О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 754
гр. София 11.07.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 23 септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТААШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 939 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Т. И. К., чрез адв.М. А. срещу решение от 19.04.2010 г. по гр.дело № 1540/2008 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение на Софийски районен съд по гр.дело № 11393/2005 г. и вместо него е отхвърлен иска за делба, предявен от жалбоподателя срещу [фирма] [населено място] на недвижимия имот –едноетажна производствена сграда с площ от 226.32 кв.м. с 24 помещения, включващи 3 тоалетни, 2 битови помещения, 3 склада, 3 производствени помещения, изградена преди 1984 г., разположена върху ПИ №№ *,*,* от кв.* по плана на [населено място], м.”Л.-Б. ш.”, както и претенцията по чл.282,ал.2 ГПК/отм./ като неоснователни.
Жалбоподателя поддържа основание за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. относно спецификата на иска по чл.32,ал.1,т.2 З./отм./и последиците от влязлото в сила решение по чл.32,ал.1,т.2 ГПК, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения – № 561/26.06.2009 г. по гр.дело № 1325/2008 г. на ВКС III г.о., решение № 3605/14.01.97 г. на ВКС IV г.о., решение № 1543/03.10.95 г. по гр.дело № 1761/94 г. на ВКС IV г.о., решение № 21/11.01.82 г. по гр.дело № 3194/81 г. на ВС I г.о., решение № 22/13.01.82 г. по гр.дело № 3188/81 г. на ВС I г.о., решение № 2292/20.01.2004 г. по гр.дело № 2364/02 г. на ВКС IV г.о., решение № 969/14.12.2009 г. по гр.дело № 1602/08 г. на ВКС IV г.о., 2. за правните последици от нищожните административни актове, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 1957/01.11.95 г. по гр.дело № 2423/93 г. на ВС IV г.о., решение № 1192/10.01.2009 г. по гр.дело № 4666/07 г. на ВКС V г.о. Според жалбоподателя посочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Третия правен въпрос, поставен от жалбоподателя е несъобразяване от въззивния съд със служебното начало, решен в противоречие с практиката на ВС – т.10 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС
В писмен отговор ответника по жалбата [фирма] гр..С., чрез адв.В. Д. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба.
Въззивният съд е приел, че жалбоподателят Т. И. К. е наследник на общия наследодател М. М. Н., починал на 20.11.38 г. След смъртта на общия наследодател наследници по закон останали съпруга и шест деца, от които С. М. Н. – дъщеря, починала през 1980 г. и оставила наследници Л. Н.-син и Н. Т. Н.-дъщеря. Последната починала на 07.03.87 г. и оставила наследници синове – жалбоподателя Т. И. К. и Й. Ч. К..
Прието е, че общият наследодател М. Н. с нот. акт № */1922 г. е признат за собственик на недвижим имот – ливада от 3 дка. м. „П.”, м. „М.”, който е част от имот с площ от около 9 дка.
Възоснова на протокол за теглене на жребий от 11.03.1947 г. и влязъл в сила разделителен протокол от 27.02.46 г. по гр.дело № 65/40 г. С. Н. Н. придобила дял VI от непокритите недвижими имоти, включени в наследството останало след смъртта на М. Н., включващ и ливада в м.”М.”, П. с площ от 3120 дка.
Прието е, че с решение от 09.01.84 г. по гр.дело № 12284/83 г. на Софийски районен съд е признато за установено между Н. Т. Н. и Л. Т. Н., както и по отношение на РНС”В.Л.” [населено място], че първите двама са собственици на празно дворно място от 2 310 кв.м.,представляващо имот пл. № * от кв.* , находящ се в м.”Л.”. В иска, предмет на посоченото дело ищците са заявили, че са собственици на имот пл. № *, като наследници на С. Н..
Съдът е приел, че съобразно административна преписка по чл.32,ал.1,т.2 З./отм./ и по чл.90 ППЗТСУ/отм./ възоснова на молба от Н. Н. и Л. Н. и съдебно решение е нанесен имот пл. № * в кв.* и *.”Л.”, к. „Б. ш.”. В същата преписка са отразени данни за разлика в квадратурата, посочена в скицата на вещото лице към решение от 09.01.84 г. по гр.дело № 12284/83 г. , тъй като с регулационна преписка № */66 г. от имота са отчуждени за улица 810 кв.м..
Прието е, че по гр.дело № 2152/91 г. на СРС е одобрена съдебна спогодба, съобразно която жалбоподателят получил в дял и станал изключителен собственик на недвижим имот празно дворно място с площ от 577 кв.м., съставляващо новообразуван имот пл. № *, кв.* по плана на [населено място], м.”К. Б. ш.-Л.”. От приложената скица, неразделна част от протокола за съдебна спогодба е установено, че имот пл. № * от кв.* по плана на [населено място], м.”К. Б. ш.-Л.” се разделя на три имота – имот пл.№ * с площ от 1 155 кв.м., имот пл. № * с площ от 577 кв.м. и имот пл. № * с площ от * кв.м. В полза на жалбоподателя е издаден нотариален акт за собственост № */2009 г., с който е признат за собственик на основание наследство и делба на ПИ № *, кв.*, м.”Л.-к. Б. ш.-с.” с площ от 577 кв.м.
Съдът е приел, че ответникът по жалбата [фирма] се легитимира като собственик на празно дворно място от 578 кв.м., съставляващо имот пл. № * по плана на [населено място] м.”К. Б. ш. – II ч.” и празно дворно място с площ от 832 кв.м., представляващо имот пл. № * по плана на [населено място] същата местност.
Относно идентичността на имота, в който се намира процесната сграда и имота, описан в нот.акт от 1922 , протокола от 1946 г. и съдебното решение от 1984 г. съдът е изслушал СТЕ, съобразно която е дадено заключение за наличие на такава идентичност. От заключението на тричленна съдебно технически експертиза – от мнозинството от вещите лица е установено, че е налице идентичност между имот пл. № */преди 1983 г./ и имот пл. № *, като вещите лица са изхождали от местности и съседи, като е отразено, че за имот пл. № * няма данни за съседи. Тричленната съдебно-техническа експертиза е подписана с особено мнение на едно от вещите лица, според което за времето от 1947 г. до 1983 г. няма хронологични данни за кадастралното и регулационно положение на имота и не е възможно да се направи извод, почиващ на картен материал или на други документи за идентичност между ливадата от 3120 кв.м., придобита от С. Н. и имот пл. № */72 г., съответно между ливадата и имот пл. № *.
Като е възприел особеното мнение на едно от вещите лица по назначената тричленна СТЕ и заключение на вещо лице геодезист, въззивния съд е приел, че не е налице идентичност между ливадата, придобита през 1946 г. от праводателката на жалбоподателя С. Н. и имот пл. № *съобразно решението на СРС от 09.01.84 г. по гр.дело № 12284/83 г.и между тези два имота и имот пл. № *, преди разделянето му на три имота, в който е разположена сградата.Съдът е преценил за неубедителни заключението на мнозинството от вещите лица по назначената тричленна СТЕ и единичната експертиза, изслушана от СРС. При тези съображения съдът е приел, че по делото не е установено жалбоподателят Т. К. да е собственик на имота, в който е построена процесната сграда, съответно, че не е собственик на последната. Съдът е приел, че искът за делба е неоснователен, съответно е неоснователна е и претенцията по чл.282,ал.2 ГПК/отм./.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първия правен въпрос относно спецификата на иска по чл.32,ал.1,т.2 З./отм./и последиците от влязлото в сила решение по чл.32,ал.1,т.2 ГПК. Съобразно тълкуването, дадено в т.1 от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че поставения въпрос от жалбоподателя не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил правните изводи на съда по делото. С въззивното решение съдът е обсъдил влязлото в сила решение от 09.01.1984 г. по гр.дело № 12284/83 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено между Н. Т. Н. и Л. Т. Н. и РНС”В. Л.” [населено място], че първите двама са собственици на празно дворно място от 2 310 кв.м., съставляващо имот пл. * от кв.*, находящо се в м.”Л.” на [населено място] в съвкупност с останалите доказателства по делото. Възоснова на тази преценка в решението са изложени установените факти и произтичащите от тях правни последици. Поставеният правен въпрос не е формирал решаващата воля на въззивния съд. Същият касае възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и обсъждане на събраните по делото доказателства. Поради това поставеният въпрос е относим към правилността на обжалваното решение и е основание за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същият подлежи на преценка само ако се допусне касационно обжалване, но не и в настоящото производство, в което се преценява само наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че поставеният въпрос от жалбоподателя не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос за правните последици от нищожните административни актове. Наличието на основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос жалбоподателят е обосновал с неправилно възприемане от въззивния съд на особеното мнение на вещото лице по тройната СТЕ, че по този начин съдът е инкорпорирал в решението си позицията на вещото лице, че към момента действащата регулация е одобрената със Заповед № РД-09-50-165а/31.03.2000 г., поправена със Заповед № РД-09-50-466/14.11.2000 г. на Гл.архитект на С., че с решение № 3449/19.04.2004 г. на ВАС II отд. посочените заповеди са обявени за нищожни. Според жалбоподателя въпросът е разрешен в противоречие с решение № 1192/10.01.2009 г. по гр.дело № 4666/07 г. на ВКС V г.о. Поставеният въпрос съдът преценява като такъв за правилността на въззивното решение, за обсъдените доказателства по делото и за формиране на фактическите и правни изводи. Поради това съдът намира, че въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК – т.е. същият не е от значение за изхода на делото, за формиране на правната воля на съда. Правилността на обжалваното решение не е предмет на проверка в настоящото производство по чл.288 ГПК. Преценката за правилност на решението се извършва след като решението се допусне до касационно обжалване, основание за което в настоящият случай не се установява.
Последният правен въпрос, поставен от жалбоподателя касае несъобразяване от въззивния съд със служебното начало, решен в противоречие с практиката нае ВКС – т.10 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Според т.10 от посоченото тълкувателно решение съдът може да допусне назначаване на експертиза не само по молба на страните но и по своя преценка. Това се налага от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението, тъй като вещото лице субсумира фактите, установени по делото към тези правила на практиката и научната теория за да направи фактически изводи, релевантни за изхода на спора. В тази дейност вещото лице подпомага съдията, който са би извършил тази дейност по доказването, ако притежаваше необходимите специални знания. Със същото решение е прието, че не само формулирането на задачата на експертизата, но и назначаването й може да бъде осъществено по преценка на съда и без да има искане от заинтересованата страна. Правният въпрос съдът не е разрешил в противоречие с цитираната практика на ВКС, тъй като по делото е изслушана единична, съответно тричленна съдебно техническа експертиза относно регулационния статут и идентичността на имота, собственост на общия наследодател с имота, придобит от праводателката на жалбоподателя С. Н. и имот пл. № * по решението на СРС от 09.01.84 г. по гр. дело № 12284/83 г. и съответно между тези имоти и имот пл. № *, преди разделянето, в който е разположена процесната сграда. Доколко правилни са изводите на съда обосновани с така събраните по делото доказателства следва да се прецени в производството по разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство. Следователно не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
С оглед на изложеното съдът намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 19.04.2010 г. гр. дело № 1540/2008 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 38466/26.05.2010 г., подадена от Т. И. К., от [населено място], [улица], ет.2, чрез адв.М. А..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: