 НПК, при индивидуализация на наказателната отговорност.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че обжалваното решение на въззивната инстанция следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки заявеното от страните и материалите по делото, в пределите на касационната проверка по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №9/08.06.2007година, по НОХД№9/2007г., Сливенски военен съд, е признал подсъдимия П. И. Т., за виновен в това, че през месец август 1995 година, в гр. Я., в качеството си на длъжностно лице злоупотребил с властта и служебното си положение, като от деянието настъпили тежки вредни последици, поради което и на основание чл.387, ал.2НК, го осъдил на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Със същия съдебен акт е ангажирана и наказателната отговорност на подсъдимия И. Д. И. за инкриминираното по чл. 387, ал.2 НК престъпно посегателство, извършено при условията на реална съвкупност с престъпление по чл.311, ал.1, вр.чл.20, ал.3НК, като в съответствие с изискванията на чл.23НК е индивидуализирана обща наказателна санкция-ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, с правоприлагане института на условното осъждане за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
С обжалваното въззивно решение от 29.05.2008година, Военно-апелативният съд, в производство, инициирано от подсъдимите лица, е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда по НОХД№9/2007година.
Жалбите на подсъдимите И. ов и Т. са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Процесуалните действия на органите на досъдебното и съдебно производство, материализирани в акта на обвинителната власт, и атакуваните присъда и въззивно решение, не страдат от визираните в касационните жалби, съществени нарушения на процесуалните правила.
Конституционно установеното и гарантирано право на защита на подсъдимите лица не е накърнено при повдигане на обвинението срещу И. И. ов и П. Т. , чрез внесения за разглеждане от съответния компетентен съд, обвинителен акт на Военно-окръжна прокуратура-Сливен и с последващата процесуална дейност на първостепенния съд и въззивната инстанция. Лансираната от защитата “непълнота” на фактическото и юридическо обвинение в прокурорския акт досежно начина на извършване на деянието по чл.387НК и участието на подсъдимите, и претендираните в аспекта на експертните мнения по инкорпорираните съдебно-оценителни заключения по делото, „несъответствия” в стойностните параметри на причинените с престъплението вреди, анализирани при съблюдаване рамките на претендираната и реализирана наказателна отговорност, индицират на необоснованост.
Обвинителният акт на Военно-окражна прокуратура, гр. С. отговаря на изискванията на чл.246 от процесуалния закон, съобразен е с правните предписания на чл.55НПК, и изготвен в съответствие с основните положения, визирани в ТР №2/2002 година на ВКС. В същия обвинителната власт е формулирала точно и ясно позицията си относно инкриминираните престъпления, с индивидуализиращите ги обективни признаци /време, място, изпълнително деяние, механизъм на осъществяване, съпричастност и каузален принос на подсъдимите лица, вредоносни последици/, и субективните им измерения в съзнанието на авторите на посегателството; посочила е доказателствата, подкрепящи очертаната фактическа обстановка; и визирала приложимия наказателен закон.
Актът на прокуратурата обективира подробни фактически съображения на представителя на институцията за начина на извършване на инкриминираните посегателства от подсъдимите лица, чрез изчерпателно описана конкретика на противоправно поведение, обосноваваща правни изводи за злоупотреба с власт и служебно положение. Същата сочи на реализирано от И. ов разпореждане спрямо подчинения му Й. Г. /завеждащ хранилище за боеприпаси в поделение 24 200, гр. Я. за безотчетно предаване на около 4000 тротилови пресовки АГ-400 с пиротехнически запалки ЗАГ-30, на С. Казаков /завеждащ склад за инженерно имущество и боеприпаси в поделение 34 210,с. Бояново/, приети от последния по указания на Т. и впоследствие доставени на фирма „ИНМАТ”, кариера Козарево за добиване на скална маса.
Категорично и обстойно са лимитирани фактическите и юридически рамки на обвинителната теза, и чрез визиране очертанията на причинените вреди на поделение 24 200-Ямбол, базиращи се на изготвената от вещото лице Г. К. , в хода на досъдебното разследване съдебно-оценителна експертиза, и съобразени с действуващите нормативни документи-Ценоразпис на бойните припаси,техните елементи,прибори и инструменти за работа с тях от 1994г., издателство на МО и заповед на Министъра на отбраната ОХ-92/16.03.1995година, променени с акт на Началник МТО-ГЩ №14/02.06.1998година Действително цитираната от упълномощените адвокати на подсъдимите лица, и приобщена към доказателствения материал във фазата на досъдебното производство, оценителна експертиза, сочи на различни цифрови параметри на вредоносните последици за поделението, възпроизведени и в обвинителния акт- сумата от 590 636,19 неденоминирани лева с включено ДДС /484 128 неденоминирани лева без ДДС/, представляваща оценка на инкриминираните 3936 комплекта артилерийски гръм със запалки, към времевия период на извършване на деянието /м.август 1995 година/, изискуема и меродавна по конкретния казус; и сумата от 23 222,40 деноминирани лева с включено ДДС /19 365,12 деноминирани лева без ДДС/-стойността на посочените предмети, формирана при съобразяване с последващите престъплението ценови изменения от 02.06.1998година, процесуално ненужна по настоящото наказателно дело. Подобни констатации не индицират обаче на неясноти и несъвършенства в повдигнатото обвинение, препятствувало възможността на подсъдимите И. ов и Т. да разберат вменените им във вина престъпления и не обуславят заключение за ограничено право на защита.
Промяна в очертаната позиция, във връзка със стойностните измерения на инкриминираните и престъпносъставомерни вреди, не предпоставя допуснатата в съдебно заседание на 16.04.2007година от Сливенски военен съд, изготвена от В. Й. и И. Д. ,и приобщена към доказателствената съвкупност, двойна комплексна оценителна експертиза. Назначаването на последната е мотивирано от установената служебна зависимост на изслушаното вещо лице К. и подсъдимия И, и съдържанието на същата, съобразено при постановяване на първоинстанционната присъда и въззивното решение, словесно обективира предложената аргументация в коментираното съдебно-оценително заключение от стадия на досъдебното разследване.
Изложените съображения, в аспекта на релевираните от подсъдимите лица “съществени процесуални нарушения”, допуснати от прокурора и задълбочени от съдебните инстанции, изразяващи се в повърхностна преценка на доказателствената годност и сила на оценителните експертизи, ”изготвени при игнориране процесуалната норма на чл.148, ал.1, т.3НПК и некомпетентни относно методиката на изчисляване на инкриминираните вреди”, сочат на некоректност и необезпеченост на доводите в касационните жалби. Същите аргументират категорично заключение за охранени процесуални права и законни интереси на И. И. ов и П. Т. при ангажиране на претендираната наказателна отговорност, и обуславят позиция за неоснователност на исканията на процесуалните им представители, за връщане на делото за ново разглеждане, при условията на чл.354, ал.1, т.4, вр.ал.3, т.2 НПК.
При осъществения съдебен контрол ВКС не установи и претендираното от защитата на подсъдимите лица, неправилно правоприлагане на материалния закон. Конкретиката на визираните оплаквания в тази насока индицира на неотносимост към правомощията на касационната инстанция, очертани в чл.347-348НПК, предпоставена от неразбиране нормативната уредба, регламентираща различия между нарушения при установяване на фактическите обстоятелства, релевантни за престъпната съставомерност на инкриминираното деяние, и такива при очертаване рамките на правната квалификация на престъплението.
