О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 845
гр. София, 30.07.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 10 юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 516 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците Л, А. А. Г., Д. Л. С. и Т. И. К., чрез адв. И срещу решение от 18.12.2009 г. по гр.дело № 2523/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 28.03.2008 г. по гр.дело № 12857/2006 г. на Софийския районен съд. С последното е признато за установено по иска с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от В. В. Д., С. Б. Д. и Р. Б. Д. срещу Л. А. Ш. – Т. , А. А. Г., Д. Л. С./лично и като наследник на Е. Г. М. /, Н. П. Ш./лично и като наследник на Л. М. Ш. / и Т. И. К., последните в качеството им на наследници на Д. А. Ш. , че наследодателят на ищците С към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на земеделския имот – 1/7 идеална част от нива, находящ се в землището на К. , Софийско, м.”Ц” с площ от около 38.6 дка, която нива представлява реална част от нива от 42 930 кв.м., описана в решение № 168/12.11.92 г. на ПК”В”. Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба поддържат, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правния въпрос по приложното поле на чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ, а именно при наличие на влязло в сила решение на ОСЗ, с което е отказано възстановяване на собствеността върху земеделски имот не са налице предпоставките на чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост върху същия имот в полза на ищците-заявители при ОСЗ към минал момент и предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен. Според жалбоподателите този правен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението са обосновани и доводи за необсъдено възражение на ответниците по иска за изтекла придобивна давност в полза на същите по отношение на процесната 1/7 ид. част от спорния имот към момента на образуване на ТКЗС и към момента на предявяване на иска, като не е посочена допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК при наличието на която е решен правния въпрос.
Срещу постановеното решение на СГС от 18.12.2009 г. по гр.дело № 2523/2008 г.е подадена касационна жалба и от ответницата Н. П. Ш., чрез адв.пълномощника Ил. В. По съображения, изложени в касационната жалба моли да се отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила.
Жалбоподателката Н. Ш. поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос по приложението на чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ и по точно при наличие на влязло в сила решение, с което е отказано възстановяване на правото на собственост върху процесния имот на ищците-заявители предявеният иск от последните с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ следва да се отхвърли, като неоснователен. Този правен въпрос според жалбоподателката е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Вторият правен въпрос, поставен от жалбоподателката е необсъждане от въззивната инстанция на направено възражение от ответниците по иска за изтекла придобивна давност по отношение на процесните 1/7 ид.част от спорния имот към момента на образуване на ТКСЗ, който е решаван противоречиво от ВКС. Цитирани са решения както следва – решение № 1130/01.12.2008 г. по гр.дело № 3317/2007 г. на ВКС IV, решение № 1134/04.12.2008 г. по гр.дело № 4450/2007 г. на ВКС I г.о., решение № 1148/05.12.2008 г. по гр.дело № 4502/2007 г. на ВКС I г.о., решение № 1044/02.12.2008 г. по гр.дело № 3785/2007 г. на ВКС III г.о.
Ответниците по жалбата В. В. Д., С. Б. Д. и Р. Б. Д., чрез адв. Ат. Ж. са изразили становище в писмен отговор за липса на предпоставките за допустимост на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Всяка от касационните жалби е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и са допустими.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Въззивният съд е приел, по предявения иск с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ по отношение на ответниците Л, А. А. Г., Д. Л. С., Н. П. Ш. и Т. И. К., че наследодателят на ищците С към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на земеделски имот – 1/7 идеална част от нива, находяща се в землището на К. , Софийско м.”Ц” с площ от 38.6 дка, който е реална част от нива от 42 930 кв.м., описана в решение № 168/12.1.92 г. на ПК”В”. За да направи този извод съдът е приел, че ищците В. В. Д., С. Б. Д. и Р. Б. Д. са наследници по закон на общия наследодател С на 25.03.1988 г.- В. Д. – съпруга на син на С. Т. – Б. С. Д. , починал 1992 г., а останалите двама деца на последния. Прието е, че ответниците по иска – сега жалбоподатели са наследници по закон на общия наследодател Д починал на 11.02.1922 г.
По отношение на исковата претенция относно нива с площ от 11.7 дка производството по делото е прекратено, поради недопустимост на иска и решението на СРС е влязло в сила.
Съдът е приел, че е налице правен интерес от предявяването на иска с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ, тъй като ищцата В. В. Д. е заявила на осн.чл.11,ал.1 от ЗСПЗЗ със заявление вх. № К 187/01.06.92 г. пред ПК сега ОСЗ”В” в качеството й на наследник на С. Д. Т. искане за възстановяване правото на собственост на 1/7 ид.част от процесния имот. С решение № 3096/04.09.2000 г. на ПК”В” е постановен отказ, който не е влязъл в сила, поради обжалването му от ищците на осн.чл.14,ал.3 от ЗСПЗЗ по гр.дело № 8864/2000 г. на СРС, производството по което е спряно до приключване на настоящото дело. Прието е от съда наличието на постановено в полза на ответниците, като наследници на Д. А. Ш. решение № 168/12.11.92 г. на ПК”В”, с което процесния имот е включен във възстановена нива с площ от 42930 кв.м. в м.”Ч” – К. с пл. № 6* кад.лист 587 по кадастралния план на гр. С.. Съдът е приел, че идентичността на двата имота е установена възоснова на прието и неоспорено заключение на СТЕ. Прието, че с подаденото заявление № К 158/19.05.92 г. всички наследници на Д. Ш. са заявили, че имотът е бил тяхна собственост изцяло и по този начин са оспорили правата на всяко друго лице за същия имот, поради което според съда е налице правен интерес от предявяване на иска с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ.
От фактическа страна е прието, че процесния имот – нива от 38.6 дка е бил собственост на Д. А. Ш. , починал на 11.02.22 г. и след смъртта на съпругата му Е. Г. Ш. през 1929 г. е наследен от 7-те деца – Н. Д. Ш. , Е. Д. Ш. , Г. Д. Ш. , А. Д. Ш. , Н. Д. Ш. , М. Д. Ш. и П. Д. Ш. С констативен нотариален акт № 142/27.07.1927 г. правата на наследниците на Д. Ш. са били признати и с договор за продажба с нот.акт № 192/09.07.1930 г. А. Д. Ш. продал 1/7 идеална част от имота на наследодателя на ищците С. Със съдебна спогодба по ч.гр.дело № 1162/42 г. от 27.10.43 г.между С. Д. Т. и останалите съсобственици Г. Д. Ш. , Е. Д. Ш. , Л. П. Ш. , Н. Ш. , Н. Д. Ш. и М. Д. Ш. била извършена делба на процесния имот и на имота от 11.7 дка, за който производството по делото е прекратено от първоинстанционния съд. Възоснова на съдебната спогодба всеки от съделителите получил в реален дял по два имота – парцел **** неурегулирани места с обща площ от 6 258 кв.м., а останалата част от нивата с площ от 44.042 кв.м. за която е било предвидено придаване по регулация към съседни парцели и отчуждаване на улици било уговорено да останат общи за всички съделители.
Прието е, че с решение № 168/12.11.92 г. на ПК”В” по заявление № К/158/1915/19.092 г., подадено от Н. П. Ш. е възстановено правото на собственост на наследниците на Д. А. Ш. върху имот, представляващ нива с площ от 32 930 кв.м. в м.”Ч” – К. , пл. № 6* кад.лист 587 по кад план на гр. С. от 1959 г. в стари реални граници, като имота е в регулация в зона „К”.
С решение № 3096/04.09.2000 г. на ПК”В” по подадено заявление от В. Д. до ПК”В” е отказано възстановяване на правото на собственост на наследниците на С. Д. Т. върху нива с площ от 5.5 дка, находящ се в строителните граници на с. К., м.”Ц”, като в мотивите на решението е отразено, че имотът е възстановен с решени № 168/12.11.92 г.
Съдът е приел, че с н.акт № 142/27.07.93 г. Л. Т. , А. Г. , Е. М. , Л. Ш. , Н. Ш. и Т. К. продали на „Д” ЕООД гр. С. недвижимия имот – незастроено място с площ от 42 930 кв.м., находящо се в гр. С., вилна зона „Килиите – II”, представляващо имот пл. № 6* като имотът попада в регулационния план от 1959 г.
Възоснова на приета СТЕ съдът е приел, че имота, възстановен с решение № 168/12.11.92 г. на ПК”В” е идентичен с имота, описан в н.акт № 142/27.07.27 г. и н.акт № 192/09.07.30 г., че същият понастоящем е част от имот пл. № 639 от кв.79.
От правна страна съдът е приел, че процесния имот с площ от 38.6 дка е бил собственост на общия наследодател на ответниците Д, а след смъртта му и след смъртта на съпругата му Е. Г. Ш. през 1929 г. имота е бил наследен от седемте им деца – наследодатели на ответниците по иска. С констативен н.акт № 142/27 г. правата на наследниците на общия наследодател Д са били признати. Съдът е приел, че А. Ш. – наследник на общия наследодател прехвърлил 1/7 идеална част от процесния имот, който наследил на наследодателя на ищците С с н.акт № 192 през 1930 г. Прието е също, че възоснова на постигнатата съдебна спогодба между всички съсобственици и липсата на данни за извършено придаване по регулация процесният имот е останал съсобствен до образуване на ТКЗС. Според въззивния съд не е установено принадлежащата 1/7 ид.част на С. Т. наследодател на ищците да е загубена преди образуване на ТКЗС. Прието е от съда, че по делото не е установено 1/7 идеална част от процесния имот, принадлежаща на С. Т. да е придобита по давност от останалите съсобственици, че не установено останалите съсобственици да са упражнявали владение върху тази част от имота до образуване на ТКЗС. Въззивният съд е приел, че от извършване на делбата до 1943 г. и до включване на имота в ТКЗС не е изтекла 20-годишната придобивна давност, предвидена в Закона за давността, както и 10-годишната давност по пар.4 от ЗС, течаща до влизането в сила на ЗС в полза на наследниците на общия наследодател на ответниците по иска. При тези съображения съдът е приел, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят на ищците С е бил собственик на 1/7 ид.част от нива с площ от 38.6 дка и предявеният иск с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ е основателен.
Поставеният правен въпрос от жалбоподателите Л. Ш. , А. Г. , Д. С. и Т. К. по приложното поле на чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ и при наличие на влязло в сила решение на ОСЗ, с което е отказано възстановяване на собственост върху земеделски имот на ищците-заявители не са налице предпоставките на чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ и предявеният иск следва да се отхвърли не е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Съгласно дадените указания в ТР № 1 по гр.дело № 11/97 г. на ОСГК на ВКС – т.2-ра, която не е цитирана от жалбоподателите оспорването на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред е обусловено от правен интерес и такъв е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1 – 3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 106 от ЗСПЗЗ. Според същото решение, когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 от ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо. В съответствие с дадените задължителни указания в ТР №1/97 г. съдът е приел, че в конкретния случай правният интерес от предявения иск е обусловен от установения факт по делото, че процесният имот е бил заявен по реда на чл.11,ал.2 от ЗСПЗЗ със заявление, подадено от ответницата по жалбата-ищец В. Д. до ПК, по което е постановен отказ с решение № 3096/04.09.2000 г. на ПК „В”, който не е влязъл в сила, поради това, че решението е било обжалвано по съдебен ред и производството по делото е спряно до приключване на спора по настоящото дело. Съдът е взел предвид и основанието за отказа на ОСЗ, а именно наличието на постановено в полза на жалбоподателите, като наследници на Д. Ш. положително решение № 168/12.11.92 г. на ПК”В”според което процесния имот е включен във възстановена нива с площ от 42 930 кв.м. в м.”Ч” К. На основание на тези факти съдът е направил извода за наличие на правен интерес от предявения иск с пр.осн.чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ.
Жалбоподателите не са цитирали влезли в сила съдебни решения, с които поставеният правен въпрос да е решен в противоречие, за да се извърши преценка за наличие на основанието на за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК. Това основание е налице, когато правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Следователно не се установява основание за допустимост на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 от ГПК.
Съдът намира, че по поставения правен въпрос не е налице и основанието за допустимост по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК, тъй като нормата на чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ е достатъчно ясна и непротиворечива и по приложението й е налице обилна, трайна и непротиворечива съдебна практика.
Относно доводите на жалбоподателите в изложението за необсъдено от въззивния съд тяхно възражение за изтекла придобивна давност по отношение на 1/7 ид.част от спорния имот съдът намира, че същите касаят правилността на обжалваното решение и подлежат на проверка в производството по чл. 290-293 от ГПК, но не и в настоящото, при което се извършва проверка само за наличие на основанията за допустимост на касационното обжалване. Поради това посочените доводи не обуславят наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 от ГПК на въззивното решение.
Изложените съображения по поставените правни въпроси от жалбоподателите Л. Ш. , А. Г. , Д. С. и Т. К. се отнасят и за поставените правни въпроси от жалбоподателката Н. Ш. , които са с идентично съдържание. По поставения правен въпрос от последната за необсъденото от въззивния съд възражения за изтекла придобивна давност в полза на ответниците по иска за 1/7 ид.част от спорния имот до образуване на ТКЗС са цитирани няколко решения на ВКС. Както вече се посочи доводите на жалбоподателката Н. Ш. касаещи необсъдени възражения на ответниците по иска от въззивния съд представляват такива по правилността на въззивното решение и не обуславят наличие на основание за допустимост на касационно обжалване. Същите следва да се проверят в производството по чл.290-293 от ГПК, но не и в настоящото. Освен това цитираните решения на ВКС са по приложното поле на чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ и не налагат извода за противоречива съдебна практика по приложението му. По всяко от делата на отделни състави на ВКС съдът се е произнесъл по различни хипотези и съобразно конкретните доказателства по всяко от делата установените факти и правните изводи по приложното поле на чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗ са различни.
Като взе предвид изложените съображения съдът намира, че не са налице посочените от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 18.12.2009 г. по гр. д. № 2523/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: