О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 787
гр. София 20.07.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 10 март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 187 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците С. С. П., С. С. В., В. С. П., Р. И. Д., С. И. А., всички чрез адв.Р.Б. срещу решение № 472/31.08.2010 г. по гр.дело № 195/2010 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 03.09.2007 г. по г.дело № 166/2006 г. на Самоковския районен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателките иск с пр.осн.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ответника, че земеделския имот, находящ се в землището на [населено място], – ливада с площ от 500 кв.м. в м. „З. ч.”, представляваща част от ливада с площ от 1.000 дка в същата местност към момента на внасянето му в ТКЗС е бил собственост на наследодателя на ищците С. И. Я.. Поддържат доводи за неправилност на въззивното решение – нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са изложени доводи, че обжалваното решение е в противоречие на съществуващата практика на ВКС, а „материално правният предмет на делото” е решаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. В допълнителна молба от 28.12.2010 г. жалбоподателите са посочили, че Софийският окръжен съд се е произнесъл с обжалваното решение по съществени материално правни и процесуални въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
В писмен отговор ответницата по жалбата К. И. Н., чрез адв.П. Х. е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Решението на въззивния съд е постановено при повторно разглеждане на делото от Софийски окръжен съд след постановена отмяна на решение от 19.03.2008 г. по гр.дело № 1166/2007 г. на СОС с решение № 88/17.02.2010 г. по гр.дело № 3296/2008 г. на ВКС IV г.о.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск с пр. осн. чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ от жалбоподателите за недвижимия имот ливада от 0.5 дка, находяща се в землището на [населено място], С. о.. в м.”З. ч.”, част от ливада с площ от 1 дка в същата местност е неоснователен.
За да направи извода е приел, че ищците-жалбоподатели са наследници на С. И. Я., починал през 1983 г. Ответницата по иска М. Х. С.-починала в хода на делото на 13.04.2006 г. е наследник по закон на Х. Я.. Като ответник по иска е конституирана К. И. Н.-наследник по закон на М.С..
Прието е, че наследодателят на ищците се легитимира като собственик на ливада в м.”З.ч.” в землището на [населено място] от 1 дка при съседи Й. П. и Н. П. на основание договор за продажба, сключен с нот.акт № */1943 г. С решение № 1716/11.02.2000 г. на ОСЗ С. в полза на наследниците на С. И. Я. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху пасище, мера от 0.444 дка в м.”О.”, имот * по картата на землището на [населено място] и към решението е приложена и скица.
Прието е възоснова на удостоверение № 700/19.03.65 г. на ОНС [населено място], че в основната данъчна книга на населеното място за периода 1949 – 1957 г. на името на наследодателя на ответницата Х. Я. е записана ливада от 0.8 дка в м.”З. ч.”. С решение № 143/11.02.2000 г. на ОСЗ [населено място] на наследниците на Х. К. Я. е възстановено в стари реални граници правото на собственост върху процесния имот пасище мера от 0.483 дка в м.”О.”, имот * по картата на землището с приложена скица към решението.
Съдът е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице Ю. П. по назначената СТЕ и е приел, че и двата имота, възстановени на страните по делото са част от имот пл. № * по плана на [населено място] от 1958 г. и са съседни. Съобразно заключението на вещото лице П. имот № * по КВС, възстановен на ищците е по-вероятно естествено продължение на частта от имота на С. Я. включена в регулацията. Според съда не е установено имот № * по КВС да е естествено продължение на имота, включен в регулация, притежаван от С. Я..
Въззивният съд е приел, че не е установено в условията на пълно доказване, че частта от имота, придобит от наследодателя на ищците от 500 кв.м. и останала извън регулация да е идентична с възстановения на наследниците на Х. К. Я. имот № * по картата на землището на [населено място]. С решението съдът е изложил и доводи относно невъзприетото заключение на вещото лице Т..
Като е приложил правилата на доказателствената тежест съдът е направил решаващия извод, че към момента на образуване на ТКЗС собственик на процесния имот не е бил наследодателят на ищците и предявения иск с пр.осн.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е неоснователен.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението. За да се допусне касационно обжалване съобразно тълкуването, дадено в т.1 от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС жалбоподателите следва да се формулирали правен въпрос, включен в предмета на спора, който е обусловил правните изводи на съда. Жалбоподателите са длъжни да дадат ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. Когато не е посочен правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Това са изчерпателно посочените хипотези в чл.2801ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК, при наличието на които се проявява общото основание за допускане на касационно обжалване – разрешеният правен въпрос от значение за изхода по делото.
В настоящият случай жалбоподателите не са посочили ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора, който е обусловил правните изводи на съда. В изложението само формално са възпроизведени разпоредбите на чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК, което не налага извода за конкретно посочен правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Такъв въпрос от изложението нито може да се уточни, нито да се квалифицира. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, без да се разглежда наличието на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3-та ГПК.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 472/31.08.2010 г. по гр.дело № 195/2010 г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба вх. № 3285/10.12.2010 г., подадена от ищците С. С. П., С. С. В., В. С. П., Р. И. Д., С. И. А., всички чрез адв.Р.Б. със съдебен адрес [населено място], С. о., чрез С. С. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: