О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 807
гр. София, 26.07.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 03 юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 603 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца П. Н. М., чрез адв. М. В. срещу решение от 04.02.2010 г. по гр.д. № 1728/2009 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 12.12.2008 г. по гр.д. № 17805/2006 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от П. Н. М. срещу „М” Е. гр. С. иск за признаване за установено, че „М” Е. не е собственик по отношение на 41.08 кв.м. от партерния етаж в сградата на ул.”Х” № 20, включващ преддверие, евакуационна стълба, складово помещение към ресторанта и вентилационно помещение, както и съответно 214.90 кв.м. обща площ на клуб-ресторант, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като е прекратено производството по делото.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателят счита, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по отношение на ответника „М” Е. гр. С., че изводите на въззивния съд в противния смисъл са незаконосъобразни. В изложението към касационната жалба поддържа, че с обжалваното решение съдът е решил процесуалноправния въпрос относно наличието на правен интерес при предявен отрицателен установителен иск за собственост на имот, по-точно какви са критериите за преценка на правния интерес от водене на такъв иска, относно преценката разполага ли ищецът с друг път за защита, към кой момент се преценява наличието на друг иска, който евентуално би защитил правата му или следва да е принуден да чака предявяване на иск от оспорващия правото му, за да направи тогава своите възражения, както и по въпроса дали ако първоинстанционният съд е приел, че е налице правен интерес и е постановил решение въззивният съд следва да обезсили решението само на основание преценката си, че не е налице правен интерес. По поставените правни въпроси жалбоподателят счита, че е налице противоречива съдебна практика, както и че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 и т.3 от ГПК. Цитирано е решение № 885/12.06.2002 г. по гр.дело № 95/2001 г. на ВКС IV г.о., решение № 369/13.02.80 г. по гр. д. № 2448/79 г. на ВС I г.о.
Ответникът по жалбата „М” Е. гр. С., чрез адв. П е изразил становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, посочени в чл.280, ал. 1 от ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство съдът констатира следното:
Въззивният съд е приел, че предявения отрицателен установителен иск е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес. За да направи този извод съдът е приел, че ищецът-жалбоподател се легитимира като собственик на партерен етаж с площ от 200 кв.м. от сграда, находяща се на ул.”Х” № 20 възоснова на договор за дарение от 1995 г. Ответникът по иска – „М” Е. гр. С. придобил на основание договор за покупко-продажба от 2002 г. 25.08 кв.м. от партерния етаж. На ответника била продадена част от партерния етаж с н.акт от 2005 г. от 66.16 кв.м. Според съда ответникът се легитимира като собственик на основание посочената продажба на 41.08 кв.м. от имота, собственост на ищеца. Искането на жалбоподателя е за признаване за установено по отношение на дружеството, че не е собственик на имота от 41.08 кв.м.
Прието е от съда, че след като ищецът твърди наличие на защитимо право – право на собственост, придобито възоснова на сделка и има средства за неговата защита същият няма правен интерес да предяви отрицателен установителен иск, че оспорващите правото му не са собственици на имота. При тези съображения съдът е приел, че предявеният иск е процесуално недопустим, обезсилил е първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото.
С решение № 885/12.06.2002 г. по гр.дело № 95/2001 г. на ВКС IV г.о. е прието, че от преценката на ищеца зависи в какъв обем ще потърси искова защита и в зависимост от това дали да предяви положителен или отрицателен установителен иск. Съставът на ВКС е застъпил становището, че правният интерес ще бъде налице и когато е избран път за защита, който е в по-ограничен обем, какъвто е този на отрицателния установителен иск. Становището е изразено по обжалвано въззивно решение, с което е прието, че ответницата по иска се е снабдила с нотариален акт за собственост по давност върху имота, който е образуван от възстановения на ищците имот с решение на ПК. Прието е от състава на ВКС, че по делото е налице правен интерес за ищците да предявят установителен иск, за да получат съдебна защита на признатите им с решението на ПК права, нормалното упражняване на които е смутено от ответницата с претендираното с констативния нотариален акт право на собственост върху процесния имот.
Съдът намира, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 от ГПК по поставения правен въпрос относно наличието правен интерес при предявен отрицателен установителен иск за собственост върху имот. Този въпрос съдът е разрешил в противоречие с изразеното становище относно правния интерес от предявения отрицателен установителен иск с решението на ВКС по гр.д. № 95/2001 г. на IV г.о. По посочения правен въпрос следва да се допусне касационно обжалване.
По вторият правен въпрос, поставен от жалбоподателя не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК, тъй като с цитираното решение № 369/13.02.80 г. по гр.д. № 2448/79 г. на I г.о. състав на ВС не се е произнесъл по аналогична хипотеза.
Не следва да се допусне касационно обжалване по поставените правни въпроси по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК, тъй като разрешаването им няма да допринесе за точното прилагане на закона, нито за развитието на правото.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на решение от 04.02.2010 г. по гр.дело № 1728/2009 г. на Софийски градски съд, неразделна част от което е решение от 13.04.2010 г. по същото дело по подадената касационна жалба от ищеца П. Н. М., чрез адв. М. В.
Указва на жалбоподателя П. Н. М. със съдебен адрес гр. С., ул.”А” № 50А,вх. А, ет.3 ,офис 17, адв. М. В. да заплати по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на сумата 203 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносен документ. На жалбоподателя да се съобщи, че при неизпълнение на указанието производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса от жалбоподателя делото да се докладва на Председателя на II г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: