О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
гр. София 22.03.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 05 март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 225 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата Г, чрез адв.пълномощника Н. Ч. срещу решение от 27.10.2009 г. по гр.дело № 2203/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 55/18.04.2008 г. по гр.дело № 2097/2007 г. на Пловдивския районен съд. С последното е допусната съдебна делба по отношение на недвижим имот, представляващ апартамент № 32 на четвърти етаж, вх. Б, бл. № 1* построен върху държавна земя в гр. П., ул.”С” № 64 със застроена площ от 68.43 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с изба № 11 със застроена площ от 6.60 кв.м. и 1.242 ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж между съделителите и при делбени части – Т. Г. Т. при 9622.50 /16 371 ид.части и Г. С. М. при 6 748.50/ 16 371 идеални части.
В жалбата се мотивират доводи за неправилност на въззивното решение – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284,ал.3,т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – необсъждане от въззивната инстанция на събраните по делото доказателства и неспазване изискванията на чл. 188 от ГПК/отм./, че твърденията на ищеца за наличие на частична трансформация на лично имущество при придобиване на процесния апартамент не са доказани в условията на пълно и главно доказване, както и дали е допустимо за първи път пред въззивната инстанция да се направи възражение по чл.21 от СК/отм./ за частична трансформация на лични средства, основание за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Т. Г. Т. не е изразил становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Решението на въззивния съд е по допускане на съдебна делба между бивши съпрузи на недвижим имот – апартамент № 32, находящ се в гр. П., на ул.”С” № 64 със застроена площ от 68.43 кв.м. Прието е, че процесния имот е придобит през време на брака между страните по делото – жалбоподателката Г. М. и Т. Т. , сключен през 1980 г. и прекратен с влязло в сила на 24.04.1999 г. решение по гр.дело № 427/1996 г. на Пловдивския районен съд. Процесния апартамент бил предоставен на ответника по жалбата като обезщетение за отчужден личен имот на осн.чл.269, ал.3 от ППЗТСУ/отм./ и чл.100 от ЗТСУ/отм./. Стойността на отчуждения имот в режим на съсобственост с трето-неучастващо по делото лице е 5447.78 лв. Прието е, че цената на апартамента 16 371 лв. е изплатена със сумата, получена за отчуждения личен имот на ищеца и лични средства общо 4371 лв., и със сумата 12000 лв., получен заем. Съдът е приел наличието на частична трансформация на лични средства на ищеца в размер на сумата 2873.89 лв., представляваща ? част от полученото парично обезщетение в отчуждителното производство, с която е изплатен процесния апартамент, с оглед на което ищецът притежава на лично основание 2873.89/16 371 идеални части от имота. В останалата част над сумата 2873.89 лв. до 4371 лв. и сумата 12000 лв. получен заем, с които е изплатена цената на апартамента съдът е приел, че са суми, изплатени от двамата съпрузи, поради липса на доказателства за извънсемеен произход. Според съда погасяването на заема след прекратяване на брака от единия съпруг създава облигационни отношения между съпрузите и не е основание за признаване на частична трансформация на лично имущество до размера на изплатения заем. При тези съображения съдът е допуснал до делба процесния имот между страните по делото, като е зачел личното участие на ищеца и е определил делбени части 9 622.5/16 371 ид.части за последния и 6748.5/16 371 ид.части за ответницата.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение жалбоподателката следва да е посочила конкретен правен въпрос – материалноправен или процесуалноправен, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда и който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, решаван е провиторечиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В настоящият случай жалбоподателката сочи като основание за допускане на касационно обжалване чл.280,ал.1,т.1 от ГПК. Това основание за допустимост е налице, когато правният въпрос с въззивното решение е решен в противоречие с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската и търговска колегия, на общото събрание на гражданска колегия, на общо събрание на търговска колегия на ВКС, тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС или решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Жалбоподателката не се е позовала на конкретен процесуалноправен въпрос, който да е решен от въззивния съд при наличие на предпоставката, посочена в чл.280,ал.1, т. 1 от ГПК. Задължение на последната е ясно и точно да формулира конкретния правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 от ГПК. Поставените процесуалноправни въпроси в изложението, а именно необсъждане от въззивната инстанция на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, че твърденията на ищеца за наличие на частична трансформация на лично имущество при придобиване на процесния апартамент не са доказани в условията на пълно и главно доказване са доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – нарушение на разпоредбите на чл.188 от ГПК/отм./ и чл.127 от ГПК/отм./. Изложените доводи представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК и следва да се разгледат в производството по чл. 290, ал. 2 от ГПК, но само ако е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Поради това, че липсва формулиран правен въпрос доводите на жалбоподателката в изложението не следва да се обсъждат в настоящото производство по допустимост на касационното обжалване, тъй като не аргументират приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 от ГПК.
Поставеният правен въпрос дали е допустимо за първи път пред въззивната инстанция да се направи възражение по чл.21 от СК/отм./ за частична трансформация на лични средства съдът намира, че представлява процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Жалбоподателката не се позовава на задължителна практика на ВКС, поради което не е налице предпоставката, визирана в чл.280,ал.1, т. 1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. С оглед на посочените решения на ВКС по конкретни казуси следва да се провери наличието на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.2 от ГПК. С решение № 180/07.03.2000 г. по гр.дело № 665/99 г. на I г.о. на ВКС е прието, че пред въззивната инстанция е допустимо за първи път да се направи възражение по чл.21 от СК/отм./. С решение № 6/ 14.03.2001 г. по гр.дело № 911/2001 г. на ВКС е прието, че един и същ е принципът залегнал и в двете алинеи на чл.21 от СК/отм./ придобитото имущество по време на брака има правното положение на средствата, изразходвани за придобиването. Поставеният процесуалноправен въпрос не е решен от въззивния съд в противоречие с посочените решения, тъй като възражението на жалбоподателката за частична трансформация на лично имущество е било разгледано от същия съд. С въззивното решение са обсъдени събраните по делото доказателства, съответно съдът е установил релевантните за спора факти, отчел е правните им последици и е приложил нормата на чл. 21 от СК/отм/, приемайки наличието на частична трансформация на лично имущество само на ищеца Т. Т. Прието е от съда по възражението за частична трансформация на лични средства при придобиване на спорния апартамент, че сумата 12 000 лв., с която е изплатена част от цената на имота е от получен заем от двамата съпрузи към момента на придобиване на имота и през време на брака, поради което е обща за тях. Следователно разрешеният правен въпрос не е в отклонение от приетото с решение № 180/07.03.2000 г. по гр.дело № 665/99 г. на I г.о. на ВКС, нито с решение № 6/ 14.03.2001 г. по гр.дело № 911/2001 г. на ВКС.
Като взема предвид изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК на решението на Пловдивския окръжен съд.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 1* от 27.10.2009 г. по гр.дело № 2023/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: