О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19
гр. София 12.01.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 21 декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч.гр.д. № 438 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищците С. Х. Л., И. Н. П., Д. Н. Х., Н. П. Н., Т. П. Н., чрез адв.К. К. срещу определение № 235/24.06.2011 г. по гр. дело 479/2011 г. на ВКС II г.о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба против решение № 1573/16.12.2010 г. по в. гр. дело № 1026/2008 г. на Окръжен съд [населено място]. Поддържаните доводи за неправилност на обжалваното определение са нарушение на материалния и процесуален закон. Искат отмяна на обжалваното определение и разглеждане на касационната жалба.
Ответниците по частната жалба не са изразили становище по частната жалба.
Върховният касационен съд състав на II гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирани страни, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба от ищците С. Х. Л., И. Н. П., Д. Н. Х., Н. П. Н., Т. П. Н. и Д. П. П. срещу решение № 1573/16.12.2010 г. по в.гр. дело № 1026/2008 г. на Варненския окръжен съд с обжалваното определение е прието, че е обжалвано въззивно решение по гражданско дело с цена на иска до 5000 лв. и поради това решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280,ал.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на съда в обжалваното определение за процесуална недопустимост на подадената касационна жалба.
Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията на текста към момента на подаване на касационната жалба – 31.01.2011 г. не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв.
Производството по делото е проведено по реда на ГПК/отм./. Предявеният иск от жалбоподателите-ищци С. Х. Л., И. Н. П., Д. Н. Х., Н. П. Н., Т. П. Н. и Д. П. П. против К. Н. Д. и С. Д. Д. е с пр.осн.чл.108 ЗС относно недвижимия имот, представляващ част от недвижим имот пл. № * по КП”М.” с площ от 652.61 кв.м., находящ се в м.”Р.” в землището на [населено място],[жк]с площ на частта от 505.11 кв.м.
Ищци по делото са и А. И. А. и М. И. Б., встъпили по реда на чл.120 ГПК/отм./ в правата на починалата в хода на делото първоначална ищца Е. С. С.. По отношение на тях е постановено въззивно решение № 326/17.03.2009 г. по в.гр. дело № 1026/2008 г. на Варненския окръжен съд, което е влязло в сила. Посочените жалбоподатели-ищци обжалват допълнително решение №1573/16.12.2010 г. на въззивния съд по същото дело, с което съдът се е произнесъл по предявения иск и по отношение на тях, като страни по делото.
Исковата молба е постъпила в Районен съд [населено място] на 14.05.2004 г В случая за определяне цената на иска се прилагат разпоредбите на чл.55,ал.1,б.”б” ГПК/отм./, според които цената на предявения иск за собственост е в размер на ? от данъчната оценка на имота, а ако няма такава ? от пазарната цена на имота. Съгласно разпоредбите на чл. 56,ал.1 ГПК/отм./ – сега чл.70, ал.1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца. Този въпрос може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска – чл.56,ал.1,пр.2-ро и 3-то ГПК/отм./. Възоснова на цената на иска, посочена от ищеца или определена от съда по реда на чл.56, ал.1,пр.2 и 3 ГПК/отм./ се определя родовата подсъдност, дължимата държавна такса и правният интерес от съответното исково производство.
Относно касационното обжалване и преценката дали въззивното решение подлежи на обжалване съобразно установеното изискване в чл.280,ал.2 ГПК законодателят не е установил различни изисквания от посочените за определяне цената на иска.
В настоящият случай цената на иска е определена на основание данъчната оценка на имота в размер на сумата 1197.11 лв. с оглед заявения обем права от ищците върху имота. Обжалваното въззивно решение е с цена на иска до 5000 лв. и поради това на основание чл.280,ал.2 ГПК не подлежи на касационен контрол. Подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, в какъвто смисъл са и изводите в обжалваното определение.
Според жалбоподателите обжалваното определение е неправилно, тъй като цената на иска е над 5000 лв. и същата следва да се определи възоснова на данъчната оценка на целия имот, която е 6030.10 лв., че към момента на влизане в сила на ЗИД ПЗР на ГПК/Д.в.бр100/2010 г./ производството по делото е висящо и поради това на осн.пар.25 от ПЗР на ЗИД ГПК приложими са нормите на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията на текста до 21.12.2010 г. Доводите са неоснователни. За определяне цената на иска както се посочи по-горе са приложими разпоредбите на чл.55,ал.1,б.”б” ГПК/отм./, тъй като на осн.пар.2,ал.2 ПЗР на ГПК в сила от 01.03.2008 г. приложимия процесуален ред пред първата и въззивна инстанция е този по ГПК/отм./. Касационната жалба срещу решение № 1573/16.12.2010 г. по в.гр.дело № 1026/2008 г., постановено по реда на чл.193 ГПК/отм./ е постъпила във въззивния съд на 31.01.2011 г. при действие на ГПК в сила от 01.03.2008 г. По аргумент на пар.2,ал.3 ПЗР ГПК приложимите процесуални норми за разглеждане на делото пред касационната инстанция са съобразно разпоредбите на ГПК в сила от 01.03.2008 г. А разпоредбите на пар.25 ПЗР на ЗИД ГПК в сила от 21.12.2010 г. визират висящите производства пред касационната инстанция, образувани по постъпили касационни жалби до 21.12.2010 г. В настоящият случай касационната жалба на ищците С. Х. Л., И. Н. П., Д. Н. Х., Н. П. Н., Т. П. Н. и Д. П. П. е подадена срещу въззивно решение, което е допълнително –постановено е по реда на чл.193 ГПК/отм./. С решението съдът се е произнесъл по предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС и по отношение на тези ищци. За същите не е било налице произнасяне с първоначалното въззивно решение № 940 от 29.06.2009 г. Касационната жалба срещу допълнителното решение е постъпила във въззивния съд на 31.01.2011 г. и по аргумент на пар.25 ПЗР на ЗИД ГПК в сила от 21.12.2010 г. приложимите разпоредби на чл.280,ал.2 ГПК са тези в редакцията, считано от 21.12.2010 г. Обжалваното въззивно решение е постановено по предявен иск с цена на иска до 5000 лв. и не подлежи на касационен контрол. С оглед на тези съображения обжалваното определение, като правилно следва да се потвърди.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 235/24.06.2011 г. по гр. дело 479/2011 г. на ВКС II г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на С. Х. Л., И. Н. П., Д. Н. Х., Н. П. Н., Т. П. Н. и Д. П. П. против решение № 1573/16.12.2010 г. по гр. дело № 1026/2008 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: