О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
гр. София 30.03.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 19 март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 330 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца А. И. П., чрез адв.пълномощника Г. Ц. срещу решение от 27.11.2009 г. по в.гр.дело № 275/2009 г. на М. окръжен съд, в частта му с която е отменено решение от 14.01.2009 г. по гр.дело № 65/2007 г. на М. районен съд в частта, с която са уважени исковете с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ против Б. П. А., В. П. А., С. П. А. и Н. А. Г. , всички от гр. М. и вместо него са отхвърлени, предявените искове от А. И. П. против Б. П. А., В. П. А., С. П. А., Н. А. Г. с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ, че към момента на образуване на ТКЗС титуляр на правото на собственост върху земеделска земя – нива от 10 дка в м.”К” в землището на с. Д., изобразен графически като имот № 5* на скица-проект е бил И. П. И. , починал на 02.05.1969 г., като неоснователни.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение – нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правния въпрос по приложното поле на чл.14,ал.1 от ЗСПЗЗ, относно характера на решенията на поземлените комисии, понастоящем ОСЗ като индивидуални административни актове, въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Към изложението са приложени следните решения – Решение № 256/08.05.1995 г. по гр.д. № 183/95 г. на I г.о. на ВКС, решение № 2878/08.02.1995 г. по гр.дело № 486/94 г. на III г.о. на ВКС, решение № 201/25.10.2008 г. по гр.д. № 314/2008 г. на В. окръжен съд, решение № 508/09.01.2007 г. по гр.дело № 2176/2006 г. на Софийски градски съд, решение № 86/12.07.2004 г. по т.дело № 48/2004 г. на Бургаския апелативен съд и решение № 60/14.05.2008 г. по т.дело № 81/2008 г. на Бургаския апелативен съд.
В писмен отговор на ответниците по жалбата В. П. А., С. П. А. и Б. П. А., встъпили на осн.чл.120 от ГПК/отм./в правата на починалия в хода на делото ответник П. А. А. и Н. А. Г. са изразили становище за неоснователност на касационната жалба по същество. В писмения отговор на посочените ответници по жалбата не е изразено становище за наличие на сочените от жалбоподателя предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Ответницата по жалбата Ц. К. Т. не е изразила становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
За да обоснове извода за неоснователност на предявения иск по отношение на ответниците Н, В. и С. А. , последните трима наследници по закон на починалия в хода на делото ответник П. А. с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ съдът е приел, че е налице правен интерес от предявяването му, поради наличие на спор между страните по делото за правото на собственост върху имот от 10 дка, възстановен на ответниците по иска с решения на ОСЗ в м. „К” в землището на с. Д., област М. с план за земеразделяне. За ищеца А. П. , като наследник на И. П. И. – починал на 02.05.1969 г. е налице висящо производство по реда на ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост в стари реални граници за същия имот.
Възоснова на подадено заявление от жалбоподателя с решение по протокол № 19/23.12.92 г. на ПК М. е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху 10 дка земеделска земя в землището на с. Д., обл. Монтана с план на земеразделяне. С последващо решение по протокол № 19Е/11.09.97 г. ПК отказала да признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на жалбоподателя на три земеделски имота, от които нива от 10 дка и м.”К” в землището на с. Д. с отбелязване в решението за предстоящо възстановяване правото на собственост върху имота в реални граници на основание чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ. Прието е от съда, че претендирания имот попада върху имоти № 5* и № 5* като собствеността върху първите два с решения на ПК-сега ОСЗ е възстановена с план за земеразделяне на ответниците по жалбата – за имот № 5* на П. А. А. /починал в хода на делото в чиито права са встъпили Б. , В. и С. А. /, като наследник на А. А. П. , за имот № 5* на Н. Г. , като наследник на А. П. Л. Възоснова на писмените доказателства по приложените преписки на ОСЗ съдът е направил извода, че всеки от наследодателите на посочените ответници към момента на образуване на ТКЗС са притежавали конкретни имоти в землището на с. Д.. Прието е, че твърдените факти от жалбоподателя-ищец не са установени, а именно наследодателят му И. И. да е бил собственик на претендирания имот като местонахождение и граници към момента на образуване на ТКЗС и съдът е отхвърлил предявения иск с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ.
Формулираният от жалбоподателя правен въпрос относно характера на решенията на ПК – сега ОСЗ като индивидуални административни актове е неотносим към предмета на спора. Решаващите изводи на съда за неоснователност на исковата претенция с пр. осн. чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ не са изведени в резултат на незачитане на задължителната сила на решенията на ОСЗ, приложени по делото, като индивидуални административни актове, а с недоказване от страна на жалбоподателя на фактите, описани исковата молба, на които се основава спорното право. Освен цитираните две решения на ВКС, постановени по конкретни казуси жалбоподателят е посочил и решения на В. окръжен съд, на Софийски градски съд и на Бургаския апелативен съд. Всяко от решенията на въззивните съдилища е постановено по конкретни хипотези, които не са сходни с настоящата, а касаят практика на съдилищата по приложното поле на чл. 59 от ЗЗД. Последното от цитираните решения № 60/14.05.2008 г. по т.д. № 81/2008 г. на БАС не е влязло в сила, поради което и съдът не го обсъжда. С оглед на изложеното съдът намира, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 от ГПК. Съдът преценява наличието на това основание за допускане касационно обжалване на решението на въззивния съд, тъй като жалбоподателят не се позовава на задължителна практика на ВКС, а на решения по отделни казуси.
В настоящият случай не е налице и предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 от ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение на МОС. В тази насока жалбоподателят не е изложил конкретни и релевантни доводи, които да обосноват допустимостта на касационното обжалване на по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 от ГПК. Последното е налице, когато съдът се е произнесъл по правен въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, както и когато законовата норма е непълна, неясна или противоречива, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или за да бъде осъвременена съществуващата съдебна практика, поради настъпили промени в законодателството и обществените условия. Нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ не е неясна, нито е непълна и по приложното й поле е налице трайна и обилна съдебна практика, поради което не се налага тълкуването й.
Като взе предвид изложените съображения съдът намира, че не са налице посочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на М. окръжен съд.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 27.11.2009 г. по в. гр. д. № 275/2009 г. на М. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: