О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
гр. София,04.02.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 25 януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 66 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от В. С. П., чрез адв.пълномощника Ч. С. срещу решение № 438/06.10.2009 г. по гр.дело № 245/2009 г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 87/06.02.2009 г. по гр.дело № 1510/2008 г. на П. районен съд. В жалбата са мотивирани доводи за неправилност на въззивното решение – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – чл. 281,т.3 от ГПК.
В изложението към касационната жалба жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според жалбоподателя налице е хипотезата за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280,ал.1,т.3 от ГПК, а именно наличие на материалноправен въпрос, по който няма практика на ВКС и се налага тълкуване на закона, която предпоставка е мотивирана с възприетото от въззивния съд заключение на вещото лице по изслушаната съдебна експертиза с вещо лице геодезист. Жалбоподателят поддържа, че решеният от въззивния съд правен въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, като са цитирани решения № 1125/18.11.2008 г. по гр.дело № 4356/07 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 418/27.03.2006 г. по гр.дело № 3098/04 г. на IV г.о. на ВКС.
В срока по чл. 287,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по жалбата В. Т. П. и Н. З. П., чрез адв.пълномощника Ч. Ч. , в който е изразено становище за липса на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК за допускане на касационно обжалване на обжалваното решение, както и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
С решение № 438/06.10.2009 г. по гр.дело № 245/2009 г. на П. окръжен съд е потвърдено решение № 87/06.02.2009 г. по гр.дело № 1510/2008 г. на П. районен съд, с което е отхвърлен предявения на осн.чл.108 от ЗС иск от В. С. П. и Н. С. П. против В. Т. П. и Н. З. П. за приемане за установено по отношение на ответниците, че В. С. П. и Н. С. П. са собственици на недвижим имот от 170 кв.м., част от имот УПИ IV-411 в кв.56 по плана на с. Д., която част е находяща се между имотната граница между УПИ IV-411 и УПИ V-412 и съществуващата между същите имоти ограда, както и да предадат владението върху същия имот. Със същото решение е отхвърлен предявения на осн.чл.109 от ЗС иск от В. С. П. и Н. С. П. против В. Т. П. и Н. З. П. за осъждането на ответниците да премахнат съществуващата между УПИ IV-411 и УПИ V-412 ограда. В хода на делото пред въззивната инстанция с влязло в сила определение от 07.09.2009 г. по в.гр.дело № 245/2009 г. на П. окръжен съд, поради отказ от иска на осн.чл.233 от ГПК е прекратено производството по иска за собственост с пр.осн.чл.108 от ЗС за разликата от претендираните над 4 кв.м. до 170 кв.м. от спорния имот и е обезсилено решението на РС гр. П. № 87/06.02.2009 г. по гр.дело № 1510/2008 г. по отношение на иска с пр. осн.чл.108 от ЗС, предявен от В. и Н. П. против В. и Н. П. за приемане за установено, че ищците са собственици на описания спорен имот, който се намира между имотната граница между УПИ IV-411 и УПИ V-412 и съществуващата между същите имоти ограда, както и искането да се предаде владението върху същия имот за разликата над 4 кв.м. до 170 кв.м.
Прието е от съда, че ищците В се легитимират като собственици на имот УПИ IV-411 в кв.56 по плана на с. Д., община П. от 1000 кв.м. на основание договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 72/25.04.1975 г. Прието е, че ответниците по жалбата В. Т. П. и Н. З. П. са придобили собствеността на съседния имот УПИ V-412 в кв.56 по плана на същото село о. кв.м. на основание покупко-продажба, обективирана в нот. акт № 71/25.04.1975 г. Възоснова на съдебно-техническа експертиза е установен регулационния статут на имотите – към момента на придобиването им от страните по делото е бил в сила регулационен план на с. Д. от 1962 г., съответно със заповед № 1776/01.09.1982 г. е одобрен нов регулационен план, а възоснова на подадена молба от жалбоподателя, от ответника по жалбата В. П. , и трето неучастващо по делото лице до председателя на К. по ТСУС със заповед № 42/23.01.1989 г. на ОНС П. на осн.чл. 32,ал.2 и чл. 93 от ППЗТСУ/отм./ е одобрено изменението на регулацията на имотите на страните по делото съобразно искането им в молбата – регулационната линия между двата имота е нанесена върху имотната граница. Със заповед № 360/20.12.2004 г. регулационната линия между УПИ IV-411 и УПИ V-412 е проектирана по имотната граница между тях. Прието е от съда, че регулационната граница съвпада с имотната между имота на ищците и съседния имот на ответниците, като на място материализираната ограда съвпада с регулационната граница, че е налице отклонение между т.29 и т.31 от оградата по скицата на вещото лице, което надвишава допустимото отклонение с 6 см. и представлява площ от 4 кв.м., които съпоставени с площта на целия имот е в рамките на допустимата точност. Поради тези съображения съдът е приел, че не са установени предпоставките на чл. 108 от ЗС за спорния имот и е отхвърлил предявения иск. С решението е прието, че е неоснователен и искът с пр.осн.чл.109 от ЗС, поради неустановяване от ищците упражняването на правото им на собственост върху УПИ IV-411 в кв. 56 да е възпрепятствано от поставената от ответниците ограда между имотите.
За да се допусне касационно обжалване на решението на П. окръжен съд по гр.дело № 245/2009 г. жалбоподателят следва да обоснове наличието на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда, и е разрешен при наличие на някоя от предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1-3-та от ГПК. Жалбоподателят е длъжен ясно и точно да формулира правният въпрос от значение за изхода на делото, както и наличието на останалите предпоставки, посочени в текста на ал.1-ва от чл.280 ГПК. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението по чл. 284,ал.3 от ГПК, приложено към касационната жалба.
В изложението жалбоподателят В. П. е възпроизвел текста на чл. 280,ал.1 от ГПК и не е формулирал правния въпрос, по който се е произнесъл въззвиния съд, и който е от значение за изхода на спора. Доводите на жалбоподателя в изложението сочат на неправилност на решението по смисъла на чл. 281,т.3 от ГПК и не обосновават приложението на чл. 280,ал.1 от ГПК.
Съдът намира, че не е налице предпоставката, визирана в чл. 280,ал.1,т.1 от ГПК, тъй като жалбоподателят не е посочил тълкувателни решения на О. събрание на гражданската и търговска колегии, съответно на общото събрания на гражданската колегия, на общото събрание на търговската колегия на ВКС, нито тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС или решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК в противоречие, с които е решен правният въпрос от въззивния съд.
В настоящият случай не е налице и предпоставката, визирана в чл. 280,ал.1,т. 2 от ГПК, а именно правният въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата. Жалбоподателят е посочил конкретни решения на ВКС. С решение № 1125/18.11.2008 г. по гр.дело № 4356/2007 г. на IV г.о. на ВКС е изразено становище, че за да бъде уважен ревандикационният иск ищецът следва да установи на първо място, че е собственик на спорната площ. С решение № 418/27.03.2006 г. по гр.дело № 3098/2004 г. на IV г.о. на ВКС е прието, че когато с помощта на техническа експертиза се установи, че собственикът на единия парцел **** навлязъл в съседния парцел, където е построил оградата между двата парцела, площта, заключена между регулационната линия и фактическата ограда, представлява спорната площ по иска с пр.осн.чл.108 от ЗС и подлежи на връщане на собственика на парцела, от когото е била отнета. С посочените решения ВКС се е произнесъл по сходни хипотези, но възоснова на конкретни доказателства, представени от страните по всяко от делата. Разрешението на спора с обжалваното решение не е в противоречие с посочените решения на ВКС.
Съдът намира, че не е налице и хипотезата на чл. 280,ал.1,т.3 от ГПК, тъй като не се касае до приложението на непълен, неясен или противоречив закон или правна норма, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили промени в законодателството и в обществените условия, нито до промяна на създадена, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
Поради това, че жалбоподателят не е посочил правния въпрос, включен в предмета на спора, който е обусловил правните изводи на съда, както и не е обосновал нито една от предпоставките за допускане на касационно обжалване, посочени в чл.280,ал.1,т.1-3 обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 438/06.10.2009 г. по в. гр.дело № 245/2009 г. по описа на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: