О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 459
гр. София 05.05.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 30 април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 504 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата В, чрез адв. М. К. срещу решение от 09.10.2009 г. по гр.дело № 1118/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 28.10.2008 г. по гр.дело № 3984/2007 г. на Софийски районен съд. В жалбата са мотивирани доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281,т.3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се поддържа, че въззивният съд се произнесъл по процесуалноправния въпрос по приложението на чл.188 от ГПК/отм./, в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/2000 г. ОСГК, поради това, че не е обсъдил събраните по делото доказателства, не е изложил свои фактически и правни изводи. Посочен е материалноправния въпрос по приложението на чл.21 от СК/отм./ – съдът в противоречие с практиката на ВКС приел, че възражението на жалбоподателката за частична трансформация на лични средства при придобиването на имота не е доказано, както и правния въпрос по приложението на чл. 20, ал. 2 от СК/отм./ относно недопуснатия до делба товарен автомобил-влекач, решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 2/27.12.2001 г. по гр.д.2/2001 г. ОСГК.
В срока по чл. 287,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата К. М. К., чрез адв. Вл. Ч. , в който е изразено становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
С въззивното решение на Софийски градски съд е оставено в сила решение от 28.10.2008 г. по гр.дело № 3984/2007 г. на Софийски районен съд, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между страните по делото на недвижимия имот – апартамент № 11, ет.4, бл.226, вх. А, находящ се в комплекс”Надежда II част” със застроена площ от 59.12 кв.м., заедно с принадлежащо зимнично помещение № 18 с площ от 8.18 кв.м. при делбени части – по ? ид.част за всеки съделител. Със същото решение е отхвърлен иска за допускане до делба между страните при равни квоти на МПС – влекач”М” с рег. № С* П. е от съда, че недвижимия имот е придобит през време на брака между страните, сключен на 17.06.1966 г. и прекратен с влязло в сила съдебно решение на 14.11.2005 г. Прието е, че процесният апартамент е закупен на 12.11.1987 г. от страните по делото през време на брака им с договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ за сумата 10 289 лв./стари лв./, изплатени в брой при сключване на сделката. Според съда ответницата-жалбоподател не е доказала при условията на пълно и главно доказване възражението за частична трансформация на лични средства – сума от 2000 лв. лична собственост-дарение от нейния брат и вложена в придобиването на имота. Прието е от съда, че презумпцията на съвместен принос не е оборена и поради това недвижимия имот е бил допуснат до делба между страните по делото при равни квоти – по 1/2 ид.част.
Относно моторното превозно средство – влекач съдът е преценил събраните по делото доказателства и е приел, че ищецът упражнява дейност като едноличен търговец и товарният автомобил е придобит в това му качество и за упражняване на тази му дейност. При тези съображения съдът е отхвърлил иска за делба по отношение на процесното МПС – товарен автомобил влекач.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК по първия правен въпрос относно правораздавателната дейност на въззивния съд и извършването й в отклонение от задължителните указания, дадени в ТР № 1/04.01.2001 г. по т.гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК – т.19. В съответствие с указанията, дадени в посоченото тълкувателно решение въззивният съд е извършил самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, и е направил собствени фактически, и правни изводи по съществото на спора. Съдът е изложил свои мотиви, обосновал е свои изводи като резултат именно от осъществената решаваща дейност по същество. Следователно не се установява противоречие по поставения правен въпрос с цитираната задължителна практика на ВКС.
По правния въпрос относно приложното поле на чл.21 от СК/отм./ жалбоподателката обосновава наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК, като счита, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС е приел за недоказано възражението й за частична трансформация на лични средства и неправилно допуснал до делба процесния апартамент при равни квоти между страните по делото. Видно от представеното решение № 108/08.04.99 г. по гр.дело № 722/98 г. на II г.о. на ВКС със същото е изразено становище, че когато единият от съпрузите се позовава на трансформация на средства, получени по дарение допустими са всички доказателствени средства, включително и свидетелски показания. С обжалваното решение въззивният съд е решил правния въпрос по аналогичен начин. За да направи своите фактически и правни изводи относно възражението на жалбоподателката за частична трансформация на лични средства, получена сума от 2000 лв. по дарение от неин брат съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и показанията на свидетелите, посочени от жалбоподателката Ц. С. К. и Л. Х. Н. Така посоченото решение на състав на ВКС, с което се е произнесъл по приложното поле на чл.21 от СК/отм./ не обосновава основанието за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 от ГПК.
Според указанията, дадени в ТР № 2/27.12.2001 г. по гр.дело № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 СК/отм./ се изключва за придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност. Вещите, правата върху вещи и влоговете, придобити по време на брака в резултат на осъществяване на тази дейност, не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие. В съответствие с посочената задължителна практика Софийски градски съд, след като е обсъдил всички събрани по делото доказателства е приел, че ответникът по жалбата упражнява дейност като едноличен търговец, че процесното превозно средство – влекач е придобито в качеството му на едноличен търговец и във връзка с упражняваната от него дейност, поради което е индивидуална собственост. С оглед на това съдът намира, че по този правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК – противоречие със задължителна практика на ВКС.
Като взема предвид изложените съображения съдът намира, че поставените правни въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие със задължителната практика на ВКС. Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 от ГПК – правен въпрос, решен противоречиво от съдилищата, поради което решението на Софийски градски съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 09.10.2009 г. по гр.дело № 1118/2009 г. по описа Софийски градски съд по подадената касационна жалба с вх. № 11522/17.02.2010 г. от В. С. Г. , чрез адв. М, гр. С., ул.”С” 12,вх. Г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: