О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
гр. София 17.10.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 14 октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 431 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищеца М. Г. П., чрез адв.Г. М. срещу определение № 269/13.07.2011 г. по гр. дело № 185/2011 г. на ВКС II г.о., с което е върната касационна жалба вх. № 90/06.01.2011 г., подадена от жалбоподателя и К. К. П. срещу решение № 312/06.12.2010 г. по в.гр.дело № 503/2010 г. на Пернишкия окръжен съд и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение – съществени нарушения на процесуалните правила. Иска отмяната му и връщане на делото на съответния състав на ВКС за провеждане на производство по чл.288 ГПК.
Ответниците по частната жалба С. Д. П. и В. Й. П., чрез адв. В. В. са изразили становище за неоснователност на частната жалба.
Ответницата по частната жалба К. К. П. не е изразила становище.
Върховният касационен съд състав на II гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови връщане на касационна жалба, подадена от ищците М. Г. П. и К. К. П. срещу решение № 312/06.12.2010 г. по в.гр.дело № 503/2010 г. на Пернишкия окръжен съд с обжалваното определение е прието, че е обжалвано решение на въззивен съд, постановено по предявен иск с пр. осн. чл.108 ЗС с цена на иска до 5000 лв. и поради това не подлежи на обжалване на осн.чл.280,ал.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на съда в обжалваното определение за процесуална недопустимост на подадената касационна жалба.
Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Цената на иска за собственост върху недвижим имот се определя по данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право – чл.69,ал.1,т.2 ГПК.
Производството по делото е проведено по реда на ГПК в сила от 01.03.2008 г. Предявеният иск от М. Г. П. и К. К. П. срещу С. Д. П. и В. Й. П. е с пр.осн.чл.108 ЗС – за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижимия имот, представляващ УПИ – парцел * в кв. * по регулационния план на [населено място], общ. Р. с площ от 532 кв.м. и за осъждане на ответниците да предадат владението на имота на ищците.
Исковата молба е постъпила в Районен съд [населено място] на 28.01.2010 г. За определяне цената на иска се прилагат разпоредбите на чл. 69,ал.1,т.2 ГПК, съобразно които цената на предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС – за собственост върху недвижим имот и за предаване на владението му се определя по данъчната оценка на имота, а ако такава няма по пазарната цена на вещното право. Съгласно разпоредбите на чл.70, ал.1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца. Този въпрос може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска – чл.70,ал.1 ГПК. Възоснова на цената на иска, посочена от ищеца, съответно определена или приета от съда и неоспорена от ответника по реда на чл. 70, ал.1 ГПК се определя родовата подсъдност, дължимата държавна такса и правният интерес от съответното исково производство.
Относно касационното обжалване и преценката дали въззивното решение подлежи на обжалване според установеното изискване в чл.280,ал.2 ГПК законодателят не е установил различни изисквания от посочените за определяне цената на иска.
В настоящият случай видно от приложените по гр.дело № 54/2010 г. на Радомирския районен съд удостоверение изх. № [ЕГН]/20.01.2010 г. издадено от [община] данъчната оценка на процесния имот е 1109.50 лв., в какъвто размер е цената на предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС. Следователно въззивното решение е постановено по гражданско дело с цена на предявения иск до 5000 лв. и не подлежи на касационен контрол. В случая се прилага текста на чл.280,ал.2 ГПК съобразно редакцията, установена с Д.в. бр.100/2010 г. в сила от 21.12.2010 г., тъй като нормата е процесуална и е приложима от влизането й в сила, а касационната жалба е постъпила във въззивния съд 06.01.2011 г. Подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се върне, а производството по делото да се прекрати, в какъвто смисъл са и изводите на съда в обжалваното определение.
Неоснователни са доводите в частната жалба за неправилност на обжалваното определение, тъй като според жалбоподателя относно установения критерий в чл.280,ал.2 ГПК за необжалваемост на въззивните решения по граждански дела е приложим текста в редакцията до изменението с Д.в. бр.100/2010 г., поради висящност на производството по делото и приложение на пар.25 ПЗР на ЗИДГПК/Д.в.бр.100/2010 г./. Касае се за процесуална норма, която се прилага от влизането й в сила.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците по жалбата следва да се присъди сумата 300 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 269/13.07.2011 г. по гр.дело № 185/2011 г. на ВКС II г.о., с което е върната касационна жалба вх. № 90/06.01.2011 г., подадена от М. Г. П. и К. К. П. срещу решение № 312/06.12.2010 г. по в.гр.дело № 503/2010 г. на Пернишкия окръжен съд и е прекратено производството по делото.
Осъжда М. Г. П. от [населено място], общ. Р., обл. П., ЕГН [ЕГН] да заплати на С. Д. П. и В. Й. П. от [населено място], общ.Р., обл. П. сумата 300 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: