О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
гр. София 28.10.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 27 октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 372 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ответницата Е. Д. Е., чрез адв. С. Х. и Г. Г. срещу определение № 194/22.06.2011 г. по гр. дело № 627/2011 г. на ВКС I г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Е. Д. Е., чрез адв. Кр. Г. срещу въззивно решение № 457/28.03.2011 г. по гр. дело № 3352/2010 г. на Пловдивския окръжен съд и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателката поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Иска отмяната му и връщане на делото на съответния състав на ВКС I г.о. за произнасяне по подадената касационна жалба. В частната жалба е поискано да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейските общности за тълкуване на разпоредбите на чл.280,ал.2 ГПК – дали ограничава достъпа до правосъдие на основание имуществено ограничение, определено от цената на иска, която се формира не от действителния интерес на жалбоподателя, а едностранно с властническата намеса на държавата и това ограничение нарушава ли правото на мирно и свободно ползване на правото на собственост, след като жалбоподателя е лишен от възможност за достъп до касационното производство, това ограничение представлява ли проява на пряка и скрита дискриминация и ако да следва ли правораздавателния орган да зачете правното действие на националната норма, която противоречи на общностното право.
Ответниците по частната жалба Д. А. Г. и А. Д. Г., и двамата чрез адв. Д. А. в писмен отговор са изразили становище за недопустимост, съответно за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд състав на II гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба от ответницата Е. Е. срещу решение № 457/28.03.2011 г. по гр.дело № 3352/2010 г. на Пловдивския окръжен съд с обжалваното определение е прието, че е обжалвано решение на въззивен съд постановено по предявен иск с пр. осн. чл.108 ЗС и по предявен иск с пр.осн.чл.59 ЗЗД с цена на иска до 5000 лв. и поради това въззивното решение не подлежи на обжалване на осн.чл.280,ал.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на съда в обжалваното определение за процесуална недопустимост на подадената касационна жалба.
Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Цената на иска за собственост върху недвижим имот се определя по данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право, а по искове за парично вземане по размера на предявеното вземане – чл.69,ал.1,т.2 и т.6 ГПК.
Производството по делото е проведено по реда на ГПК в сила от 01.03.2008 г. Предявеният иск от Д. А. Г. и А. Д. Г. срещу Е. Д. Е. е с пр.осн.чл.108 ЗС – за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на недвижимия имот 500/2375 ид.части от недвижимия имот, представляващ дворно място с идентификационен № *, находящ се в [населено място], [община], обл.П. с площ от 2.375 дка. и за осъждане на ответницата да предаде владението на имота на ищците, както и за осъждане на ответницата на осн.чл.59 ЗЗД да заплати на ищците сумата 3 360 лв. обезщетение за ползване на процесната част от имота, без да има основание за това за времето от 25.09.2007 г. до 02.09.2008 г. Исковата молба е постъпила в Районен съд [населено място] на 02.09.2008 г. За определяне цената на иска се прилагат разпоредбите на чл. 69,ал.1,т.2 и т.6 ГПК, съобразно които цената на предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС – за собственост върху недвижим имот и за предаване на владението му се определя по данъчната оценка на имота, а ако такава няма по пазарната цена на вещното право. Съгласно разпоредбите на чл.70, ал.1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца. Този въпрос може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, като в случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска. Възоснова на цената на иска, посочена от ищеца, съответно определена или приета от съда и неоспорена от ответника по реда на чл. 70, ал.1 ГПК се определя родовата подсъдност, дължимата държавна такса и правният интерес от съответното исково производство.
Относно касационното обжалване и преценката дали въззивното решение подлежи на обжалване според установеното изискване в чл.280,ал.2 ГПК законодателят не е установил различни изисквания от посочените за определяне цената на иска.
В настоящият случай видно от приложените по гр.дело № 965/2008 г. на Асеновградския районен съд удостоверения изх. № [ЕГН]/08.07.2008 г. и изх. № [ЕГН]/11.07.2008 г.и двете издадени от [община] данъчната оценка на целия имот е в размер на сумата 3324.60 лв. Съобразно обема на заявеното право на собственост върху описания имот цената на иска с пр.осн.чл.108 ЗС е 670 лв., а цената на иска с пр.осн.чл.59 ЗЗД е 3 360 кв.м.
Следователно въззивното решение е постановено по гражданско дело с цена на всеки от предявените искове до 5000 лв. и не подлежи на касационен контрол. Подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. В този смисъл са и изводите в обжалваното определение. Последното като правилно следва да се потвърди.
Без уважение следва да се остави искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по чл.628 ГПК. Настоящият състав намира, че не е налице посочената хипотеза, тъй като не се касае до тълкуване и прилагане на разпоредба от общностното право, а на национално законодателство. Съдът на Европейската общност се сезира с преюдициално запитване от българския съд, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. В настоящият случай жалбоподателката поставя въпроса за тълкуване разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК, а не на разпоредба на общностното право.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците по жалбата следва да се присъди сумата 500 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 194/22.06.2011 г. по гр.дело № 627/2011 г. на ВКС I г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Е. Д. Е., чрез адв. Кр.Г. срещу въззивно решение № 457/28.03.2011 г. по гр. дело № 3352/2010 г. на Пловдивския окръжен съд и е прекратено производството по делото.
Оставя без уважение искането на жалбоподателката Е. Д. Е., чрез адв. С. Х. и адв.Г. Г. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности за тълкуване разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК.
Осъжда Е. Д. Е., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, кантора № 3, адв.С. Х. и адв.Г. Г. да заплати на Д. А. Г. и А. Д. Г. от [населено място], ул.Г.Д.” № 55, общ.А., обл.П. сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: