О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
гр. София 27.04.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 22 април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 420 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца К. Г. К. срещу решение № 394/26.11.2009 г. по гр.дело № 478/2009 г. на С. окръжен съд, с което е отменено решение № 81/04.06.2009 г. по гр.дело № 35/2008 г. на С. районен съд и вместо него е отхвърлен предявения от К. Г. К. срещу В. А. К. иск за делба на недвижим имот – апартамент № 19, находящ се в гр. Ст. З. , кв.”Т”, № 56, със застроена площ от 31.34 кв.м., заедно с принадлежащо избено помещение № 95 със застроена площ от 1.71 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата, и от правото на строеж върху терена, като неоснователен.
Жалбоподателят обосновава доводи за неправилност на обжалваното решение, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси както следва –1. относно задължението на въззивния съд при произнасяне по същество на спора да обсъди отново и изцяло установените факти по делото, и събраните доказателства в качеството на инстанция по същество на спора, 2. каква е доказателствената тежест на писмени изявления на страната, обективирани в декларация пред съд и данъчна декларация за притежавани недвижими имоти пред община, с които се декларира неизгоден за тази страна факт, 3. следва ли съдът в случай, че приеме за оборена презумпцията за съвместен принос при придобиване на имущество през време на брака по чл.19 от СК/отм./ да посочи в решението способа за придобиване, съответно основанието да се приеме имуществото за лична собственост на единия от съпрузите и възможно ли е да се придобие имущество от единия съпруг през време на брака при едновременно наличие на хипотезите на чл.21 и чл. 28 от СК/отм./. Според жалбоподателя поставените процесуалноправни и материалноправин въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 1/2000 г. на ОСГК, а материалноправните въпроси по т.2 и т. 3 -та са решени в противоречие с практиката на съдилищата. Цитирани са решение № 821/1987 г. на II г.о. на ВС, решение № 1087/1976 г. на ВС I г.о., които не са приложени към изложението. Посочени са и решения № 1058/07.10.2008 г. по гр.д. № 4588/20076 г. на II г.о. на ВКС, решение № 1107/30.10.2008 г. по гр.д. № 3083/2008 г. на IV г.о. на ВКС. Според жалбоподателя решените правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор на ответницата по жалбата В. А. К., чрез адв. Д е изразено становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
За да отхвърли предявения иск за съдебна делба на апартамент, съпружеска имуществена общност съдът е приел, че страните по делото са бивши съпрузи – бракът е прекратен с влязло в сила на 19.11.2003 г. съдебно решение по гр.дело № 2263/2003 г. на С. районен съд, постановено на осн.чл.100 от СК/отм./. Прието е, че спорният апартамент е придобит през време на фактическа раздяла с договор за покупко-продажба от 22.04.2003 г., извършен с нотариален акт № 1* дело № 128/2003 г. по описа на нотариус Ст. Ч. под № 381 на НК. Процесният апартамент бил закупен от ответницата по жалбата В. К. със средства, които имат извънсемеен произход – предоставени 6000 лв. от нейния баща, от които със сумата 4800 лв. е изплатена цената на имота. Съдът е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, и е приел, че презумпцията за съвместен принос при придобиване на процесния апартамент, установена в чл.19, ал.1 от СК/отм./ е оборена. Според съда придобитото имущество – спорният апартамент има правното положение на средствата, които са изразходвани при придобиването му. В тази насока са взети предвид всички събрани по делото доказателства, включително и признанието на страните в производството по чл.100 от СК/отм./ пред районния съд на проведено помирително заседание, на което страните заявили, че нямат общи недвижими имоти. При тези съображения съдът е приел, че искът за делба на процесния апартамент е неоснователен и го е отхвърлил.
Съдът намира, че по първият правен въпрос относно задължението на въззивния съд при произнасяне по същество на спора да обсъди отново и изцяло установените факти по делото и събраните доказателства в качеството на инстанция по същество на спора съдът се е произнесъл в съответствие със задължителните указания, дадени в т. 19 от ТР № 1/04.01.2000 г. по т.гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. С обжалваното решение съдът е извършил самостоятелна преценка на събрания пред първата инстанция и пред него фактически и доказателствен материал, и е направил свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Въззивният съд е изложил свои мотиви и е изпълнил задължението си, произтичащо от правораздавателната му дейност с предмет разрешаване на материалноправния спор. Относно втория и трети правни въпроси, поставени от жалбоподателя не е цитирана задължителна практика на ВКС, поради което съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 от ГПК.
С решение № 1058/17.10.2008 г.- по гр.дело № 4588/2007 г. на II г.о. на ВКС е прието, че при претенция на страната, че е индивидуален собственик на имота, поради трансформация на нейни лични средства, то следва да докаже факта на влагане на цялата сума, имаща извънсемеен произход към момента на юридическото придобиване на правото на собственост. Аналогично е и становището, изразено в решение № 1107/30.10.2008 г. по гр.дело № 3083/2007 г. на IV г.о. на ВКС, а именно, че установяването на несемейния произход на част от средствата за придобиването на общата семейна вещ може да стане със свидетелски показания, че посочването на произхода на личните средства има за цел да потвърди тяхното влагане при придобиването, но предмет на доказване е самото влагане. Решените правни въпроси от въззивния съд са в съответствие с посочените решения на отделни състави на ВКС. Следователно не се установява наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 от ГПК – противоречиво решен правен въпрос с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК. Жалбоподателят е цитирал и решения № 821/1987 г. на II г.о. на ВС и решение № 1087/1976 г. на ВС I г.о., които не са приложени към изложението и поради това съдът не ги обсъжда.
С решение № 514/24.06.1987 г. по гр.дело № 354/84 г. на II г.о. на ВС е прието, че искът по чл.21, ал.2 от СК/отм./ има преюдициално значение по отношение на иска по чл.28,ал.3 от СК/отм./ и когато двата иска са предявени с една искова молба съдът не може да разгледа и да се произнесе по втория иск, преди да се е произнесъл по първия иск. С решение № 1279/16.05.96 г. по гр.дело № 2229/95 г. на IV г.о. на ВС е прието, че не е достатъчно искът за установяване на преобразуване на лично имущество да се уважава възоснова на показанията само на един свидетел и то на страната. С обжалваното решение въззивният съд не се е произнесъл по аналогична хипотеза, с тези от посочените две решения на състави на ВС, с оглед на което не се установява противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 от ГПК по поставените правни въпроси.
Неоснователни са доводите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК по поставените правни въпроси. В изложението не са обосновани конкретни доводи, които съдът да провери, респективно да прецени дали е налице това основание. Хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 от ГПК предвижда, че правните въпроси, по които се е произнесъл съда ще допринесат за промяна на създадена, поради неточно тълкуване на правната норма съдебна практика, или когато правната норма е непълна, неясна или противоречива, за създаване на съдебна практика по прилагането й, съответно за осъвременяване на съществуващата съдебна практика, поради настъпили промени в обществените условия или в законодателството. Нормите на чл.19,ал.1 и ал.3-та от СК/отм./, на чл. 21,ал.1 от СК/отм./ на чл. 188 от ГПК/отм./, по приложението на които са формулирани правните въпроси са ясни, пълни и по приложното им поле е установена последователна и трайна съдебна практика.
Като взе предвид изложените съображения съдът намира, че не се установява наличието на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.1-3та от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на С. окръжен съд.
На основание чл. 81 от ГПК в полза на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 394/26.11.2009 г. по в.гр.дело № 478/2009 г. на С. окръжен съд по подадената касационна жалба от ищеца К. Г. К. от гр. С., ул.”Българско опълчение” № 76, чрез адв. А със съдебен адрес гр. С., ул.”Ц” № 81а, ет.1.
Осъжда К. Г. К. от гр. С., ул.”Българско опълчение” № 76, вх. А, ап.76, ЕГН ********** да заплати на В. А. К. от гр. С., ул.”Иван А. II” № 96 сумата 200 лв. направени разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: