О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
гр. София 13.12.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 08 декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 562 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищците Т. В. Н. и И. Н. Н., чрез адв. А. В. против определение № 279/13.09.2011 г. по гр.дело № 860/2011 г. на ВКС I г.о., с коeто е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от Т. В. Н. и И. Н. Н., чрез адв. А. В. против решение № 256 от 19.05.2011 г. по в. гр. дело № 261/2010 г. на Плевенския окръжен съд в обжалваната му част и е прекратено производството по делото. Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на процесуалните правила. Искат` отмяна и връщане на делото на съответния съдебен състав на ВКС I г.о. за разглеждане на касационната жалба.
Ответникът по частната жалба П. П. В. не е изразил становище по частната жалба.
Върховният касационен съд състав на II гражданско отделение намира, че частните жалба е подадена от легитимирани страни, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба от ищците Т. Н. и И. Н., чрез адв. А. В. съдът е приел, че е обжалвано въззивно решение по гражданско дело с цена на иска с пр.осн.чл.109 ЗС до 5000 лв., поради което решението в обжалваната част не подлежи на касационно обжалване на осн.чл.280,ал.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя изводите в обжалваното определение за процесуална недопустимост на подадената касационна жалба.
Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Производството по делото е проведено по реда на ГПК в сила от 01.03.2008 г. Предявеният иск от ищците Т. В. Н. и И. Н. Н. срещу ответника П. П. В. е за осъждане на последния да премахне за своя сметка постройки, изградени в собствения му имот, представляващ УПИ * в кв.* по плана на [населено място], общ.П. с площ от 1080 кв.м. – двуетажна стопанска сграда, построена на регулационната линия с имота на жалбоподателите-ищци-УПИ * в кв.* по плана на [населено място] и навлизаща в него при северозападния си ъгъл с 36 см., а в североизточния ъгъл с 18 см., едноетажна масивна сграда, построена на регулационната граница между посочените имоти, част от построената на регулационната линия между двата имота плътна ограда, изградена на височина над 2.20 м. до 3.20 м. над прилежащия терен, за премахване на едноетажна масивна постройка с навес/козирка/ с обща стена със стопанската сграда и ползвана за жилищни нужди, част от построената на регулационната линия между двата имота плътна ограда, изградена на височина до 2.20 м. над прилежащия терен, водоизточна тръба/олук/, ориентирана към поземления имот на ищците и две шахти за отвеждане на отпадни битови води, разположени в непосредствена близост до регулационната граница.
Исковата молба е постъпила в Районен съд [населено място] на 11.05.2010 г. – при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г. За определяне цената на предявения иск се прилагат разпоредбите на чл. 69,ал.1,т.2 ГПК, според които цената на предявения иск за собственост е в размер по данъчната оценка на имота, а ако няма такава по пазарната цена на вещното право. Предявеният иск с пр.осн.чл. 109 ЗС е начин за защита на правото на собственост. Съгласно разпоредбите на чл.70, ал.1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца. Този въпрос може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска – чл. 70,ал.1, пр.3-то. Възоснова на цената на иска, посочена от ищеца или определена от съда по реда на чл. 70, ал.1, пр. 3-то ГПК се определя родовата подсъдност, дължимата държавна такса и правният интерес от съответното исково производство.
Относно касационното обжалване и преценката дали въззивното решение подлежи на обжалване съобразно установеното изискване в чл.280,ал.2 ГПК законодателят не е установил различни изисквания от посочените за определяне цената на иска.
В настоящият случай цената на иска се определя от данъчната оценка на процесния имот, която видно от приложеното удостоверение изх. № [ЕГН]/15.03.2010 г. на [община], приложено по първоинстанционното дело е в размер на сумата 1584 лв. – т.е. под 5000 лв.
Като взема предвид изложеното съдът възприема извода в обжалваното определение, че възоснова на данъчната оценка на процесния имот следва да се определи цената на предявения иск с пр.осн.чл.109 ЗС и съответно да се приложи разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК. Следователно въззивното решение не подлежи на касационен контрол, а подадената касационна жалба от Т. и И. Н. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Неоснователни са доводите в частната жалба за неправилно приложение от съда на разпоредбите на пар.25 ПЗР на ЗИДГПК /Д.в.бр.100/21.12.2010 г./, тъй като под висящи производства по смисъла на разпоредбата, които се разглеждат по досегашния ред са всички, образувани производства по предявени искове пред първата инстанция към 21.12.2010 г. Настоящият съдебен състав намира, че под понятието висящо производство по смисъла на пар.25 ПЗР на ЗИДГПК//Д.в.бр.100/2010 г./ следва да се разбира висящо производство пред ВКС, образувано по подадени касационни жалби до 21.12.2010 г., в какъвто смисъл е и трайната практика на ВКС, и извода в обжалваното определение. Както се посочи приложими в случая са разпоредбите на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията на текста в сила от 21.12.2010 г., тъй като касационната жалба на Т. В. Н. и И. Н. Н. е остъпила във виззивния съд на 24.06.2011 г.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение, като законосъобразно следва да се потвърди.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 279/13.09.2011 г. по гр.дело № 860/2011 г. на ВКС I г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от Т. В. Н. и И. Н. Н., чрез адв. А. В. против решение № 256/19.05.2011 г. по в. гр. дело № 261/2011 г. на Плевенския окръжен съд в обжалваната му част и е прекратено производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: