О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
гр. София, 28.11.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 24 ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 453 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ответниците П. А. П., А. П. А. и Д. П. А., всички чрез адв. З. М. против разпореждане от 12.08.2011 г. по в.гр.дело № 147/2011 г. на Монтанския окръжен съд, с което е върната подадената от жалбоподателите, чрез адв. З. М. касационна жалба вх. № А 1175/01.08.2011 г. против решение на Монтанския окръжен съд по в.гр.дело № 147/2011 г. Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното разпореждане нарушение на процесуални закон. Считат, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по гражданско дело с цена на иска над 5000 лв. Жалбоподателите искат отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на М. за администриране на касационната жалба.
Ответницата по частната жалба П. П. К. в писмен отговор е изразила становище за неоснователност на частната жалба.
Ответниците по частната жалба О. К. П. и А. К. П. не са изразили становище.
Върховният касационен съд състав на II гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирани страни, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови връщане на касационната жалба, подадена от П. А. П., А. П. А. и Д. П. А. срещу решение по в.гр.дело № 147/2011 г. с обжалваното разпореждане е прието, че е обжалвано решение на въззивен съд, постановено по предявен иск с пр.осн.чл.124, ГПК и предявен иск с пр. осн.чл.108 ЗС, всеки с цена на иска до 5000 лв., и поради това не подлежи на обжалване на осн.чл.280,ал.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на съда в обжалваното разпореждане за процесуална недопустимост на подадената касационна жалба.
Съгласно разпоредбите на чл.280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Цената на иска за собственост върху недвижим имот се определя по данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право – чл.69,ал.1,т.2 ГПК.
Производството по делото е проведено по реда на ГПК в сила от 01.03.2008 г. Предявеният иск от П. П. К. О. К. П. и А. К. П. са обективно съединени и са с правно основание както следва – 1. срещу П. А. П. с пр.осн.чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на този ответник-жалбоподател, че са собственици на 2/3 ид.части от недвижимия имот УПИ № * по регулационния план на [населено място], [община], обл.М. с площ от 559 кв.м., ведно с построените в имота двуетажна паянтова жилищна сграда № * със застроена площ 107 кв.м. и паянтова селскостопанска постройка № * с площ от 21 кв.м. и 2. срещу жалбоподателите Д. П. А. и А. П. А. с пр. осн. чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на последните, че ищците са собственици на 2/3 ид.части от описания недвижим имот с постройките в него и за осъждането им да предадат на ищците владението на този имот. Ищците са поискали и отмяна на осн.чл.537,ал.2 ГПК на нотариален акт за собственост на недвижим имот чрез обстоятелствена проверка № */2007 г. и отмяна на нот.акт № */2007 г. за покупко-продажба на недвижим имот.
Исковата молба е постъпила в Районен съд [населено място] на 03.09.2009 г. За определяне цената на иска се прилагат разпоредбите на чл. 69,ал.1,т.2 ГПК, съобразно които цената на всеки от предявените искове с пр.осн.чл.124 ГПК – положителен установителен иск за собственост върху недвижим имот и с пр.осн.чл.108 ЗС – за собственост върху недвижим имот и за предаване на владението му се определя по данъчната оценка на имота, а ако такава няма по пазарната цена на вещното право. Съгласно разпоредбите на чл.70, ал.1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца. Този въпрос може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска – чл.70,ал.1 ГПК. Възоснова на цената на иска, посочена от ищеца, съответно определена или приета от съда и неоспорена от ответника по реда на чл. 70, ал.1 ГПК се определя родовата подсъдност, дължимата държавна такса и правният интерес от съответното исково производство.
Относно касационното обжалване и преценката дали въззивното решение подлежи на обжалване според установеното изискване в чл.280,ал.2 ГПК законодателят не е установил различни изисквания от посочените за определяне цената на иска.
В настоящият случай видно от приложеното по гр.дело № 397/2009 г. на Монтанския районен съд удостоверение изх. № [ЕГН]/09.11.2009 г. издадено от О. Г.Д. данъчната оценка на процесния имот е 2900 лв. С оглед заявения обем право на собственост от ищците върху процесния имот цената на всеки от предявените искове с пр.осн.чл.124 ГПК и чл.108 ЗС е под 5000 лв. Следователно въззивното решение е постановено по гражданско дело с цена на всеки от предявените искове до 5000 лв. и не подлежи на касационен контрол. Подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се върне в какъвто смисъл е и извода на съда в обжалваното разпореждане. Последното, като законосъобразно следва да се потвърди.
Неоснователни са доводите в частната жалба за неправилност на обжалваното разпореждане, тъй като според жалбоподателите въззивният съд е следвало да провери най-напред редовността на касационната жалба, съответно да им укаже да представят доказателства за внесена държавна такса и изложение, в което да посочат основанията за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателите твърдят, че именно в изложението същите щяли да посочат размера на обжалваемия интерес, който според тях е над 5000 лв. и да представят доказателства в тази насока. Към частната жалба е приложена и експертна пазарна оценка на процесния имот, изготвена от лицензиран оценител, според която пазарната стойност на недвижимия имот е 7800 лв. Недопустимо е към момента на подаване на касационна жалба против въззивно решение, постановено по гражданско дело да се определя цена на иска, различна от приетата от първоинстанционния съд, според която е определена родовата подсъдност и е внесена държавна такса от ищците. В ГПК е предвиден срок, в който ответникът може да повдигне въпроса за цената на иска и това е най-късно в първото заседание за разглеждане на делото – чл.70,ал.1 ГПК и в този срок жалбоподателите-ответници не са възразили по цената на иска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава разпореждане от 12.08.2011 г., постановено по в.гр.дело № 147/2011 г. на Монтанския окръжен съд, с което е върната подадената от П. А. П., А. П. А. и Д. П. А., чрез адв. З. М. с адрес за съобщения [населено място], [улица], ет. 2, офис 6 касационна жалба вх. № А 1175/01.08.2011 г. против решение на Монтанския окръжен съд по в.гр.дело № 147/2011 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: