Р Е Ш Е Н И Е
№380
гр. София,14 октомври 2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети септември, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 322/ 2008 година
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. Г. С. срещу решение на Апелативен съд-София от 21.04.2008 година, постановено по ВНОХД№41/2008г. по описа на съда, с което е потвърдена присъда №18/04.12.2007година на Пернишки окръжен съд.
Касационната жалба на подсъдимото лице обективира лишено от конкретика писмено волеизявление за недоказаност на обвинението и демонстрира израз на недоволство от наложеното наказание, несъобразено с тежестта на инкриминираното престъпление и личната опасност на дееца. Предявяват се алтернативни искания за оправдаване на подсъдимия С или упражняване правомощията на ВКС, очертани в чл.354, ал.2, т.1 и 3НПК, чрез намаляване срока на определената наказателна санкция ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода и правоприлагане института на условното осъждане.
В съдебно заседание на 30.09.2008година пред касационната инстанция, подсъдимият С упълномощеният от него адвокат заявяват,че поддържат депозираната жалба по изложените в нея съображения и аргументират позиция за несъответност на индивидуализираното наказание на очертаните в чл.36НК, цели.
Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за неоснователност на касационната жалба на К. С. и дава заключение за постановяване на решение, с което да бъде оставен в сила обжалваният съдебен акт, в санкционната му част.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на касационната проверка по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №18 от 04.12.2007 година, постановена по НОХД №370/07г., Пернишки окръжен съд е признал К. Г. С. за виновен в това, че за периода от 26.02.2007 година до 06.03.2007 година, в гр. П., при условията на продължавана престъпна дейност, без надлежно разрешително РАЗПРОСТРАНЯВАЛ високорискови наркотични вещества – ХЕРОИН, с общо нето тегло 0,6386 грама, на стойност 57,46 лева, поради което и на основание чл.354А, ал.1, пр.5, вр.чл.26НК и чл.54 от същия закон, ангажирал наказателната му отговорност и го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване и ГЛОБА, в размер на 5000 /пет хиляди /лева.
С въззивно решение №178/21.04.08година на Апелативен съд-София, в производство, инициирано с жалба на подсъдимото лице, е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда по НОХД№370/07година, като съобразена с изискванията на материалните и процесуални норми, и справедлива досежно индивидуализираното наказание.
Установеният регламент на настоящото съдебно производство обосновава заключение, че депозираната касационна жалба, в частта относно релевираните бланкетни оплаквания за доказателствена необезпеченост на обвинителната теза, индициращи на формално упражнени процесуални права, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на инкорпорираните в наказателно-процесуалния кодекс, разпоредби на чл.346-349НПК сочат на рамки на касационен контрол, лимитирани от предмета на касационно обжалване, чрез изчерпателно посочване на видовете съдебни актове и компетентният орган постановил същите; от установените касационни основания и данните които ги подкрепят; респективно от определените процесуални субекти.
Дерогирането на визираните правни предписания мотивира обективна невъзможност за касационната инстанция да изпълни възложените й от разпоредбата на чл.354НПК, задължения и реализира компетентността, с която е оторизирана. В конкретния казус подсъдимият С неговият защитник са пренебрегнали законовите изисквания да посочат ангажираните касационни основания, очертани в чл.348, ал.1, т.1 и 2НПК, и фактическите и юридически съображения, обезпечаващи претенцията за наличие на същите, и да ги материализират по предвидения в чл.351НПК, ред в касационната жалба. Последното препятствува осъществяване на процесуални действия, в съответствие с нормите на чл.346-355НПК, и предопределя служебна проверка от настоящата инстанция, недопустима за касационния контрол, съгласно действуващото процесуално законодателство.
По изложените съображения, и в пределите на възложената от закона и лимитирана от съдържанието на касационната жалба, инстанционна проверка, ВКС разгледа само предявените доводи за несправедливо индивидуализирани санкционни последици при очертаване наказателната отговорност на подсъдимото лице и формира вътрешно убеждение за тяхната неоснователност.
Контролираните съдебни инстанции, на базата на възприетата фактология, в съответствие със степента на обществена опасност на престъпното посегателство и личността на извършителя, и при съблюдаване на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, правилно са диференцирали наказателната отговорност на К. С.
При определяне на наказателната санкция въззивният съд,след задълбочен и професионален анализ на предложената аргументация в атакувания съдебен акт на Пернишки окръжен съд, е преценил тежестта на инкриминирания акт, субсумиращ се от престъпния състав на чл.354А, ал.1, пр.5, вр.чл.26НК. Интерпретирана е формата на изпълнително деяние-разпространение на високорискови наркотични вещества, отчетени са количествените и стойностни измерения на предмета на посегателство, и съобразени характеристиките на неправомерната дейност, сочещи на продължавано престъпление. В коментирания аспект е демонстриран юридически усет с поставения акцент на сериозната социална укоримост на престъпните деяния, регламентирани в чл.354А НК, с оглед техния интензитет, обективиран в честотата на неправомерните прояви и насоченост към лица в незряла възраст, предвид същностните белези на механизма на реализация, особеностите на инкриминирания наркотик, и общественоопасните последици за здравето и живота на човека.
Обосноваващи наложеното наказание, са и фактическите данни, свързани с личността на дееца, проектирани в характера и спецификата на престъпното деяние, в което като акт на поведение, се изявяват неговите обществени, психологически и индивидуални качества, и съдържими се в приобщения писмен доказателствен материал за възрастта на подсъдимия, предходните му осъждания, неговото семейно положение, здравословно състояние, социален и имуществен статус, на които въззивната инстанция е отдала необходимото значение. В тази насока ВКС не споделя възраженията в касационната жалба, поддържани и в хода на съдебните прения за недостатъчна оценъчност на конкретната лична опасност на автора на престъпно посегателство, изразяваща се в игнориране на обстоятелствата, че К. С. е 27 годишен млад мъж и същият полага грижи за своята майка, която страда от множество заболявания. Визираните факти, правнозначими за наказателната отговорност, обсъдени в контекста на реализираната престъпна дейност и обремененото криминално минало на подсъдимия, не обуславят редуциране на наказателната санкция. Подобни констатации не аргументират и претендираното правоприлагане на института на условно осъждане. Обликът на осъщественото от К. С. , инкриминирано деяние, сочещо на завишена степен на обществена опасност, социалният резонанс на този вид противоправни посегателства, и данните за личността на подсъдимото лице, очертаващи формирани престъпни навици и игнориране на установения правопорядък като проявление на трайна и последователна линия на неправомерно поведение, обосновават необходимост от изолация на подсъдимия, през определения период от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА,за постигане целите на индивидуалната и генерална превенция.
В тази насока касационната инстанция, изразява несъгласие с предложената в съдебните актове, мотивация за липса на формални предпоставки наложеното наказание лишаване от свобода, да бъде отложено при условията на чл.66НК, поради предходните осъждания на К. С. за престъпления от общ характер. Видно от приложените бюлетини за съдимост към момента на осъществяване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил реабилитиран по право, като визираните присъди по НОХД№164/2007 година и НОХД№542/2007 година, по описа на РС-Перник, за извършени престъпления по чл.354А ал.3 и чл.195, ал.1,т.3 и 4НК, с оглед времевите параметри на постановяването им и влизане в сила, са последващи престъпната проява, предмет на настоящото наказателно дело. ВКС се солидаризира обаче със съображенията на въззивния съд относно отсъствието на предвидените в материалноправната разпоредба на чл.66НК, законодателни изисквания за необходимост от адекватно предупредително и поправително-възпитателно въздействие на определеното наказание спрямо осъдения и другите членове на обществото. На тази плоскост визираният факт, че К. С. е неосъждан, представлява изискуемо от закона, формално условие, но недостатъчно за правоприлагане материалната норма на чл.66НК.
Отлагане изпълнението на наложеното наказание-лишаване от свобода, предпоставя кумулативната даденост на лимитираните в чл.66НК, предписания относно размера на наложената наказателна санкция и съдебното минало на подсъдимото лице, последните от които компетентният орган е суверенен и оправомощен, да прецени съвкупно с възможното постигане целите на чл.36НК. Приложение на очертания институт при съблюдаване характера и особеностите на инкриминираната дейност, индицираща на сериозна социална нетърпимост в контекста на общата престъпност, и след оценка на демонстрираната от подсъдимия престъпна упоритост, сочи на пренебрегване на личната и генерална превенция на наказателната санкция, респективно на съществуваща реална опасност, същият да бъде възприет като безнаказаност.
Очертаната позиция мотивира вътрешно убеждение за несъстоятелност на релевираните оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, по смисъла на чл.348, ал.1, т.3, вр.ал.5, т.1 и 2 НПК, и формира заключение за неоснователност на заявената претенция за намаляване на същото и правоприлагане института на условното осъждане.
По изложените съображения, касационният състав счита, че в рамките на възложената му компетентност в настоящото съдебно производство, образувано по жалба на подсъдимия К, следва да остави в сила атакувания съдебен акт на Апелативен съд–София, с който е потвърдена присъда №18/04.12.2007година на Пернишки окръжен съд, по НОХД№370/2007г.
Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №178/21.04.08година, постановено по ВНОХД№41/2008г., по описа на Софийски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.