О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
гр. София 07.12.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 01 декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
З. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 552 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищцата Р. Н. Б., чрез адв. Д. К. против определение № 211/06.07.2011 г. по гр.дело № 657/2011 г. на ВКС I г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 10046/07.02.2011 г. на Р. Н. Б., против решение от 22.12.2010 г. по гр.дело № 4388/2004 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска отмяна и връщане на делото на съответния съдебен състав на ВКС I г.о. за разглеждане на касационната жалба.
Подадена е частна жалба от главно встъпила страна-ищец по главното встъпване А. З. З.-П., чрез адв.М. М. Ц. против определение № 211/06.07.2011 г. по гр.дело № 657/2011 г. на ВКС I г.о.в частта, с която е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 17909/01.03.2011 г. на А. З. З.-П., чрез адв.М. М. срещу решение от 22.12.2010 г. по гр.дело № 428//2004 г. на Софийски градски съд. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателката иска отмяна на определението и връщане на делото на състава на ВКС за провеждане на производство по чл.288 ГПК.
Ответниците по всяка частните жалби не са изразили становище.
Върховният касационен съд състав на II гражданско отделение намира, че всяка от частните жалби е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба вх. № 10046/07.02.2011 г. от ищцата Р. Н. Б., чрез адв.Д. К. и касационна жалба вх. № 17909/01.03.2011 г. от А. З. З.-П. съдът е приел, че е обжалвано въззивно решение по гражданско дело с цена на иска – първоначален с пр.осн.чл.108 ЗС и предявени искове на главно встъпилите лица на осн.чл.181 ГПК/отм./ срещу ищцата Р. Б. и ответникът С. О. с пр.осн.чл. 97, ал.1 ГПК/отм./ и чл.108 ЗС всеки до 5000 лв., поради което решението не подлежи на касационно обжалване на осн.чл.280,ал.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя изводите в обжалваното определение за процесуална недопустимост на подадените касационни жалби.
Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Производството по делото е проведено по реда на ГПК/отм./ Предявеният иск от ищцата Р. Н. Б. срещу ответникът С. О. е с пр.осн.чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че е собственик на недвижим имот – неурегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място],[жк], съставляващ имоти пл. № * и * от кв.* по плана на [населено място], м.”И.” целият с площ от 280 кв.м. и за осъждането на последния да предаде владението върху имота на ищцата.
От главно встъпилите лица А. З. З.-П., А. З. З., В. А. К., Н. К. И. и В. К. Б. са предявени искове с пр.осн.чл.97,ал.1 ГПК срещу Р. Н. Б. и с пр.осн.чл.108 ЗС срещу С. о. за същия недвижим имот.
Исковата молба е постъпила в Районен съд [населено място] на 06.03.2002 г. В случая за определяне цената на всеки от предявените искове се прилагат разпоредбите на чл.55,ал.1,б.”б” ГПК/отм./, според които цената на предявения иск за собственост е в размер на ? от данъчната оценка на имота, а ако няма такава ? от пазарната цена на имота. Съгласно разпоредбите на чл. 56,ал.1 ГПК/отм./ – сега чл.70, ал.1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца. Този въпрос може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска – чл.56,ал.1,пр.2-ро и 3-то ГПК/отм./. Възоснова на цената на иска, посочена от ищеца или определена от съда по реда на чл.56, ал.1,пр.2 и 3 ГПК/отм./ се определя родовата подсъдност, дължимата държавна такса и правният интерес от съответното исково производство.
Относно касационното обжалване и преценката дали въззивното решение подлежи на обжалване съобразно установеното изискване в чл.280,ал.2 ГПК законодателят не е установил различни изисквания от посочените за определяне цената на иска.
В настоящият случай цената на иска се определя от данъчната оценка на процесния имот, която видно от приложеното удостоверение изх. № 08-215/14.02.2002 г. на ТДД С. г., ДП „И.” по гр.дело № 4188/02 г. на Софийски районен съд е в размер на сумата 8960 лв., от която ? е в размер на 2240 лв. Между страните въпросът за размера на цената всеки от предявените искове не е бил спорен.
Като взема предвид изложеното съдът възприема извода в обжалваното определение, че възоснова на данъчната оценка на процесния имот следва да се прецени цената на всеки от предявените искове и съответно да се приложи разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК. Следователно въззивното решение не подлежи на касационен контрол, а всяка от подадените касационни жалби от Р. Н. Б. и А. З. З.-П. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Неоснователни са доводите в частната жалба на Р. Б. за приложение на разпоредбите на пар.25 от ПЗР на ЗИДГПК/Д.в.бр.100/2010 г./ за разглеждане производството по делото по досегашния ред, като под досегашен ред следва да се възприеме висящото производство пред първата инстанция до 21.12.2010 г., съответно редакцията на текста на чл.280,ал.2 ГПК до тази дата. Настоящият съдебен състав намира, че под понятието висящо производство по смисъла на пар.25 ПЗР на ЗИДГПК//Д.в.бр.100/2010 г./ следва да се разбира висящо производство пред ВКС, образувано по подадени касационни жалби до 21.12.2010 г., в какъвто смисъл е и трайната практика на ВКС, и извода в обжалваното определение. Както се посочи приложими в случая са разпоредбите на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията на текста в сила от 21.12.2010 г., тъй като касационната жалба на Р. Б. е постъпила във ВКС на 16.11.2011 г.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за приложение разпоредбите на чл.69, ал.1,т.1 ГПК за определяне цената на иска, тъй като производството по делото пред първата и въззивна инстанция е проведено по реда на ГПК/отм./ и нормите на този кодекс за приложими за определяне цената на иска, а това са чл.55,ал.1,б.”б”ГПК/отм./ по аргумент на пар.2,ал.2 ПЗР на ГПК.
Относно приложената към частната жалба данъчна оценка на спорния имот към настоящия момент, която съобразно Удостоверение № 140019/27.07.2011 г. на СО Д.”ПАМДТ” И. е 20 972 лв. съдът намира за недопустимо в производството по подадена касационна жалба да се определя цена на иска, каквато вече е определена от първоинстанционния съд и възоснова на която е внесена държавна такса от ищцата Р. Б. и държавната такса по иска на главно встъпилите страни.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката А. З. за неправилност на обжалваното определение, поради неправилно приложение на разпоредбите на чл.55,ал.1б.”б” ГПК/отм./ за определяне цената на предявените обратни искове, както и доводите за определяне цената на иска по актуална данъчна оценка към момента на подаване на касационната жалба. По същността си доводите на жалбоподателката З. са в същата насока, в каквато са и съображенията за неправилност на обжалваното определение на жалбоподателката Р. Б.. Поради това за същите са относими съображенията на съда, изложени по-горе относно частната жалба на Б..
Като взема предвид изложеното съдът намира, че определението в обжалваните му части, следва да се потвърди, като правилно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 211/06.07.2011 г. по гр.дело № 657/2011 г. на ВКС I г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 10046/07.02.2011 г. на Р. Н. Б. от [населено място], чрез адв. Д. К., против решение от 22.12.2010 г. по гр.дело № 4388/2004 г. на Софийски градски съд и касационна жалба вх. № 17909/01.03.2011 г. на А. З. З.-П. чрез адв.М. М. срещу решение от 22.12.2010 г. по гр.дело № 4388/2004 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: