О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 802
гр. София, 26.07.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 27 май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 694 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците Н. М. К. и Л. К. К., чрез адв.пълномощника М. С. срещу решение от 06.08.2009 г. по гр.дело № 612/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 26.04.2006 г. по гр. д. № 10999/2004 г. на Софийски районен съд. С решението на СРС жалбоподателите са осъдени на осн.чл.108 от ЗС да предадат на С. о. , район „Л” владението на апартамент № 16, находящ се в гр. С., ж.к.”Л”, бл.316, вх.”А”, ет. 6 със застроена площ от 42.40 кв.м., заедно с избено помещение № 15 с площ от 2.78 кв.м. и са отхвърлени сковете с пр.осн.чл.189 от ЗЗД, предявени от Н. М. К. и Л. К. К. срещу А. А. С. за заплащане на сума в размер на 9 588.90 лв., представляваща дадени от К. на С. цена по договор за продажба, оформен с нотариален акт № 1* дело № 741/2002 г., ведно със законната лихва от 20.12.2002 г. Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост.
Като основание за допустимост на касационното обжалване жалбоподателите поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно наличието на правен интерес и активната материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл.108 от ЗС, че съдът е длъжен да изследва при предявен иск по чл.108 от ЗС материалноправната легитимация на страните и дали ищеца е собственик на имота на правно основание, по-точно за предпоставките по чл.108 от ЗС, който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото– чл.280,ал.1,т.1 и т.3 от ГПК. В изложението са цитирани решение № 11131/27.10.2008 г. по адм.дело № 1962/2007 г. на ВАС III отд., решение № 6666/21.05.2009 г. по адм.дело № 12192/2008 г. на ВАС III отд., решение № 6502/22.06.2007 г. по адм.дело № 3975/2007 г. на ВАС IV отд.
Ответника по жалбата С. о. район „Л” и третото лице помагач и ответник по обратните искове А. А. С. не са изразили становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
С обжалваното решение съдът е приел, че предявеният иск срещу жалбоподателите с пр.осн.чл.108 от ЗС е основателен.
За да направи този извод съдът е приел, че е съставен акт за държавна собственост №/31.12.76 г. на блок със 103 бр.апартаменти в ж.к.”Л” ул.313-та, бл.11-16, нов бл.316 като ново строителство с отбелязване на договори за продажби на отделни апартаменти по отделни преписки и купувачите, между които не е процесния апартамент № 1*ъставени са и актове за частна общинска собственост възоснова на акт за държавна собственост №/31.12.76 г. от 31.03.99 г. – № 5* на осн.чл.2,ал.2 от ЗОС за целия жилищен блок № 316 в ж.к.”Л” от 103 апартамента и № 5320/17.11.99 г. на осн.чл.2,ал.2 от ЗОС за 16 апартамента в същия блок, между които и спорния ап. № 16.
Прието е възоснова на удостоверение, издадено от Зам.областен управител на Област София от 07.07.2008 г., че не е издавана заповед на Областния управител за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост.
Съдът е приел, че блок № 316 в ж.к.”Л” в гр. С. като държавна собственост и ново строителство е бил предоставен за стопанисване и управление на Община С. и ап. № 16 е бил предоставен възоснова на заповед № 1433/17.10.1975 г. под наем на Д. Р. Й. с тричленното й семейство – съпруг Г син Р. Г. Й.
С молба от 15.03.94 г. до ТОА „Л” Д. Р. Й. поискала да закупи процесния апартамент и върху молбата е отбелязано разпореждане за прекратяване на преписката поради мораториум.
С. заповед № РД-09-295/10.11.95 г. на началника на жилищно настаняване на ТОА „Л” е наредено З. Г. да се извади принудително от държавен апартамент № 16.
Установено е, че с влязло в сила на 07.04.2000 г. решение от 18.06.99 г. по ахд № 1733/98 г. е отхвърлена жалбата на З. Г. срещу заповедта за изваждането й от процесния апартамент.
По приложения договор от 28.08.98 г. за покупко-продажба на процесния апартамент, сключен по реда на ЗОС между СО район”Л”, представляван от Д. Д. – кмет на района – продавач и Р. Г. Й. съдът е приел, че върху същия липсва подписа на купувач и е отбелязано, че А. С. с пълномощно от 26.08.98 г. е получила договора. Възоснова на съдебно графологична експертиза е прието, че подписа на продавач не е положен от Д. Д. – кмет на СО район”Л”.
С нотариален акт № 98/01.12.98 г. дело № 123/98 г. по описа на нотариус при СРС Р. Й. и Д. Й. , чрез пълномощника А. С. продали процесния апартамент на А. А. С. за сумата 9 666 300 лв./стари лв./. Възоснова на нотариален акт № 197 от 20.12.2002 г. А. А. В. продала процесния апартамент на Н. М. К. за сумата 9 588.90 лв.
Прието е, че с постановление за принудително отнемане на вещи от 10.03.2004 г., издадено възоснова на изпълнителен лист от 15.12.2003 г. срещу З. Г. съдебния изпълнител на 10.03.2004 г. е въвел във владение в процесния апартамент Н. М. и е прекратен достъпа до имота на З. Г.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответниците-жалбоподатели владеят процесния апартамент.
От правна страна съдът е приел, че процесния апартамент, находящ се в жилищен блок 316 в гр. С., ж.к.”Л”е държавна собственост, което обстоятелство е удостоверено в акт за държавна собственост №/31.12.1976 г. за целия блок, предаден за стопанисване на Общината. Прието е, че от жалбоподателите-ответници не е оборена доказателствената сила на акта за държавна собственост №/31.12.76 г. С оглед обособяване на общинската собственост от държавната и чл.2,ал.1,т.6 от ЗОС в редакцията към Д.в.бр.96/99 г., според който общинска собственост са жилищата, ателиетата, гаражите, стопанисвани и управлявани от общините до 01.06.96 г. с изключение на тези включени в държавния жилищен фонд, и с оглед отразеното в акта за държавна собственост, че се предоставя бл.316 за управление и стопанисване на съответния район на общината съдът е направил извода, че процесния апартамент е общинска собственост.
Според въззивния съд процесния апартамент е общинска собственост, независимо, че са издадени актове за общинска собственост при забраната на чл.158,ал.2 от ППЗДС, а именно за да се снабди Общината с документ за собственост ако такъв не е издаван и за който имот има съставен акт за държавна собственост следва първо да се отпише същия, като се издаде заповед за отписване като държавен и след това да се състави акт за общинска собственост. Прието е, че акта за общинска собственост, съответно за държавна собственост не създава права, а само констатира собствеността, поради което процесния апартамент е общинска собственост.
Относно договора за продажба на процесния апартамент от 28.08.98 г., с който апартаментът е бил продаден на Р. Й. съдът е приел, че е нищожен на осн.чл.26,ал.2,пр.2 от ЗЗД – поради липса на съгласие. Този извод съдът е направил като е взел предвид изслушаната съдебно графологична експертиза, според която подписът върху договора не е положен от Д. Д. – кмет на СО район”Л”. Поради това договорът не е породил вещнопрехвърлително действие и купувачът не е придобил правото на собственост. Според съда и последващите разпоредителни действия, извършени с процесния имот с нот. акт № 98/98 г. и с нот. акт № 197/2002 г. не са прехвърлили вещното право на собственост върху купувачите, тъй като са сключени от несобственици продавачи. Прието е, че не е установено наемателят на жилището Р. Й. да е упражнявал владелчески действия с намерение да свои имота за себе си – т.е. да е променено държането във владение преди договора за продажба от 28.08.98 г. Съдът е приел, че Р. Й. е недобросъвестен владелец и до предявяване на иска в полза на същия не е изтекъл 10 годишен срок на владение на имота с намерение да го свои за себе си. Според въззивния съд всеки от приобретателите по сключените последващи договори за продажба не е владял процесния апартамент, тъй като до 10.03.2004 г. в имота е било трето лице З. Г. , която не е допускала в имота А, съответно и Н. и Л. К. . С оглед на тези съображения съдът е приел, че предявени иск с пр. осн.чл.108 от ЗС е основателен.
По обратния иск от ответниците за връщане на продажната цена, заплатена при покупко-продажбата от 20.12.2002 г. с пр.осн.чл.189,ал.1 от ЗЗД съдът е приел за неоснователен, тъй като договорът за продажба не е развален по с. ред, при която хипотеза за продавача възниква задължение да върне на купувача платената цена.
Съдът намира, че поставените материалноправни въпроси са по приложението на чл. 108 от ЗС, съответно за наличието на предпоставките, предвидени в чл.108 от ЗС, за да се приеме, че искът е основателен. По така поставените правни въпроси не е налице хипотезата, предвидена в чл. 280,ал.1,т.1 от ГПК, тъй като жалбоподателите не цитират задължителна практика на ВКС. Съобразно даденото тълкуване с т.2-ра от ТР № 1/2009 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОС на ГК и на ТК на ВКС основанието по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното възивно решение правният въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС, тълкувателния решения и постановления на Пленума на ВС или решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК по същия правен въпрос. В случая жалбоподателите не сочат задължителна практика на ВКС, поради което и съдът намира, че не е установено основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК, тъй като в изложението са цитирани решения на състави на Върховен административен съд. Съдебната практика на ВАС е извън приложното поле на чл.280ал.1 от ГПК и не обуславя допустимост на касационно обжалване по посочения текст.
Съдът намира, че не се установява и основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК. За да е от значение за точното прилагане на закона, съгласно т.4-та от ТР № 1/09 г. на ОС на ГК и на ТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото следва разглеждането му да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос ще е от значение за развитие на правото, когато правната норма е непълна, неясна или противоречива, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Нормата на чл.108 от ЗС е достатъчно ясна, пълна и не се нуждае от тълкуване. По приложното й поле е налице трайна и непротиворечива съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 06.08.2009 г. по гр. д. № 612/2007 г. на Софийски градски съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: