О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
гр. София,05.03.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 19 февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 134 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците Е. Г. В., Е. Г. В., Г. Г. М., Д. В. Б., С. В. С. Н. В. М., Г. Б. Т., Ц. Б. Р. , Р. Л. К., С. Л. В., чрез адв.пълномощника В. З. срещу решение от 10.06.2009 г. по гр.дело № 3054/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 14.03.2008 г. по гр. дело № 1790/2006 г. на Софийски районен съд. С последното е признато за установено по иск с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от Г. В. , С. В. , В. Т. и Й. А. срещу Г. Г. , Е. М. , Ц. Х. , Е. В. , Е. В. , Г. М. , Д. Б. , С. С. , Н. М. , Г. Т. , Ц. Р. , Р. К. , С. В. правото на собственост на наследодателя на ищците Л към момента на образуване на ТКЗС върху следния земеделски имот нива в м.”С”, цялата с площ от 5400 дка при съседи съгласно разделителния протокол М. З. , С. Д. и Н. Б. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
Жалбоподателите поддържат, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос дали е недопустимо въззивно решение, с което съдът се е произнесъл по непредявен иск, въпрос решен в противоречие с практиката на ВКС, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като е цитирано решение № 2069/01.12.2005 г. по гр. д. № 1389/2004 г. на IV г.о. на ВКС и правният въпрос с какви доказателствени средства и доказателствата следва да се установи принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи, подлежащи на реституиране в производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, и легитимира ли приключилата съдебна делба с теглене на жребий като собственик съделителя, в чиито дял е включен спорния имот. Според жалбоподателите този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, като са цитирани две решения решение № 1* по гр.д. № 2180/94 г. на IV г.о. на ВКС и решение №1819- А от 01.11.1995 г. по гр. д. № 2189/94 г. на ВКС IV г.о.
В писмен отговор на ответниците по жалбата Г. В. , В. Т. и Й. А. , чрез адв.пълномощник е изразено становище за недопустимост на касационната жалба и за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Останалите ответници по жалбата не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
За да обоснове извода за основателност на предявения иск с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ съдът е приел, че е налице правен интерес от предявяването му, поради наличие на спор между страните за имот от 167 кв.м., който е част от имот с площ от 3.100 дка в м.”С” в землището на с. Л., възстановен на ответниците по иска с решение на ОСЗ, като за ищците в качеството им на наследници на Лефтера В. е налице висящо производство по възстановяване на правото на собственост в стари реални граници за същия имот. Прието е, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателката на ищците Л се легитимира като собственик на нива от 5.4 дка в землището на с. Л. на основание приключила съдебна делба с теглене на жребий, което е установено възоснова на приложени по делото разделителен протокол от 04.04.1950 г. по ч. гр. д. № 810/1945 г. на Софийски околийски съд и протокол от 29.08.1951 г. по същото дело, удостоверяващ тегленето на жребий. Според въззивния съд с тегленето на жребий настъпват вещноправните последици на съдебната делба и за отделните съделители възниква изключително право на собственост върху имотите, включени в техните дялове. Имотите, собственост на наследодателя на ответниците Г този на наследодателката на ищците Л към образуване на ТКЗС са били съседни в м.”С” с обща граница слог. С влязло в сила решение № 548/01.07.2005 г. на ОСЗГ П. на наследниците на Лефтера В. е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 2.300 дка в м.”С”, като по отношение на другия имот от 3.100 дка производството по чл.14 от ЗСПЗЗ е спряно. Според съда имота, придобит от наследодателката на ищците Л. В. общо с площ от 5.4 дка в м. „С” е идентичен с този от 2.3 дка и обозначения с № 1* от ОСЗ имот с площ от 3.100 дка., че слогът е представлявал трайна граница между последния имот и имот с обозначение № 1* възстановен с решение на ОСЗГ на ответниците като наследници на Г. В. със съответно обозначение на скицата на вещото лице, като част от трайната граница между имотите съществува и понастоящем.становено е, че процесните 167 кв.м. са част от имота на наследодателката на ищците с площ от 3.100 дка, обозначен с № 1* от ОСЗГ и са собственост на същата към момента на образуване на ТКЗС, поради което и предявеният иск с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ е уважен като основателен.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че с въззивното решение е решен процесуалноправният въпрос дали е недопустимо решение, с което въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателите поддържат, че в конкретния случай въззивният съд е разгледал непредявен иск, тъй като се произнесъл по принадлежността на правото на собственост върху спорния имот към настоящия момент, а не относно принадлежността му в полза на наследодателката на ищците към минал момент – към образуване на ТКЗС. Формулираният правен въпрос не е разрешен от въззивния съд, тъй като с обжалваното решение съдът се е произнесъл по предявен иск на заявеното основание – по принадлежността на правото на собственост на наследодателката на ищците към момента на образуване на ТКЗС – пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ. Следователно правният въпрос, не е такъв по смисъла на чл.280,ал.1 от ГПК. В цитираното решение № 2* от 01.12.2005 г. по гр.дело № 1389/2004 г. на ВКС IV г.о. е прието, че независимо от позоваването в съдебното решение на чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ следва да се приеме, че съдът не е разгледал такъв иск, ако се е произнесъл относно собствеността на имота към настоящия момент. С решението съдът се е произнесъл по предявен ревандикационен иск, при разглеждането на който и за установяване наличието на правото на собственост на ищеца върху спорния земеделски имот съдът е обсъждал и принадлежността на правото на собственост върху имота към минал момент. Решението не касае сходна хипотеза и със същото съдът е постановил различни правни изводи, поради установените различни факти съобразно представените доказателства от страните, което не налага извода за противоречиво разрешаван процесуалноправен въпрос. По поставеният процесуалноправен въпрос съдът намира, че не е налице предпоставката, посочена в чл. 280, ал. 1, т. 2 за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Настоящият състав обсъжда хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 от ГПК, тъй като жалбоподателите не се позовават на задължителна практика на ВКС. Не се установява и наличието на предпоставката, посочена в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато съдът се е произнесъл по правен въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, както и когато законовата норма е непълна, неясна или противоречива, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или за да бъде осъвременена съществуващата съдебна практика, поради настъпили промени в законодателството и обществените условия. В тези насоки жалбоподателите не са изложили конкретни доводи, а само са посочили текста на чл. 280, ал.1,т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение жалбоподателите поддържат, че въззивният съд е разрешил процесуалноправен въпрос с какви доказателствени средства и доказателствата следва да се установи принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи, подлежащи на реституиране в производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и легитимира ли приключилата съдебна делба с теглене на жребий като собственик съделителя, в чиито дял е включен спорния имот, който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитираните две решения на ВКС сочат на основание за допустимост на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 от ГПК, а не по т.1-ва. С решение № 1* по гр.д. № 2180/94 г. на IV г.о. на ВКС е прието, че само декларация за внасяне на земеделска земя при влизане в ТКЗС не е достатъчна за доказване на правото на собственост. А с решение №1819- А от 01.11.1995 г. по гр. д. № 2189/94 г. на ВКС IV г.о. е прието, че при спор за възстановяване на собствеността върху земеделски земи служебните бележки не са достатъчно доказателство. В настоящият случай съдът е обосновал изводите си за принадлежността на правото на собственост на наследодателката на ищците към момента на образуване на ТКЗС като е взел предвид приложените по делото писмени доказателства – разделителен протокол от 1950 г. по ч.гр.дело № 810/1945 г. на Соф.околийски съд и протокол от проведено съдебно заседание по същото дело, доказващи приключила съдебна делба, възоснова на която наследодателката на ищците се легитимира като собственик на земеделския имот към момента на образуване на ТКЗС. Разрешеният правен въпрос не е в противоречие с посочените решения на ВКС, тъй като в последните са обсъждани само част писмените доказателства, предвидени в чл.12,ал.2 от ЗСПЗЗ, с които се установява правото на собственост върху земеделски земи, подлежащи на реституиране. В разпоредбите на чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ законодателят е посочил писмените доказателства, с които се доказва правото на собственост в производствата по ЗСПЗЗ. С този текст от закона е призната доказателствена стойност на изброените документи, но следва да се отчете обстоятелството, че изброяването е само примерно, но не и изчерпателно. С оглед на това като е взел предвид доказателствената стойност на приложените по делото писмени доказателства въззивният съд не е разрешил поставеният процесуалноправен въпрос в противоречие с цитираните решения на ВКС.
Като взе предвид изложените съображения съдът намира, че не са налице посочените от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 10.06.2009 г. по гр.дело № 3054/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: