О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
гр. София 31.03.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 26 март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 255 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата Н. Г. Г. срещу решение от 26.06.2009 г. по гр.дело № 1282/2002 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е оставено в сила решение от 27.11.2000 г. по гр.дело № 4924/1998 г. на Софийски районен съд, в частта му, с която е осъдена Н. Г. Г. на осн.чл.108 от ЗС да предаде на Р. Н. Ю. владението на недвижим имот –апартамент № 78, находящ се в гр. С., кв.”Б”, бл.69, вх. Г, ет.1, със застроена площ от 66.07 кв.м., заедно с 0.899% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото и е отменен на осн.чл.431,ал.2 от ГПК нотариален акт за продажба № 1, дело № 28922/93 г. и нот.акт за продажба № 1* дело № 22163/94 г. по описа на Н. служба при СРС, както и в частта на решение от 26.06.2009 г. по гр.дело № 1282/2002 г. на Софийски градски съд, с която е отхвърлено като неоснователно предявеното от Н. Г. Г. възражение за упражняване право на задържане по чл. 70,ал.3 от ЗС върху апартамент № 78, находящ се в гр. С., кв.”Б” бл.69, вх. Г, ет.1 със застроена площ от 66.07 кв.м., до заплащане на сумата 36 844. лв. увеличена стойност на процесния имот вследствие на извършени в него подобрения от Н. Г. Г., както и в частта му, с която е отхвърлена претенцията на Н. Г. Г. срещу Р. Н. Ю. за заплащане на осн.чл.74,ал.1 от ЗС на стойност на извършени подобрения в апартамент № 78, описан по-горе до пълния й предявен размер над сумата 13 730.45 лв. до 36 844 лв.
В жалбата се поддържат доводи за недопустимост на въззивното решение и за неправилност на същото – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси – по приложното поле на чл.209,ал.1 от ГПК/отм./ – неправилно съдът приел, че първоинстанционното решение е допустимо. В тази насока са мотивирани подробни доводи за невръчване препис от исковата молба на жалбоподателката-ответник по иска, поради което същата пропуснала да извърши процесуални действия, допустими само за първата инстанция – да предяви насрещен иск, инцидентен установителен иск, предоставена неправилно служебна защита с назначаване на особен представител на осн.чл.50,ал.2 от ГПК/отм./, който изразил недопустимо становище по предявения иск. Вторият правен въпрос е относно констатацията на съда, че първоинстанционното решение, постановено по отношение на ответниците по иска М. П. Б. и П. В. Б. е влязло в сила. Поставен е материалноправният въпрос относно приложното поле на чл. 114, ал. 2 от ЗС и по-точно дали вписването на искова молба спрямо бивши собственици, които не са праводатели лишава владелеца на същия имот от неговата добросъвестност, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280,ал.1,т.3 от ГПК. Жалбоподателката поставя и правният въпрос относно правомощията на въззивния съд да коригира всички пропуски за процесуални действия в първоинстанционното производство, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/2001 г.на ОСГК.
Срещу постановеното въззивно решение от 26.06.2009 г. по гр.дело № 1282/2002 г. на СГС е подадена касационна жалба и от ответниците М. П. Б. и П. В. Б. Жалбоподателите са изложили доводи за недопустимост на въззивното решение и за неправилност – допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. В изложението към касационната жалба жалбоподателите Б. формулират правни въпроси с идентично съдържание на правните въпроси, поставени от жалбоподателката Н. Г. и при наличие на същите основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 от ГПК.
Ответницата по жалбите Р. Н. Ю. не е изразила становище по жалбите.
Жалбоподателката Н. Г. не е изразила становище по жалбата на М. и П. Б. . Последните не са изразили становище по жалбата на Н. Г.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба, подадена от М. и П. Б. следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима по следните съображения:
Въззивното производство пред Софийски градски съд по гр.дело № 1282/2002 г. е образувано по подадена въззивна жалба от ответницата Н. Г. Г.. Ж. М. и П. Б. не са обжалвали постановеното решение от 27.11.2000 г. по гр. д. № 4924/98 г. на Софийски районен съд и същото по отношение на тях е влязло в сила. Следва да се вземе впредвид обстоятелството, че ответниците М от една страна и жалбоподателката-ответник Н. Г. не са необходими другари. Предмет на въззивното производство пред Софийски градски съд е била само въззивната жалба, подадена от Н. Г. Поради това касационната жалба, подадени от М. и П. Б. следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима – подадена е след срока за обжалване – чл.286,ал.1,т.1 от ГПК.
Касационната жалба, подадена от Н. Г. е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Въззивното решение в обжалваната част от Н. Г. не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
За да обоснове извода за основателност на предявения иск с пр.осн.чл.108 от ЗС, предявен срещу жалбоподателката Н. Г. съдът е приел, че ищцата Р се легитимира, като собственик на спорното жилище – апартамент № 78, находящ се в гр. С., кв.”Б” със застроена площ от 66.07 кв.м. на основание проведено отчуждително производство, като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятие по ЗТСУ – н.акт № 181,н.дело № 181/89 г. на нотариус при СРС. С нотариален акт № 61/12.11.93 г. н.дело № 26032/93 г. на нотариус при СРС ищцата продала имота, чрез пълномощник на В. Великов. С влязло в сила на 31.10.97 г. решение по гр.дело № 5155/96 г. на Софийски районен съд упълномощителната сделка, сключена между ищцата и Л. Ю. по пълномощно с нотариална заверка рег. № 13337/16.08.93 г. е унищожена, а договорът за покупко-продажба на процесния апартамент, обективиран в нот.акт № 61/12.10.93 г. е прогласен за нищожен на осн.чл.26,ал.2 от ЗЗД – поради липса на съгласие. Исковата молба по посоченото дело е вписана на 25.01.94 г.
Впоследствие с нот.акт № 1/93 г., н. дело № 28922/93 г. приобретателите В. Великов и Н. Великови продали процесния имот на жалбоподателя-ответник М. Б. , който от своя страна, заедно със съпругата си П. Б. продали имота с нот.акт за продажба № 127/94 г. , н.дело № 22163/94 г. на жалбоподателката-ответник Н. Г.
Прието е, че последица от прогласената нищожност на първата разпоредителна сделка с процесния апартамент, извършена с нот.акт № 61/93 г. с влязлото в сила съдебно решение е липсата на вещно-прехвърлителен ефект на същата, поради което ищцата-продавач не е загубила собствеността върху имота, съответно и купувачът не е станал собственик на същия. Последващите сделки също не са породили вещно-прехвърлителен ефект и жалбоподателката Г. , като купувач по последната разпоредителна сделка не е станала собственик на спорния апартамент. Прието е, че жалбоподателката Г. не е придобила собствеността на имота и на основание изтекъл петгодишен давностен срок на добросъвестно владение, тъй като към момента на сключване на договора за покупко-продажба на апартамента с нот.акт № 127/94 г. е установено наличие на вписана искова молба по гр.дело № 5155/96 г. на СРС за прогласяване нищожността на първата по ред разпоредителна сделка. Съдът е взел предвид разпоредбите на чл.114,ал.2 от ЗС и е приел, че вписването на исковата молба за прогласяване нищожността на договора за продажба на недвижимия имот дава гласност на съдебния спор, поради което последващия купувач е недобросъвестен владелец. Според съда за придобиване на имота по давност от жалбоподателката е необходим срок на владение от 10 години, който не е изтекъл – началният момент на владението е от 1994 г., а исковата молба е подадена на 06.04.1998 г. Съдът е приел, че са налице предпоставките, предвидени в чл.108 от ЗС и е уважил предявения иск срещу ответницата Г.
Прието е, че жалбоподателката Г. е извършила подобрения в процесния апартамент. Като недобросъвестен владелец същата има право на по-малката сума между разходите за подобренията и увеличената стойност на имота. Съдът е уважил претенцията на жалбоподателката за извършени подобрения, въведена чрез възражение пред въззивната инстанция за сумата 13 730.45 лв. В останалата част до пълния размер от 36 844 лв. претенцията е отхвърлена.
Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателката за упражняване право на задържане върху имота до заплащане на претендираните подобрения, тъй като по делото не е установено същата да е добросъвестен владелец, както и че не са налице данни, че собственикът е знаел за извършените подобрения в имота и съответно не се е противопоставял на извършването им.
Формулираните от жалбоподателката Н. Г. правни въпроси по приложното поле на чл.209, ал. 1 от ГПК/отм./ и относно неправилната констатация на въззивния съд, че първоинстанционното решение, постановено по отношение на ответниците по иска М. П. Б. и П. В. Б. е влязло в сила представляват оплаквания за неправилност на съдебния акт, постановен от въззивния съд, които са основания за касационна отмяна по смисъла на чл.281,ал.1 от ГПК. По тези доводи съдът следва да се произнесе, ако са налице предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1 от ГПТ за допускане на касационно обжалване – ясно и точно формулиран правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по делото, при наличие на предпоставките – въпросът да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, противоречиво разрешен от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението се твърди, че правните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице в случаите, когато разглеждането на правния въпрос ще допринесе за промяна на създадена, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, поради изменение на законодателството и обществените условия, съответно въпросът ще е от значение за развитие на правото, когато правната норма е непълна, неясна или противоречива, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или съответно практиката да бъде осъвременена. Разпоредбите на чл.209, ал. 1 от ГПК/отм./ са ясни и по прилагането им има трайна и непротиворечива съдебна практика. С решаването на правния спор съдът не е възприел тълкуване на посочената норма, различно от приетото със съдебната практика до настоящия момент.
По поставеният правен въпрос по приложното поле на чл.114,ал.2 от ЗС и по-точно дали вписването на исковата молба спрямо бивши собственици, които не са праводатели, лишава владелеца на същия имот от неговата добросъвестност не е налице предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.3 от ЗС. Разпоредбите на чл. 114, ал. 2 от ЗС са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. Следва да се отчете и обстоятелството, че с решаване на правния спор въззивния съд не е изоставил приетото до настоящия момент със съдебната практика тълкуване на чл.114 от ЗС и съответно да е възприел друго такова.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради решаване от въззивния съд на процесуалноправния въпрос относно правомощията на въззивния съд да коригира всички пропуски за процесуални действия в първоинстанционното производство в противоречие със задължителните указания, дадени в ТР № 1/04.01.2001 г. по т.гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд е разгледал и решил спора по същество, като извършените процесуални действия са съобразени със задължителните указания, дадени в ТР № 1/04.01.2001 г. по т.гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. В настоящия случай съдът е взел предвид, указанията, дадени в т.6-та на посоченото тълкувателно решение, касаещи предявяването за първи път пред въззивната инстанция на евентуално възражение за прихващане, задържане, погасителна и придобивна давност.
Като взе предвид изложените съображения съдът намира, че не са налице посочените от жалбоподателката Н. Г. основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
О. без разглеждане касационната жалба вх. № 42261/11.08.2009 г., подадена от М. П. Б. и П. В. Б. , чрез адв.пълномощника Кр. М. , гр. С., ул.”Ц” № 25 срещу решение от 26.06.2009 г. по гр. д. № 1282/2002 г. на Софийски градски съд, като процесуално недопустима.
Не допуска касационно обжалване на решение от 26.06.2009 г., по гр.дело № 1282/2002 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е оставено в сила решение от 27.11.2000 г. по гр.дело № 4924/1998 г. на Софийски районен съд, в частта му, с която е осъдена Н. Г. Г. на осн.чл.108 от ЗС да предаде на Р. Н. Ю. владението на недвижим имот –апартамент № 78, находящ се в гр. С., кв.”Б”, бл.69, вх. Г, ет.1, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 66.07 кв.м., заедно с 0.899% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото и е отменен на осн.чл.431,ал.2 от ГПК нотариален акт за продажба № 1, дело № 28922/93 г. и нот.акт за продажба № 1* дело № 22163/94 г. по описа на Н. служба при СРС, както и в частта на решението от 26.06.2009 г. по гр.дело № 1282/2002 г. на Софийски градски съд, с която е отхвърлено като неоснователно предявеното от Н. Г. Г. възражение за упражняване право на задържане по чл. 70,ал.3 от ЗС върху апартамент № 78, находящ се в гр. С., кв.”Б” бл.69, вх. Г, ет.1 със застроена площ от 66.07 кв.м., до заплащане на сумата 36 844. лв. увеличена стойност на процесния имот вследствие на извършени в него подобрения от Н. Г. Г., както и в частта му, с която е отхвърлена претенцията на Н. Г. Г. срещу Р. Н. Ю. за присъждане на осн.чл.74,ал.1 от ЗС на стойност на извършени подобрения в апартамент № 78, находящ се в гр. С., кв.”Б”, бл.69, вх. Г, ет.1 до пълния й предявен размер над сумата 13 730.45 лв. до 36 844 лв.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от М. П. Б. и П. В. Б. подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: