О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№872
гр. София, 10.08.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 20 май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 84 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадени касационни жалби от Г. П. Т., чрез адв.пълномощника Г. Д. , Е. Ц. А., З. А. Т., Л. Т. К., чрез адв.пълномощника Е. Дашина, П. Х. Н., чрез адв. М. К. срещу решение № 707/19.11.2008 г. по гр.дело № 663/2008 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 89/01.10.2007 г. по гр.дело № 38/2003 г. на Ботевградския районен съд в частта му, с която на осн. чл.286 от ГПК е отхвърлено искането на съделителите Е. Ц. А. , З. Ц. Т. , Л. Т. К., П. Х. Н. и Г. П. Т. срещу О. Б. за заплащане общо на сумата 180 000 лв., обезщетение на осн.чл.31,ал.2 от ЗС. , затова, че са лишени от ползването на процесния делбен недвижим имот с оглед притежаваните от всеки един от тях идеални части за периода от 01.12.99 г. до 01.11.2004 г. като неоснователно и недоказано.
В жалбата на Г. П. Т., се поддържат доводи за неправилност на решението в обжалваната част – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В жалбата на Е. А. , З. Т. и Л. К. се поддържат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
Жалбоподателката П. Н. мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба Г. Т. поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материално правен въпрос по приложното поле на чл. 31,ал.2 от ЗС. и чл.30,ал.3 от ЗС. , че за присъждане на обезщетение на осн.чл.30,ал.3 от ЗС. на жалбоподателите като съсобственици на процесния имот, които са били лишени от ползването му не е необходима писмена покана до съсобственика О. Б., за който е установено, че не ползва лично имота, че не е необходимо да се доказва получаването на добиви от имота от съсобственика О. Б.. Според жалбоподателя материалноправния въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. , решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Към изложението са приложени Постановление № 6/27.12.1974 г. по гр.дело № 9/74 г. на Пленума на ВС. , Решение № 249/28.01.75 г. по гр.дело № 7494/56 г. на IV г.о.решение № 344/17.05.76 г. по гр.дело № 684/75 г. на III г.о. на ВС. , решение № 392/12.03.62 г. по гр.дело № 214/62 г. I г.о. на ВС. , решение № 1252/19.07.58 г. по гр.д. № 4201/58 г. на II г.о. на ВС. , решение № 1305/30.12.2008 г. по гр.д. № 3406/08 г. на I г.о на ВКС. , решение № 1369/18.04.83 г. по гр.д. № 4390/82 г. I г.о. на ВС. , решение № 1747/13.12.84 г. по гпр.д. № 833/84 г. I г.о. на ВС. , решение № 2254/22.09.72 г. по гр.д. № 1602/72 г. на I г.о. на ВС. , решение № 28/07.01.61 г. по гр.д. № 8593/60 г. на I г.о. на ВС. Според жалбоподателя цитираните решения на ВС. и ВКС. не са съобразени с Постановление № 6/27.12.74 г. по гр.дело № 9/74 г. на Пленума на ВС.
В изложението на Е. М. , З. Т. и Л. К. се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения във въззивната жалба и да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, въпрос решен в противоречие с практиката на ВКС. – ТР № 1/2000 г. на Общото събрание на гражданската колегия. Според жалбоподателките съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос относно правната квалификация на претенцията за обезщетение, заявена по чл.286 от ГПК/отм./, че е отказал да обсъжда искането за обезщетение за ползване на делбения имот, въпрос решен в противоречие с практиката на ВКС- чл.280,ал.1,т.1 от ГПК. Цитирано е решение № 24/01.03.68 г. по гр.д. № 13/68 г. на ОСГК на ВС. , решение № 612/25.10.95 г. по гр.дело № 375/95 г. на I г.о. на ВКС. , Поставен е материалноправният въпрос от жалбоподателките необходимо ли е съделителят – държавата или община, който следва да изплати обезщетение за ползване на съсобствен имот – реституиран на останалите съделители да се е обогатил лично реално или за да дължи обезщетение е достатъчно да е предоставил имота на трето лице, с което поведение е възпрепятствал останалите съделители да ползват имота, който въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Към изложението са приложени решение № 612/25.10.95 г. по гр.дело № 375/95 г. на I г.о. на ВС. , решение 869/17.01.2003 г. по гр.дело № 366/02 г. I г.о. на ВКС. , решение № 24/01.03.68 г. по гр.д. № 13/68 г. на ОСГК, решение № 225/14.03.94 г. по гр.дело № 1644/93 г. на IV г.о. на ВС.
В изложението на жалбоподателката П. Н. се поддържа, че въззивният съд е решил процесуално правен въпрос свързан със задължението му да обсъди всички направени възражения във въззивната жалба и да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. – ТР № 1/2000 г. на ОС. на ГК. Решен е материалноправен въпрос свързан с правната квалификация на претенцията за обезщетение, заявена по реда на чл. 286 от ГПК в делбеното производство – неправилна квалификация на заявената претенция за обезщетяване по чл.31,ал.2 от ЗС. , решен в противоречие с практиката на ВКС. Приложени са решение № 1612/23.05.96 г. на IV г.о. на ВС. , решение № 1615/09.05.1996 г. по гр.д. № 1678/95 г. IV г.о.
Срещу решение № 707/19.11.2008 г. по гр.дело № 663/2008 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 89/01.10.2007 г. по гр.дело № 38/2003 г. на Ботевградския районен съд в частта му, с която на осн.чл. 292 от ГПК/отм./ са поставени в дялове на всеки от съделителите помещение-магазин с посочена застроена площ, местонахождение и граници, описани в решението и са осъдени всеки от съделителите П. Н. , Л. К. , Е. А. , З. А. и Г. Т. да заплатят суми за уравнение на дяловете в полза на О. Б. е подадена касационна жалба от О. Б.. Жалбоподателят мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението на О. Б. се поддържа че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос относно начина по който съдът следва да преценява заключението на вещите лица, че същото не представлява абсолютно доказателство по делото. Според жалбоподателя този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. , решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Приложено е решение № 932/25.09.91 г. по гр.д. №699/91 г. на I г.о.. В изложението са цитирани Постановление № 4 от 30.10.64 г. на Пленума на ВС. и Постановление № 7/28.11.73 г. на Пленума на ВС.
В срока по чл. 287,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от П. Х. Н., чрез адв. М. К. , в който е изразено становище за липса на предпоставките, посочени в чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски окръжен съд по жалбата на О. Б. и за неоснователност на същата жалба по същество.
Останалите страни по делото не са изразили становище по жалбите.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Всяка от касационните жалби е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
За да постанови решението по извършване на съдебната делба въззивният съд е приел, че между страните по делото е постановено влязло в сила решение по гр.дело № 38/2003 г. на Ботевградския районен съд, с което е допуснат до делба недвижим имот – масивна триетажна сграда със сутерен – градски универсален магазин, находящ се в гр. Б. със застроена площ от 1200 кв.м. между съделители и при делбени части – за Е. А. – 1.063% ид.части, за З. Т. 1.063 % ид.части, за Л. К. и П. Н. по 2.126% ид.части, за Г. Т. 1.390% ид.части, за община Б..232% ид.части. Съдът е взел предвид пазарната цена на допусната до делба сграда, като е възприел заключение на тройна СТЕ и е взел предвид одобрен проект № 61/31.05.2004 г. относно реалното разделяне на имота. Прието е, че съобразно одобрения проект в дял на община Б. е предвиден сутеренния етаж, втори, трети етаж и реална част с площ от 872.27 кв.м. от първия /приземен етаж/, като за реалната част от този етаж съобразно заключението на вещите лица са представени три варианта относно разделяне на реалната част от етажа между останалите съделители. Съдът е взел предвид относно представените варианти незначителността на преустройства и дали се създават неудобства, по-големи от обичайните.
Прието е, че приложим способ за извършване на делбата е чрез разпределяне на навообразуваните имоти между съделителите по реда на чл.292 от ГПК/отм./ без теглене на жребий, като е взел предвид, че имотът е поделяем на пет реални дяла според броя на съделителите. Съдът е взел предвид заявеното желание от съделителите Е. А. и З. Т. да получат общ дял. Приел е, че делбата следва да се извърши съобразно вариант I –В от заключението на вещите лица, като дяловете се разпределят съобразно посоченото от съделителите-физически лица. Според съда получаването на реален дял от всеки съделител обект на първия/приземен/етаж дава възможност за обособяване на отделни търговски обекти с директен достъп от площадното пространство, като в предвидения за О. Б. реален дял от първия етаж се намира стълбището, асансьорите за останалите етажи, към които ищците нямат достъп. Според съда необходимите преустройства не са значителни и всеки дял е близък по стойност до цената на квотата на всеки съсобственик, с последица заплащане на по-малки суми за уравняване дяловете на съделителите. Съдът е извършил делбата съобразно вариант I –В от заключението на тройната СТЕ от 23.01.2007 г. Определил е и сумите, които всеки от ищците следва да заплати на О. Б. за уравнение на дяловете.
Прието е от съда, че претенцията на ищците срещу О. Б. за заплащане на обезщетение за лишаването им от ползване на процесния имот за периода от 01.12.99 г. до 01.11.2004 г. в размер на 180 000 лв. с пр.осн.чл.31,ал.2 от ЗС. е неоснователна, като е взел предвид, установения факт, че О. Б. не ползва делбения имот, че не е упражнявала фактическа власт върху сградата. Прието е, че не са налице и предпоставките за присъждане на обезщетение по чл.30,ал.3 от ЗС. , поради липса на доказателства О. Б. да е получавала добиви/наем и др. от вещта. С. оглед на това съдът е приел, че претенцията по чл.286 от ГПК на всеки от съделителите физически лица е неоснователна.
По поставените правни въпроси от жалбоподателя Г. Т.
Съдът намира, че не е налице предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос от жалбоподателя Г. Т. С. цитираното Постановление № 6/27.12.74 г. по гр.дело № 9/74 г. на Пленума на ВС. е дадено тълкуване по приложението на чл. 72 и чл.74 от ЗС. за правото на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот, тълкуване по въпроса кога е налице подобрение на един имот, относно правните основания по смисъла на чл.70,ал.1 от ЗС. , както и по приложението на други текстове от ЗС. В същото Постановление № 6//74 г. на Пленума на ВС. липсва тълкуване на поставения правен въпрос от жалбоподателя по приложното поле на чл.31,ал.2 от ЗС. и чл.30,ал.3 от ЗС. С. оглед на това съдът намира, че не се установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос от жалбоподателя Т. по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК.
В настоящият случай не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК. Съобразно тълкуването в т.3-та от ТР № 1/09 г. по т.дело № 1/09 г. на ОС. на ГК и ТК на ВКС. основанието по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК е налице, когато правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, виззивен съд или решение на ВКС. постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Цитираните от жалбоподателя решения на състави на ВКС. са по приложението на чл.31,ал.2 от ЗС. и чл. 30 от ЗС. Правният въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираната практика/незадължителна/ на ВКС. , тъй като всяко от решенията е постановено по казус, различен от настоящия, поради което и правните изводи на съда по всяко от решенията са различни.
Съдът намира, че не се установява и хипотезата на чл. 280,ал.1,т.3 от ГПК по формулирания правен въпрос, тъй като не се касае до приложение на непълен, неясен или противоречив закон или правна норма, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили промени в законодателството и в обществените условия, нито до промяна на създадена, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Нормите на чл.31,ал.2 от ЗС. и чл.30,ал.3 от ЗС. са ясни, пълни и по приложното им поле е налице трайна и непротиворечива съдебна практика.
С. оглед на изложеното съдът намира, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по правните въпроси, формулирани от жалбоподателя Г. Т.
По правните въпроси, формулирани от жалбоподателите Е. М. , З. Т. и Л. К.
Неоснователни са доводите на жалбоподателките за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставения процесуално правен въпрос по приложението на чл.188,ал.1 от ГПК/отм./. С. въззивното решение съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в съвкупност със заключенията на вещите лица по изслушаните експертизи и доводите на страните. В решението са изложени приетите за установени факти, като са мотивирани и правните изводи на съда. Правният въпрос е решен в съответствие с изискванията на ТР № 1/04.01.2001 г. по т.гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Мотивите на въззивния съд в случая представляват отражение на решаващата му правораздавателна дейност. Следователно правният въпрос е съобразен с тълкуването дадено в ТР№ 1/2001 г. по т.гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. – т.19.
Не се установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване по втория правен въпрос, поставен от жалбоподателките относно правната квалификация на претенцията за обезщетение, заявена по чл.286 от ГПК в делбеното производство, и по-точно какви претенции са допустими за разглеждане в рамките на претенциите по сметки по смисъла на чл.286 от ГПК. Този въпрос касае правната квалификация на претенциите по сметки между съделителите в делбеното производство и е относим към правилността на решението на въззивния съд в обжалваната му част. Доводите относно правилността на обжалваното решение, представляват касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 от ГПК и се разглеждат в производството по чл.290 от ГПК, ако се допусне касационно обжалване, но не и в настоящото производство, в което се извършва преценка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 от ГПК.
Правният въпрос относно необходимостта съделителят – държавата или общината, който следва да изплати обезщетение за ползване на съсобствен имот, реституиран на останалите съделители да се е обогатил лично реално или за да дължи обезщетение е достатъчно да е предоставил имота на трето лице, с което поведение е възпрепятствал останалите съделители да ползват имота не е решен в противоречие с практиката на ВКС.
С. решение № 225/14.03.94 г. по гр.дело 1644/93 г. на ВС. IV г.о. е прието, че незначителните преустройства в отчужден недвижим имот, подлежащ на реституиране не дават основание той да се счита за част от дълготрайните актове на държавното или общинско предприятие по смисъла на чл.18 от ЗППДОбП/отм./.
С. решение № 612/25.10.95 г. по гр.дело № 375/95 г. на I г.о. на ВКС. е изразено становище, че предявяването на искания по сметки в делбеното производство трябва да отговаря на изискванията за обикновени осъдителни искове, че необходимите разноски за поддържане на един имот са различни от разходите за подобрения.
С. решение № 869/17.01.2003 г. по гр.дело № 366/2002 г. на ВКС. I г.о. съставът на ВКС. се е произнесъл по възлагателна претенция по чл.288,ал.3 от ГПК/отм./ и по претенция с пр.осн.чл.12,ал.2 от ЗН.
С. решение № 24/01.03.68 г. по гр.д. № 13/68 г. на ОСГК на ВС. е изразено становище, че в делбеното производство могат да бъдат предявени и ликвидирани всички сметки, възникнали във връзка със собствеността, прекратяването на която се иска. Според съда обстоятелството, че между страните е съществувало гражданско дружество не изключва възможността да се ликвидират в делбеното производство сметки, възникнали във връзка с покупка на машините, чиято делба се иска, щом те с иск на общо основание или по друг ред не са били ликвидирани.
Всяко от посочените решения не обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1, нито по т.2-ра на същата алинея на чл.280 от ГПК. Първите три решения са постановени от състави на ВКС. по казуси, различни от настоящия и със същите не е разрешаван поставения правен въпрос от жалбоподателките. Правният въпрос е решен в съответствие с приетото становище в решение № 24/01.03.68 г. на ОСГК на ВС. относно възможността в делбеното производство да бъдат предявени и ликвидирани всички сметки, възникнали във връзка със собствеността, прекратяването на която се иска. Следователно не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2-ра от ГПК по този правен въпрос.
По формулираните правни въпроси от жалбоподателката П. Н.
Изложените съображения относно правните въпроси, поставени от жалбоподателките Е. М. , З. Т. и Л. К. се отнасят и за правните въпроси, поставени от жалбоподателката П. Н. , тъй като са с идентично съдържание. В подкрепа на довода за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК жалбоподателката Н. е цитирала в изложението решение № 1615/09.05.96 г. по гр.дело № 1678/95 г. на IV г.о на ВКС. и решение № 1162/23.05.96 г. на ВКС. IV г.о.
С. решение № 1615/09.05.96 г. по гр.дело № 1678/95 г. на IV г.о на ВКС. е прието, че обезщетение за неоснователно ползване на реституиран по ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗДИ и ЗС. недвижим имот се дължи от връщане на паричното обезщетение на собственика, без за това да е необходимо специално уведомяване на държащия имота и отправяне покана за заплащане на обезщетение за него, тъй като ефектът на реституцията настъпва от този момент. Прието е, че подаването на исковата молба има значение само за изпадане на ответника в забава и възникване дължимостта на закъснителната лихва върху вземането за обезщетение.
С. решение № 1162/23.05.96 г. на ВКС. IV г.о. е изразено становище, че наемите от реституираните имоти след възстановяване на собствеността му, получавани от общинското предприятие като граждански плодове от веща, принадлежат на собственика й след реституцията. Прието е, че не е допустимо субективното пасивно съединяване на исковете, освен при условията на евентуалност за заплащане на наемната цена и на стойността на гражданските плодове от реституирания имот срещу наемателя и наемодателя на този имот, поради липса на общност на задълженията на ответниците, които произтичат от различни основания. Посочените решения не са постановени нито по идентични, нито по сходни казуси с настоящия и поради това правните изводи по всяко от тях са различни. С. оглед на това съдът намира, че правният въпрос не е решен в противоречие с цитираните решения на ВКС. и не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК. Основанието по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК по поставения правен въпрос не е налице, тъй като жалбоподателката не се позовава на задължителна практика на ВКС.
По поставения правен въпрос от жалбоподателя О. Б.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 от ГПК по формулирания правен въпрос относно начина по който съдът следва да преценява заключението на вещите лица, че същото не представлява абсолютно доказателство по делото.
С. решение № 932/25.09.91 г. по гр.дело № 699/91 г. на I г.о. на ВС. е прието, че заключението на вещото лице не става абсолютно доказателство по делото, ако страната не е направила възражения срещу него. Правният въпрос в обжалваното решение не е решен в противоречие с цитираното решение на състав на ВС. Както се посочи по-горе въззивният съд е мотивирал решаващите си изводи досежно способа за извършване на делбата и за възприетия вариант от заключението на вещите лица по назначената тройна СТЕ относно разпределението на новообразуваните имоти между съделителите по реда на чл.292 от ГПК/отм./ без теглене на жребий като е обсъдил всички доказателства, събрани по делото и доводите на всяка от страните. Правният въпрос не е решен и в противоречие с Постановление № 4/30.10.64 г. на Пленума на ВС. и Постановление № 7/28.11.73 г. на Пленума на ВС. , с които е обобщена практиката по някои въпроси на съдебната делба.
Съдът намира, че не се установява и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК по поставения правен въпрос, тъй като нормата на чл.157,ал.3 от ГПК/отм./ е достатъчно ясна и пълна и не се нуждае от тълкуване. По приложното й поле е налице трайна и обилна съдебна практика.
С. оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставения правен въпрос от жалбоподателя О. Б..
Като взема предвид изхода на спора съдът намира, че направените разноски за настоящото производство от жалбоподателите следва да останат в тяхна тежест.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 707/19.11.2008 г. по гр.дело № 663/2008 г. по описа на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: