Р Е Ш Е Н И Е
№390
гр. София,13октомври 2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми октомври, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ :ФИДАНКА ПЕНЕВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора БОРИСЛАВ ЙОТОВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 397/ 2008 година.
Касационното производство е инициирано по жалби на подсъдимите В. К. и К. К. срещу решение на Апелативен съд-Варна от 19.06.2008година, постановено по ВНОХД№226/2008г., по описа на съда, с което е потвърдена присъда №13/03.04.2008година на Добричкия окръжен съд.
В подадената жалба на В. К. се релевират оплаквания, сочещи на явна несправедливост на наложената наказателна санкция,индивидуализирана при несъобразяване с фактическите данни за личността на автора на престъпното посегателство-младежката възраст и тежкото семейно положение на подсъдимото лице.
Израз на недоволство от санкционната част на постановените съдебни актове обективира и касационната жалба на К. Очертаната позиция се аргументира със съображения за неправилно определен първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
В съдебно заседание на 07.10.2008година, подсъдимият К, редовно уведомен не се явява пред настоящата инстанция. Неговите процесуални права и интереси се охраняват от процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и пледира за упражняване на регламентираните в чл.354, ал.2, т.1, вр.чл.348, ал.1, т.3 НПК, касационни правомощия.
Ревизия на обжалваното решение претендират участвуващият лично в съдебното производство К. и служебният му защитник, като се позовават на неправилна интерпретация на правната норма на чл.51 ЗИН.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава убедително заключение по отношение неоснователността на касационните жалби и предлага атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото, в пределите на касационната проверка по чл.347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №13/03.04.2008година, по НОХД № 128/2008г., след проведено при условията на чл.371, т.2НПК, съкратено съдебно следствие Добрички окръжен съд, е признал В. В. К., за виновен в това, че на 11.09.2007година, в съучастие с К. К. , в качеството на съизвършител и при опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, на обща стойност 441,90лева, от владението на Х. А. и И. Янева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2НК, вр.чл.29, ал.1,б”А” и чл.55, ал.1, т.1НК, го осъдил на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване.
Със същия съдебен акт е ангажирана наказателната отговорност и на К. С. К. за осъществена на 11.09.2007година продължавана престъпна дейност, субсумираща се от правните норми на чл.198, ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.26 НК, с предмет- чужди движими вещи на стойност 523,90 лева, собственост на М. Б. , Х. А. и И. Янева, и при съблюдаване изискванията на чл.55, ал.1, т.1НК и чл.51 ЗИН, на подсъдимото лице е наложено наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, при първоначален строг режим.
Визираната първоинстанционна присъда, е била предмет на въззивна проверка, финализирала със съдебно решение №97/19.06.2008година на Апелативен съд-Варна, с което е потвърдена изцяло.
Касационната жалба на подсъдимите К. и К. са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Правилно контролираните съдебни инстанции, в рамките на диференцираната процедура по Глава ХХVІІ НПК, на базата на признатата от подсъдимите лица и доказателствено обезпечена, фактология, съобразно степента на обществена опасност на престъпното посегателство и личността на извършителя, са индивидуализирали наказателната отговорност на подсъдимия К, при условията на чл.373, ал.2НПК, вр.чл.55, ал.1, т.1НК.
При определяне на наказателната санкция–ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, първостепенният и въззивен съд са отчели конкретиката на индивидуализиращите инкриминираното деяние, престъпносъставомерни признаци – време, място, механизъм на реализираните неправомерни действия, интензитет на упражнената принуда и настъпилия вредоносен резултат, материализиран в стойностните параметри на предмета на престъплението, със съответните им субективни измерения. Мотивиращи налагането на това наказание, са и фактите, свързани с личната опасност на дееца, с оглед характера и спецификата на престъплението, в което като акт на поведение, се проявяват неговите обществени, психологически и индивидуални качества, и предвид изискванията на специалната превенция – младежката възраст на подсъдимия, неговия социален статус, семейно положение, предходните му осъждания и лошите характеристични данни.бедително Варненски апелативен съд е поставил акцент на обремененото с криминални прояви съдебно минало на подсъдимия К, сочещо на множество престъпни посегателства против собствеността /кражби, грабежи и измами/ и обуславящо заключение за формирани трайни антисоциални навици, предопределящи адекватни на репресивната и поправително-възпитателна функция, санкционни последици. В контекста на изложеното, формираните изводи за необходимост от изолация на подсъдимото лице от обществото за продължителен период от време, не индицират на явна несправедливост на определеното на В. К. , наказание, обосноваваща изменение на атакувания съдебен акт, на основание чл.354, ал.1, т.3 вр.ал.2, т.1, вр. чл.348, ал.1,т.3, вр. ал.5, т.1 НПК.
Упражняване на визираните касационни правомощия не предпоставят и релевираните в жалбата на К. К. , оплаквания. Законосъобразно е диференцирана наказателната отговорност на подсъдимото лице. Заявените доводи в касационното производство по наказателното дело, за неправилно определен СТРОГ режим на изтърпяване на наложената наказателна санкция ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода, представляват буквално словесно съдържание и на депозираната пред Варненски АС, въззивна жалба. Същите са били обект на преценка от контролирания съдебен състав, обсъдени са задълбочено при съблюдаване на относимата доказателствена съвкупност /приложените справки за съдимост и за висящи наказателни производства/, и интерпретирани в аспекта на очертаните в чл.2 от ЗИН, предписания.
Установените обстоятелства, сочещи на завишена лична опасност на извършителя на престъпното посегателство /подсъдимият К. е осъждан три пъти за умишлени престъпления и срещу него е започнало досъдебно разследване по пет дознания за престъпни деяния против собствеността на гражданите/ и нуждите за осъществяване целите при изпълнение на наказанието аргументират правоприлагане на разпоредбата на чл.51 ЗИН, чрез определяне на по-тежък режим на изтърпяване на наказателната санкция от регламентирания, в съответствие с изискванията на чл.46,б”Б”ЗИН.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че в пределите на възложената й компетентност в съдебното производство, образувано по жалба на подсъдимите В. К. и К. К. , следва да остави в сила атакувания съдебен акт на Апелативен съд – Варна.
Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №97/19.06.2008година, постановено по ВНОХД№ 226/2008г., по описа на Варненски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.