Върховният съд не е оторизиран да проверява фактическата обоснованост на съдебния акт и същият се произнася в рамките на приетите от първостепенния съд и въззивната инстанция, фактически положения, доколкото не се визират и констатират съществени процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствената маса. Предявената и поддържана в настоящото производство, теза че съдържанието на инкорпорираните гласни доказателствени източници /свидетелските показания на Й. Г. , Я. Я. , Т. Т. , С. Д. , М. М. , Т. Д. , С. Т. и С. Р. /, налагат други фактически изводи, различни от очертаните в първоинстанционната присъда и въззивното решение, обуславя заключение за “необоснованост”- неспазване на правилата на формалната логика в оценъчната дейност на съда по отношение на наличните доказателства, установяването на която е извън обсега на компетентността на ВКС, и не мотивира дерогиране на материалния закон, при визиране правните очертания на приетите за доказани фактически положения, с последните от които защитата на подсъдимите лица изразява несъгласие. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите, включени в предмета на доказване. Същата е оправомощена да извърши проверка относно спазването на процесуалните предписания, гарантиращи правилното му формиране в съответствие с принципната норма на чл.14 НПК, при релевирани в тази насока, доводи, подкрепени от съответната фактическа и юридическа аргументация. Във визирания аспект не могат да бъдат интерпретирани подробно развитите съображения за липса на корелация между описаната фактология и съдържимите се в приобщените доказателствени средства,фактически данни, обосноваващи заключение за недоказаност на повдигнатото обвинение. Юридическа оценка на отменително касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, в коментирания смисъл не предпоставят и писмените волеизявления, индициращи на избирателен подход в анализа на доказателствения материал и тенденциозност при неговата интерпретация, лишени от необходимата конкретика по отношение процесуалните им проявления, и носещи белезите на неопределеност.
Очертаната позиция аргументира процесуална недопустимост за разглеждане и обсъждане по същество на наведените от касатора, възражения за несъответност на приетата от съдилищата фактическа обстановка на приобщената по делото доказателствена съвкупност. Непосочването на допуснати конкретни процесуални нарушения при събирането и преценката на доказателствения материал, и данни обезпечаващи същите, предпоставя задължително съблюдаване от касационната инстанция, на установените фактически констатации от въззивния съд.
По изложените съображения, и в пределите на възложената от закона и лимитирана от съдържанието на касационната жалба, инстанционна проверка, ВКС счита, че релевираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1НПК, следва да бъде разгледано, при очертаната от контролираните съдебни инстанции, правнозначима фактология.
В рамките на приетите за установени и доказателствено обезпечени фактически положения, касационният съдебен състав намира, за правилна преценката на първостепенния и въззивен съд, че действията на И. И. ов и П. Т. , се субсумират от особената норма на чл.387, ал.2НК, и за законосъобразни формулираните изводи досежно правната квалификация на инкриминираното престъпление,обосновали ангажиране наказателната отговорност на подсъдимите лица.
С инкриминираното поведение подсъдимите И. ов и Т. са нарушили разпоредбите на чл.15 и чл.226 от Правилника за складовете и базите за съхранение производство, ремонт, разснарядяване и унищожаване на бойни припаси, взривни вещества, и барути в Българската армия /обявен със заповед на Министъра на отбраната №116/28.12.1982г./, и игнорирали правните предписания на Наставлението за отчитане на материалните средства в Българската армия /обявено със заповед на МО №85/03.09.1987г./, с произтичащите от това, тежки последици. Във визираната насока неоснователни са възраженията на защитата за обективна престъпна несъставомерност на очертаната неправомерна дейност по отношение вредоносния резултат, и несъответна на буквата и духа на закона е претендираната преквалификация на престъпното деяние по чл.387, ал.1НК. Изискуемите се от закона тежки последици, преценени в контекста на описаната фактическа обстановка и при съблюдаване съдържанието на ТР6/73 година на ОСНК на ВС, са реално настъпили с противоправния акт по предаване и приемане на 3936 броя тротилови пресовки АГ-400 в комплект с пиротехнически запалки ЗАГ-30, без разрешение на Министерство на отбраната, и при грубо пренебрегване на регламентирания ред. Същите сочат на причинени имотни щети на поделение 24 200, гр. Я. в размер на 484 128 неденоминирани лева /590 636,19 неденоминирани лева с включено ДДС/, надвишаващи минималната заплата за страната 189 пъти, и на вреди за обществото от неимуществен характер, изразяващи се в създаване недоверие към установения нормативен правопорядък в България и оторизираните с контрола за неговото съблюдаване, длъжностни лица, в засягане на бойната готовност и военна дисциплина в Българската армия, предпоставящи опасност за сигурността държавата.
Несериозни са и направените доводи за редуциране на причинените имуществени вреди, чрез изключване от обсега на инкриминираните боеприпаси и взривни вещества, намерените при извършеното претърсване в склада на „ИНМАТ” гръмове и запалки, иззети и върнати на процесното поделение. Последното е ирелевантно за очертанията на правната квалификация и следва да бъде ценено при индивидуализация на наказанията, на плоскостта на частичното репариране на причинените имотни щети.
Убедителна е мотивацията в атакуваните съдебни актове и за субективните измерения на престъпните посегателства, изведени от обективираните поведенчески прояви на подсъдимите. Те обосновават формирани представи относно злоупотребата с власт и служебно положение, и предопределят съдържание на виновно поведение при евентуален умисъл, проектирано в съзнание за обществената опасност на деянието и общественоопасните последици, и в демонстрирана воля, изразяваща се в допускане и съгласяване с последните.
При реализирания инстанционен контрол в контекста на предявените оплаквания, сочещи на необходимост от упражняване касационните правомощия по чл.354, ал.3, т.1, вр.чл.348, ал.1, т.3 и ал.5, т.1НПК, ВКС счита че наложените при условията на чл.54 НК, наказателни санкции на подсъдимите И. И. ов и П. Тодоров-ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, с правоприлагане института на условното осъждане, са справедливо отмерени, не компрометират нормативно прокламираните принципи при диференциране на наказателната отговорност /законоустановеност и индивидуализация на наказанията/, и съответствуват на изискванията на генералната и персонална превенция, очертани в чл.36 НК.
Съдебните инстанции са интерпретирали задълбочено тежестта на инкриминираното деяние по чл.387 НК, съобразно характеризиращата облика на неправомерните действия, конкретика. Поставили са акцент на фактическите данни, свързани с личността на извършителите-чистото съдебно минало, семейно положение, социален и трудоправен статус; отчели каузалния принос на подсъдимите лица в инкриминираната дейност; и отдали нужното значение на осъщественото от И. ов, при условията на реална съвкупност с престъпното деяние, престъпление по чл.311 НК.
При обективна преценка на относимата към наказателната отговорност, фактология, правилно първостепенният съд и въззивната инстанция са коментирали изтеклия период от време от извършване на инкриминираните престъпни посегателства до тяхното санкциониране. Съобразявайки константната практика на Европейския съд по правата на човека и Върховния касационен съд, същите обосновано са приели, че подсъдимите лица следва да бъдат премирани при определяне на санкционните последици като вид, размер и начин на изпълнение /по-леки наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и освобождаване от изтърпяване на основание чл.66НК/, което да компенсира продължителността на наказателния процес и произтичащите от това негативи по отношение гарантираното им от чл.6, т.1 ЕКПЧ, право на разглеждане на обвинението в „разумен срок”.
Предложената аргументация, формира заключението на настоящия съдебен състав за неоснователност на депозираните в касационните жалби на И. И. ов и П. Т. и поддържани в съдебно заседание, алтернативни искания за ревизия на атакуваното въззивно решение в санкционната част, чрез намаляване на наложените наказания на подсъдимите лица и правоприлагане разпоредбата на чл.55 НК. При последното, процесуалните представители на подсъдимите лица са пренебрегнали липсата на многобройни смекчаващи обстоятелства и такива от изключителен характер, каквито не са констатирани и обезпечени от приложените доказателствени източници по настоящото дело, и подценили кумулативно установената предпоставка за приложение института на смекчената наказателна отговорност, визирана в чл.55НК-несъразмерност на най-леката, предвидена в закона наказателна санкция.
По изложените съображения, ВКС намира, че в пределите на възложената му компетентност, и предвид предоставените му процесуални възможности в касационното съдебно производство, следва да остави в сила обжалвания въззивен съдебен акт на Военно-апелативния съд от 29.05.2008година, с който е потвърдена присъда №9/08.06.2007година на Сливенски военен съд, по НОХД№9/2007година.
Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №42 от 29.05.2008година, постановено по ВНОХД № 145/2007година, по описа на Военно-апелативния съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.