Р Е Ш Е Н И Е
№391
гр. София, 16 октомври 2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми октомври, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ :ФИДАНКА ПЕНЕВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора БОРИСЛАВ ЙОТОВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 415/ 2008 година.
Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия Б срещу решение на Апелативен съд-Велико Търново от 17.06.2008година, постановено по ВНОХД№122/2008г., по описа на съда, с което е изменена присъда №251/23.04.2008година на Плевенския окръжен съд.
В депозираната жалба се релевират оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание, като в подкрепа на визираното касационно основание се предлагат доводи, сочещи на пренебрегване дадените от подсъдимото лице обяснения и направените от същото пълни самопризнания. Предявява се искане за намаляване срока на определената наказателна санкция ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
В съдебно заседание на 07.10.2008година пред ВКС, служебният защитник на подсъдимия К поддържа депозираната жалба и пледира за ревизия на обжалвания съдебен акт, при съблюдаване изискванията на чл.354 ал.2, т.1, вр.чл.348, ал.1, т.3 НПК, като се излагат допълнително подробни съображения за характера и стойността на предмета на престъпното посегателство, и последвалото доброволно възстановяване на причинените щети. Очертаната претенция се обосновава и с тежкото семейно положение на Б. К. /баща на две деца, изоставени от другия родител/, неустановено и недоказано по делото, поради дерогиране правните предписания на чл.102НПК от компетентните органи, осъществяващи ръководство в досъдебната и съдебна фаза на наказателния процес.
Подсъдимото лице участвува в настоящото производство, като при предоставената му последна дума моли за снизходителност.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и аргументира позиция атакуваното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на касационната проверка по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №251/23.04.2008година по НОХД №83/2008г., след проведено съкратено съдебно следствие, Плевенски окръжен съд е признал Б. А. К., за виновен в това, че на 16.12.2007година, при опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 21,90лева от владението на С. С. З. , с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1,вр.чл.29, ал.1, б”Б” и чл.55, ал.1, т.1 НК, го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ месеца лишаване от свобода, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване.
Визираният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка, финализирала с решение №124/17.06.2008година на Апелативен съд-Велико Търново, с което първоинстанционната присъда е изменена в санкционната част чрез увеличаване размера на наложеното наказание на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Касационната жалба на подсъдимия К е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Правилно контролираната съдебна инстанция, на базата на признатите и възприети, при условията на чл.373, ал.4, вр.чл.371,т.2НПК, фактически данни, в съответствие със степента на обществена опасност на престъпното посегателство и личността на извършителя, и при съблюдаване на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, са диференцирали наказателната отговорност на Б. К.
При определяне на наказателната санкция въззивният съд е отчел конкретиката на индивидуализиращите инкриминираното деяние, обективни престъпносъставомерни признаци /време, място, механизъм на реализираните неправомерни действия, интензитет на упражнената принуда и настъпилия общественоопасен резултат/, със съответните им субективни измерения. Демонстриран е юридически усет с поставения акцент на правната ирелевантност на стойностните параметри на предмета на престъплението, представляващ материализация на всички притежавани от жертвата вещи и пари към момента на противоправното нападение, респективно на репарирането на имуществените вреди-последица от незабавната интервенция на органите на реда, а не на демонстрирана от извършителя воля за възстановяване на отнетото.
Обосноваващи наложеното наказание са и фактите, свързани с личността на дееца, очертани в характера и спецификата на престъпното деяние-проекция на неговите обществени, психологически и индивидуални качества; и съдържими се в приложените бюлетини за предходните осъждания на Б. К. , извън релевантните за правната квалификация, в характеристичните справки за същия, и в приобщения писмен доказателствен материал за социалния му статус, възраст, семейство и процесуално поведение на подсъдимия по време на наказателното разследване, на които въззивната инстанция е отдала необходимото значение.
Убедително Великотърновски апелативен съд е анализирал обремененото с криминални прояви съдебно минало на Б. К. , сочещо на множество престъпни посегателства против собствеността /кражби/ и обуславящо заключение за формирани трайни антисоциални навици, и преценил липсата на ефективно упражнено предупредително и възпиращо въздействие чрез постановените спрямо подсъдимото лице и предшествуващи настоящото осъждане, присъди, последното от които налагащо адекватни на репресивната и поправително-възпитателна функции на наказанието, санкционни последици.
В коментирания аспект, направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обвинителния акт, предпоставящо съблюдаване на особената процедура по Глава двадесет и седма, чл.370-374НПК /съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция/ и предопределящо правоприлагане разпоредбата на чл.55НК, като наказателни последици, без оглед на визираните в същата материалноправни основания, не следва да се абсолютизира при лимитиране на изключително смекчените по силата на закона, санкции, и да се отъждествява с безусловна и прекомерна снизходителност при индивидуализация на наказанията, обосноваваща наказателна неотговорност.
ВКС не споделя и депозираните в хода на съдебните прения, възражения за недостатъчна оценъчност на конкретната лична опасност на автора на престъпно посегателство, изразяваща се в игнориране на неговото семейно положение. В контекста на очертаното становище релевираните оплаквания за необезпеченост на обстоятелствата, включени в доказателствената рамка, и допуснати във връзка с нея нарушения от прокурора и съдебните инстанции, индицират на неправилна интерпретация на процесуалните норми на чл.102 и 103 НПК, и на неразбиране на установения регламент за предмет и тежест на доказване.
Констатациите относно визираната правнозначима за наказателната отговорност, фактология, не обуславят редуциране на определената наказателна санкция и аргументират необходимост от социална изолация на Б. К. , през определения период от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, за постигане целите на индивидуалната и генерална превенция.
Очертаната позиция мотивира вътрешно убеждение за несъстоятелност на релевираните оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, по смисъла на чл.348, ал.1, т.3, вр.ал.5, т.1НПК, и формира заключение за неоснователност на заявената претенция за намаляване на същото.
По изложените съображения, касационният състав счита, че в пределите на възложената му компетентност в настоящото съдебно производство, образувано по жалба на подсъдимия Б, следва да остави в сила атакувания съдебен акт на Апелативен съд–Велико Търново, с който е изменена присъда №251/23.04.2008година на Плевенски окръжен съд, по НОХД№83/2008г.
Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №124/17.06.08година, постановено по ВНОХД№122/2008г., по описа на Великотърновски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.