О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 812
гр. София, 28.07.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 27 май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 640 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците И, В. Г. и Р. Б. , чрез адв. Ж. Ф. срещу решение от 30.11.2009 г. по гр.дело № 1614/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 06.04.2006 г. по гр. д. № 11410/2004 г. на Софийски районен съд. С последното са осъдени жалбоподателите на осн.чл.108 от ЗС да предадат на В. Д. Г., Б. В. Б.и и В. В. Г. владението върху част от недвижим имот, представляващ входно антре с площ от 4.11 кв., находящо се в партерния етаж на сградата на ул.”С” № 136 в гр. С. и санитарен възел с площ от 2 кв.м. и са осъдени ответниците на осн.чл.109 от ЗС да възстановят вътрешната преградна стена изпълнена от талашитени плоскости във входно антре, находящо се в партерния етаж на сградата на ул.”С” № 136 в гр. С., да възстановят изпълнената от талашитени плоскости преградна стена между посоченото антре и помещението, предвидено за санитарен възел по одобрен архитектурен проект, както и да възстановят в тухлена стена между посоченото входно антре и имота на ищците отвор за врата с размери 1 м. ширина и 2.30 м. височина, свързващ входното антре със собствения на ищците имот, като осигурят достъпа през външна входна врата откъм улица „С”. С. същото решение са осъдени ответниците да заплатят на ищците на осн.чл.59 от ЗЗД сумата 954 лв. обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие ползването на входно антре с площ от 4.11 кв.м. и тоалетна с площ от 2 кв.м. за периода от 26.05.2000 г. до 13.12.2004 г.
Жалбоподателите мотивират доводи за неправилност на обжалваното решение като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.
Като основание за допустимост на касационното обжалване жалбоподателите поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материално правен и процесуално правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допустимост на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 от ГПК. Според жалбоподателите правната норма задължава съда да прецени всички доказателства по делото, както и да изхожда от съдържащите се в тях сведения, каквито са, без да им предписва съдържание, каквото те нямат, че въззивния съд изопачил съдържанието относно съставните части на имота, собственост на ищците, обективиран в н.акт № 17 от 1969 г.
Ответницата по жалбата В. Д. Г., чрез адв.пълномощника Пл. С. в писмен отговор е изразила становище за липса на предпоставките за допустимост на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Останалите ответници по жалбата не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба в частта й, с която е обжалвано решението на Софийски градски съд от 30.11.2009 г. по гр.дело № 1614/09 г. в частта му, с която е оставено в сила решението на Софийски районен съд от 06.04.2006 г. по г.дело № 11410/04 г. в частта му, с която в полза на ищците е присъдено обезщетение на осн.чл. 59 от ЗЗД в размер на сумата 954 лв. е процесуално недопустима. Съгласно чл.280,ал.2 от ГПК на обжалване пред ВКС не подлежат въззивните решения с обжалваем интерес до 1000 лв. В посочената част на обжалваното решение по предявения иск с пр.осн.чл.59 от ЗЗД обжалваемият интерес е под 1000 лв., поради което в същата част решението не подлежи на касационен контрол. С оглед на изложеното касационната жалба в указаната част следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима.
В останалата част касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Въззивното решение в частта му по предявения иск с пр. осн.чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Производството пред настоящата инстанция е второ по ред, след отмяна на въззивно решение от 29.10.2007 г. по гр.дело № 2351/2006 г. на Софийски градски съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с решение № 8/13.02.2009 г. по гр.дело № 6302/2007 г. на ВКС II г.о.
За да уважи предявения иск с пр.осн.чл.108 от ЗС съдът е приел, че ищците са собственици на недвижимия имот, представляващ входно антре и санитарен възел към него, като е взел предвид представените по делото писмени доказателства – нотариален акт за продажба на недвижим имот № 17 от 12.08.1969 г., с който наследодателят им В. Б. Г. закупил жилище в сградата на ул.”К” № 1* бивш магазин, преустроен с одобрен архитектурен проект в жилище състоящо се от стая, и кухня, клозет със самостоятелен вход от около 38 кв.м. Прието е, че спорните помещения са съществували до преустройството като съставна част от имота, собственост на ищците, а тоалетната във входното антре не е била изградена. Съдът е приел, че съобразно представения нотариален акт за покупко-продажба № 141/92 г., доказващ собственост на ответниците по иска не е описано входно антре. Според въззивния съд ответниците упражняват фактическа власт върху входното антре, което ползват като склад към собствен магазин без да имат основание за това. Възоснова на изложените съображения съдът е направил решаващия извод за наличие на предпоставките на чл.108 от ЗС и за основателност на предявения ревандикационен иск.
По предявения иск с пр.осн.чл.109 от ЗС съдът е приел, че праводателят на ответниците е извършил архитектурни преустройства в спорните помещения, които считал за свои. С оглед на това е приел, че е основателна претенцията за премахване отвора на вратата, свързваща входното антре с магазинните помещения, както и да се извърши премахване на вътрешната преградна стена във входното антре и съответно се възстанови предишното положение за осигуряване достъп през входната врата от към ул.”С” за входното антре, собственост на ищците.
Видно от изложението на жалбоподателите в същото не е посочен ясно и мотивирано правният въпрос – материалноправен или процесуално правен от значение за изхода на делото, който е разрешен от въззивния съд при наличие на предпоставката, визирана в чл. 280, ал. 1, т. 3-та от ГПК. Наличието на ясно и точно формулиран от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд е общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол и определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. В настоящият случай жалбоподателите не са посочили конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил изводите на въззивния съд в обжалваното решение. Такъв въпрос не може да се конкретизира, съответно да се квалифицира от съдържанието на изложението и на касационната жалба. При липса на формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото съдът намира, че въззивното решение в обжалваните части по предявените искове с пр.осн.чл.108 и чл.109 от ЗС не следва да се допуска до касационно обжалване само на това основание, без да се разглежда соченото допълнително основание за това по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК. Доводите на жалбоподателите в изложението касаят правилността на обжалваното въззивно решение, за възприемане на фактическата обстановка, съответно за обсъждане на събраните по делото доказателства и са основание за касационна отмяна по чл.281,т.3 от ГПК. Проверка на правилността на обжалваното решение не се извършва в настоящото производство, в което се преценява само наличието на основания за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане касационна жалба с вх. № 7847/04.02.2010 г., подадена от И. Г. Б. , В. И. Г. и Р. И. Б., тримата със с. а. гр. С., ул.”Г” 127, ет.4-433, чрез адв. Ж. Ф. в частта й, срещу решение от 30.11.2009 г. по гр.дело № 1614/2009 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е оставено в сила решение от 06.04.2006 г. по гр. д. № 11410/2004 г. на Софийски районен съд в уважената част на предявения иск с пр.осн.чл. 59 от ЗЗД от В. Д. Г., Б. В. Б. и В. В. Г. и тримата с а. гр. С., ул.”Цар Б. III” № 477 срещу И. Г. Б., В. И. Г. и Р. И. Б. и тримата с а. гр. С., ж.к.”К”, бл.28а, ет.11, ап.48 за сумата 954 лв.
Не допуска касационно обжалване на решение от 30.11.2009 г. по гр. д. № 1614/2009 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е оставено в сила решение 06.04.2006 г. по гр. д. № 11410/2004 г. на Софийски районен съд в частта му по предявените искове с пр.осн.чл.108 от ЗС и чл.109 от ЗС.
Определението в частта му, с която касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред друг състав на ВКС, а в останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: