О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 803
гр. София, 26.07.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 03 юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 698 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника М. М. Г., чрез адв.пълномощника Д.
Жалбоподателят мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба поддържа, че с обжалваното решение съдът е решил процесуалноправния въпрос по приложението на чл.147,ал.1 от ГПК и по-точно за преклудиране възможността ответникът да представя писмени доказателства след доклада на съда в хода на първоинстанционното разглеждане на делото, които доказателства не са посочени в отговора на исковата молба. Според жалбоподателя този правен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280,ал.1,т.1-3 от ГПК.
Ответницата по жалбата С. П. Г., е изразила становище в писмен отговор за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, посочени в чл.280,ал.1 от ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство съдът констатира следното:
За да допусне до делба процесния имот – жилищна сграда със застроена площ от 102 кв.м., състояща се от три етажа, ведно с находящите се под първия етаж два гаража и едно мазе, находяща се в гр. П., кв.”Т”, ул.”С” № 21 между страните по делото при делбени части по ? ид.част съдът е приел, че същата е придобита през време на брака им и е в режим на съпружеска имуществена общност. В тази насока съдът е взел предвид, че гражданският брак между жалбоподателя М. М. Г. и ответницата по жалбата С. П. Г., сключен през 1978 г. е прекратен с влязло в сила на 23.03.2005 г. съдебно решение по гр.дело № 4147/2005 г. на Пернишкия районен съд. Прието е, че с договор от 18.03.87 г., сключен между председателя на ИК на ОбНС гр. П. и бащата на жалбоподателя М. Г. В. на последния е отстъпено право на строеж за построяване на жилищна сграда върху държавно урегулирано място – парцел **** XX общински в кв.192 по плана на гр. П., кв.”Т” с площ от 390 кв.м., идентичен с поземлен имот с идентификатор 55871.507.506 по кадастралната карта на гр. П., кв.”Т”. Възоснова на сключения договор е издадено разрешение за строеж № 223/02.09.87 г. за двуетажна жилищна сграда и с протоколи № 18/24.04.87 г. и № 108/25.11.87 г. е определена строителна линия и ниво на сградата, и парцела е бил трасиран. С нотариален акт № 154/1990 г. на нотариус при ПРС на 16.03.90 г. родителите на жалбоподателя му дарили правото на строеж върху дворното място с обозначение към този момент като парцел ****span>XX -6563 в кв. 192 по плана на гр. П..
Прието е, че бащата на жалбоподателя М. В. е починал на 03.02.2006 г.
Съдът е приел, че процесната жилищна сграда е изградена от двамата съпрузи през време на брака със съвместен принос и презумпцията, установена в чл.19,ал.1 от СК/отм./ не е оборена.
В хода на делото пред първата инстанция в срока за произнасяне жалбоподателят е представил заверено копие от саморъчно завещание от 16.03.1990 г., с което неговия баща М му е завещал процесната жилищна сграда. Относно представеното писмено доказателство съдът е изложил доводи, че не е налице хипотезата на чл.147 от ГПК, като е приел за установено по делото, че за това обстоятелство жалбоподателят е узнал през 2006 г. – три години преди предявяване на иска за делба и не е положил дължимата грижа за издирване и представяне на документа. Поради това съдът го е изключил от доказателствата по делото. При тези съображения съдът е допуснал до делба процесната жилищна сграда между страните по делото, като имот представляващ съпружеска имуществена общност при делбени части по ? за всеки от съделителите.
По поставения процесуалноправен въпрос съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2-ра от ГПК. Съгласно тълкуването, дадено с ТР № 1/09 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОС на ГК и на ТК на ВКС за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 от ГПК следва правният въпрос от значение за изхода по делото да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС, тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС или решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК. В настоящият случай жалбоподателят не се позовава на задължителна практика на ВКС, поради което не се установява и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.290,ал.1,т.1 от ГПК.
Основанието за допустимост на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК е налице, когато правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното възизвно решение е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. В настоящият случай жалбоподателят е цитирал решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.303,ал.1 от ГПК – по реда на отмяна на влязло в сила съдебно решение, които не обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 от ГПК и освен това не са постановени по сходни казуси. Доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК са необосновани.
За да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК – т.е. правният въпрос от значение за изхода на делото ще е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитието на правото, когато правната норма е непълна, неясна или противореча, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или за да бъде тя осъвременена, поради настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящият случай нормата на чл. 147,ал.1 от ГПК е ясна, пълна и не се нуждае от тълкуване. С оглед на изложеното съдът намира, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК. Всички останали доводи на жалбоподателя в изложението за необосновани изводи на въззивния съд, за необсъждане на всички доказателства по делото касаят правилността на обжалваното решение, които се разглеждат в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в настоящото, в което се преценява само наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 33 от 01.03.2010 г. по в.гр.дело № 840/2009 г. на Пернишкия окръжен съд по подадената касационна жалба от ответника М. М. Г. от гр. П., ул.”Ю”, бл.44,вх. В, ап.50, ет.2 чрез адв.пълномощника Д. М.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: