О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 735
гр. София 06.07.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 20 януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1537 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците Д. Г. К., Р. Г. М., Й. Г. М., М. Г. Д. срещу решение №285/24.06.2010 г. по в.гр.дело № 227/2009 г. на Благоевградския окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила решение № 115/14.01.2009 г. по гр.дело № 473/04 г. на Районен съд [населено място].
Жалбоподателите поддържат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са формулирали правните въпроси както следва: 1.необсъждане от въззивния съд на заключението на съдебно техническата експертиза в съвкупност с останалите доказателства по делото относно идентичността на спорните имоти, поради което според жалбоподателите е налице съществено нарушение на процесуалните правила, въпрос решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са многобройни решения на състави на ВКС и ВС, 2. нарушение от въззивния съд на съществени процесуални правила на чл.188,ал.1 ГПК/отм./, вр.чл.186 ГПК/отм./, съгласно които съдът пристъпва към постановяване на решение след като констатира пълно изясняване на спора, че в случая при липса на доказателства за идентичност между претендирания имот и описания в представените писмени доказателства съдът е следвало служебно да назначи съдебно техническа експертиза за установяване на процесната идентичност – решен в противоречие с практиката на ВКС – т.10 от ТР№ 1/04.01.2001 г. по т.гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, 3. необсъждане от въззивния на обстоятелството, че наследодателят на ответниците е починал през 1944 г. преди образуване на ТКЗС, че предмета на спора по предявен иск с пр.осн.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е разрешаване на спор за собственост върху земеделски имот към момента на образуване на ТКЗС, че правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи принадлежи на гражданите, които са били техни собственици към момента на внасянето в ТКЗС, решен в противоречие с практиката на ВКС, 4. че въззивният съд е основал решението си на писмени доказателства, които не са представени в оригинал от ответниците – договор за доброволна делба от 02.11.1956 г. при направено искане от ищците по чрл.101 ГПК/отм./, че за документите, за които не е представен оригинал при поискване същите следва да се изключат от доказателствата по делото. Според жалбоподателите изводите на въззивния съд, основани на такива доказателства са неправилни, решен в противоречие с практиката на ВКС, 5. неправилен извод на въззивния съд, че ответниците са собственици на спорните имоти, обоснован с декларирането на имотите през 1947 г., че декларацията за притежаваните наследствени имоти от 1947 г., без да са посочени границите на имотите не удостоверява придобивен способ за правото на собственост, нито е доказателство за осъществено владение, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 974/11.12.2008 г. по гр.дело № 3526/07 г. на ВКС I г.о.
Подадена е касационна жалба от главно встъпилата страна Г. К. Ш. срещу постановеното решение на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 1956/28.08.2008 г. по гр.дело № 473/2004 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е отхвърлен иска с пр.осн.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ на главно встъпилата страна.
Жалбоподателят мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба поддържа, че въззивният съд е разрешил правните въпроси:1. по приложното поле на чл.127 ГПК/отм./ и по-точно кои са фактите, подлежащи на установяване при признание на собственика по земеделска реституция, че придобивното му основание за внесената в ТКЗС земя е наследство от общия наследодател. Според жалбоподателя признанието на правото на общия наследодател се съдържа в становището на ответниците, които претендират да са придобили имота от него и при това положение те трябва да докажат придобиването, което погасява правото на общия наследодател, че по делото искът е отхвърлен, без да е проведено такова доказване, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата. Цитирани са решения на състави на ВКС, 2. по приложението на чл.188,ал.1 ГПК/отм./, решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, като жалбоподателят не е цитирал практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, а в изложението по този въпрос са посочени кои от изводите на въззивния съд са неправилни, 3. че с постановеното решение са разрешени редица процесуалноправни въпроси относно преценката на доказателствата, доказателствената сила на отделните документи и тежестта на доказване на определени факти, което предопределило крайния извод на съда за неоснователност на иска. Според жалбоподателя този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 132/28.02.2002 г. по гр.д.№ 950/01 г. на ВКС , решение № 72/06.03.2009 г. по гр.дело № 6458/07 г. на ВКС I г.о., решение № 717/19.08.99 г. по гр.дело № 118/99 г. на ВКС II го.о,решение № 1220/19.10.99 г. по гр.дело № 2075/98 г. на ВКС V г.о., 4. за правилното приложение на чл.34 от ЗД/отм./ доколкото по делото няма установен начален момент на давностно владение, 5. по приложението на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, че съдът следва да се произнесе на кого принадлежи правото на собственост към минал момент, след изследване на всички предпоставки, водещи до придобиване или изгубване правото на собственост, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по жалбата на ищците Р. П., П. С. и Д. К., чрез адв.Б. Ю. в писмен отговор са изразили становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба на ищците по същество.
Останалите ответници по жалбите не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Всяка от касационните жалби е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел, че предявения иск с пр.осн.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ от Д. Г. К., Р. Г. М., Й. Г. М. и М. Г. Д. е неоснователен.
От фактическа страна е прието, че жалбоподателите-ищци са наследници по закон на К. Л. К., б.ж. на [населено място], починала на 22.11.1984 г. Въведеното с исковата молба придобивно основание за право на собственост в полза на наследодателката К. К. върху спорните имоти – нива в м.”Г.” в землището на [населено място] с площ от 3.2 дка при съседи – Н. Д. К., полски път, М. Л. и Н. Д.Я. и нива в м.”Ш. л.” с площ от 4.3 дка. При съседи – полски път, Л. Г. З., Н. Т. Б. и М. А. Д. е покупко-продажба и давностно владение.
С решение № 141а/09.06.2004 г на ОСЗ [населено място] на основание влязло в сила съдебно решение по предявен иск с пр.осн.чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ признала право на собственост върху посочените имоти на наследниците на К. К., като отказала възстановяването им в стари реални граници, поради това, че собствеността е възстановено в полза на наследниците на П. Г. С. и е налице спор за материално право.
Прието е, че П. Г. С. е починал на 10.01.1944 г. и е оставил наследници – син Г. П. Г., починал през 1969 г. и М. П. Г. – дъщеря. Възоснова на приложено копие от данъчната партида № 2266 на наследниците на П. С. е прието, че към 1947 г. същите декларирали наследствени имоти – ливада в м.”Г.” от 1 дка, нива в същата местност от 1 дка, ниви и ливади в м.”Ш. л.” общо 4.5 дка.
С протокол от 26.02.1952 г. на Общинска комисия за Т. [населено място] на основание ЗТПС са отчуждени и причислени към Държавния поземлен фонд част от нивите, собственост на наследниците на П. С., от които и нива в м.”Г.” от 1 дка и нива в м.”Ш. л.” от 2 дка.
На основание договор за доброволна делба от 02.11.1956 г., сключен между наследниците на П. С. – Г. Г. и М. Г. последната получила в дял ливада в м.”Г.” от 1 дка в землището на [населено място].
С решение № 1Б/08.12.2003 г. ОСЗ [населено място] възстановила право на собственост на наследниците на П. Г. С. в стари реални граници върху няколко земеделски имота, един от които нива в м.”Ш. л.” с площ от 4.325 дка с № * по картата на землището на [населено място], както и върху нива в м.”Г.” с площ от 3.73 дка, имот № *.
Съдът е обсъдил показанията на разпитаните свидетели в съвкупност с останалите доказателства, събрани по делото и е приел, че не е установено процесните земеделски имоти да са били закупени и владяни от наследодателката на ищците К. К. и съпругът й Г. К. за времето от 1937 до 1957 г. Взета е предвид приложената декларация за внесени земи в ТКЗС от наследодателката К. К., в която е описана само нива в м.”Ш. л.” с площ от 2.3 дка, но при граници имоти на С. П. и Н. Б., които не съответстват на съседите на нивата на П. С.. Прието е, че по делото не са представени доказателства наследодателката К. К. да е била собственик и да е внесла нива в м.”Г.” в поземления фонд на ТКЗС. При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на предявения първоначален иск с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ.
По предявения иск от главно встъпилата страна Г. Ш. с пр.осн.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ срещу ищците и ответниците Е. К. и Г. С. за процесните имоти съдът е приел същият за неоснователен. Въведеното с иска придобивно основание в полза на наследниците на Г. Д. С. е наследяване и придобивна давност. Съобразно твърденията в предявения иск наследници на Г. Д. С., починал на 20.10.1915 г. са синовете П. Г. С., починал през 1944 г. и А. Г. С., починал през 1958 г. След смъртта на П. С. наследници са останали Г. П. Г. – син, починал през 1969 г. и М. П. Г., починала на 15.04.2001 г., които не са оставили преки наследници.
След смъртта на А. С. през 1958 г. негов наследник останала дъщерята М. А. Г., починала на 27.07.1987 г. След смъртта на последната наследници останали децата й П. Г. М., починала през 2003 г., И. Г. Г., З. Г. Ю. и Р. Г. Ш., починала през 1975 г. и оставила наследник жалбоподателя Г. К. Ш.. Според твърденията в исковата молба наследниците на Г. Д. С. не са делили имотите и до образуване на ТКЗС процесните имоти са били владяни от А. С., чиито наследник е жалбоподателят.
Прието е, че с решение № 2398/13.04.2005 г., постановено на основание влязло в сила съдебно решение по предявен иск с пр.осн.чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ ОСЗ [населено място] признало правото на собственост на наследниците на Г. Д. С. в стари реални граници на нива в м.”Г.” с площ от 3.2 дка и нива в м.”Ш. л.” с площ от 4.5 дка и е отказано възстановяване правото на собственост, поради това, че имотите са възстановени на наследници на П. С. и наличие на спор за материално право. Като е обсъдил събраните по делото доказателства съдът е приел за неустановени твърденията на жалбоподателя Ш., че процесните имоти след смъртта на Г. Д. С. са били владяни от наследника му А. С. до внасянето им в ТКЗС. За да направи извода съдът е взел предвид, че по делото е установено от представеното копие от данъчен регистър за декларираните земеделски имоти от наследниците на П. С. към 1948 г., че последните са декларирали процесните имоти, без да са отразени границите. Прието е, че част от имотите, оставени от наследодателя П. С. са били приобщени към ДПФ по реда на ЗТПС и съответно подлежат на възстановяване на наследниците му. Заявлението за възстановяване правото на собственост върху земеделските имоти, останали в наследство от П. С. е подадено от наследника му по закон М. П. Г., впоследствие починала. С решението на ОСЗ имотите са възстановени на Е. Л. К. и Г. Л. С. – първи братовчеди на М. П. Г. по майчина линия. При тези съображения съдът е направил извода, че предявения иск от главно встъпилата страна – сега жалбоподател с пр.осн.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ за неоснователен.
По правните въпроси, формулирани от жалбоподателите-ищци по първоначалния иск:
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос в п.2-ри от изложението при липса на доказателства за идентичност между претендирания имот и описания в представените писмени доказателства за задължението на въззивния съд служебно да назначи съдебно техническа експертиза за установяване на твърдяната идентичност. С решение № 1/04.01.2001 г. по т.гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС – т.10 е прието, че допускането на експертиза може да стане не само по почин на страната, но и служебно от съда. При експертизите това се налага от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението, тъй като вещото лице субсумира фактите, установени по делото към тези правила на практиката и научната теория, за да направи фактически изводи, релевантни за изхода на спора. В тази дейност вещото лице подпомага съдията, който сам би извършил тази дейност по доказването, ако притежаваше необходимите специални знания. Не само формулирането на задачата на експертизата, но и назначаването й може да бъде осъществено по преценка на съда и без да има искане от заинтересованата страна, на която обаче трябва да се възложат разноските за възнаграждение на вещото лице. В настоящият случай правният въпрос съдът не е разрешил в отклонение с даденото тълкуване в т.10 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. В хода на делото пред първата инстанция в с.з. на 24.01.2005 г. по искане на адв.пълномощника на жалбоподателката-ищца Р. М. адв. К. съдът е назначил и изслушал съдебно техническа експертиза с конкретно формулирани задачи, част от които касаят и идентичността на процесните имоти с тези, предмет на решенията на ОСЗ и имотите, описани в нотариалните актове и договора за доброволна делба, приложени по делото. При постановяване на решението въззивния съд е обсъдил всички доказателства, събрани по делото, както и заключението на вещото лице по назначената СТЕ. Следователно не се установява хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по петия правен въпрос, че декларацията за притежавани наследствени имоти от 1947 г., без да са посочени границите на имотите не удостоверява на придобивен способ за правото на собственост. Жалбоподателите не се позовават на практика на ВКС, а това са тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, тълкувателни решения на общото събрание на ГК на ВС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ от 1994 г./отм./, с тълкувателни решения на ОС на ГК и/или ТК на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което това основание за допускане на касационно обжалване не е налице. Доколкото е цитирано решение на състав на ВКС то следва да се прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С решение № 974/11.12.2008 г. по гр. дело № 3526/2007 г. на ВКС I г.о. по предявен иск с пр.осн.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е обсъждана хипотеза за принадлежност на правото на собственост на наследодателя на ищците към момента на образуване на ТКЗС, като земеделската земя е придобита на основание Закона за трудовите земеделски стопанства, одобрен с Царски Указ № 41/24 г., че земите, които са дадени на правоимащите лица-земеделски работници, малоимотни, бежанци и др. не е безвъзмездно, а срещу стойността, която следва да се заплати на БЗБ по реда, уреден в същия закон. Със същото решение е прието, че декларацията за притежавани непокрити имоти от 1949 г. в която липсват границите на имотите не може да бъде титул за установяване собствеността на имота, а при липса на данни за граници и без други писмени доказателства, които да дадат възможност за определяне на отправните точки за определяне на границите и за индивидуализация на конкретния спорен имот. Правният въпрос съдът не е разрешил в отклонение с даденото разрешение в цитираното решение на състав на ВКС. Решаващия извод за неоснователност на исковата претенция съдът е обосновал както се посочи, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, едно от които е и копие от данъчен регистър за декларираните земеделски имоти от наследниците на П. Г.С. към 1948 г. Именно възоснова на всички доказателства по делото съдът е направил решаващия извод за неоснователност на исковата претенция, а не само на основание декларацията за притежаваните наследствени имоти от 1948 г.като титул за собственост.
Останалите въпроси, поставени в изложението касаят правилността на обжалваното решение и са основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същите подлежат на преценка в производството по разглеждане на касационната жалба по същество по чл. 290 ГПК, но не и в настоящото производство, в което съдът преценява само наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по правните въпроси, поставени от жалбоподателите Д. Г. К., Р. Г. М., Й. Г. М., М. Г. Д..
По поставените правни въпроси от жалбоподателя Г. К. Ш.:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран от жалбоподателя Г. К. по приложното поле на чл.127 ГПК/отм./ и по-точно кои са фактите, подлежащи на установяване при признание на собственика по земеделска реституция, че придобивното му основание за внесената в ТКЗС земя е наследство от общия наследодател. Според жалбоподателя признанието на правото на общия наследодател се съдържа в становището на ответниците, които претендират да са придобили имота от него и при това положение те трябва да докажат придобиването, което погасява правото на общия наследодател, че по делото искът е отхвърлен, без да е проведено такова доказване. Жалбоподателят не се позовава на практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, а това е противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на ГК на ВС, постановени при условията на чл.86,ал.2 ЗСВ от 94 г./отм./, с тълкувателни решения на ОС на ГК и/или ТК на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. В изложението са цитирани решения на състави на ВКС, поради което следва да се прецени наличието или не на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С решение № 854/11.10.99 г. по гр.дело № 166/99 г. на ВКС II г.о. е изразено становище, че при спор за материално право по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ предмет на делото са имотите, посочени в исковата молба и съдът следва да установи, чия собственост са били към момента на обобществяването им, че идентичността на тези имоти с други претендирани от ответниците е извън предмета на делото, че когато част от наследниците на общия наследодател претендират да са получили собствеността от него с това те признават правото му и следва да докажат своето придобиване. В настоящият случай въззивният съд е разрешил правния въпрос по аналогичен начин. С обжалваното решение съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и представените такива от ответниците по иска на Ш. Е. К. и Г. С., като наследници на П. С.. Възоснова на събраните доказателства съдът е направил решаващия извод, че към момента на образуване на ТКЗС процесните имоти са придобити от наследниците на П. С..
С решение 330/28.06.2006 г. по гр.дело № 3060/2004 г. на IV г.о е застъпено становище, че наследник на който приживе бащата наследодател не е прехвърлил по надлежния ред права на собственост върху земеделски земи, не може да се легитимира като собственик ако не ги е владял спокойно и за себе си 20 години преди образуване на ТКЗС.
С решение 717/19.07.99 г. по гр.дело № 118/99 г. на ВКС II г.о. е прието, че едностранното деклариране на притежавани непокрити недвижими имоти не са писмени документи, установяващи собственически права или начало на придобивна давност.
С решение № 72/06.03.09 г. по гр.дело № 6458/07 г. по предявен иск с пр.осн.чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е изразено становище, че за ответниците, наследници на общия наследодател съществува правен интерес да оспорват правата на общия наследодател само ако противопоставят свое придобивно основание. Посочените три решения са неотносими към поставения правен въпрос, поради което същите не обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Поставеният правен въпрос касае разпределение на доказателствената тежест по правилата на чл.127,ал.1 ГПК/отм./, докато в посочените решения са разрешени правни въпроси, различни от поставения от жалбоподателя, поради което същите не обосновават хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос по приложението на чл.188,ал.1 ГПК/отм./. Жалбоподателят не е цитирал задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на ГК на ВС, постановени при условията на чл.86,ал.2 ЗСВ от 94 г./отм./, с тълкувателни решения на ОС на ГК и/или ТК на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. В изложението по този въпрос са посочени кои от изводите на въззивния съд – фактически и правни са неправилни. Обоснован по този начин правният въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, поради което не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по третия въпрос, формулиран в изложението. Жалбоподателят е посочил, че с постановеното решение са разрешени редица процесуалноправни въпроси относно преценката на доказателствата, доказателствената сила на отделните документи и тежестта на доказване на определени факти, което предопределило крайния извод на съда за неоснователност на иска. Според жалбоподателя този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 132/28.02.2002 г. по гр.д.№ 950/01 г. на ВКС, решение № 72/06.03.2009 г. по гр.дело № 6458/07 г. на ВКС I г.о., решение № 717/19.08.99 г. по гр.дело № 118/99 г. на ВКС II го.о,решение № 1220/19.10.99 г. по гр.дело № 2075/98 г. на ВКС V г.о. В този пункт от изложението съдът намира, че жалбоподателят не е формулирал ясно и точно правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а именно въпрос, който е разрешен с въззивното решение и е обусловил правните изводи на съда. Без да е формулиран ясно и точно правния въпрос съдът е лишен от възможността да прецени при наличие на коя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК е разрешен. От обстоятелствената част на изложението такъв въпрос не може да се конкретизира и уточни.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по четвъртия правен въпрос по приложението на чл.34 от ЗД/отм./ доколкото по делото няма установен начален момент на давностно владение. Жалбоподателят не е посочил при наличие на коя от предпоставките, визирани в чл.280,ал.1 ГПК е разрешен, поради което и не следва да се допусне касационно обжалване по този въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по петия правен въпрос от изложението по приложението на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, че съдът следва да се произнесе на кого принадлежи правото на собственост към минал момент, след изследване на всички предпоставки, водещи до придобиване или изгубване правото на собственост, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
С ТР № 1 по т.гр.дело № 11/97 г. на ОСГК на ВКС е прието, че предмет на установителните искове по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделската земя към момента на образуване на ТКЗС, ЗДС или другите селскостопански организации. В обжалваното решение съдът е разрешил правния въпрос в съответствие с даденото тълкуване на ВКС с ТР № 1/97 г. на ОСГК.
С решение № 676/14.11.96 г. по гр.дело № 876/96 г. на ВКС I г.о.е застъпено становището, че собствеността върху внесените в ТКЗС земи се възстановява на техния собственик, а не непременно на лицето, което ги е внесло. Правният въпрос в частта му на кого принадлежи правото на собственост върху земеделския имот към момента на обобществяването му съдът е разрешил по аналогичен начин.
Не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос, тъй като разпоредбите на чр.14,ал.4 ЗСПЗЗ са достатъчно ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е постановена обилна съдебна практика.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по правните въпроси, поставени от жалбоподателя Г. Ш..
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 285/24.06.2010 г. по в.гр. дело № 227/09 г. на Благоевградския окръжен съд по касационна жалба вх. № 2475/29.07.2010 г., подадена от Д. Г. К., Р. Г. М., Й. Г. М. и М. Г. Д., всички с адрес за призоваване [населено място], [улица], чрез адв.Г. Д. Г. и по касационна жалба вх. № 2585/05.08.2010 г., подадена Г. К. Ш. от [населено място], [улица], чрез адв.И. Н..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: