О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
гр. София 12.04.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 12 март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 279 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищците Р. М. М., Ф. М. М., С. М. Ю., Г. М. М. , А. М. М. и Ш. М. М. , чрез адв. Г. Б. срещу решение № 181/16.12.2009 г. по в.гр.дело № 300/2009 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 54/10.07.2009 г. по гр. д. № 1047/2006 г. на Кърджалийския районен съд, с което е отхвърлен предявения от ищците иск с пр.осн.чл.108 от ЗС срещу ответника Д за признаване за установено по отношение на последния, че ищците са собственици по наследство и давностно владение на недвижим имот – неурегилурино дворно място, находящо се в с. Ж., общ. Черноочене, обл. Кърджали, представляващо имот пл. № 81 по плана на селото с площ от 1050 кв.м. с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда от 78 кв.м., масивна стопанска сграда от 50 кв.м. и паянтова стопанска сграда от 30 кв. м. и масивен гараж от 18 кв.м.
В жалбата се изложени доводи за неправилност на въззивното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението към касационната жалба като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправният въпрос по приложното поле на чл.79 от ЗС, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателите сочат решение от 09.05.2000 г. по гр.дело № 2083/99 г. на IV Б г.о. на СГС.
В срока по чл. 287,ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата Д. Б. Б.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
Въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
За да отхвърли предявеният иск с пр.осн.чл.108 от ЗС въззивният съд е приел, че в полза на наследодателя на жалбоподателите-ищци М. Ш. М. е бил издаден констативен нотариален акт № 43/13.02.97 г. за собственост на спорния имот – неурегилурино дворно място, находящо се в с. Ж., общ. Черноочене, представляващо имот пл. № 81 по плана на селото с площ от 1050 кв.м. с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда от 78 кв.м., масивна стопанска сграда от 50 кв.м., паянтова стопанска сграда от 30 кв. м. и масивен гараж от 18 кв.м. на основание давностно владение и наследствено правоприемство. В полза на ответника по иска също бил издаден констативен нотариален акт за собственост на процесния имот № 167/29.12.2005 г. на нотариус при КРС, с който е признат за собственик на основание давностно владение. Прието е от съда, че жалбоподателите живяли в имота до 1995 г., когато заминали за РТурция. Преди заминаването през 1995 г. наследодателя на ищците М продал имота с неформален договор на ответника за сумата 5000 щатски долара. От този момент ответника по иска упражнявал непрекъснато, явно и необезпокоявано владение върху имота и до настоящият момент, че е демонстрирал намерение за своене на имота за себе си, без противопоставяне на наследодателя на ищците, който починал на 16.05.2006 г., а след смъртта му на ищците. Прието е, че жалбоподателите не са придобили собствеността върху процесния имот на основание давност и наследствено правоприемство и че ответникът по иска се легитимира като собственик на имота на основание изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност.
С приложеното към изложението по чл.284,ал.3,т.1 от ГПК влязло в сила решение от 09.05.2000 г. по гр.дело № 2083/99 г. на СГС е прието, че за да се придобие правото на собственост по давност не е достатъчно само съставяне на нотариален акт, който да удостоверява това обстоятелство и то по реда на извършена обстоятелствена проверка, че следва да се докаже явно, необезпокоявано и непрекъснато упражняване на фактическа власт върху имота, с намерението да бъде придобита собствеността. Със същото решение е прието, че по давност право на собственост може да бъде придобито, само ако фактическата власт и намерението за своене са били противопоставени на лицето, което е притежавало преди това собствеността и то без неговото противопоставяне. Според жалбоподателите въззивното решение противоречи на посоченото решение на СГС. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 от ГПК правният въпрос от значение за изхода на обжалваното решение следва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС по същия правен въпрос. В настоящият случай решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на твърденията за изтекла придобивна давност в полза на ищците, по приложението на чл. 79 от ЗС, съответно за неоснователност на исковата претенция с пр.осн.чл.108 от ЗС не са разрешени в противоречие с посоченото решение. Жалбоподателите поддържат, че правният въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като не са изложени релевантни доводи за наличието на тези основания по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 от ГПК. В изложението не е цитирана задължителна практика на ВКС – тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС, съответно тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС в противоречие с които е разрешен според жалбоподателите правният въпрос от въззивния съд. Следователно не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 от ГПК.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК е налице, когато разглеждането на правния въпрос, който е от значение за изхода на делото ще допринесе за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос ще допринесе за развитие на правото, когато законите или съответната правна норма са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая решението на въззивния съд в обжалваната част е съобразено със закона. Разпоредбите на чл.79 от ЗС са ясни и пълни и по приложението им е създадена трайна и непротиворечива съдебна практика.
Като взема предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на решението на Кърджалийския окръжен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 181/16.12.2009 г. по в. гр. д. № 300/2009 г. на Кърджалийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: