`О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
гр. София 31.03.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 26 март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 320 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от Н. И. И. срещу решение от 27.10.2009 г. по в. гр. д. № 68/2001 г. на М. окръжен съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на жалбоподателя Н. И. , И. М. П. и В. М. И. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението по въззивно гр.дело № 68/2001 г. на М. окръжен съд.
В жалбата се мотивират доводи за неправилност на въззивното решение – постановено при нарушение на процесуалните правила.
Жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и по-точно въззивният съд разгледал молбата за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 от ГПК в сила от 01.03.2008 г., а решението, чиято поправка на ЯФГ е поискано е постановено по реда на ГПК/отм./, че е налице очевидна фактическа грешка в обжалваното решение. Цитирани са решение № 2192/28.12.84 г. по гр.дело № 1124/84 г. на II г.о. на ВС, определение № 1100/01.10.2008 г. по гр.дело № 1476/2007 г. на IV г.о. на ВКС, определение № 22/19.02.2009 г. по т.дело № 320/2008 г. на II т.о. на ВКС Търговска колегия.
Ответниците по жалбата – не са изразили становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
С молба от 30.06.2009 г. ответниците Н. И. И., И. М. П. и В. М. И. са поискали поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 23.01.2002 г. по в.гр.дело № 68/2001 г. на М. окръжен съд, с което е отменено изцяло решението на Б. районен съд от 15.12.2000 г. по гр.дело № 390/2000 г. по описа на БРС и вместо отменената част е осъден Н. И. И., В. М. И., И. М. П. , М. И. А. и Р. И. И. да отстъпят собствеността и предадат на П. К. П., К. К. М. , Л. К. К. , К. К. П., Г. Н. Г. и В. Н. Г. владението върху недвижимия имот – нива от 1 дка в м.”Б”, пл. № 64 в землището на гр. Б., обл. Монтана и е отменен издадения в полза на лицето И. Н. И. констативен нотариален акт № 2* н.дело № 444/95 г. на нотариална служба при БРС. Решението е влязло в сила на 19.09.2003 г. Според молителите очевидната фактическа грешка се изразява в липсата на мотиви и съответно на диспозитив в решението на МОС относно собствеността върху сградите, находящи се в процесния имот.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, като е приел, че не е налице несъответствие между формираната от съда воля в мотивите на решението и обективирането й в диспозитива на същото относно сградите, находящи се в спорния имот.
В изложението към касационната жалба жалбоподателят Н. И. не е формулирал конкретно и ясно правният въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, който е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Същият не може да бъде конкретизиран от обстоятелствената част на изложението и на касационната жалба. Доводите на жалбоподателя сочат на за неправилност на обжалваното решение и са касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 от ГПК. С оглед на това същите не следва да се разглеждат в настоящото производство по чл. 288 от ГПК, в което съдът преценява само наличието на предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и т.3 от ГПК. Жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС. За да е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК следва въззивното решение да е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и на тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС. В подкрепа на доводите за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал., т .1 от ГПК жалбоподателят е посочил решение на ВС и определения на ВКС, постановени по конкретни казуси, поради което следва да се прецени наличието на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.2 от ГПК. Съдът намира, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване – противоречива съдебна практика по приложното поле на чл. 192,ал.2 от ГПК/отм./, тъй като всяко от цитираните решение на ВС и определения на ВКС са постановени по конкретни казуси, решени при конкретно установена фактическа обстановка по всяко от делата.
Като взема в предвид изложеното съдът преценява, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.2 от ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 27.10.2009 г. по гр.дело № 68/2001 г. на М. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: